Решение № 1830 от 09.06.2022, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1830 гр. Варна, 09.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Я.а при участието на секретаря Светлана Ст. Г.а като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Я.а Гражданско дело № 20213110111758 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявени Ж. Д. К. срещу К. К. К. в условията на обективно съединяване искове за прогласяване на договор за покупкопродажба от 11.07.2013г., оформен в нотариален акт № ***, том II, рег. № 4565, дело № 268/2013г. на нотариус Петър Петров, вписан под акт № 100, том XL, дело 0 8298/2013г. на Служба по вписванията - Варна, по отношение на 8/12 ид.ч. от недвижимите имоти, предмет на договора, както следва: поради заобикаляне на закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД; като привиден, на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 5 ЗЗД, евентуално поради накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

В исковата молба ищцата Ж. Д. К. твърди, че по време на брака си с К. Х. К., придобили в режим на съпружеска имуществена общност правото на собственост върху апартамент ***, находящ се в гр. В.***. Поддържа, че съпругът й К. починал през 2013г., като децата му от първия брак и негови наследници, поискали К. да им изплати техния дял, в който смисъл и постигнали съгласие, като уговорената цена била в размер на по 3000 лева за всеки и представляваща разлика между стойността на апартамента съобразно дела им и задълженията на наследодателя към банкови институции. Съгласие за прехвърляне на наследствената част от имота било постигна между ищцата и едно от родените по време на брака на К.и дете – Н.. Излага, че намеренията й били да изкупи дяловете на останалите наследници на съпруга си, за да може да живее в имота необезпокоявано и да го завещае на другото си дете К., който след смъртта й да бъде единствен собственик на жилището.

Мотивите й за това излага да са били, че синът й К. живеел заедно в имота и очакванията й били той да се грижи за нея и да я издържа на стари години. След като потърсила юридическа помощ, разбрала, че при завещание, двете й други деца, както и синът й Н., след 1 смъртта й, могат да претендират запазената част от наследството й, поради което продажбата била най-сигурния начин и синът й К. би бил защитен. От своя страна К. й казал, че като си запази правото на ползване реално ще остане собственик на имота на нейните идеални части и той едва след смъртта й ще я наследи и ще стане собственик, а на стари години ще я гледа и издържа, тя се съгласила със сделката. Така на 13.06.2013г., синът й Н.й й дарил своята част от имота, а трите деца от предходен брак на съпруга й, на същата дата продали на К. притежаваните от тях идеални части от имота, въпреки че наследствените дялове на всеки един от прехвърлителите-наследници били заплатени от К. с изтегления от нея кредит. Придобитите от нея части твърди да е прехвърлила на ответника К. с атакувания договор за продажба, като в нотариалния акт била посочена цена от 15000 лева, платима по банков път, като целеният със сделката резултат е да се лишат останалите наследници от възможност да искат възстановяване на запазената им част от наследството на ищцата. Излага, че между страните не е била налице уговорка за заплащане на продажна цена, такава не й е била платена, а отделно от това се излага, че същата е значително под пазарната стойност на имота, поради което се поддържа, че сключеният договор е нищожен поради противоречие с добрите нрави.

Отделно поддържа, че е налице относителна симулация, тъй като договорът прикрива завещание, евентуално договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, евентуално дарение.

По изложените аргументи моли за прогласяване нищожностт на договора за покупкопродажба поради заобикаляне на закона и противоречие с него; като привиден; поради накърняване на добрите нрави.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът К. К. К., депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Не оспорва, че след смъртта на баща му, децата от предходния брак на К. К. са поискали от него и от майка му – ищцата Ж. К. да из изплатят техния дал от процесния имот, което и сторено. Не оспорва, че се е съгласил да полага грижи за ищцата но дотолкова, доколкото е неин син и като такъв винаги може да разчита на него. Не е обещавал обаче да живеят заедно, както и че ще полага непосредствени и ежедневни грижи за нея. Оспорва да е коментирал с майка си завещание, дарение, издръжка и гледане, нито други основания за сделката освен покупко-продажба срещу сравнителна ниска цена, която излага да е изплатил на ръка на родителя си, в посочения в нотариалния акт срок. С оглед изложеното моли за отхвърляне на исковите претенции.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, че ищцата Ж. Д. К. по време на брака си с К. Х. К., са придобили в режим на съпружеска имуществена общност собствеността върху апартамент № ***, находящ се в гр. В.****, което се установява и от приложеното на л. 9 от делото копие от договор за продажба на недвижим имот от 19.12.2007г. Уговорената продажна цена от 20765.60 лева е заплатена с кредит № 355/05.12.2007г., сключен със „Сосиете Женерал 2

Експресбанк“ АД, видно както от договора за покупко-продажба, така и от заявлението за вписване на законна ипотека върху имота (л. 10).

От посоченото в нотариален акт № 80/2013г. се установява, че К. Х. К. е починал на ******г., като между страните не се спори, че същият е оставил за наследници по закон преживяла съпруга – ищцата по делото, както и пет деца.

Приобщено към доказателствения материал по делото е и представено от ищцата саморъчно завещание от 29.01.2013г., в което Ж.К. е обективирала волята си за след смъртта си, като е посочила, че завещава на сина си К.К. притежавания от нея процесен апартамент № *** (л. 119).

На 06.06.2013г. Ж.К. е сключила договор за кредит за сумата от 36 000 лева, като видно от приложеното копие от договора, че задължението е обезпечено с поръчителството на ответника К.К. (л. 17-20). От приложеното на л. 15-16 от делото извлечение от банкова сметка на Ж.К. се установява, че със заемната сума е погасено задължението по договора за кредит от 05.12.2007г. (съгласие-молба от 18.06.2013г. от „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД за заличаване на законната ипотека поради окончателното погасяване на обезпечаваното с нея задължение по договора за жилищен кредит № 355/05.12.2007г.) и е изтеглена сума в размер на 12 000 лева на 06.06.2012г.

С договор за покупко-продажба от 13.06.2013г., оформен в нотариален акт № 80/2013г., трима от наследниците на К. Х. К. са продали на К. К. К. придобитите от тях по наследство 3/12 ид.ч. от апартамент № *** за сумата от 9000 лева, като всеки от купувачите е получил сума в размер на 3000 лева.

С договор за дарение от 13.06.2013г., оформен в нотариален акт № 81/2013г., Н.й К. е дарил на майка си Ж.К., придобитата от него по наследяване на К. К. ½ ид.ч. от процесния апартамент.

С процесния договор за покупко-продажба от 11.07.2013г., оформен в нотариален акт № ***/2013г. на нотариус Петър Петров, Ж. Д. К. е продала на К. К. К. притежаваните от нея 8/12 ид.ч. от апартамент № ***, запазвайки си правото на ползване върху имота, за сумата от 9800 лева, която продавачът се е съгласил да заплати до 30.09.2013г.

От приетите по делото заключение по основната и допълнителна съдебнооценителна експертизи, които съдът кредитира като обективно дадени и неоспорени от страните, се установява, че пазарната стойност на имота към датата на процесната сделка е 66 300 лева, а след приспадане стойността на правото на ползване – 41 384 лева.

Събрани в хода на производството са и гласни доказателства чрез разпит на водените от ищцата свидетели В. Х.а В. и Г.В.Я. (син на ищцата и брат на ответника) и водения от ответника свидетел Н. К. К. (син на ищцата и брат на ответника).

И тримата свидетели излагат, че след смъртта на съпруга на Ж.К., последната е изтеглила кредит, с който е заплатила на децата на съпруга си и на общото им дете Н.й дела им от процесното жилище.

Свидетелката В. излага, че ищцата, след смъртта на съпруга й, й дала плик, 3 съдържанието на който свидетелката не знаела. Самата ищца й казала, че иска да завещае имота на сина си К.. След време й казала, че този плик вече не й трябва, тъй като чрез покупко-продажба било по-сигурно, за да няма никой претенции спрямо К.. Поради тази причина свидетелката й върнала плика. Сочи, че е присъствала на телефонен разговор между ищцата и ответника, а и самата ищцата й споделила, че К. ще е при нея и той ще я гледа.

Свидетелят Г.Я. също излага, че след като починал съпругът на майката му, последната искала да направи завещание в полза на ответника. Свидетелят излага, че прочел същото и й го върнал. Такава била и волята на доведения му баща приживе, който му казал, че жилището ще бъде за К., който ще ги гледа. След време решили апартаментът да му бъда прехвърлен чрез покупко-продажба, тъй като това било по-сигурно, да няма никой дял.

Свидетелят излага, че няма съхранен спомен, между майка му и брат му е имало някакви уговорки, но не знае да са давани някакви пари.

Свидетелят Н. К. излага, че знае за сключената между майка му и брат му сделка.

Сочи, че няколко пъти е присъствал на размяна на пари между брат му и майката му, без обаче да има знание за размера на предадената сума. Заявява, че знае, че предадените от брат му на майката му пари били за жилището, тъй като ответникът я попитал дали има друго да доплаща, всичко наред ли е, като на свой ред майката му отвърнала „да, всичко е наред“.

Излага, че брат му живял много години при ищцата, като е плащал сметки, правил е ремонт на килера, кухнята, храна е закупувал.

Свидетелите Г.Я. и Н. К. излагат, че ответникът не живее в процесното жилище от миналата година, когато между него и ищцата имало разправии, скарали се. Според свидетелят Я. поводът бил приятелката на ответника, но какъв точно е бил проблемът свидетелят не могъл да разбере.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Исковете, с които съдът е сезиран, са предявени в условията на евентуалност, като съдът не е обвързан от заявената в исковата молба последователност на основанията за нищожност, а е длъжен да разгледа същите според естеството на поддържания порок, като държи сметка, че съществуването на някой от пороците – основания за нищожност на сделката съгласно чл. 26 ЗЗД, изключва или поглъща останалите (в този смисъл – решение № 97 от 08.02.2013г. по т.д. № 196/2011г. на ВКС, I т.о., определение № 494/05.08.2011г. по ч.гр.д. № 267/2011г. на ВКС, ІV г.о. и др.). Съобразявайки горепосоченото, настоящият съдебен състав намира, че следва да разгледа предявените искове за нищожност на процесния договор в следната последователност: поради противоречие със закона и заобикалянето му, поради накърняване на добрите нрави и като привиден (тъй като симулацията предполага наличието на формално валиден договор, чийто порок се изразява в несъответствието между манифестираните и действително целените от страните негови правни последици). При извод за основателност на някоя от исковите претенции в посочената последователност, съдът не дължи произнасяне по същество по останалите 4 евентуални искове.

По предявените искове за прогласяване нищожността на договора поради заобикаляне на закона:

Нищожност поради заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД е налице, когато законът забранява с определена сделка, която по принцип е действителна, да се постигне определен правен резултат и се използва друга позволена от закона сделка, за да се постигне същият правен резултат. Хипотезата има и субективна страна – участниците в сделката следа да имат съзнанието, че с нейното сключване преследват една неправомерна цел. За да е налице основанието за нищожност по чл. 26, ал.