Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 895 от 28.09.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 915/2023
Вид
Определение № 895
Подписан
28.09.2023
В сила
28.09.2023
Състав
Калин Калпакчиев, Величка Цанова, Весислава Иванова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 895 гр. София, 28.09.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калин Калпакчиев

Членове:

Весислава Иванова

Величка Цанова като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Въззивно частно наказателно дело № 20231000600915 по описа за 2023 година

С определение № 169 от 19.05.2023 г. по н.ч.д. № 268/2023 г., Софийският окръжен съд, НО, 8. първоинстанционен наказателен състав е потвърдил постановлението от 31.03.2023 г. на прокурор при Софийска окръжна прокуратура за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 20/2010 г. по описа на ОСлС при СОП, стар № 103/2004 г. по описа та ТО-Сливница при ОСлС, пр.пр. № 1236/2004 г. по описа на ОП София, водено за престъпление по чл. 115 НК.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпила жалба от С. Т. Х., в качеството й на пострадала от престъплението. В жалбата се поддържа, че определението е неправилно и постановено при липса на мотиви. Развиват се съображения за това, че необосновано разследващите органи и съдът са приели причината за смъртта на починалия К. Х. – вместо причинената травма в областта на шията и прекъсване на връзката между шийните прешлени, отравяне от лекарството „Корвитол“; в приетото заключение на съдебнохимическата експертиза не се установява конкретното количество на приетото лекарствено вещество, нито кога е прието и колко време е било необходимо за неговата абсорбция, не е установена каква е смъртоносната доза и колко време тя оказва влияние на сърдечната и/или мозъчната дейност; не е установено от разпитите на свидетелите кое е лицето, което е имало достъп до големи количества от лекарството, кой го е употребявал и в каква връзка е с разпитаните свидетели; неизяснено е останало обстоятелството сочено от свидетеля И. С., който последен е видял починалия, а именно за носена от К. Х. „малка зелена найлонова торбичка“. Според твърденията в жалбата, установената в заключението на съдебномедицинската експертиза № Т-95/2004 г. тежка гръбначно-мозъчна е довела до остра дихателна и сърдечно-съдова слабост, а това води до извод, че е налице насилствена смърт, предизвикана от удар, който е нанесен с особена жестокост и по начин и със средства, които са били особено мъчителни; не е установено, че количеството лекарствено вещество е било 1 в състояние да предизвика промени във функциите на жизненоважни органи на починалия, както и изобщо се оспорва версията за приема на смъртоносна доза лекарство, като причина за смъртта; необосновано е заключението на повторната съдебномедицинска експертиза, в което се твърди, че травматичните увреждания по тялото на починалия били повърхностни, а същевременно се сочи, че „главата била с отделена връзка с останалата част от тялото“; не било установено времето на настъпване на смъртта в периода от изчезването на починалия на 2.09.2004 г. до намирането на тялото му на 11.09.2004 г.; не е извършен анализ на разпечатките на телефонните разговори, включително и от стационарните телефони.

Пострадалата настоява, че разследването е водено необективно и едностранно по приетата от разследващите органи версия; че не е установено по какъв начин починалият е приел смъртоносната доза „Корвитол“, поради което разследването трябва да продължи в тази насока – да се изследват количествата от това лекарство в гр.***, съответно да се разпитат познатите и роднините на К. Х.; разследването не е оценило наличието и на други квалифициращи обстоятелства, като поръчителство за убийство или користна цел; че във връзка с користната цел трябва да се изследват отношенията между починалия и свидетелките Б. и В.; че е невярно приетото в заключението на съдебно-психиатричната експертиза за фамилната психиатрична обремененост на К. Х.; че не е изтекла 20-годишната погасителна давност за наказателно преследване. С жалбата се отправя искане за отмяна на определението на Софийския окръжен съд и делото да се върне на прокуратурата на друг прокурор, който е способен да даде указания за събиране на допълнителни доказателства по делото, които да установят времето и причините за смъртта, заинтересованите лица от смъртта на К. Х..

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като взе предвид жалбата, материалите по делото, както и определението на първоинстанционния съд намира следното:

Както правилно е посочил първоинстанционният съд наказателното производство е образувано по реда на чл. 191, ал. 1 НПК (отм.) със съставянето на протокол от 11.09.2004 г. за оглед на местопроизшествие като първо действие по разследването, изготвен от М. П. – следовател, по повод получен сигнал от Б. Ш. за това, че в района на местността „Б. г.“ в землището на гр. *** е намерен труп на мъж. ОП София е известена от следователя за образувано на основание чл. 191, ал. 1 НПК (отм.) досъдебно (предварително) производство № 103/2004 г. по описа на СОСлС, ТО-Сливница, което се води срещу неизвестен извършител за това, че на 11.09.2004 г. в гр. ***, местността „Б. г.“, умишлено е умъртвил К.

Х. – престъпление по чл. 115 НК.

В хода на проведеното разследване бил извършен оглед на местопроизшествието, за което бил съставен протокол от 11.09.2004 г., заедно с фотоалбум към него. В качеството на свидетели са разпитани всички лица, които са имали знание за факти, относими към смъртта на К. Х. – негови роднини, приятели, близки и други свидетели, възприели обективни факти по делото. Приобщени по делото да протоколи за разпити на Б. И. Ш. – човекът, който съобщил на полицията за намерения труп на починалия Х.; Б. Ц. Г., Д. Г. Б., П. Х. М., И. Д.

С. – приятели на починалия; С. Д. Х., А. И. Х. – майката и братът на починалия; Г. Г. В. – 2 интимната приятелка на починалия; С. А. А., Д. Т. Д. – познати на родителите на починалия;

Б. Н. Д. – човекът, който намерил трупа на починалия; А. К. П., А. В. С. – колеги на починалия; О. М. К., и В. В. М. – познати и съседи на починалия; П. Й. Й. – познат на бащата на починалия.

В хода на разследването са изискани и приложени по преписката – препис-извлечение от акт за смърт; удостоверение за наследници; удостоверение за настоящ адрес; кадрова справка на К. Х., справки от мобилни оператори и други, относими към предмета на разследването документи.

След първоночалната съдебномедицинска експертиза била извършена ексхумация на трупа на починалия, за която бил съставен протокол за ексхумация от 9.02.2005 г. Разследващите органи са допуснали редица експертизи, като по делото са приложени приетите заключения на: съдебномедицинска експертиза на труп № Т- 95/12.09.2004 г.; съдебно-химична експертиза № 1-106/2004 г.; съдебно психиатрична експертиза от 8.11.2004 г. на К. Х.; съдебно психиатрична експертиза от 10.11.2004 г. на А. Х.; съдебномедицинска експертиза на труп – реаутопсия; съдебно-химична експертиза № 31/4.04.2005 г.; техническа експертиза на телефон – протокол peг. № 3205/29.11.2004 г.; медико-фармакологична експертиза с изх.

№ 5046 от 14.07.2005 г. на ИАЛ; съдебномедицинска експертиза по писмени данни от 11.10.2005 г. и комплексна съдебномедицинска експертиза по писмени данни.

След приключване на разследването в процесуалния стадий на „Действия на прокурора след завършване на разследването”, ръководно-решаващият орган е приел, че липсват данни за извършено престъпление, поради което с постановление от 31.03.2023 г. е прекратил наказателното производство.

След като е изброил и анализирал цитираните по-горе доказателствени материали прокурорът от ОП София е достигнал до обоснованото правно заключение, че не са налице доказателства за извършено престъпление от общ характер – липсват доказателства за виновно поведение на което и да е друго физическо лице, което да е довело до съставомерния резултат – смъртта на К. Х.. В този смисъл прокурорът е приел, че действията по разследването са пълни, всестранни и пълни, но те не водят до установяване на факти за извършено престъпление, както и че на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, вр с чл. 79, ал. 1, т. 2 и чл. 80, ал. 1, т. 2 НК наказателното производство подлежи на прекратяване поради изтичане на предвидената в закона абсолютна давност за наказателно преследване.

Посоченият акт на прокурора е атакуван пред първоинстанционния съд, който с определението си – предмет на настоящата въззивна проверка го е потвърдил, тъй като е счел, че проведеното разследване е пълно, всестранно и обективно. Както в постановлението на прокурора, така и в обжалваното определение на Окръжния съд са изложени изчерпателно и коректно установените от доказателствата по делото релевантни обстоятелства.

В този смисъл съставът на Окръжния съд обосновано е приел, че досъдебното производство 3 е образувано по чл. 191, ал. 1 НПК (отм.) със съставянето на протокол от 11.09.2004 г. за оглед на местопроизшествие като първо действие по разследването Наказателното производство е било образувано за извършено престъпление по чл. 115 НК, без да има привлечено към отговорност лице.

От събраните в рамките на досъдебното производство доказателствени материали се установило, че през 2004 г К. И. Х. бил на 22 години. Той работел като огняр в РСПАБ София и колегите му го познавали като усмихнат, лъчезарен и малко наивен младеж.

Живеел в град *** в дома на родителите си С. и И. Х., задно с брат си А. Х., което страдал от шизофрения. Брат му бил пенсионер по болест поради заболяването, от което страдал.

Семейството живеело скромно, като К. Х. със заплатата си помагал за издръжката на семейството. В началото на 2004 г. той се запознал с Г. В., за която възнамерявал да се ожени, като споделил с всичките си приятели и колеги радостната за него новина, че приятелката му е бременна и той ще става баща.

Между починалия Х. и майка му съществувала силна връзка и нейното мнение и одобрение имали голямо значение за него. Той й давал цялата си заплата, а когато имал нужда от пари искал необходимата му сума от нея, а същевременно помагал в дома с каквото може. В началото на септември 2004 г. К. Х. казал на майка си, че приятелката му е бременна и че ще сключи брак с нея, но С. Х. му обяснила, че жилището им е тясно за още хора и семейството им е финансово затруднено.

К. Х. бил приятел с Д. В., която наричал дори своя сестра. Негови приятели били и И. С., Б.

Г. и П. М.. С всички тях, той споделил притеснението си от това, че майка му не одобрява женитбата му с Г. В., както и че обмисля два варианта – да наеме квартира, в която да живее с майката на детето си или да я помоли да направи аборт, и че вероятно ще изтегли малък заем за тази цел. Споделил още с приятелите си, че много обича Г. и не си представя живота без нея.

На 2.09.2004 г., около 14:00 часа следобед, К. Х. и Г. В. отишли на работното място на С. Х. в град ***, носели кутия бонбони, като й съобщили официално решението си да сключат брак. С. Х. не приела бонбоните, казала, че е служебно ангажирана, както и че ще обсъдят женитбата им по-късно.

След срещата с майки си, Х. изпратил приятелката си до маршрутката за град *** и около 16:30 часа отишъл до дома на приятеля си И. С. и му предложил да се поразходят. Двамата си купили кафе от близкото барче и поели в посока към бензиностанцията в южната част на града. Докато се разхождали, К. бил потиснат, нервен и притеснен, като споделил на С., че майка му не иска да приеме раждането на детето и женитбата му с Г., че иска да създаде сериозно и сплотено семейство, че се чуди какво да прави. На С. му направило впечатление, че носи със себе си малка зелена найлонова торбичка. Когато стигнали до бензиностанцията, Х. казал, че има нужда да се поразходи сам и и тръгнал в посока местността „Б. г.“.

Същия ден, около 17:40 часа, Д. Б. получила на мобилния си телефон съобщения от К. Х., от които ставало ясно, че той възнамерява да посегне на живота си, моли я да не казва на 4 никого за това, както и да се погрижи за приятелката му. Б. се притеснила много и тръгнала из кафенетата на град *** да го търси. Тъй като не го намерила, отишла в дома на Б. Г., като й разказала за случващото се. Надявайки се, че няма да познае номера и че ще вдигне, Б. позвънила на починалия от домашния телефон на приятелката си Г.. От проведения е него разговор разбрала, че е много разстроен, тъй като плачел постоянно, че се намира в местността „Б. г.“ край ***, както и че има 160 хапчета, които смята да изпие.