Решение № 6587 от 07.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6587 гр. София, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20241110131302 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 23 от СК за признаване за установено спрямо ответниците Ж. К. С. и Т. П. К., че от М. В. С. е изцяло собственик на придобития по силата на договор за продажба на държавен имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредба за държавните имоти от . г, по време на брака между нея и Л. П. С. имот:

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор: ., който се нахожда на адрес: гр. ., с предназначение – жилище, с площ от 60,55 кв.м., с прилежащи части: избено помещение ., площ от 2,51 кв.м., и 3,9263 % идеални части от общите части на сграда, на основание пълна трансформация на лично имущество.

В условията на евентуалност, е предявен иск от М. В. С. срещу Ж. К. С. и Т. П. К. с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за признаване собствеността на ищцата върху описания недвижим имот по силата на завещателно разпореждане.

В исковата молба се излагат твърдения, че е ищцата М. В. С., по време на брака си с Л. П. С. е придобила недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ., находящ се в гр. ., по силата на договор за продажба на държавен имот от военножилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти от . г. Поддържа, че имотът е придобит изцяло с лични средства на ищцата, които са били вложени за закупуването на апартамента, като покойният и съпруг не е участвал по никакъв начин в заплащането на продажната цена за закупуването на имота, не е участвал в тегленето и във връщането на заетата сума от банка ., поради което твърди, че имотът е лична собственост и не следва да се включи в наследството оставено от съпруга и. В условията на евентуалност, излага твърдения, че е придобила притежавана от съпруга и ½ ид. част от процесния недвижими имот по силата на саморъчно завещание.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците Ж. К. С. и Т. П. К. са депозирали отговор на 1 исковата молба, с който признават исковете за изцяло основателни.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска. С отговора на исковата молба ответниците са е заявили, че признава иска, чрез надлежно упълномощен за това процесуален представител – адв. Я., която видно от приложените по делото пълномощни има право да прави изявление по чл. 34, ал. 3 ГПК. Същевременно в проведеното на 10.03.2026г. открито съдебно заседание от името на ищцата е направено искане за постановяване на решение при признание на иска. Не са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 ГПК, поради което и съдът на основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2 ГПК, следва да постанови решение при признание на иска.

По отговорността на страните за разноски:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски в исковото производство има ищеца. Съгласно разясненията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, за да бъдат присъдени сторените от страната разноски следва да бъде доказано, че такива са сторени, а в настоящия случай са ангажирани доказателства за заплатена държавна такса в размер на 272 лева.

Предвид това в полза на ищцата следва да се присъди сумата от 139.07 евро /равностойност на 272 лева/.

В приложен към електронен пакет списък по чл. 80 ГПК е направено искане за присъждане и за адвокатско възнаграждение на адв. Т. по реда на чл. 38 ЗА за осъществена правна защита и съдействие безплатно. В съдебно заседание е застъпено становището, че адв. Т. има право на възнаграждение по чл. 38 ЗА, тъй като е бил назначен като представител на ищцата по Закона за правната помощ само по предявения срещу нея иск за делба, но не и по отношение на предявения насрещен иск, като делото било прекратено по иска за делба.

Софийски районен съд несподеля застъпеното от адв. Т. становище относно дължимостта на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА. В случая с определение от 01.10.2024г. съдът е предоставил на ищцата М. С. правна помощ чрез назначаване на процесуален представител по реда на Закона за правната помощ, като в акта на съда не е посочено, че предоставената правна помощ касае само иска за делба, а напротив – предоставена правна помощ по делото.

Във връзка с това с определение от 21.11.2024г именно А. Т. е бил назначен за процесуален представител на М. С., като назначаването му е за процесуален представител по делото, а не само по иска за делба. Обстоятелството, че страната е решила да защити правата и интересите си чрез предявяване в рамките на същото производство на насрещен иск не води до необходимост М. С. да упълномощава друг процесуален представител или например съдът да отправя допълнително искане за определяне на още един адвокат по реда на Закона за правната помощ, който да я представлява не по иска за делба, а по предявения от самата нея несрещен иск. Именно във връзка с това следва да се отбележи, че адв. Т. е подавал всички молби /с изключение на молба от 04.02.2026г/ в качеството си на „назначен за процесуален представител“, като същият се е възприемал за назначен процесуален представител от съда, а не като упълномощен дори и след прекратяване на производството по иска за делба, доколкото производството по делото не е прекратено – например в молба с 2 вх.№320/05.01.2026г. Предвид това съдът намира, че адв. Т. е бил назначен по реда на Закона за правната помощ да осъществява представителство по гр.д.№ 31302/2024г по описа на СРС, 153 състав, а не само по един от исковете предмет на производството, поради което оттеглянето на иска за делба не променя това, тъй като производството е продължило по насрещния иск отново като гр.д.№ 31302/2024г по описа на СРС, 153 състав, а не като друго дело.

На следващо място, за да може да получи адвокатско възнаграждение по реда на чл.

38 ЗА, то адв. Т. би следвало да бъде упълномощен за това, а пълномощно по делото не е представено.

Воден от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ж. К. С., ЕГН **********, с адрес гр.. и Т. П. К., ЕГН **********, с адрес с адрес гр.., че М. В. С., ЕГН **********, с адрес в гр.., е изключителен собственик на основание пълна трансформация на лично имущество п о чл. 23 СК на апартамент ., находящ се на адрес: гр. ., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор: . по КККР, одобрени със заповед № РД-. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 60.55 кв. м. и предназначение – жилище, ведно с избено помещение . с площ от 2.51 кв.м и 3,9263 % идеални части от общите части на сграда, при съседи: на същия етаж: ., под обекта: . и над обекта: няма.

ОСЪЖДА Ж. К. С., ЕГН **********, и Т. П. К., ЕГН **********, и двете с адрес с адрес гр.., да заплатят на М. В. С., ЕГН **********, с адрес в гр.., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 139.07 евро – разноски в исковото производство пред Софийски районен съд.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски гра.и съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3