Решение № 50 от 22.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. София, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20231001000394 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 260086/13.02.2023год. ,постановено по т.д.№ 2162/2016год. по описа на СГС Държавата, представлявана от министъра на финансите е осъдена на основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД да заплати на „ Ф Строй Груп“ ЕООД сумата от 1 934 009.37 лева , представляваща стойността на допълнително извършени СМР на обект преустройство на съществуващи сгради, находящи се в гр. София, бул.“ Цар Борис III“ № 54 за нуждите на Софийски районен съд, извън предмета на обществена поръчка по Договор № 93-00-183 от 14.08.2012год. и Договор № 93-00227/24.10.2012год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.09.2021год. до окончателното й изплащане като е отхвърлен иска по чл. 59,ал.1 от ЗЗД в останалата му част- над уважения размер до размера на 2 106 659 лева с ДДС и изцяло иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 200лева за периода от 09.11.2015год. до 28.03.2016год.

С Определение № 260634/20.03.2023год., постановено по т.д.№ 2162/2016год. по описа на СГС е допълнено Решение № 260086/13.02.2023год. в частта за разноските като Държавата , представлявана от Министъра на финансите е осъдена да заплати на „ Ф Строй Груп“ ЕООД сумата от 2 542лева разноски по делото като е отхвърлено искането на „ Ф Строй Груп“ ЕООД по чл. 248 до пълния му предявен размер.

Срещу осъдителната част на Решение №260086/13.02.2023год. , постановено по т.д.№ 2162/2016год. по описа на СГС е подадена въззивна жалба вх.№ 268824/14.03.2023год. от Държавата, представлявана от министъра на финансите . В жалбата се поддържа, че в обжалваната му част първоинстанционното решение е неправилно, поради допуснати при постановяваното му нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се ,че първоинстанционният съд не е изследвал всички събрани по делото доказателства, а те не обуславяли направения от него извод за основателност на предявената искова претенция. Твърди се, че в нарушение на съдопроизводствените правила първоинстанционният съд не бил обсъдил всички релевирани от ответника възражения. Такова било възражението за липса на пасивна процесуална легитимация на Държавата по предявения иск. В тази връзка се сочи, че процесните сгради са публична държавна 1 собственост, но същите са били предоставени на съдебната власт и съгласно действащата през процесния период / 2012год./ разпоредба на чл. 387 от ЗСВ управлението върху тях е било в изключителна компетентност на Министъра на правосъдието. Та този извод сочели и разпоредбите на ЗДС и правилника за неговото приложение. Към настоящия момент ВСС продължавал да ползва имотите и затова ВСС , респ. Министерство на правосъдието следвало да отговарят по предявения иск. Този извод се извличал и от разпоредбата на чл.14, ал.1 от ЗДС, а и в този смисъл била и задължителната практика по чл.290 от ГПК- Решение № 46/28.03.2014год. по т.д.№ 2048/2013год. , както и утвърдената такава по цитираните в жалбата съдебни решения на ВКС.

В жалбата се поддържа, че предявеният иск е и недоказан . Извършването на процесните СМР сами по себе си не обуславяли извод за обогатяване на държавата със сумата от 2 106 659лева с ДДС. В тежест на ищеца било да докаже своето обедняване и обогатяването на ответника -увеличената стойност на имотите , но то не било доказано по делото. Липсвали и мотиви в съдебния акт относно основателността на искането да бъдат заплатени в непредвидените с договора СМР. Изводът за тяхната дължимост във възприетия от първоинстанционния съд размер не бил обоснован, не съответствал на събраните по делото доказателства и направен без да бъде съобразено, че ищецът е предприел извършването на СМР по противоречащ на уговореното в договора и рисков начин и че черпи права от собственото си неправомерно поведение.

По изложените доводи се прави искане за отмяна на първоинстанционното решение, в обжалваната му част и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло, ведно със всички законни последици от това. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съобразно Наредбата за заплащане на правна помощ.

В депозиран от Синдика на „ Ф-Строй Груп“ ЕООД /Н/ писмен отговор се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба и се прави искане за потвърждаването на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Направеното от ответника възражение за липса на пасивна легитимация по иска било неоснователно, тъй като първоинстанционния съд бил приел наличието на такава съобразно дадените в Решение № 124/11.05.2021год. по т.д.№ 630/2019год. на ВКС задължителни указания в този смисъл. При съобразяване на мотивите в решението на ВКС за основателност на предявения иск по чл.59 от ЗЗД били направени изводите и в обжалвания съдебен акт, поради което оплакванията във въззивната жалба относно основателността на исковата претенция и нейния размер били несъстоятелни.

Срещу отхвърлителната част на Определение № 260634/ 20.03.2023год. е подадена частна жалба вх. № 271235 / 04.04.2023год. от „ Ф - Строй Груп“ ЕООД /Н/. В частната жалба се излагат доводи за дължимост на разноските в производството, които първоинстанционния съд е отказал да присъди и за несъстоятелността на изложения от него мотив за това - че същите са направени от ищеца преди конституирането на ответника - Държавата, представлявана от Министъра на финансите. Сочи се че първоинстанционният съд не се бил се съобразил със задължителните указания на ВКС в Решение № 124/11.05.2021год. по т.д. № 630/2019год. на ВКС, където било изрично указано, че същите ще следва да бъдат присъдени при новото разглеждане на спора.

В подаден от Държавата, представлявана от Министъра на финансите се излагат доводи за неоснователност на частната жалба. Поддържа се , че Държавата , представлявана от Министъра на финансите не е била ответник при първоначалното разглеждане на делото , поради което не носи отговорност за разноските направени в този процес- такива в първоинстанционното и касационно производство.

По изложените доводи се прави искане за отхвърляне на частната жалба и потвърждаване на определението по чл.248 от ГПК, в атакуваното му част.

По делото се установява следното :

Т.д.№ 2162/2016год. на СГС е образувано по искова молба, подадена от „ Ф-Строй Груп“ ЕООД срещу Министерство на правосъдието като по изложените в исковата молба доводи ищецът е поискал да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 26 000лева с ДДС, представляваща част от общо дължимата сума в размер на 2 106 695 лева с ДДС,ведно със законната лихва ,считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане ,както и сума в размер на 200 лева –лихва за забава върху сумата от 26 000лева за периода от 09.11.2015год. до 28.03.2016год. както и направените по делото разноски. В исковата молба , след като са разяснени облигационните отношения между страните , възникнали във връзка със сключените 2 договори по реда на чл.90, ал.1 ,т.8 от ЗОП , са изложени фактически твърдения за извършени от ищеца ,в качеството му на изпълнител по договорите, СМР , необходими и надвишаващи възложените по договори СМР, възнаграждението за които са останали неизплатени и дължими.

Тяхната дължимост е основана на разпоредбата на чл. 266, ал.1 от ЗЗД и при условията на евентуалност –на разпоредбата на 61, ал.1 от ЗЗД и чл. 59 от ЗЗД.

В Министерство на правосъдието е оспорило пасивната си процесуална легитимация по иска и предявеният иск по същество.

С допълнителна искова молба е направено искане за привличане на ВСС като втори евентуален ответник по предявения иск. В подаден писмен отговор и допълнителен писмен отговор от ВСС са изложени доводи за недопустимост на предявения против него иск и такива за неговата неоснователност.

С Определение № 6168/25.11.2016год. производството по делото е прекратено по отношение на Министерство на правосъдието. И са конституирани ЕТ „С. н.-Т. Н.“ и „ Интерконсултинг“ ЕООД като помагачи.

С Решение № 2067/03.11.2017год.,постановено по т.д.№ 2162/2016год. на СГС са отхвърлени като неоснователни предявените от „ Ф-Строй Груп“ ЕООД против Висш съдебен съвет обективно съединени искове с правно основание чл. 266, ал.1 от ЗЗД, чл. 61, ал.1 от ЗЗД и чл.59 от ЗЗД като същото е потвърдено с Решение № 2288/04.09.2018год., постановено по възз. т.д.

№ 1751/2018год. по описа на САС.

Срещу въззивното решение е депозирана касационна жалба от „ Ф-Строй Груп“ ЕООД, въз основа на която е образувано т.д.№ 630/2019год. С постановеното по делото Решение № 124/11.05.2021год. обжалваното въззивно решение , в частта, с която е потвърдено решение № 2067/03.11.2017год. на СГС за отхвърляне на предявения от „ Ф-Строй Груп“ ЕООД срещу ВСС частичен иск по чл.59 от ЗЗД, както и самото решение в тази му част, е обезсилено и делото е върнато в обезсилената част на СГС за ново разглеждане.

В мотивите на решението на ВКС е прието ,че исковата претенция е по чл.59 от ЗЗД и че по делото са събрани доказателства , достатъчни за да се извърши съпоставка на обедняването на ищеца и обогатяването на ответника и от тях се установявало ,че по- малката от двете суми е тази на обедняването- 225 275.77лева с ДДС. Прието е също така ,че предявеният правен спор е възникнал с държавата , чрез нейните органи , но доколкото искът бил предявен срещу министерство на правосъдието, респ. Висш съдебен съвет , вместо срещу държавата, представлявана от министъра на финансите, то било налице противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и петитума . Посочено е , че това било довело до разглеждане на делото и постановяване на решение срещу лице, което няма качеството на надлежна страна и че надлежният ответник следва да се конституира и процесът да започне срещу него отначало пред първата инстанция след изпълнение на процедурата по чл.129 от ГПК .

При новото разглеждане на делото в СГС и в изпълнение указанията на ВКС производството по делото е оставено без движение като на ищеца е дадена възможност да отстрани констатираните от ВКС нередовности на исковата молба. С молба вх.№ 330728/22.06.2021год. ищецът е посочил Държавата чрез Министъра на финансите като ответник по предявения от него частичен иск по чл. 59 от ЗЗД.

Новоконституираният ответник е депозирал писмен отговор , в който е изложил твърдения че не е пасивно процесуално легитимиран по предявения против него иск. Изложил е и доводи за неоснователност на исковата претенция.

В допълнителна искова молба се поддържа, че пасивната процесуална легитимация на ответника се определя по твърденията на ищеца , а в случая тя била определена и от ВКС.

Изложени са доводи и по основателността на исковата претенция.

С молба вх.№ 360523/04.11.2021год. ищцовото дружество / в открито производство по несъстоятелност / е поискало съдът да допусне увеличение на исковата претенция със сумата от 2 080 655 лева с ДДС или да се счита предявена за сума в размер на 2 106 659 лева с ДДС.

С постановеното при повторното разглеждане на делото Решение №

260086/13.02.2023год. искът по чл. 59 от ЗЗД е уважен частично - за сумата от 1 934 009.37лева, ведно със законната лихва, считано от 02.09.2021год. до окончателната й изплащане и е отхвърлен - в останалата му част - до пълния предявен размер от 2 106 659 лева с ДДС и по отношение 3 претенцията по чл.86, ал.1 от ЗЗД. В решението първоинстанционният съд е приел за установено че процесните имоти са държавна собственост и че по решение на МС тяхното управление било предоставено на Министерство на правосъдието , преминало впоследствие към ВСС по силата на параграф 82 от ЗИДЗСВ. Прието е че след проведена обществена поръчка от Министерство на правосъдието било възложено по сключен с ищцовото дружество договор проектиране и извършване на СМР, преустройства и реконструкции на имотите, както и че извън възложените му по договора СМР изпълнителят бил извършил и допълнителни такива. Позовавайки се на изготвената по делото експертиза /назначена при новото разглеждане на делото / съдът е приел също така , че с извършване на допълнителните СМР е настъпило обедняване / намаляване на неговото имущество/ в размер на 1 934 009.37 лева , за която сума предявеният иск по чл. 59 от ЗЗД се явява основателен и доказан .