Решение № 885 от 27.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 885 гр. Пловдив, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20255330104996 по описа за 2025 година

Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 240 ЗЗД.

Ищец Р. К. Т. чрез адв. А. Й. твърди, че през месец август 2024г. ответник Д. И. Б. е поискал да му предостави паричен заем в размер на 3000 лева. Уговорката била заемната сума да се предаде от заемодателя по банкова сметка на заемателя на ***г., а последния да я върне на заемодателя в срок от 2 месеца от предоставяне на заемната сума по същата банкова сметка, от която му е наредена заемната сума с титуляр Р. К. Т.. В изпълнение на така постигнатата договореност за предоставяне на паричен заем, на уговорената дата 26.08.2024г. ищецът заемодател Р. К. Т. е превела от личната си банкова сметка „УниКредит Булбанк" на ответника - заемател Д. И. Б. по банковата му сметка в същата банка сумата от 3000 /три хиляди/ лева с посочване като основание за извършване на превода - заем.

Предоставената от ищцата заемна сума в размер на 3000 лева не била върната в уговорения срок, който е изтекъл на 26.10.2024г., но заемателя който първоначално обещавал да се издължи в срок, в един момент започнал да се крие и да не си вдига телефона.

Предвид на горното се иска да се постанови решение, с което да се осъди ответника да заплати на ищцата на основание чл. 240 от 33Д предоставената в заем парична сума в размер на 3 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 17.03.2025г. до окончателното изплащане на дължимата сума.

Претендират се разноски.

Ответник Д. Б. в срока за отговор по чл. 131 ГПК не подава такъв и не взема становище. Исковата молба е редовно връчена на 11.09.2025г. по месторабота на ответника – ****** – гр. П., бул. ****** № *****

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:

В о.с.з от 14.10.2025г. процесуалният представител на ищеца адв. А. е поискал постановяване на неприсъствено решение, тъй като счита, че за това били налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.

1

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника на 11.09.2025г. чрез работодател по месторабота.

Ответникът в приложеното към делото съобщение изрично е бил уведомен, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

Дадена е възможност на ответника да се яви в о.с.з., да вземе становище по доказателствата, да ангажира доказателства, да упражни процесуалните си права – това не е сторено. Не поискано отлагане на делото, не се заявяват доказателствени искания, не се правят оспорвания.

Призовката за първото по делото съдебно заседание е връчена на ответника по реда на чл. 47 ГПК като ответникът не е уведомил съда за промяна местоработата си и след като е търсен при работодател е установено, че вече не работи в това дружество като не е установен друг адрес въпреки изричното му уведомяване че е длъжен да информира съда за промяна на адреса на който вече е получил книжата поради което и съдът е приел редовно уведомяване.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество, искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата обстоятелства и представените доказателства.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 1393,60 лева/712,54 евро разноски съобразно представения списък по чл. 80 ГПК – л. 54 от делото.

Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Д. И. Б. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Р. К. Т. с ЕГН ********** на основание чл. 240 от 33Д предоставената в заем парична сума в размер на 3 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 17.03.2025г. до окончателното изплащане на дължимата сума.

Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

2