Решение № 7 от 11.01.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Враца, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Търговско дело № 20231400900047 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба вх.№ 3205/12.05.2023 г. на "Алексленд проперти" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Г. В. К., с която против Националната агенция за приходите е предявен иск за признаване за несъществуващи вземанията на ответника в общ размер на 130 390,94 лв., от които: 80 145,73 лв. – главница и 50 245,21 лв. – лихви, предявени в производството по несъстоятелност на "Либра-4" ООД /н./ с молба от 29.12.2022 г. и включени в Допълнителен списък № 5 на предявени и приети вземания с Определение № 260008/27.04.2023 г. по т.д.№ 961/2006 г. по описа на ОС-Враца, постановено на основание чл.692, ал.4 ТЗ.

В молбата се твърди, че посочените вземания са погасени по давност.

Посочва се, че като основание на вземанията в определението по чл.692, ал.4 ТЗ е посочено, че представляват държавни такси по Определение № 10/26.02.2010 г. по гр.д.№ 251/2009 г. на ОС-Враца и изпълнителен лист от 10.07.2012 г.; Решение от 07.04.2015 г. по гр.д.№ 31/2011 г. на ОС-Враца и изпълнителен лист № 47/18.07.2017 г.;Решение № 106/06.09.2014 г. по т.д.№ 31/2012 г и изпълнителен лист от 04.09.2017 г., с поредност по чл.722, ал.1, т.7 (за главниците) и чл.722, ал.1 т.9 ТЗ (за лихвите). Навеждат се доводи, че погасителният давностен срок започва да тече от датата на влизане в сила на съдебния акт, чието изпълнение се иска, а не от датата на издаване на изпълнителния лист въз основа на влязлото в сила съдебно решение. Посочва се, че в случая Решение № 49/07.04.2015 г. по т.д.№ 31/2011 г. по описа на ОС-Враца е влязло в законна сила на 29.03.2017 г.; Решение № 106/06.09.2014 г. по т.д.№ 31/2012 г. по описа на ОС-Враца е влязло в законна сила на 10.04.2017 г., а по отношение на Определение № 10/26.02.2010 г. по гр.д.№ 51/2009 г. по описа на ОС-Враца липсва отбелязване кога е влязло в законна сила, но изпълнителният лист е издаден на 10.07.2012 г. Развиват се 1 съображения, че вземането за съдебни разноски има самостоятелен характер и не съставлява част от спорното право, както и че няма характер на публично държавно вземане, а е частно такова по чл.162, ал.4 ДОПК поради което същото се погасява с общия 5-годишен давностен срок по чл.110 ЗЗД. Ищецът счита, че при посочените дати на влизане в сила на съдебните актове, тази давност е изтекла към момента на предявяване на вземанията – 29.12.2022 г.

В исковата молба се изразява несъгласие с мотивите, изложени в Определение № 260008/27.04.2023 г. по т.д.№ 961/2006 г. на ОС-Враца, в които посочените вземания са квалифицирани като публични такива, и се излагат правни доводи в подкрепа на становището на ищеца, че това са частни държавни вземания. Извършва се позоваване и на практика на ВАС по данъчни дела.

Ищецът счита за незаконосъобразно и начисляването на лихви върху вземанията, като развива съображения, че разноските не са лихвоносни вземания и върху тях не се дължат лихви.

Най-сетне в исковата молба се изразява и несъгласие със становището на НАП и мотивите на съда по несъстоятелността, че единствено длъжникът може да прави възражение за погасителна давност. Ищецът счита, че това право имат и синдикът по арг. от чл.658, ал.1, т.1 ТЗ, както и кредиторите с приети/неприети вземания в производството по реда на чл.694 ТЗ.

При тези съображения моли да бъде уважен предявения установителен иск, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 3925/15.06.2023 г. от ответника Национална агенция за приходите, ***, представлявана от В.

П. – директор на дирекция "Държавни вземания".

На първо място в отговора се излагат съображения за недопустимост на предявения иск. Посочва се, че с молба изх.№ 11-03-1498/10-25/22.12.2022 г. НАП е предявила в производството по несъстоятелност на "Либра-4" ООД публични вземания срещу длъжника, както и че в ТРРЮЛНЦ под № 20230222083054 по партидата на дружеството е обявен списък на неприетите вземания на кредитори на търговеца, в който са включени част от предявените публични вземания в общ размер от 130 390,94 лв., от които: 80 145,73 лв. – главница и 50 245,21 лв. – лихви, начислени до 20.12.2022 г.

Сочи се също, че в срока по чл.690 ТЗ НАП е депозирала възражение изх.№ 11-03-1498/10-28/21.03.2023 г. срещу включването на вземанията в списъка, като с Определение № 260008/27.04.2023 г. по т.д.№ 961/2006 г. по описа на ВрОС това възражение е уважено и публичните вземания са включени в списъка на приетите вземания на кредитори. Според ответника, приетите вземания са за държавни такси, установени с влезли в сила съдебни актове, и представляват публични вземания по смисъла на чл.162, ал.2, т.3 ДОПК, доколкото по силата на чл.73, ал.3 ГПК държавната такса се събира при предявяване на искането съгласно тарифа, приета от Министерския съвет.

Ответникът счита, че по силата на чл.162, ал.2, т.8 ДОПК публични са и вземанията за лихви по т.1-8 от същата алинея. Позовава се на разпоредбата на чл.164, ал.4 ДОПК, според която ако публично вземане е установено с влязъл в сила акт, синдикът незабавно го включва в списъка на приетите от него вземания, така както е предявено, и такъв вид вземане не може да бъде оспорвано по реда на част четвърта от ТЗ. Ответникът счита, че разпоредбата на чл.164, ал.4 ДОПК има императивен характер и създава процесуална 2 пречка за оспорване по реда на ТЗ, вкл. чрез предявяване на отрицателен установителен иск за съществуването или дължимостта на точно определена категория публични вземания, установени с влязъл в сила съдебен акт, след изчерпването на възможностите за обжалването на акта по административен и съдебен ред. В този смисъл се позовава на практика на ВКС.

В условията на евентуалност се изразява и становище за неоснователност на исковата претенция. Твърди се, че към молбата за предявяване на публичните вземания са представени писмени доказателства относно съществуването на публичните вземания за държавни такса, както и основанията за тяхното възникване, при което съгласно чл.164, ал.4 ДОПК синдикът незабавно го включва в списъка на приетите вземания. Изтъква се, че от страна на "Алексленд Проперти" ООД не са наведени твърдения за заплащане на дължимите публични вземания на "Либра-4" ООД и не са ангажирани доказателства в този смисъл.

В отговора се навеждат и доводи, че по своето правно естество лихвата е обезщетение за неизпълнено в срок парично задължение, а съгласно чл.175 ДОПК за неплатените в сроковете за доброволно плащане публични вземания се дължи лихва в размер, определен в съответния закон, който в случая е Законът за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.

В обобщение на изложеното ответникът посочва, че вземанията за държавни такси са публични вземания, а не частни държавни вземания, като се твърди в исковата молба, поради което несъстоятелни се явяват аргументите на ищеца относно неприложимостта на института на абсолютната погасителна давност по смисъла на чл.171, ал.2 ДОПК, както и относно неолихвяемостта на вземанията. Изразява несъгласие и с изложените твърдения относно правото на кредитор да направи възражение за изтекла погасителна давност. Навежда доводи, че ТЗ, който е специален спрямо ЗЗД и ДОПК, не дава възможност на синдика и останалите кредитори в несъстоятелността да направят подобно възражение, а единственото лице, които може да възрази за изтекла погасителна давност на публично или друго задължение е длъжникът, която е страна в производството по чл.690 ТЗ. В този смисъл се позовава и на практика на съдилищата в РБ.

В отговора се поддържа становище за неоснователност на иска и поради липсата на изтекла погасителна давност. Посочва се, че съгласно чл.171, ал.1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5годишен давностен срок, считано от 01 януари от годината, следваща тази, през която е следвало да платят, а съгласно ал.2 на същата разпоредба с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено. Посочва се, че съгласно чл.172, ал.1, т.5 ДОПК давността се спира с налагането на обезпечителни мерки.

Навеждат се доводи, че за събиране на просрочени публични задължения, част от които са публичните вземания, установени с изпълнителен лист от 10.07.2012 г. по гр.д.№ 51/2009 г. по описа на ВрОС, е било образувано изп.д.

№ 22060024191/2006 г., по което е наложен запор върху банкови сметки с постановление от 16.03.2017 г. Според ответника, при това положение давността по отношение на публичните вземания, които са възникнали през 3

2012 г. е спряна през 2017 г., т.е. преди изтичането на срока по чл.171, ал.1 ДОПК. Посочва, че същите са предявени пред съда по несъстоятелността с молба от 22.12.2022 г., поради което давността е прекъсната по силата на чл.685а ТЗ и вземанията не са могли да бъдат погасени с абсолютната давност по чл.171, ал.2, т.2 ДОПК. По отношение на вземанията, установени с изпълнителен лист от 04.09.2017 г. по т.д.0 31/2012 г. по описа на ВрОС и изпълнителен лист от 18.07.2017 г. по т.д.№ 31/2011 г. по описа на ВрОС се посочва, че са възникнали през 2017 г. и по отношение на тях не е изтекъл срока по чл.171, ал.1 ДОПК към датата на предявяването им преди съда по несъстоятелността.

Ответникът моли да бъде прекратено производството по делото, а в условията на евентуалност – да бъде отхвърлен предявения иск. Претендира присъждане на разноски, в т.ч. и на юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК е подадена допълнителна искова молба вх.№ 4666/21.07.2023 г., в която ищецът "Алексленд проперти" ООД заявява, че поддържа първоначалната искова молба и всички изложени в нея доводи и съображения. Във връзка с подадения отговор посочва, че поддържа заявеното с исковата молба относно характера на заявените вземания и приложимата към същите погасителна давност. Развива допълнителни теоретични съждения, според които държавата и общините могат да бъдат страни както в отношения на власт и подчинение, така и в отношения на равнопоставеност, типични за гражданския оборот, поради което и вземанията им могат да имат публичноправен характер или частноправен характер. Посочва, че една част от публичните вземания произтича от задължения на субектите за данъци, вкл. акцизи, мита, задължителни осигурителни вноски и др. вноски за бюджета, други вноски и такси, установени със закон, както и лихвите по тях (чл.162, ал.2, т.1-3 и т.9 ДОПК).

Друга част от публичните задължения има санкционен характер – задължения, произтичащи от незаконосъобразно извършени осигурителни разходи; задължения за паричната равностойност на вещи, отнемани в полза на държавата; глоби и имуществени санкции, конфискации и отнети парични средства в полза на държавата; задължения по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилища за публични вземания; задължения, произтичащи от решения на ЕК за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ; влезли в сила наказателни постановления, както и лихвите по тях (чл.162, ал.2, т.4-7 и 9 ДОПК). Третата категория публични вземания е свързана с ангажиментите, произтичащи от членството на РБ в ЕС, и това са задълженията, имащи отношение към управлението и разходването на средствата от европейските фондова ( чл.162, ал.2, т.8 ДОПК), така и тези към бюджета на ЕС, както и задълженията по влезли в сила решения за конфискация или отнемане на парични средства, за паричната равностойност на конфискувано или отнето имущество, както и по решения за налагане на финансови санкции, постановени в държави-членки на ЕС, когато са признати и подлежат на изпълнение в България, и вземанията за финансови административни санкции и/или глоби, вкл. такси и начисления, наложени от компетентните органи или потвърдени от административните или съдебните органи на държави-членки на ЕС (чл.162, ал.5-7 ДОПК). Според ищеца, по аргумент на противното и в съответствие с чл.162, ал-.4 ДОПК всички останали вземания на държавата или общините са 4 частни вземания.