Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1103 от 24.03.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 18239/2024
Вид
Решение № 1103
Подписан
24.03.2025
В сила
24.06.2025
Състав
СИЛВИЯ ПЕТКОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42, т.4 и т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42, т.4 и т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • §1, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.185, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.66а, т.2 · Закон за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№ 1103 гр. София, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С. П. Г. при участието на секретаря Н. Н. В. като разгледа докладваното от С.П. Г. Административно наказателно дело № 20241110218239 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „*******”ЕООД, представлявано от управителя Г. В. Д., чрез адв. Г., преупълномощена от адвокатско дружество (АД) „С**, Т***, Х*** и С*****“ срещу наказателно постановление (НП) № 790184-F774049/30.09.2024 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – София при ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда лева) лв. за извършено административно нарушение по чл. 27, ал.1, т.2, във вр. с ал.2 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите.

С жалбата се моли за отмяна на процесното НП, с оглед съществено нарушение на процесуалните правила, а именно несъобразяване с постъпили в административнонаказателното производство възражения, нарушения на материалния закон, касаещи фактическата обстановка, като неправилно е посочено, че продажбата на списание е следвало да се регистрира по група „Б“ - стоки и услуги, продажбите, на които се облагат с 20 % ДДС, а кодът е по група „Г“, съобразно чл.27, ал.1, т.4 от Наредба №Н-18/2006 г. и чл.66а от ЗДДС, а видно от фискалния бон жалбоподателя е начислил и обложил с 20 % 1

ДДС данъчната основа, както и на последно място се излага, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28, ал.1, и §1, т.4 от ДР на ЗАНН.

За жалбоподателя редовно призован се явява процесуален представител, който поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на НП, тъй като е установено нарушение на съдопроизводствените правила и несъобразяване с направените възражения, както и с материалния закон. Претендират се направените по делото разноски, за което се представя списък.

За въззиваемата страна в съдебно заседание се явява процесуален представител, който оспорва жалбата и по същество пледира да бъде отхвърлена жалбата без уважение, тъй като са спазени материалния и процесуалния закон, безспорно е установено извършеното нарушение и нарушителя, като бъде потвърдено НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се възразява срещу претендирания адвокатски хонорар.

От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 22.05.2024 г. в 14:12 часа започнало извършване на проверка от служители на ЦУ на НАП, сред които и свидетелката Я., на търговски обект, находящ се в гр. С., бул. „Х. С.“ №7 денонощен магазин „А*****“, стопанисван от ********ЕООД. Проверката започнала с контролна покупка и продължила с легитимация на проверяващите. Към 16:00 часа е бил разпечатан фискален бон №425975/22.05.2024 г. от наличното и функциониращо в обекта фискално устройство модел „Тремол“ FP-15, с ИН на ***** и ИН на *****и рег. № на ФУ в НАП:4536474/10.01.2022 г. При проверката на същото било установено, че продажбата на стока списание „NATIONAL GEO“ на стойност 5, 99 лв. е отразена в група „В“ - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива.

За извършената проверка бил съставен протокол №0160208 от 22.05.2024 г.

Попълнен е опис на паричните средства в касата, попълнена е декларация за стопанисваните обекти от задълженото лице, разпечатан е дневен отчет, фискален бон, както и фискални бонове за конкретни продажби, сред които и за списание „NATIONAL GEO“ на стойност 5, 99 лв. от 16:00 ч. с начислено 20 % ДДС.

Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на 19.06.2024 г. от Е. А. Я. – главен инспектор по приходите при ЦУ на НАП, като 2 оправомощено длъжностно лице, въз основа на Заповед №ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП на дружеството, за нарушение на чл.27, ал.1 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ. АУАН е връчен на управителя на дружеството на датата на съставянето му, а именно на 19.06.2024 г. В АУАН не е вписано, че има възражения. Такива са депозирани впоследствие в законовия срок на 20.06.2024 г. пред наказващия орган.

Въз основа на АУАН е издадено наказателно постановление № 790184-F 774049/30.09.2024 г. от началник отдел „Оперативни дейности“ – С. в Централно управление на НАП, който е бил на работа, видно от справките и служебната бележка на датата на издаването му, който е оправомощен по силата на Заповед №ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП. Същото е връчено на 26.11.2024 г. на управителя.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите от съда писмени доказателства и гласните: показанията на свидетеля Я..

Разпитан в хода на съдебното следствие свидетеля Я. излага показания изцяло в подкрепа на констатациите, изложени в АУАН.

Съдът цени гласните и писмените доказателства, като логични, последователни и непротиворечиви, за което не се налага обсъждането им поотделно.

От така изложената фактическа обстановка, след преценка на доводите и възраженията на страните и изложените въззивни основания, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес да обжалва наказателното постановление в законоустановения четиринадесетдневен срок, тъй като НП е връчено на 26.11.2024 г., а жалбата е депозирана на 10.12.2024 г. и разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:

Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни актове и процедурата по съставянето им, намира следното:

Както АУАН, така и НП са съставени, респ. издадени от надлежно компетентни лица, оправомощени, съгласно изложеното в №ЗЦУ384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП.

3

Както АУАН, така и НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН срокове. Това е така, доколкото проверката е извършена на 22.05.2024 г., което е видно от протокола за извършена проверка, а АУАН е съставен на 19.06.2024 г., т.е. в тримесечния срок от откриване на нарушителя, както и в двугодишния срок от извършване на нарушението, доколкото се касае за данъчно нарушение, а процесното НП е издадено на 30.09.2024 г., т.е. в шестмесечния срок.

При съставянето на АУАН са спазени процесуалните правила относно присъствие на представител на дружеството, както и съставянето му в присъствието на двама свидетели.

Но в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, а именно:

Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление следва (съгласно изискванията на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН) да е налице пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени. Като в конкретния случай описание на нарушението по изискуемия от закона начин не е сторено. Налице е и разминаване между словесното описание на нарушението в АУАН и в НП, както и в посочените правни квалификации в акта и в НП. Докато в акта се сочи, че продажбата на стока списание „NATIONAL GEO“ на стойност 5, 99 лв. е отразена в група „В“-стоки и услуги, продажбите, на които се облагат с 20 % ДДС, вместо в група „Б“ стоки и услуги, продажбите, на които се облагат с 20 % ДДС, с което е осъществен състава на чл.27, ал.1 от Наредба №Н-18/2006 г. В същото време в атакуваното НП се излага като фактическа обстановка, че при продажбата на стока списание „NATIONAL GEO“ на стойност 5, 99 лв. е отразена в група „В“ - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива,вместо в група „Б“ – стоки и и услуги, продажбите, на които се облагат с 20 % ДДС. Като правна квалификация на така описаното се твърди чл. 27, ал.1, т.2, във вр. с ал.2 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г.

Предвид горното е нарушено правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, тъй като са посочени различни факти в акта и в НП, както и в акта не е посочена конкретна хипотеза 4 като правна квалификация, като това е сторено за първи път в НП, което е недопустимо с оглед факта, че със съставянето на акта се поставя началото на административнонаказателното производство.

Относно правната квалификация в АУАН е посочен непълен състав само чл.27, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г., която норма има различни хипотези, като за първи път се сочи конкретна правна норма за нарушена, а именно чл. 27, ал.1, т.2, във вр. с ал.2 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. в атакуваното НП.

Разгледана и по същество жалбата е основателна, поради следното:

Установи се, че в процесния случай дружеството-жалбоподател е действало като лице по чл.3 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ.

Твърди се продажба на списание „NATIONAL GEO“. Същото спада към периодични печатни произведения - вестници и списания на физически носител, при които съгласно чл.66а, т.2 от ЗДДС данъка е 9 % и същият попада в група „Г“ - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност, съгласно чл.27, ал.1, т.4 от Наредба №Н18/13.12.2006 г., а не в група „Б“ на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба №Н18/13.12.2006 г., както е посочено в АУАН и в НП. В случая неправилно продажбата на списанието е отразена в група „В“, а не в група „Г“, което е задължение по чл.27, ал.2 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г., съгласно която норма: „Лицето по чл. 3 независимо дали е регистрирано или не по ЗДДС задължително регистрира всички продажби по данъчни групи съгласно ал. 1“.

Но неправилно горното е отразено чрез фактическото описание и посочената правна квалификация относно групата, която е следвало да бъде спазена.

Нещо повече по време на проверката проверяващите са задължили да бъде променена групата от „В“ в „Б“. Поради което и за конкретната продажба е било начислено ДДС в размер на 20 %, което не се е следвало, тъй като за продажбата на списанието ДДС е в размер на 9 %, както се посочи по-горе.

Съдът не може за първи път да посочва какво е административното нарушение и коя е неговата правна квалификация. Поради което и доколкото не се установи осъществяване на административно нарушение по чл.27, ал.1, т.2, във вр. с ал.2 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. НП като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

За пълнота следа да се посочи, че неправилно и в нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН в НП административнонаказващия орган не е отразил какво е неговото 5 становище по писменото възражение срещу съставения на дружеството АУАН.

Също така неправилно е наложено и административно наказание на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, тъй като нарушението не води до неотразяване на приходи, нещо повече установи се, че процесната продажба е с начислено ДДС в повече от дължимото въз основа на неправилно установените приложими правни норми въз основа на фактите. Предвид което в никакъв случай не може да се твърди за каквото й да е ощетяване на фиска в процесния случай.

Поради горното НП като незаконосъобразно следва да се отмени с произтичащите от това последици.

В конкретния случай процесуалното представителство на жалбоподателя в производството по делото е осъществено от адвокат, който е бил надлежно упълномощен и на същия е изплатено възнаграждение, съгласно отразеното в договора за правна защита и съдействие и издадената фактура за осъществено плащане, в размер на 600 лв. с ДДС. Предвид което така заплатения размер следва да се възложи в тежест на НАП. Жалбоподателят се е представлявал от адвокат, делото не представлява фактическа и правна сложност, направено е възражение за прекомерност, но претендирания и заплатен адвокатски хонорар не е прекомерен и възражението не следва да бъде уважено.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът, РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 790184-F 774049/30.09.2024 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.