Решение № 260 от 10.08.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. Варна, 03.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20233001000238 по описа за 2023 година

Въззивно производство по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №260079/30.12.2022г. на Варненски окръжен съд, постановено по т.д. №483/2020г. по описа на ВОС, ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, седалище град София, е осъден да заплати на ищеца П. П. С., ЕГН **********, адрес в село Казашко, област Варна, сумата 250 000 лева, представляваща обезщетение за обезвреда на неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 08.08.2019г. около 15,25 ч. в село Тополи на ул. “Доктор Атанас Лилов“, по вина на водача на т.а. „Скания“ модел „Б 4х2“ с peг. № Х ХХХХ ХХ Т В Ч, ЕГН **********, обхванат от действието на валидна, към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № 22/118003487872 със срок на покритие от 22.12.2018 до 20.12.2019 година, издадена от ЗК „Лев инс” АД, на основание чл.432 от КЗ, във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.10.2019г. (датата на уведомяването на застрахователното дружество с извънсъдебна претенция) до окончателното й плащане, на основание чл.429, 1 ал.3, във вр. с ал.2, т.2 от КЗ и чл.86, ал.1, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД.

Исковете в останалите им части – за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдените 250 000 лв. до претендирания размер от 300 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на отправената претенция - 15.10.2019г. до окончателното й плащане, както и изцяло иска за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цялата претендирана главница, считано от 05.11.2019г. (датата на изтичане на 15-дневен срок за произнасяне) до окончателното й плащане, на основание чл.497, ал.1, т.1 КЗ, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД, са били отхвърлени като неоснователни.

В съответствие с това, както и с оглед уважения размер на главния иск е разпределена и насрещната отговорност на страните по чл.78 от ГПК, като ответникът ЗК „Лев инс” АД е осъден да заплати на пълномощника на ищеца, осъществил безплатно процесуално представителство в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв, сумата 16 650 лева – адвокатско възнаграждение (с ДДС), съответно дължимите на основание чл.78, ал.6 ГПК държавни такси и разноски по делото в размери съответно 10 000 лв. и 200 лева. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът П. С. е осъден да репарира на ответното дружество сумата 260 лева – част от разноските по съразмерност с отхвърлената част на иска.

Това решение се обжалва от ищеца П. П. С. в частта му, с която исковете са отхвърлени за разликата над присъденото обезщетение от 250 000 лв. до претендираната сума от 300 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.10.2019г. до окончателното му плащане, с въззивна жалба вх.

№260110/09.01.2023г. по описа на ВОС, подадена чрез пълномощник адвокат Н. Д., ШАК.

Решението се обжалва и от ответника „Застрахователна компания Лев инс” АД в осъдителната му част за разликата над 110 000 лева до присъдения размер на обезщетението от 250 000 лева, ведно с дължимата лихва, считано от 15.10.2019г. до окончателното му заплащане с въззивна жалба вх. №261076/09.02.2023г. по описа на ВОС, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Р. Ч..

Въззивните жалби са надлежно администрирани, като всяка от насрещната по тях страна е подала писмен отговор.

2

Във въззивната жалба на ищеца П. С. са обосновани оплаквания за неправилност на решението в отхвърлителната му част поради нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД и необоснованост, като се твърди, че не са оценени правилно по вид, обем и тежест причинените увреждания, не е обсъдено в достатъчна степен наличието на множество усложнения и неблагоприятни прогнози за възстановяване, не са отчетени и всички останали специфични обстоятелства, които имат значение за определяне на справедливия размер на дължимото обезщетение. Иска се от въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и уважаване на иска в пълния му предявен размер от 300 000 лв., ведно със следващото се обезщетение за забава.

В отговора си на въззивната жалба ответното застрахователно дружество оспорва нейната основателност като противопоставя насрещни твърдения, че дори присъдената на ищеца сума от 250 000 лв. в изключително завишен размер, който не съответства на вида, степента и тежестта на получените от него телесни увреждания, продължителността на оздравителния процес и обществено-икономическите условия в страната.

Моли въззивната жалба на ищеца да бъде оставена без уважение.

Оплакването на ответника ЗК „Лев инс” АД в подадената от него въззивна жалба е за незаконосъобразност на решението в обжалваната му част като се твърди, че присъденото обезщетение е в изключително завишен размер спрямо доказаните вреди, в явно нарушение на принципа за справедливост и постоянната съдебна и застрахователна практика при съобразяване в тази връзка датата на настъпване на деликта. Според въззивника, преценявайки значението на всички факти в съвкупност, имайки предвид и практиката на Върховния касационен съд при определяне на обезщетения за неимуществени вреди по аналогични случаи, най-разумното и реално дължимо обезщетение, което е достатъчно да репарира причинените на ищеца болки и страдания, при спазване принципа за забрана на обогатяването на увреденото лице, би било обезщетение в размер на 110 000 лева. Моли в този смисъл за отмяна на решението в обжалваната му част.

Претендира и присъждане на разноски за производството по делото.

В подадения отговор въззиваемият ищец П. С. обосновава становище за 3 неоснователност на въззивната жалба, излагайки подробно коментара си по оплакванията на въззивника, и моли същата да бъде оставена без уважение. За установяване на твърдения си за съществуващо и понастоящем влошено здравословно състояние и продължаващото лечение, представя нови медицински документи, като моли за тяхното приемане като писмени доказателства. Направил е и искане за допускане на съдебномедицинска експертиза, която да бъде изготвена от вещо лице неврохирург, като се сочи, че чрез същата се цели да се докажат твърденията на страната досежно обема на търпените неимуществени вреди.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът ЗК „Лев инс” АД не е взел участие. С писмена молба, подадена от пълномощника на страната юрисконсулт Р. Ч., е заявено, че подадените въззивна жалба и отговор се поддържат на изложените в тях основания. Поддържа се и искането за присъждане на разноски като е приложен и списък по чл.80 ГПК.

Въззивникът П. П. С., представляван по пълномощие адвокат Н. Д., обосновава становище, че събраните по делото доказателства налагат извод, че присъденото обезщетение е занижено спрямо установените вреди като се иска същото да не бъде намалявано, а дори завишено до размера на предявената претенция.

Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.38, ал.2 Закона за адвокатурата за осъщественото безплатно процесуално представителство.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Предмет на предявения иск е претендираното пряко право на ищеца П.

П. С., ЕГН **********, адрес в село Казашко, област Варна, като трето увредено лице да получи пряко от застрахователя – ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, седалище град София, обезщетение за причинените му вреди вследствие на ПТП, настъпило на 08.08.2019г. около 15,25 ч. в село Тополи на ул. „Доктор Атанас Лилов“, по вина на водача на т.а. „Скания“ модел „Б 4х2“ с peг. № Х ХХХХ ХХ Т В Ч, ЕГН **********, изразяващи се в изживени болки и страдания от причинените му телесни увреждания. Същото се претендира в размер на 300 000 лева като се иска и присъждане на следващото се 4 обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимата главница.

Така предявените искове намират своето правно основание в чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ), във вр. с чл.45 и чл.52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съответно в чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, във вр. с чл.86, ал.1 и чл.84, ал.3 ЗЗД.

Искът е бил приет за доказан по основание и частично основателен по размер като е присъдена сума в размер на 250 000 лева ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяването на ответното застрахователно дружество с извънсъдебна претенция - 15.10.2019г., до окончателното й плащане.

С влязла в сила присъда №103/11.05.2022г. по НОХД №126/2022г. на Районен съд – Варна водачът Т В Ч, ЕГН **********, е признат за виновен в извършено престъпление по чл.343а, ал.1, б.“б“, предл.2-ро, вр. чл.342, ал.1 от НК за това, че на 08.08.2019г. в гр. Варна, при управление на МПС - товарен автомобил „Скания“ с рег. № Х ХХХХ ХХ нарушил правилата за движение, установени в чл.6, т.1 предл. последно от ЗДвП и чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинил на ищеца П. П. С., ЕГН **********, водач към момента на ПТП на мотоциклет „Хонда“ модел “CBR 400 RR”, рег. №Х ХХХХ Х, средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на мозъка, обусловила разстройство на здравето, временно опасно за живота му; средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на кръстеца, обусловило трайно затруднение в движенията на снагата за период от датата на травмата до датата на проведения контролен преглед, което реално е възможно да продължи и в следващите няколко месеца; средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на горното рамо на дясната срамна кост, определило трайно затруднение в движението на десен долен крайник; средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение във функциите на говора, което продължава към времето на проведения контролен преглед и вероятно през следващите няколко месеца; средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движението на долните крайници, със затруднена походка, намаление в обема на мускулатурата и нейния тонус, за което му е наложено и съответно наказание.

С оглед оплакванията във въззивните жалби, очертаващи предметните 5 предели на въззивната проверка, и като зачита предметните и субективни предели на влязлата в сила присъда на наказателния съд (чл.300 от ГПК), съставът на въззивния съд приема за безспорно установени правопораждащите факти на спорното субективно материално право настъпването на пътно-транспортното произшествие, вината на водача на товарния автомобил, чиято отговорност е застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗК „Лев инс” АД, причинените на пострадалия ищец травматични увреждания.

Въззивните възражения са сведени единствено до определяне на справедливия размер на дължимото обезщетение за обезвреда за претърпените от ищеца неимуществени вреди.

По размера на обезщетението:

От назначената и приета по делото комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза (КСМАТЕ) се установява, че травматичните увреждания, получени от ищеца вследствие на ПТП са: тежка черепномозъчна травма, довела до контузия на главния мозък, придружена със загуба на съзнание, обусловила разстройство на здравето опасно за живота; счупване на таза (кръстеца и пубисна кост), обусловили трайно затруднение на движението на снагата за повече от 30 дни; счупване на страничния израстък на пети лумбален прешлен, обусловило временно разстройство на здравето неопасно за живота. Проведено е интензивно лечение, започнало в противошокова зала на спешното отделение на МБАЛ „Света Анна“, гр.

Варна с интубация, продължило в Отделение по реанимация и интензивно лечение до 04.09.2019г. когато е преведен в Клиника по Неврохирургия. При приемането в спешно отделение ищецът е бил в кома, интубиран и държан в медикамантозна кома до 29.08.2019г. Направена е трахеостома на 19.08.2019г.