Присъда № 10 от 27.02.2024, Районен съд - Хасково

МОТИВИ към Присъда № 10 от 27.02.2024 г. на Районен съд – Хасково, постановена по н.о.х.д. № 58 по описа за 2023 година.

Районна прокуратура – Хасково са внесли срещу подсъдимата П. Г. В., с адрес за призоваване гр. К., ул. „*****, обл. Пловдив, обвинителен акт, с който е предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3 предл. 2-ро и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че в периода от 16.01.2019 г. до 21.01.2019 г. включително, при условията на продължавано престъпление, в гр. Хасково, в качеството си на пълномощник на „Агриком БГ“ ЕООД с ЕИК 203706443, със седалище и адрес на управление: гр. К., обл.П., ул. „***** в кръга на пълномощията си, с цел да набави за себе си и за „Агриком БГ“ ЕООД, ЕИК 203706443 имотна облага, на 16.01.2019г. възбудила и на 21.01.2019г. поддържала заблуждение у Х. А.

В. от гр. Хасково, в качеството му на председател на ЗКПУ „Дружба“ с ЕИК 836017618, относно възможността да изпълни договор за доставка на общо 100 (сто) тона амониев нитрат (азотна тор) и с това е причинила имотна вреда в общ размер 46 200 лева на ЗКПУ „Дружба“ с ЕИК 836017618 гр. Хасково, като причинената вреда е в големи размери.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, не поддържа предявеното обвинение и счита същото за недоказано. Изграждайки тезата си върху възприетия в доктрината и съдебната практика паралел между признаците на неизпълнение на търговска сделка и наказателноправната измама, извежда извод, че действията на подсъдимата сочат именно на първата хипотеза. След обстоен анализ на доказателствата по делото и на установената с тях фактическа обстановка, пледира за оправдаване на подсъдимата по така повдигнатото й обвинение. Относно предявения граждански иск счита, че същият следва да бъде уважен в размера, в който е предявен.

Гражданския ищец ЗКПУ „Дружба“гр.Хасково, чрез упълномощения по делото повереник – адв. Д. Н. от АК – Хасково, в хода на съдебните прения се отграничава от изложеното от представителя на РП – Хасково. Счита, че доказателствата по делото и установената с тях фактическа обстановка сочат на осъществен от обективна и субективна страна състав на престъплението измама и поддържа доказаност на повдигнатото обвинение. Моли съдът да постанови осъдителна присъда и да уважи изцяло предявения граждански иск, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.01.2019г., както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Защитникът на подсъдимата – адв. В.Л. от АК - Хасково пледира в насока, че въз основа на събраните доказателства по делото, подсъдимата следвало да бъде призната за невинна и оправдана по повдигнатото й обвинение, както и да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и 1 предявения от гр. ищец граждански иск. В хода на съдебните прения найнапред прави обстоен анализ на принципните различия между измамата като престъпление по смисъла на НК и неизпълнението на задължение по договорно правоотношение, а след това на установената по делото фактическа обстановка, различаваща се от приетата в обвинителния акт.

Приема, че фактите по делото били изяснени въз основа на доказателствените източници, в частност изготвените и приети в съдебната фаза на наказателното производство съдебно-счетоводни експертизи и гласни доказателства, които от своя страна водели до извода не било налице измамливо поведение у подсъдимата, а само неизпълнение на договорно задължение, а оттам – гражданскоправен спор. Въз основа на тези доводи и след анализ на изискванията на фактическия състав на разпоредбата на чл.

209, ал. 1 от НК и характеристиките от обективна и субективна страна на престъплението „измама“, защитникът на подсъдимата счита, че такава не само не била доказана, но и реално не била осъществена от неговата подзащитна, като подробно и обстойно аргументира тезата си и отправеното искане за оправдателна присъда по повдигнатото обвинение, респ. отхвърляне на предявения срещу подзащитната му граждански иск за обезщетение за причинени от описаното в обвинителния акт деяние имуществени вреди.

Подсъдимата П. Г. В. заявява, че разбира обвинението, което й е повдигнато, но не се признава за виновна по него. Дава подробни обяснения по случая. В хода на съдебните прения, при упражняване правото й на лична защита, се придържа изцяло към изложеното от защитника си. В дадената възможност за последна дума пред съда заявява, че между дружеството и кооперацията били налице предходни търговски отношения и тя нямала намерение да подвежда никого. Касаело за неосъществена по ред причини търговска сделка, задълженията по която щяли да бъдат издължени и самата тя никога не била отказвала това. Напротив – била помолила счетоводителката на кооперацията да й изпрати писмо, в което точно да заявят намерението си дали искат съответната сума, стоката или нещо друго като например бартерна сделка, но получила само отговор за подадена в прокуратурата жалба, което сложило край на диалога им. Не отрича, че представляваното от нея дружество дължало пари на ЗКПУ „Дружба“, поради което съвсем нормално било същите да претендират обезщетение в рамките на закона. Моли да бъде оправдана от съда по повдигнатото й обвинение.

Хасковският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимата П. Г. В. е родена на ***** г. в гр. П., същата е ******.

Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 97, издадена от Районен съд – Пловдив на 21.01.2022 г., подс. П. Г. В. е осъждана, както следва: по НОХД№1760/2004г. по описа на РС-Пловдив - за 2 престъпление по чл. 206, ал.1 от НК; по НОХД №3001/2009г. по описа на РСПловдив - за престъпление по чл.306, вр. чл.308, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и по НОХД № 6299/2014 г. по описа на същия съд - за престъпление по чл. 210, ал.1, т.5 , вр. чл. 209, ал.1, вр. чл. 26 ал.1 от НК; а по НАХД №1656/2003г. е призната за виновна в извършено престъпление по чл. 277 ал.1 от НК и на основание чл. 78а НК е освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. От представената по досъдебното производство характеристична справка за подсъдимата се установява, че същата има добри характеристични данни, липсват такива тя да дружи с лица от активния криминален контингент, да е нарушавала обществения ред или да е злоупотребявала с алкохол и/или упойващи вещества. В попълнената и подписана от нея декларация за семейно и материално положение и имотно състояние е вписано, че семейството й се състои от 4 - ма членове, като освен получаваните от нея и семейството й трудови възнаграждения, възлизащи годишно на 24 000 лева, не получава парични доходи от други законови източници, не притежава недвижими имоти или моторни превозни средства.

В инкриминирания период подсъдимата П. Г. В. била упълномощена да представлява сина си – свид. Г. С. Г., в качеството му на управител на „Агриком-БГ“ ЕООД. Същото било вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията, с ЕИК 203706443, със седалище и адрес на управление: гр. К. 4101, общ.Куклен, обл.Пловдив, ул.“******, осъществяващо като основна дейност търговия на едро и дребно със зърно, зърнени култури, плодове, зеленчуци и всякакви други видове земеделски продукти; производство, изкупуване и продажба в страната и чужбина на селскостопански, промишлени и хранителни стоки.

Гражданския ищец - Кооперация ЗКПУ „Дружба“ с ЕИК 836017618, била със седалище и адрес на управление гр. Хасково, кв. Болярово, като към инкриминирания период, считано от 2017г., председател на кооперацията бил свид. Х. А. В., а свидетелите Р. Г. Д. и Л. Г. С. работели в нея съответно като касиер и счетоводител.

През 2017г. между „Агриком-БГ“ ЕООД ЕИК 203706443 гр. Куклен, обл.Пловдив и ЗКПУ „Дружба“ с ЕИК 836017618 гр. Хасково, възникнали търговски взаимоотношения, по повод продадено от кооперацията на посоченото ЕООД голямо количество зърно, което било доставено, респ. платено от подсъдимата. Контактите между свид. Х. А. В. и подс. В. се осъществявали само по телефона и двамата не се били виждали лично, но въпреки това последната давала съвети на свид. Х. В.във връзка с дейността на представляваната от него кооперация – за цени и прогнози при търговията със зърно, дори за сделки, в които подсъдимата не участвала. Двамата изградили отношения, основани на взаимно доверие. Търсена от страна на свид. Х. В. била обмяна на информация с подс. П. В. за текущото състояние на търговския пазар на зърното - търсене и предлагане, за актуалната към момента негова цена, породена от факта на притежаваните от нея опит и контакти с разични контрагенти в цяла България

3

На 16.01.2019 г. председателят на ЗКПУ „Дружба“ гр. Хасково кв.

Болярово - свид. Х. В. се обадил на мобилен номер ***** на подсъдимата, действаща като пълномощник на „Агриком-БГ“, за да я попита каква е цената на пшеницата към момента. В процеса на разговора подс. П. В. му предложила да му продаде и достави амониев нитрат (азотен тор) на цена от 462 лв. за тон с включено ДДС. Тя му казала, че имала около 150 тона азотен тор на склад от закупени от нея 1800 тона още през лятото. Предложената от нея цена била приемлива и свид. Х. В. поискал да бъде доставена за нуждите на ЗКПУ „Дружба“ - 75 тона тор първоначално, а впоследствие поръчал още 25 тона. Условията на доставка предвиждали подс. П.В. да изпрати на имейла на кооперацията формуляр за поръчка и авансова фактура, които след като бъдат подписани и подпечатани от председателя на кооперацията Х. В., да бъдат върнати обратно на имейла на „Агриком-БГ“ ЕООД. Оригиналните документи, с мокър печат (договор за покупко-продажба, приемнопредавателен протокол, товарителница и кантарна бележка от натоварване, авансова, нулева и затваряща аванса фактура) щели да бъдат изпратени с куриерска фирма „****“ до адреса на кооперацията след направената доставка, която следвало да бъде извършена в рамките на три работни дни от деня на платената авансова фактура. Въпреки това, подс. П.В. се обадила на председателя на кооперацията от телефон ***** и поискала с цел да не се забавя с доставката на амониевия нитрат, да й бъде изпратено сканирано платежното нареждане, с което е преведена сумата, като в изпълнение на указаното му от подсъдимата, на 17.01.2019г. свид. Х. В. превел по сметка на „Агриком БГ“ ЕООД с ЕИК 203706443 - Разплащателна сметка в „Юробанк България“ ЕАД (Пощенска банка) с IBAN ******, открита на 11.07.2017г, сума в размер на 34650.00 лева.

На 21.01.2019 г., още преди да се е уверил, че първите доставки са тръгнали, свид. В. се свързал отново с обвиняемата и поискал да закупи за кооперацията още 25 тона от същата тор, като условията отново били същите - предварително заплащане по банков път и изпращане на платежното нареждане по електронна поща. На 21.01.2019г. св. В. превел по сметка на „Агриком БГ“ ЕООД - Разплащателна сметка в „Юробанк България“ ЕАД (Пощенска банка) с IBAN ******, открита на 11.07.2017г, сума в размер на 11 550,00 лева. Така общо преведената сума по сметка на „АГРИКОМ-БГ“ ЕООД станала 46 200,00 лева. Дружество „АГРИКОМ-БГ“ ЕООД осчетоводило документите по осъществената сделка по доставката на амониев нитрат, като за получената сума била подадена декларация по ЗДДС за съответния месец - януари 2019г.

Изминали седем - осем дни в очакване на доставката на азотен тор и председателят на кооперацията се обадил на подс. П. В. да попита какво се случва. Тогава тя му отговорила, че камионите били строени пред „Неохим“ АД, град Димитровград и чакали да бъдат натоварени. След още два дни доставката на азотен тор не била извършена. На следващото позвъняване на председателя на кооперацията, подсъдимата отговорила, че камионите били 4 вътре в завода и чакат изпълнението на някаква голяма поръчка за тор и вече били наред. На следващия ден, отговорът й бил, че амониевият нитрат бил с лошо качество с по-ниско съдържание на азот. Имала приятелка в завода, която я информирала кога торта е хубава и тогава да товари, тъй като „държала да достави хубава тор“. В следващите дни, председателят на кооперацията, получавал от подс. П.В. отговори, които приел за уклончиви и поискал да му бъде доставен един камион каквато и да е тор, понеже му бил необходим за предстоящо торене. След този разговор подсъдимата П. В. престанала да вдига телефона си. Впоследствие започнала да се извинява, че объркали доставката и по погрешка я закарали в Стара Загора, но тя обещала да оправи нещата и на следващия ден щяла да дойде с тор. Въпреки това, на следващия ден отново нямало доставка на тор, нито отговор по телефона от обвиняемата. Впоследствие, председателят на кооперацията успявал до проведе разговори с П. В., от която получавал различни оправдания за недоставянето на платената тор.