Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 14406 от 15.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 15903/2025
Вид
Определение № 14406
Подписан
15.04.2026
В сила
15.04.2026
Състав
ПЕТЪР МАРТИНОВ МИЛЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.159, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 17, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 195, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10, ал. 7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.10б, ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14406 гр. София, 15.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110115903 по описа за 2025 година

Подадена е искова молба с вх. № 142797/23.12.2024г. от ищците И. С. М., М. Д. М., М.

К. П. и И. К. М., с която са предявили осъдителен иск с правно основание чл.108 ЗС срещу ответника ********** за признаване на установено, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор ******** по КККР на София, с площ от 3872 квадратни метра, при съседни имоти с идентификатори: *********, *****, *******, ******, при следните квоти:

2/18 идеални части за И. С. М., 2/18 идеални части за М. Д. М., 1/18 идеална част за М. К. П. и 1/18 част за И. К. М., както и за предаване на владението върху имота. Молят да бъде отменен по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК и нотариален акт за собственост на недвижим имот на основание давностно владение с № 174, том III, рег. № 6996, дело № 473/2022г., с който ответникът е признат за собственик относно процесния недвижим имот.

Ищците твърдят, че са наследници на М.К.Т.. Въз основа на наследствено правоприемство и реституция по реда на ЗСПЗЗ са носители на правото на собственост върху следния недвижим имот, находящ се в гр. София: празно урегулирано място, с площ от 6650 кв.м., съставляващо имот с пл.номер 970, по регулационния план на град София, местностга ******“, одобрен със Заповед № 360/01.09.1978 година и заповед № РД-0976/30.03.2000 година, при граници по решение на ПК: от изток - сервитут за ж.п. линия, от запад - улици; от север - сервитут за ж.п. линия; от юг - имот с пл.№ 5206, собственост наследниците на В.Г.И. и имот с пл. № 5205, собственост на наследниците на М.Б.. Съгласно КККР на гр. София, общ. Столична, одобрени със Заповед РД-18-138/24.07.2017г. на ИД на АГКК, имотът е с идентификатор ***** и с адрес: *****“, с площ от 6686 кв.м. и при съседни имоти с идентификатори: ******, *******, ******, ******, *****. Твърдят, че от уведомление от 11.11.2022г. на СГКК са научили, че по искане на ответника по делото е било извършено изменение на КККР на гр.София, район Слатина, изразяващо се в нанасяне върху собствения им имот с идентификатор ***** на имот с нов идентификатор ******** с площ 3872 кв.м., като това било направено въз основа на представен от ответника документ за собственост, а именно - нотариален акт за собственост на недвижим имот, вписван в СВ София под № 15, том CXXV, вх.рег. № 49372, дело № 37774/01.07.2022г. Чрез това нанасяне на новия имот и чрез самото искане на ответника за извършване на нанасянето въз основа на нотариалния акт по обстоятелствена проверка се засягало правото на собственост на ищците върху претежавания от тях и възстановен имот с идентификатор *****, като отнемало от него площ от 3872 квадратни метра. Ищците поддържат, че за собствения им имот са открили данъчни партиди, стопанисвали са го и са плащали данъците. По тяхно искане имотът бил попълнен и в кадастралната карта. Считат, че са собственици на имот с идентификатор ******** при квоти от 2/18 идеални части за И. С. М., 2/18 идеални части за М. Д. М., 1/18 идеална част за М. К. П. и 1/18 част за И. К. М., или общо на 1/3 идеална част, поради което молят това да бъде установено по отношение на ответника **********, както 1 и последният да бъде осъден да им предаде владението върху собствените им идеални части.

С уточняваща молба от 27.01.2025г. ищците са посочили, че исковата им претенция касае новонанесения имот с идентификатор ******** по КККР на София с площ от 3872 квадратни метра, който е част от възстановения имот с идентификатор *****.

Към исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор. Правят се доказателствени искания за изискване на преписката за възстановяване на собствеността по заявление с вх.

№ 110/15.01.1992г., за допускане до разпит на двама свидетели в режим на довеждане, както и за допускане на техническа експертиза.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника **********.

Не оспорва, че владее процесния имот, поради което моли това обстоятелство да бъде отделено като безспорно. Оспорват се обаче твърденията на ищците, че последните са собственици на имота при посочените от тях квоти. В тази връзка ответникът поддържа, че Решение № 110/08.03.1999г. на ПК – Община Слатина е незаконосъобразно, като не са били налице предпоставките за възстановяване на собствеността, като прави искане на основание чл. 17, ал. 2 от ГПК да бъде извършен косвен съдебен контрол на акта на поземлената комисия. В този смисъл поддържа, че е нарушена разпоредбата на пар. 6, ал. 6 от ПЗР към Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Твърди, че процесният недвижим имот е част от имот с обща площ от 32 550 кв.м., който до 04.12.1998 г. е бил включен в активите на дружеството с изцяло държавно участие ******, а след тази дата е включен в активите на дружеството също с изцяло държавно участие ****.

Впоследствие **** се преобразува в ЕАД, като към датата на издаване на решението на ПК – Община Слатина (08.03.1999г.) последното представлява дружество, което е било с държавно участие в капитала и процесния имот е бил включен в неговите активи. Посочва, че към края на 2004г. дружеството е било приватизирано, а в началото на 2005г. това вече бившо държавно дружество апортира имота в капитала на ******* процесния недвижим имот, а последното го апортира в капитала на ответното дружество, което е негов настоящ собственик. Посочва, че при конфликт на вещни права на собственици, придобили собственост върху бивше държавно или общинско имущество по реда на приватизацията и на собственици, чиято собственост върху колективизирани земи, собственост на техните наследодатели, е възстановена чрез реституция, приоритет има правото на собственост придобито от инвеститорите чрез приватизация, а собствениците на одържавени имоти се обезщетяват от чрез компенсаторни инструменти, които се търгуват на официалния пазар за ценни книжа. На следващо място, твърди, че процесният имот представлява прилежаща и нужна територия за обслужването на сградите в имота (********.1 и ********.2), както и че същият е зает изцяло с инженерна инфраструктура – бетонирана площадка около сградите с цел обслужване подхода към тях. Поради това поддържа, че издаденото решение на ОСЗГ противоречи на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, вр. пар. 1в от ДР към ЗСПЗЗ, съгласно които разпоредби не подлежат на възстановяване чрез реституция бивши земеделски земи в рамките на урбанизирани територии, ако са застроени или ако върху тях има изградена инженерна инфраструктура. Излага твърдения, че решението на поземлената комисия противоречи и на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, тъй като изградените в имота бетонирани площадки съставляват проведено мероприятие, което не позволява възстановяването на собствеността. Излага съображения, че липсата на предпоставките за възстановяване на собствеността в реални граници по реда на ЗСПЗЗ съставлява порок на решението на Поземлена комисия, поради което не е постигнат и вещния ефект и съответно лицата, които се легитимират като собственици чрез него не са придобили собствеността. Наред с горепосоченото, посочва, че е придобил процесния недвижим имот на оригинерно придобивно основание добросъвестно давностно владение, придобито въз основа на валидна апортна вноска, вписана на 20.07.2005 г. в Служба по вписванията и продължило необезпокоявано до датата на предявяване на исковата молба, поради което поддържа, че е придобил собствеността върху 2 имота на 20.07.2010 г. Евентуално твърди, че собствеността е придобита въз основа на давностно владение, упражнявано от датата на влизане в сила на решението на поземлената комисия – 08.03.1999г. до датата на подаване на исковата молба в съда, като към упражняваното от ищеца владение през периода 20.07.2005г. – 23.12.2024г. е присъединено и владението на неговите праводатели – на *** за периода 31.01.2005г. – 19.07.2005г. и на **** (с предишно наименование *****) за периода 04.12.1998г. – 30.01.2005г. Евентуално поддържа, че е придобил собствеността върху процесния имот въз основа на 10-годишно давностно владение, упражнявано през периода от 01.07.2012г. до 01.07.2022г. (датата на констативния нотариален акт). Сочи, че единствено той е стопанисвал имота, ползвал го е като прилежащ към собствените му сгради, като освен това е ограничил и достъпа чрез трайно прикрепена ограда и никой не е отправял претенции по отношение на имота. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Към отговора на исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор. Правят се доказателствени искания за допускане до разпит на четирима свидетели в режим на довеждане, искания за допускане на техническа и икономическа експертиза.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Правна квалификация: Предявени са осъдително искове с правно основание чл.

108 ЗС.

2. Разпределение на доказателствената тежест:

Ищците следва да докажат, че са придобили посочените от тях идеални части от правото на собственост върху процесния поземлен имот с идентификатор ******** по КККР на София, с площ от 3872 квадратни метра, при съседни имоти с идентификатори:

*********, *****, *******, ******, който попада във възстановеното празно урегулирано място, с площ от 6650 кв.м., съставляващо имот с пл.номер 970, по регулационния план на град София, местностга ******“, одобрен със Заповед № 360/01.09.1978 година и заповед № РД-09-76/30.03.2000 година, при граници по решение на ПК: от изток - сервитут за ж.п. линия, от запад - улици; от север - сервитут за ж.п. линия; от юг - имот с пл.№ 5206, собственост наследниците на В.Г.И. и имот с пл. № 5205, собственост на наследниците на М.Б. и което празно място по КККР на гр. София, общ. Столична, одобрени със Заповед РД18-138/24.07.2017г. на ИД на АГКК съставлява поземлен имот с идентификатор ***** и с адрес: *****“, с площ от 6686 кв.м. и при съседни имоти с идентификатори: ******, *******, ******, ******, *****, по силата на твърдяното от тях в исковата молба придобивно основание – наследствено правоприемство и реституция по ЗСПЗЗ.

В случая следва да се докаже, че ищците са собственици по силата на реституция в стари реални граници по ЗСПЗЗ и въз основа на наследствено правоприемство от наследодателя М.К.Т.: че с влязло в сила Решение № 110 от 08.03.1999г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на село Слатина на Поземлена комисия, Община Слатина, е било възстановено правото на собственост на наследниците на М.К.Т.; че са наследници на М.К.Т., както и че ответникът по иска ********** владее процесния имот, като с оглед възражението на ответника за придобиване по давност, следва да докажат наличието на обстоятелства, които прекъсват или спират придобивната давност на ответника.

По искането на ответника за инцидентно произнасяне по чл.17, ал.2 ГПК по валидността на Решение № 110 от 08.03.1999г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на село Слатина на Поземлена комисия, Община Слатина, в доказателствена тежест на ответника е да 3 докаже, че решението не дава възможност да бъде припознато като валиден правен акт, съответно че са налице визираните пороци, а именно: към датата на издаване на решението на поземлената комисия са били налице пречките за възстановяване по пар. 6, ал. 6 от ПЗР към Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (отм.), както и пречките по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ и чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ, вр. пар. 1в от ДР към ППЗСПЗЗ.

В тежест на ответника е да докаже фактите и обстоятелствата, на които почиват неговите възражения, като в конкретния случай следва да докаже, че има основание да владее процесния имот; че той, респ, неговите праводатели са упражнявали непрекъснато, спокойно, необезпокоявано и явно владение върху процесния имот през посочените в отговора на исковата молба периоди, като във връзка със заявеното в отговора на исковата молба твърдение за упражнявано добросъвестно владение ответникът следва да докаже наличието на валидна сделка, с която е придобито владението върху имота.