Решение № 484 от 09.11.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 484 гр. Варна, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело № 20203100901154 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от Л. Б. Д. от ***, срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище гр.София, с правно основание чл.432 от КЗ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищците обезщетение в размер на 100 000 лв. за неимуществени вреди, причинени вследствие смъртта на Р. Г., настъпила в резултат на ПТП с лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. №**** с водач А.Т.А., за който в процесния период е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 17.08.2020 г. в с. Белгун, обл. Добрич, е настъпило ПТП с участието на л.а. „Форд Фокус" с per. № ****, управляван от А.Т.А., в резултат на което по непредпазливост била причинена смъртта на пешеходеца Р. Д. Г..

Произшествието настъпило поради движение на лекия автомобил с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, изгубил контрол над управлението на автомобила, който последователно навлязъл в насрещната пътна лента, качил се на левия тротоар по посоката си на движение и блъснал намиращите се там множество пешеходци, при което Р.

Г. починал на място.

Във връзка с настъпилото събитие било образувано ДП № 123/2020 г. по описа на РУ Полиция - Каварна, което все още не е приключило.

Внезапната загуба довела до множество страдания и огромни затруднения в осиротялото семейство на Р. Г., който бил в изключително добро здравословно състояние и напълно активен до момента на смъртта си. Л. Д. е леля на починалия, като до момента на неговата смърт те са поддържали ежедневно изключително близки и топли отношения. Тъй като майката на Р. Г. починала, когато последният е бил на невръстна възраст, Л. Д. го отгледала от бебе, като се грижела за него като за свой собствен син. Твърди се, че ищцата изживява изключително тежко внезапната загуба на своя племенник и към настоящия 1 момент все още не може да приеме случилото се.

Сочи се, че поради конкретните житейски обстоятелства в настоящия случай привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, е справедливо да се присъди обезщетение за претърпените неимуществени вреди и на преживелия родственик (в този смисъл е и Тълкувателно решение № 1/2016 г., постановено по т. д. № 1/2016 г., по описа на ОСНГТК на ВКС).

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407 е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка ГО на водача на л. а. „Форд Фокус" с per. № ****. Възразява за съпричиняване от страна на пострадалия въз основа на твърдение, че е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, относими към поведението на пешеходците на пътя. Оспорва качеството на ищцата като правоимаща да получи обезщетение за неимуществени вреди, като оспорва наличието на т.нар.“заместваща грижа“, както и качеството „изключителност“.

Оспорва претенцията за неимуществени вреди по размер, като твърди, че е завишена с оглед икономическото положение в страната. Оспорва предявената претенция за заплащане на законна лихва върху главницата от датата на настъпилата смърт на Р. Г., въз основа на твърдение, че ответното дружество не е в забава, тъй като не са представени всички доказателства за настъпване на елементите от фактическия състав на деликта.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, приема за установено следното от фактическа страна:

Приети са за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване следните факти: факта на настъпване на на ПТП на 17.08.2020 г. в с. Белгун, обл. Добрич, с участието на л. а. „Форд Фокус" с per. № ****, управляван от А.Т.А. и пешеходеца Р. Г.; наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност" при ответника за л. а. „Форд Фокус" с per. № ****.

Приети са по делото заверени преписи на констативен протокол за ПТП с пострадали лица №5/17.08.2020г. по описа на РУ „Полиция“, гр.Каварна, протоколи за оглед на местопроизшествие от 17.08.2020г. и 18.08.2020г., албум на местопроизшествие, постановление от 30.03.2023г. на ОП – Добрич за прекратяване на наказателното производство по ДП №123/2020г. по описа на МВР Каварна, образувано за извършено престъпление по чл.343, ал.3, б.Б от НК.

Приети са по делото извлечение от акт за смърт №0010/19.08.2020г., удостоверение за наследници на Р. Д. Г. от 16.09.2020г ., удостоверение за родствени връзки на Л. Б. Д..

Представена е справка от Гаранционен фонд, от които се установява сключената застраховка „Гражданска отговорност” за МПС с ДКН *** през периода 22.04.2020г. до 21.04.2021г. Представени са също и заявление за заплащане на застрахователно обезщетение до „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, входирано на 02.20.2020г., допълнителни заявления от 23.10.2020г., 21.12.2020г., 23.12.2020г. и 26.01.2021г. и отказ за изплащане на обезщетение от 20.08.2021г.

2

От заключението на автотехническата експертиза, приета в съдебно заседание на 12.07.2023г., се установява, че процесното ПТП е настъпило на 17.08.2020г. около 17.10ч. в с.Белгун, област Добрич, с участието на лек автомобил „Форд Фокус“ с рег.№ ***, управляван от А.Т.А.. Автомобилът се е движил в посока от с.Септемврийци към село Травник, след навлизане в с.Белгун, автомобилът е преминал две сигнализирани пешеходни пътеки, не се е съобразил с ограничението на скоростта до 30 км/час, като след преминаване на първата е започнал закъснителен режим на движение с оставяне на следи от гуми на пътното платно. След преминаване на втората пътека автомобилът се е отклонил вляво, преминал е левия бордюр, ударил се е последователно в бетонна стена и в дънер на дърво, завъртял се е около оста си и се е насочил със страничен десен борд по посока на предходното движение. След настъпилата загуба на управление и преобръщане по таван, автомобилът е ударил намиращите се на левия тротоар пешеходци.

От заключението на съдебномедицинската експертиза, приета в съдебно заседание на 12.07.2023г., се установява, че на 17.08.2020г. Р. Д. Г. е пострадал при ПТП като пешеходец, в резултат на което получил тежка съчетана травма, несъвместима с живота, Налице е пряка причинно-следствена връзка между травматичните увреждания и настъпилата смърт, при такива множествени и тежки увреждания, смъртният изход е бил неизбежен.

По искане на ищцовата страна в съдебно заседание е разпитана като свидетел Р.Д.А. /без дела и родство със страните/, от чийто показания се установява, че е съседка и близка приятелка на ищцата. Св.заявява, че познава Р. от *****, Л. и съпругът й полагали грижи за него като за биологично дете, той израснал заедно с техните деца. Много ги уважавал и след като заминал в чужбина, пак поддържали връзка по телефона и си ходели на гости, докато Р. бил в България. В показанията се сочи, че Л. много тежко преживяла загубата на Р. и до ден-днешен я преживява.

По искане на ищцовата страна като свидетел е разпитан и Н.К.Д. /съпруг на ищцата/, от чийто показания се установява, че след смъртта на майка му отгледали Р. от 2годишен, учил в Старо Оряхово до 5-6 клас, после в интернат с пансион в с.Солник, след казармата пак при тях се върнал. Заминал да работи в чужбина, но когато се връщал в България, идвал да ги посети в Белгун, давал им и пари, след като се оженил, се събирали по празници със семействата.

По искане на ответната страна като свидетел е разпитан и Н. Д. Г., от чийто показания се установява, че е по-малък брат на починалия Р.. Когато починала майка им, бил на 4 години, а Р. на 6 години. Свидетелят израснал в дом „Майка и дете“, а Р. го отгледала баба им, която гледала и две от сестрите им. Когато свидетелят излязъл от дома на 18 години, живели с Р. в блоковете в Старо Оряхово, често отсядали при чичо си /брат на баща им/ в с.Белгун, той ги гледал повече от 5-6 години. Свидетелят заявява, че не знае дали брат му е живял при ищцата Л. през периода, през който самият той е бил в дом „Майка и дете“, но според него Р. и Л. не са се уважавали много, тя го кълняла и му се обаждала само заради баща им, питала кога Р. ще го вземе да го гледа. Според свидетеля Р. учил до 5-ти 3 клас и от 12-годишен започнал да работи като чобанин, леля им Л. идвала да го вижда, но не много пъти, не ги уважавала като племенници.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Ищецът претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица за осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят покрива в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

С разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя.

Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.

Наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” към процесната дата между собственика на л. а. „Форд Фокус" с per. № ****. и ответното застрахователно дружество се установява от представената по делото справка от Гаранционен фонд и не се спори между страните. През процесния период водачът на МПС е бил обхванат от застрахователната закрила по застраховката “гражданска отговорност”, което от своя страна обуславя правото на пострадалия да предяви прекия иск по чл.226, ал.1 от КЗ.

За ангажиране отговорността на застрахователя по сключена задължителна застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС за вреди, причинени на трето лице извън автомобила, е необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправното поведение на застрахованото лице.

При липсата на влязла в сила присъда или решение по чл. 78а НК в настоящия 4 случай поради прекратяване на производството на установяване пред гражданския съд подлежи факта на неговото извършване, неговата противоправност и виновността на дееца.

Факта на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие не е спорен между страните и се установява посредством приетите като доказателства и неоспорени от страните в процеса официални удостоверителни документи – констативен протокол за ПТП с пострадали лица и постановление за прекратяване на наказателното производство. Воденото срещу А.А. наказателно производство е прекратено на осн. чл.24, ал.1, т.5 от НК.