Решение № 91 от 18.03.2026, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 674/2025
- Вид
- Решение № 91
- Подписан
- 18.03.2026
- Състав
- Надежда Иванова Желязкова Каличкова, Славейка Атанасова Костадинова, Красимира Димитрова Ванчева
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 91 гр. Пловдив, 18.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:
Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20255001000674 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 249/12.08.2025 година, постановено по т. дело № 343/2024 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора, е осъдена Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, с адрес гр. София, район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на В. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С.*, ул. „***“ ,бл. 70, вх. В, ет. 7, ап. 21, сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на ПТП, станало на 05.10.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 03.06.2024г., до окончателното й изплащане.
Осъдена е Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, да заплати на адв. И. С. С., с адрес: гр. С.*, бул. „Руски“ № 26, ет. 2, адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищцата в размер на 5 450 лв.
Осъдена е Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, 1 да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 2 400 лв. и сумата от 725 лв., представляваща разноски, платени от бюджета на съда.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Застрахователна компания „Лев Инс“ АД в частта, с която на ищцата В. Д. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди над размера от 25 000 лева до 60 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 03.06.2024 година до окончателното й изплащане. Оплакванията са за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението в обжалваната част и постановяването му в отклонение от задължителната съдебна практика – ППВС 4/1968 година. Поддържа се, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди е изключително завишено и прекомерно, несъобразено с принципа за справедлИ.ст по чл. 52 от ЗЗД.
Твърди се, че не са съобразени събраните по делото доказателства за вида на телесните травми, причинени на ищцата, приключването на възстановителния период в рамките на около шест месеца, възстановяването на двигателната активност на ищцата, без данни за трайна инвалидизация или загуба на трудоспособност и остатъчни последици, изразяващи се в белези, които не са с обезобразяващ характер и ограничени движения в глезена, придружени от епизодичен оток при натоварване, който подлежи на овладяване с подходящи медицински и профилактични средства. Не била съобразена и съдебната практика за размерите на обезщетенията за неимуществени вреди, като се твърди, че присъжданите обезщетения за много по-тежки увреждания са в по-малки размери и са цитирани съдебни решения на други съдилища. Искането е да се отмени решението в обжалваната част, включително присъдените разноски за процесуално представителство по чл.
38, ал. 2 от ЗА и да се отхвърли предявеният иск, като се присъдят разноски на жалбоподателя, включително юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от адвокат И. С. в качеството му на процесуален представител на В. Д.. Становището е за нейната неоснователност. Искането е за потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна защита пред въззивната инстанция на 2 основание чл. 38, ал. 2 от ЗА. Поддържа се, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е съобразен с телесните и психически увреждания, причинени на ищцата и свързаните с тях болки и страдания, включващи битови неудобства, емоционалните изживявания за определен период от време, промяната в начина й на жИ.т, отражението върху психиката й с оглед нейната възраст, както и социално-икономическите условия в страната.
Пред въззивната инстанция не са направени нови доказателствени искания.
Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от ответника частично срещу осъдителното решение. При подаването й е спазен предвиденият срок в чл.
259 от ГПК.
Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По отношение на правилността му посоченото в жалбата. въззивният съд е ограничен от
Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която е осъдена застрахователната компания да заплати на ищцата обезщетение до размера на 25 000 лева, ведно със законната лихва от 03.06.2024 година / датата на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата, за неимуществените вреди, причинени й при ПТП, станало на 05.10.2023 година по вина на Х.П.Т. при управление на застрахован при ответника мотоциклет Я. *** с рег. № *** по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
В настоящото производство между страните са безспорни въпросите за наличието на предвидените в закона предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя, както и за липсата на съпричиняване.
Единственият спорен въпрос е за размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Неимуществените вреди, за които ищцата е претендирала първоначално обезщетение от 40 000 лева, увеличено в хода на процеса на 3
60 000 лева, посочени в обстоятелствената част на исковата молба, са следните:
Твърди се, че ищцата е пострадала при ПТП, станало на 05.10.2023 година като пътник на задната седалка на мотоциклет, управляван от Х.П.Т., който поради движение с несъобразена скорост е загубил контрол над управлението на мотоциклета, ударил се е в бетонна колона, намираща се между двете пътни платна, отклонил се е и се е ударил в метална еластична ограда /мантинела/. След ПТП ищцата В. Д. била транспортирана от екип на ЦСМП в болницата в гр. С.*, приета била в Клиниката по ортопедия и травматология с травма на лявата пета, екскориации по корема, лявата предмишница и лявото бедро. След прегледи и изследвания били установени травматичен декломан на лява пета с неравни ръбове, умерено кървене; екскориации по лява предмишница, ляво бедро и корема. Заради уврежданията на ляв глезен и ходило, на 06.10.2023г. ищцата била подложена на оперативна интервенция под инфилтрационна анестезия. По време на болничния престой се провеждала и медикаментозна терапия. Ищцата била изписана на 12.10.2023г. с поставена окончателна диагноза Смазване на други части на глезена и стъпалото, дадени били препоръки за амбулаторно стерилни превръзки през 3 дни, сваляне на конците на 12-тия ден от операцията, ходене с помощни средства, продължаване на изписаната терапия и спазване указанията дадени от лекуващия лекар.
В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че на 01.03.2024г. ищцата е консултирана от лекар - специалист по физикална и рехабилитационна медицина, поради продължаващи оплаквания от сковани и ограничени движения в лявото стъпало и глезен. След преглед била поставена диагноза: Последици от травма на мускул и сухожилие на долен крайник, предписана била терапия и медикаменти., проведено било лечение с ултразвук, лечение със СЧТ и аналитична ЛФК.
На 10.04.2024г. ищцата отново била консултирана от лекар специалист по физикална и рехабилитационна медицина, поради същите оплаквания, констатациите били същите, както и предписаната терапия и проведено лечение.
На 26.04.2024г. В. Д. била освидетелствана от специалист съдебен лекар в гр. С.*. Въз основа на медицинската документация и извършен 4 преглед той установил смазване на други части на глезена и стъпалото; по лявата предмишница в предно външна повърхност - грубоват белег с червеникав-морав цвят на обща площ 8/16 см.; белег със същата характеристика бил установен и по лявото бедро в средната трета; белези с червеникаво-розов цвят със загладена повърхност били установени под дясната гърда и в лява слабинна област, съответно с размер 10/3 см. и 6/2 см.; в областта на лявото ходило бил намерен опасващ грубоват неравен белег с морав цвят започващ под предната повърхност на външна глезенна област, преминаващ по цялата горна петна област и достигащ до средната повърхност на вътрешния глезен.
Ищцата твърди, че при ПТП и е причинено внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания. Травматичните увреждания в областта на лявата й пета и глезен, наложили извършването на оперативна интервенция, били особено болезнени и мъчителни. Болките се засилвали при всеки опит за раздвижване на лявото й ходило, както и при допир до увредените места. Ищцата не можела да стъпва и да се изправя на левия си крак, като през периода на възстановяването се налагало да пази крака си от натоварване, поради което трябвало да използва помощни средства, за да се придвижва. Мобилността й била ограничена в значителна степен, тя ограничавала движенията си и основно била в покой, лежала.
Имала нужда от помощта на близките си за ежедневните си битови дейности, което й създавало голямо неудобство и притеснение.
Заради продължителното залежаване и обездвижване тя се оплаквала от чувство на умаляване, изтръпване и мравучкане в пострадалия крак. Допълнителни страдания и дискомфорт през цялото денонощие й създавали болките и дразненията от охлузванията и натъртванията по корема, лявата предмишница и лявото бедро, както и по други части на тялото й, които се отразявали на настроението й. Посочено е, че заради затрудненията в придвижването на ищцата и болките, които изпитвала, се наложило целият й клас да бъде преместен от стаята си на третия етаж в стая на първия етаж на училището.
Твърди се също, че случилото се се е отразило крайно отрицателно върху общото емоционално състояние на В. Д.. Тя страдала от чести пристъпи на страх и безпокойство, които силно я разстройвали и стресирали.
Особено интензивно те се проявявали нощем по време на сън, тя се бъдела често силно уплашена. Ищцата започнала да се страхува от мотоциклети и 5 автомобили, притеснявала се да се качи в кола, чувствала се е напрегната и неспокойна, когато се е налагало да се вози. Страхувала се, че случилото се може да се повтори. В месеците след инцидента тя се притеснявала от факта, че трябва да се придвижва с помощни средства. Страхувала се, че няма да може да се възстанови напълно и че ще продължава да изпитва болки в лявото си ходило и ще има проблеми с ходенето за в бъдеще. Вследствие на множеството травми по тялото й останали грубовати белези с червеникавморав цвят на лявата й предмишница и бедро, белези с червеникаво-розов цвят под дясната гърда и в лява слабинна област, както и опасващ грубоват неравен белег с морав цвят на лявото й ходило, които обективно я загрозили за цял жИ.т и довели го силно понижаване на самочувствието й. Тя се срамувала да показва тези части от тялото си и да носи къси дрехи и открити обувки на обществени места. В резултат на всичко това изпаднала в продължително депресивно състояние, предпочитала да се изолира от външния свят, нямала желание да се среща и общува с хора извън найблизките си. Ищцата станала мълчалива, затворила се в себе си и няма настроение за нищо. Психологическата травма, тревожността, депресивното състояние и напрегнатостта, отключени след злополуката, все още не били отминали и щели да продължат да оказват неблагоприятно въздействие върху пострадалата още дълго време.
За установяване на неимуществените вреди, причинени на ищцата, по делото са представени писмени доказателства – епикриза от 12.10.2023 година към ИЗ № 19850/2023 година от КОТ на УМБАЛ „Проф. Д-р Ст. Киркович“, заверени копия от цялата медицинска документация и диск с образни изследвания - ИЗ 19850/2023 година, медицинска бележка от 12.10.2023 година за отсъствията от училище, амбулаторен лист – два броя от 01.03.2024 година и от 10.04.2024 година, съдебномедицинско удостоверение на жИ. лице, издадено от Специализиран лекарски кабинет по съдебна медицина на 26.04.2024 година, служебна бележка от 26.04.2024 година, издадена от Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия град Стара Загора с отразяване, че класът на ищцата е преместен в стая на първия етаж заради затрудненията й да се придвижва по стълби.
Разпечатката съдържа 39 от 163 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/79af8251-14cb-455c-a7b9-873e6e4b22fb