Решение № 373 от 21.12.2023, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Административно наказателно дело 291/2023
- Вид
- Решение № 373
- Подписан
- 21.12.2023
- В сила
- 17.01.2024
- Състав
- Галя Иванова Митева
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 183, ал. 5, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 373 гр. Добрич, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Галя Ив. Митева при участието на секретаря Диана Б. Кирова като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно наказателно дело № 20233230200291 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А. Ш. А., ЕГН **********, адрес: с. С., общ.
Б., обл. Д., ул. „...” №..., депозирана чрез адвокат С. К. - АК - Добрич, против НП № 23-1717-000078/06.02.2023 г., издадено от на Началник Група в ОД на МВР Добрич, Първо РУ Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв.
С жалбата се иска отмяна на процесното наказателно постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло от редовно упълномощеният процесуален представител на жалбоподателя.
Въззиваемата страна изразява писмено становище по жалбата, като я намира за неоснователна и моли НП да бъде потвърдено.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен срок от лице притежаващо активна процесуална легитимация.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административно-наказателен акт, 1 какъвто е обхватът на въззивната проверка и като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:
В административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на двама свидетели, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл.
42 от ЗАНН. При съставянето на акта нарушителят е бил запознат с правото си на обяснения и възражения, като е изписал: „не съм управлявал посочения автомобил на посочената дата и място” (цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят е депозирал писмени възражения по акта пред наказващия орган.
НП е издадено в рамките на законоустановения срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
С оглед изложеното съдът намира, че в административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основания за отмяна на наказателното постановление във формалноправен аспект.
По отношение на приложимия материален закон съдът взе предвид следното:
В съставения на 24.01.2023 г. АУАН бл. № 215479 на жалбоподателя е вменено като нарушение, че на 06.12.2022 г. около 15.10 ч. в гр. Д., при движението си по бул. „....“ в посока ул. „....“ на кръстовището с бул. „...“ управлявал л. а. „....“ с рег. ...., като преминава през кръстовището на забранителен червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим.
Деянието е квА.фицирано, като административно нарушение по чл. 6, т.
1 от ЗДвП.
АУАН е редовно съставен и се ползва с доказателствена сила съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
От събраните в съдебното производство доказателства също се потвърждават констатациите в АУАН. В показанията си свидетелите на процесното нарушение – Г. В. К. и И. Б. И. – сл. на Първо РУ Д., посочили, че на 06.12.2022 г. са изпълнявА. служебните си задължения във връзка с контрол на движението по пътищата в района на „..“ Д.. Св. И. видял приближаващия се към него л а. марка „...“ с рег. ... и решил да го спре за проверка. За целта подал ясен сигнал за спиране към водача, който намА.л първоначално, но после далл гас и подминал полицейския патрул. В този момент св. И. видял, че автомобилът се управлявал от жалбоподателя А. Ш.
А., а до него седяла млада жена. Св. И. познавал жалбоподателя, тъй като преди време същият бил задържан в Първо РУ Добрич
Полицейските служители решили да последват автомобила, като карА. след него дълго време из града – от бул. „...“ продължили към бул. „...“, после 2 по ул. „..“, отново по бул. „...“, в района на „..“, след което водачът на автомобила излязъл на околовръстния път за гр. В. и от там се насочил към центъра.
Около 15:10 часа, движейки се по бул. „...“ в посока центъра, на кръстовището с бул. „...“ А. Ш. А. като водач на л. а. марка „...“ с ..., преминал през кръстовището на забранителен червен сигнал на светофарната уредба, работеща в паралелен режим.
Полицейските служители били плътно зад него и въпреки че продължили да го преследват, свидетелите не могли да го настигнат и А. успял да излезе от града, като се отправил в посока с. С.
По-късно автомобилът бил установен в района на с. К., общ. Б., като при огледа му отпред вдясно полицейските служители намерили телефон, на който имало снимка на водача А. Ш. А. с мом., което било с него в колата преди това.
Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите И. Б. И. и Г. В.
К., които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на извършвания от тях пътен контрол и чиито показания са последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина. При това обстоятелството, че свидетелите И. И. и Г. К. са полицейски служители, както и че същите са извършвА. и други проверки във връзка с извършени от жалбоподателя нарушения на правилата за движение по пътищата, не дискредитира ни наймалко показанията им, имайки предвид, че същите са в пълен унисон помежду си.
Видно от приложената по делото справка от Община град Д., на дата 06.12.2022 г. светофарната уредба, находяща се на кръстовището на бул. „...“ и бул. „...“в часовия диапазон от 15:00 часа до 15:10 часа е работила в нормален режим на работа.
По искане на защитата на жалбоподателя, съдът е изискал от Община град Добрич видеозаписът от камерата, монтирана на процесното кръстовище за 06.12.2022 г.
Съгласно приложената по делото справка от Община град Добрич, на въпросното кръстовище няма монтирани охранителни камери. Този факт обаче по никакъв начин не дискредитира показанията на свидетелите К. и И., както и описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него НП фактическа обстановка.
С жалбата, както и в съдебно заседание жалбоподателят оспорва констатациите в наказателното постановление. Навеждат се доводи, че на посочените в акта и в НП място, дата и час, жалбоподателят не е управлявал процесното моторно превозно средство, както и, че същото е било продадено на преминаващи през с. Стражица случайни лица, без писмен договор с 3 нотариална заверка на подписите.
В тази връзка от жалбоподателя са били ангажирани гласни доказателства посредством показанията на свидетеля С. Ш. Ю.. Същата живее на семейни начала с А. и при разпита си е заявила, че на въпросната дата А. не е карал, тя не е пътувала с него. Двамата били в къщи. Сутринта излязли и отишли до магазина. Тя си забравила телефона в колата. После А. излязъл да пие кафе, продал колата и се прибрал в къщи.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля С. Ш. Ю., дадени в съдебно заседание, тъй като е нА.це индиция за нейната заинтересованост същата се намира във фактическо съжителство с жалбоподателя по настоящото дело - А. Ш. А., поради което е нА.це обвързаност помежду им и която обвързаност променя отношенията на свидетеля към фактите, имащи значение за делото. От друга страна показанията на този свидетел се оборват по категоричен начин от показанията на свидетелите И. Б. И. и Г. В. К..
Ето защо съдът намира твърденията на жалбоподателя, че на процесните дата, място и час, не е управлявал автомобила за недостоверни и като израз на защитната му позиция, тъй като същите се оборват по категоричен начин от гласните доказателства, обективирани посредством показанията на свидетелите И. и К., които са категорични, че именно жалбоподателят е управлявал процесното моторно превозно средство и е преминал на червен сигнал на светофара.
По искане на жалбоподателя са били допуснати до разпит в качеството на свидетели и лицата Д. П. И. и В. Г. В., които като служители на РУ Б. са оказА. съдействие на колегите си и са установили процесния автомобил в района след с. К.. Според тях, дежурният в РУ гр. Б. ги е пратил да обходят района и да установят автомобил марка „...“, модел „...“, т. с. на цвят, който се е движил от гр. Д. в посока с. С. и не се подчинявал и не спирал на подадени сигнА. – звукови и светлинни.
Свидетелите установили въпросния лек автомобил „...“, т. с. на цвят.
При МПС били вече и колегите им от Първо РУ – Добрич, като във автомобила нямало никой. Автомобилът бил със спукани гуми, вътре имало ключ и телефон. В последствие при преглед на телефона, намерен в колата, се установило, че имало снимка на мъж и жена, като св. Д. И. разпознал мъжа като А. Ш. А. от с. С., когото познавал, тъй като е бил квартален преди време на с. С.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, доколкото същите кореспондират с останА.те приобщени по надлежния ред гласни и писмени доказателства.
Предвид горното, съдът приема, че процесното деяние на жалбоподателя е доказано от обективна и субективна страна и е съставомерно с вмененото му административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. По безспорен начин от показанията на разпитаните свидетели се установи, че жалбоподателят на посочената дата и час в АУАН е управлявал процесния 4 автомобил и е преминал при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването.
Въз основа на процесния АУАН, на 06.02.2023 г. е било издадено НП № 23-1717-000078 от Началник Група в ОД на МВР, Първо РУ гр. Добрич, с което за извършеното нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв.
При горният анА.з съдът приема, че доказателствената сила на АУАН не само че не е оборена, но фактическата обстановка, описана в него и в НП е безспорно установена в съдебно заседание.
С оглед изложеното, съдът намира така описаното нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП за доказано.
По отношение на наложеното наказание:
Предвиденото наказание по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е глоба в размер на 100 лева. Наложеното наказание глоба в размер на 100 лв. е законоустановено и не подлежи на преразглеждане от съда.
Конкретното нарушения не би могло да бъде квА.фицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните с нарушената материално правна норма обществени отношения. Обект на защита са обществените отношения по опазването животът и здравето на участниците в движението по пътищата.
В този ред на мисли съдът намира за нужно да отбележи, че нарушението, извършено от жалбоподателя се отличава с висока степен на обществена опасност на деянието. Фразата „висока степен на обществена опасност на деянието” е твърде слаба, когато става въпрос за честотата на извършените нарушения от този вид. Особено укорими са нарушенията, при които деецът преминава през кръстовище при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването.
При това положение съдът намира, че така наложеното наказание е справедливо и би изпълнило целите на наказанието – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останА.те граждани, така както визира чл. 12 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че обжалваното НП, като законосъобразно следва да бъде изцяло потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-1717-000078/06.02.2023 г., издадено от на Началник Група в ОД на МВР Добрич, Първо РУ Добрич, с което на А. Ш. А., ЕГН ********** от с. С., общ. Б., обл. Д., ул. „...” №... за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено 5 административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.