Решение № 4215 от 25.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4215 гр. Варна, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20243110101901 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на предявени от „П. и. б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район ..., бул. .... № ...., срещу Л.

В. В., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. В., ул. ....№ ...., ет. ..., ап. ..., обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 8099,06 лева, представляваща главница по Договор за банков кредит № 000LD-R-054248/31.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда – 26.10.2022 г., до окончателното изплащане на задължението; сумата от 1861,12 лева, представляваща просрочена договорна лихва по Договор за банков кредит № 000LD-R-054248/31.05.2019 г. за периода от 20.06.2020 г. до 16.10.2022 г.; сумата от 342,45 лева, представляваща наказателна лихва съгласно раздел II, т. 13 от Договор за банков кредит № 000LD-R054248/31.05.2019 г., начислена за периода от 20.06.2020 г. до 16.10.2022 г.; сумата от 20,45 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата по Договор за банков кредит № 000LD-R-054248/31.05.2019 г., начислена за периода от 17.10.2022 г. до 25.10.2022 г., за които суми е издадена Заповед № 6901/28.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 14146/2022 г. по описа на РС Варна, 52-ри състав; сумата от 102,00 лева, представляваща разноски за връчване на покана 1 за предсрочна изискуемост по Договор за банков кредит № 000LD-R-054248/31.05.2019 г., за която сума е издадена Заповед № 7972/21.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 14146/2022 г. по описа на РС Варна, 52-ри състав.

В исковата молба се излага, че въз основа на Договор за банков кредит № 000LD-R054248/31.05.2019 г. ищецът е предоставил на ответницата сумата от 8640 лева с краен срок на погасяване на кредита 20.05.2029 г. С т. 4 от Договора било договорено, че кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на действащия към датата на начисляване лихвен процент, базиран на спестяванията за лева (СЛП), прилаган от банката, увеличен с надбавка от 10,1492 пункта, като съгласно т. 4.1, в случай на просрочие над 30 дни, банката едностранно ще увеличи годишния лихвен процент с 2 пункта. Към датата на сключване на Договора прилаганият от банката СЛП бил 0,2508% годишно. С т. 13 страните договорили, че неизвършените в срок плащания се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения по т. 4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падеж на съответната вноска. Кредитът бил изцяло усвоен на дата 31.05.2019 г. по банкова сметка на кредитополучателя.

Сочи се, че кредитът е в просрочие, считано от 20.06.2020 г., поради което, на основание т. 10.1.2 б. „а“ от Раздел Х „Предсрочна изискуемост“ от Общите условия за физически лица на банката, на 17.10.2022 г. банката е обявила същия за изцяло и предсрочно изискуем, за което на длъжника е връчено уведомление на 25.02.2022 г.

Излага се, че на 26.10.2022 г. банката е подала до съда заявление по реда на чл. 417, т.

2 от ГПК за вземанията си по кредита, като по образуваното ч. гр. д. № 14146/2022 г. по описа на ВРС, 52-ри състав, били издадени Заповед № 6901/28.10.2022 г. и Заповед № 7972/21.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, връчени на длъжника по чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради горното за ищеца е възникнал правен интерес да установи вземането си по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Настоява за уважаване на предявените претенции. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Л. В. В. не е депозирала отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът „П. и. б.” АД се представлява от юрисконсулт Г. Д..

Поддържа исковата молба.

В съдебно заседание ответницата Л. В. В. не се явява лично, не се представлява.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно Разпореждане № 39551/28.10.2022 г. по ч. гр. д. № 14146/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, 52-ри състав, съдът е издал Заповед № 6901/28.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която е разпоредил Л. В.

В., ЕГН **********, да заплати на заявителя „П. и. б.” АД, ЕИК *********, сумите, както следва: сумата от 8099,06 лева, представляваща главница по Договор за банков кредит № 000LD-R-054248/31.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 2 датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда – 26.10.2022 г., до окончателното изплащане на задължението; сумата от 1861,12 лева, представляваща просрочена договорна лихва по Договор за банков кредит № 000LD-R-054248/31.05.2019 г. за периода от 20.06.2020 г. до 16.10.2022 г.; сумата от 342,45 лева, представляваща наказателна лихва съгласно раздел II, т. 13 от Договор за банков кредит № 000LD-R054248/31.05.2019 г., начислена за периода от 20.06.2020 г. до 16.10.2022 г.; сумата от 20,45 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата по Договор за банков кредит № 000LD-R-054248/31.05.2019 г., начислена за периода от 17.10.2022 г. до 25.10.2022 г.

Съгласно Разпореждане № 46933/22.12.2022 г. по ч. гр. д. № 14146/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, 52-ри състав, съдът е издал Заповед № 7972/21.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която е разпоредил Л. В.

В., ЕГН **********, да заплати на заявителя „П. и. б.” АД, ЕИК *********, сумата от 102,00 лева, представляваща разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост по Договор за банков кредит № 000LD-R-054248/31.05.2019 г.

Издадените заповеди са връчени на длъжника Л. В. В. по чл. 47, ал. 5 ГПК.

В едномесечния срок е депозирана исковата молба по реда на чл. 422, ал. 1 от ищеца.

За успешното провеждане на иска ищецът следва да установи твърденията си, че между него и ответницата е сключен Договор за банков кредит № 000LD-R054248/31.05.2019 г., по силата на който на ответницата е предоставена в заем сума в размер на 8640 лева при сочените условия; усвояването на сумата по кредита; размера на погасените задължения по кредита; наличието на предпоставки за обявяването на кредита за предсрочно изискуем; надлежното уведомяване на кредитополучателя за обявяването на кредита за предсрочно изискуем, съответно датата на настъпилата предсрочна изискуемост; размера на претендираните вземания по пера.

Видно от Договор за банков кредит № 000LD-R-054248, същият е сключен на 31.05.2019 г. между „П. и. б.” АД и Л. В. В. – кредитополучател, за предоставяне на сумата от 8640,00 лева при следните условия: годишна лихва в размер на действащия към датата на начисляване лихвен процент, базиран на спестяванията за лева (СЛП), прилаган от банката – 0,2508% към датата на сключване на Договора, увеличен с надбавка от 10,1492 пункта (т. 4), като в случай на просрочие над 30 дни, банката едностранно ще увеличи годишния лихвен процент с 2 пункта (т. 4.1); ГПР към датата на сключване на Договора - 11,15%, обща сума за плащане – 14 005,64 лева (т. 8); срок на погасяване - 120 месеца, краен срок на погасяване – 20.05.2029 г. (т. 3). Посочено е в т. 13 от Договора, че плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в банката, се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения съгласно раздел II, т. 4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска (изр. 1); при наличие на просрочени плащания, банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем (изр. 2).

Договорът и всички приложения към него – погасителен план, методика на банката за определяне на референтен лихвен процент, ОУ на банката за кредити на физически лица, са надлежно подписани от ответницата.

Предвид изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало валидно 3 облигационно правоотношение, за което, доколкото едната страна по договора е потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП, относими са императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, за чието спазване съдът следи служебно.

В настоящия казус, при проверка за съответствие на договорните клаузи с императивните норми на ЗПК, съдът намира за нищожни цитираните по-горе клаузи на т. 4.1 и т. 13 – първо изречение, поради противоречие с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 2 ЗПК, съгласно която, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Нищожността на горните договорни клаузи обаче не влече нищожност на целия договор, доколкото същите следва да бъдат заместени по право от повелителното правило на посочената законова разпоредба, съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.

С оглед на така установеното, съдът следва да разгледа дължимостта на отделните претендирани вземания.

Предоставянето на сумата по кредита е установено от вещото лице Р. С. по допусната съдебно-счетоводна експертиза. Установени са със заключението и погасените суми по кредита в размер на 540,94 лева – главница, 857,18 лева – договорна лихва, и 6,54 лева – наказателна лихва, като последното плащане е извършено на 29.05.2020 г., след което заплащането на погасителни вноски е преустановено. Т. е. към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда – 26.10.2022 г., е налице обективното условие на изречение второ от т. 13 от Договора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Съгласно даденото разрешение в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, кредитор може да иска издаване на заповед за изпълнение след като е настъпил обективният факт на неплащане на една или повече вноски по кредита и банката е обявила на длъжника предсрочната изискуемост, което действие следва да предхожда по време сезирането на съда по реда на чл. 417, т. 2 ГПК. В случая волеизявлението на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е достигнало до кредитополучателя, като видно от представената по делото Покана до Л. В. В. от „П. и. б.” АД, същата е връчена на ответницата лично чрез ЧСИ Надежда Денчева, рег. № 807 на КЧСИ, на 25.02.2022 г. Следва да се приеме, че предсрочната изискуемост е настъпила, при което дължима е цялата непогасена главница по Договора за кредит, в размер на 8099,06 лева (договорените 8640 лева - погасените 540,94 лева).

Предявеният иск по отношение на главницата се явява основателен и следва да бъде уважен, като предвид основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорният такъв за установяване дължимостта на горната сума ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението.

Частично основателен - предвид незаконосъобразно определената от банката дата на настъпване на предсрочната изискуемост, се явява искът за договорна лихва.

4

Съгласно т. 2 на Тълкувателно решение № 3/2017 г. от 27.03.2019 г. по ТД № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем за потребление или за кредит, уредена в нормите на чл. 71 ЗЗД и чл. 432 ТЗ, представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на договора и за разлика от общия принцип по чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните. След достигането на волеизявлението до насрещната страна, то не се нуждае от приемане и поражда действие веднага, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона. В случая, както беше посочено по-горе, обективните предпоставки са налице, като волеизявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е връчено на длъжника на 25.02.2022 г. Видно от представената по делото Покана, банката е предоставила 7-дневен срок за доброволно плащане на задълженията от кредитополучателя, след който срок кредитът ще се счита за изцяло и предсрочно изискуем. Следователно, доколкото определеният 7-дневен срок изтича на 04.03.2022 г., предсрочната изискуемост е настъпила на 05.03.2022 г., а не на 17.10.2022 г., както е посочено в Извлечението от счетоводните книги на „П. и. б.” АД и заявлението по чл. 417 ГПК. Съгласно константната съдебна практика, кредитните институции нямат право да обявяват кредитите за предсрочно изискуеми, считано от произволна дата след обявяването на предсрочната изискуемост на длъжника. Последната настъпва именно на датата, на която е обявена на длъжника.