Решение № 3214 от 27.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3214 гр. София, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20221100509111 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 23.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 49787/ 2019 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 58 състав, по предявени от „ЕОС Матрикс“ ЕООД- гр. София /ЕИК 131001375/ установителни искове по чл.422 ГПК вр. „чл.99, ал.1 вр. чл.9, ал.1 ЗПК вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД“ е признато за установено, че В. С. М. /ЕГН **********/ дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД /ЕИК 131001375/ сумата 44.54 лв.главница, частично от сума за главница в общ размер на 14 310 лв.- по Договор за потребителски кредит от 22.10.2012 г., сключен с „Юробанк и ЕФ Джи България“ АД /ново име „Юробанк България“ АД/, вземането по който е било прехвърлено с договор за цесия от 18.01.2016 г. в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ведно със законната лихва от 7.11.2018 г. до изплащане на вземането, и сумата 70.76 лв.- договорна лихва за периода от 22.10.2012 г. до 21.08.2018 г., частично от сума за договорна лихва в общ размер на 5 416.87 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 71334/ 2018 г. на СРС, 58 състав, като исковете са отхвърлени: относно главницата- „за разликата над уважената част от 44.54 лева до пълния предявен размер от 1/2 от 2 250 лева, по частична претенция като част от сума за главница в общ размер на 14 310 лв.“, и относно договорната лихва- „за разликата над уважената част от 70.76 лева до пълния предявен размер от 200 лева, по частична претенция като част от 1/2 от 5 416.87 лв.“. Със същото решение по предявени от „ЕОС Матрикс“ ЕООД /ЕИК 131001375/ установителни искове по чл.422 ГПК „вр. чл.99, ал.1 вр. чл.9, ал.1 ЗПК вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД“ е признато за установено, че Е. Д. М. /ЕГН **********/ дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД /ЕИК 131001375/ сумата 44.54 лв.- главница, „частично от сума за главница в общ размер на 14 310 лв.“- по Договор за потребителски кредит от 22.10.2012 г., сключен с „Юробанк и ЕФ джи България“ АД /ново име „Юробанк България“ АД/, вземането по който е 1 било прехвърлено с договор за цесия от 18.01.2016 г. в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ведно със законната лихва от 7.11.2018 г. до изплащане на вземането, и сумата 70.76 лв.- договорна лихва за периода от 22.10.2012 г. до 21.08.2018 г., „частично от сума за договорна лихва в общ размер на 5 416.87 лв.“, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 71334/ 2018 г. на СРС, 58 състав, като исковете са отхвърлени: относно главницата- „за разликата над уважената част от 44.54 лева до пълния предявен размер от 1/2 от 2 250 лева, по частична претенция като част от сума за главница в общ размер на 14 310 лв.“, и относно договорната лихва- „за разликата над уважената част от 70.76 лева до пълния предявен размер от 200 лева, по частична претенция като част от 1/2 от 5 416.87 лв.“.

Издадената по ч.гр.д.№ 71334/ 2018 г. на СРС, 58 състав, заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е обезсилена за сумата 100 лева, представляваща „разликата от предявената претенция за възнаградителна лихва от 400 лева до 500 лева по заповедта“. Отхвърлени са и предявените от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД срещу В. С.

М. и Е. Д. М. осъдителни искове за присъждане на сумата 4 500 лв.- главница, частично от сумата 14 310 лв., и на сумата 400 лв. договорна лихва, претендирана за периода от 22.10.2012 г. до 21.08.2018 г., частично от сумата 5 416.87 лв., които суми се претендират поравно от ответниците. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците В. С.

М. и Е. Д. М. са осъдени да заплатят на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД суми от по 2.35 лева всеки- разноски за заповедното производство, и суми от по 12.47 лв. всекиразноски за исковото производство. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е осъден да заплати на ответниците В. С. М. и Е. Д. М. суми от по 541.65 лева на всеки- разноски за исковото производство.

Постъпила е въззивна жалба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД- гр. София /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която са отхвърлени исковете, и в частта за разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за признаване дължимостта на процесните суми, с присъждане на разноски по делото. Изложени са и доводи за недопустимост на обжалваното решение в частта му, в която при уважаване на главните искове съдът се е произнесъл за отхвърляне на предявените при условията на евентуалност осъдителни искове, вместо да остави същите без разглеждане.

Подадена е въззивна жалба и от В. С. М. и Е. Д. М. /ответници по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която са уважени исковете, и в частта за разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете като неоснователни, с присъждане на разноски по делото.

Насрещните страни взаимно оспорват подадените по делото въззивни жалби.

Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.99 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК, съединени при условията на евентуалност с осъдителни искове по чл.99 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби, с които е сезиран настоящият съд, са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са процесуално допустими.

Разгледана по същество, жалбата на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД е частично основателна, а жалбата на ответниците В. С. М. и Е. Д. М. е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на 2 решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно.

Недопустимо е в частта, в която първоинстанционният съд се е произнесъл по съществото на предявените от „ЕОС Матрикс“ ЕООД при условията на евентуалност осъдителни искове за присъждане на сумата 4500 лв.- главница, частично от сумата 14 310 лв., и на сумата 400 лв. договорна лихва, претендирана за периода от 22.10.2012 г. до 21.08.2018 г., частично от сумата 5 416.87 лв., претендирани поравно от ответниците. Това е така, тъй като произнасянето по главните искове, а именно по установителните искове по чл.422 ГПК е положително за ищеца, като е призната частична дължимост на претендираните от двамата ответници суми, в който случай диспозитивът по предявените при условията на евентуалност искове следва да е за оставянето им без разглеждане /поради несбъдване на вътрешно- процесуалното условие за разглеждането им по същество/, а не за отхвърлянето им като неоснователни.

По същество постановеното от СРС решение е частично неправилно и следва да бъде отменено в частта, в която предявените от „ЕОС Матрикс“ ЕООД установителни искове по чл.422 ГПК са отхвърлени за горницата над сумата 89.08 лв. /2 х 44.54 лв./ до пълния предявен размер от 4 500 лв. /2 х 2 250 лв./- главница, частично от сумата 14 310 лв., претендирана като дължима по Договор за потребителски кредит от 22.10.2012 г., сключен с „Юробанк и ЕФ Джи България“ АД /ново име „Юробанк България“ АД/, вземането по който е прехвърлено с договор за цесия от 18.01.2016 г. в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ведно със законната лихва от 7.11.2018 г. до изплащане на вземането, и за горницата над сумата 141.52 лв. /2 х 70.76 лв./ до размер на сумата 374.25 лв.договорна лихва за периода от 22.10.2012 г. до 21.08.2018 г., частично от сума за договорна лихва в общ размер на 5 416.87 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 71334/ 2018 г. на СРС, 58 състав.

В обжалваната от ответниците част- относно признатите за дължими общо от двамата главница от 89.08 лв. /2 х 44.54 лв./ и договорна лихва от 141.52 лв. /2 х 70.76 лв./, а също и в обжалваната от ищеца част- относно отхвърлените искове за признаване дължимостта на договорна лихва в частта за горницата над сумата 374.25 лв. до 400 лв. /общо за двамата ответници/, частично от сумата 5 416.87 лв., решението като правилно следва да бъде потвърдено.

Съвкупният анализ на събрания по делото доказателствен материал обосновава извод на въззивния съд, че ответниците В. С. М. и Е. Д. М. и третото за спора лице „Юробанк и Еф Джи България“ АД са били обвързани от валидно договорно правоотношение, възникнало по силата на сключен на 22.10.2012 г. договор за потребителски кредит /под № FL658615/, представляващ по същество договор за паричен заем /чл.240 ЗЗД/, регламентиран от Закона за потребителския кредит /ЗПК- в сила от 12.05.2010 г./. По силата на този договор „Юробанк и Еф Джи България“ АД предоставило възмездно в заем на ответниците В. С. М. /кредитоискател/ и Е. Д. М.

/кредитоискател, а не поръчител/ сумата 14 310 лева за срок от 120 месеца /10 години/, а последните се задължили да върнат заетата сума, ведно с възнаградителна лихва, на 9 равни месечни вноски от по 59.63 лв.- за първите девет месеца от срока на договора, и на 111 равни месечни вноски от по 230.58 лева всяка- за останалата част от срока на действие на договора, платими на посочените в погасителния план към договора дати, като падежът на първата погасителна вноска е определен на 22.11.2012 г., а падежът на последната- на 22.10.2022 г. Уговорени са между страните по договора фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ от 13.200 % плюс „надбавка от минус 8.20 % за 3 първите девет месеца от срока на договора“, и „надбавка за оставащия период от 0.800 %“, и годишен процент на разходите /ГПР/- в размер на 14.93 %, като подлежащата на връщане от ответниците- кредитополучатели сума, посочена в приложения погасителен план, възлиза на общо 26 131.16 лв., която сума включва: 14 310 лв.

/главница/- размер на потребителския заем, и 11 821.16 лв.- договорна лихва. В клаузата на чл.15, ал.5 от договора е предвидено, че „при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита, както и при неизпълнение на което и да е друго задължение по договора, вземането на банката за възстановяване на целия кредит става предсрочно изцяло изискуемо, без да се прекратява действието на договора“, като „изискуемостта настъпва, без да е необходимо каквото и да е воле-изявление на страните“.

От страна на ответниците не е заявено оспорване автентичността на приложения договор, поради което и същият като валидно сключен е породил съответни правни последици. Предвид безспорното по делото обстоятелство, че са получили посочените в процесния договор заемни средства /видно и от приложените банково бордеро от 22.10.2012 г. и преводно нареждане от същата дата/, насрещното задължение на ответниците да погасяват вноските по договора за кредит безспорно също е възникнало. Следва да се отбележи, че ответницата Е. М. има положението на кредитополучател, а не на поръчител по договора, поради което и основаните на чл.147 ЗЗД съображения на същата в случая са ирелевантни.

Установява се от доказателствата по делото, че въз основа на Рамков договор за цесия от 18.01.2016 г. и приложение към него /л.33- 35 от делото на СРС/ вземаниятапредмет на процесния кредитен договор, са прехвърлени на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД /цесионер/, който на 7.11.2018 г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми, претендирани като неизплатена част от главничния дълг и възнаградителна лихва по договора.

Прехвърлянето на вземания и задължения е уредено в нормите на чл.99- чл.102 ЗЗД. Общото между тези правни институти е промяната в субектите на облигационното отношение. Правната доктрина допуска прехвърлянето на вземания, на права по договор, както и на право-отношение, при което се съчетават правилата на цесията и на заместването в дълг. Цесията е договор, с който кредиторът на едно вземане- цедент, го прехвърля не трето лице- цесионер, като последният разполага с правото да го събере от длъжника. Предмет на същата несъмнено могат да бъдат вземания /действителни/, които имат имуществен характер /каквито са и процесните/.