Решение № 575 от 01.11.2022, Районен съд - Горна Оряховица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 575 гр. Горна Оряховица, 01.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, III СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветелина Св. Цонева като разгледа докладваното от Цветелина Св. Цонева Гражданско дело № 20214120102208 по описа за 2021 година

Искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Депозирана е искова молба от „УниКредит Булбанк" АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Света Неделя" № 7 чрез пълномощника адв. И. С. И. от АК - С.З., с адрес на призоваване и на кантора: гр. С.З., ***, ет. 2, тел:*** срещу Д. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Л., ул. „Петър Оджаков" №15.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните права на ищеца:

В исковата молба се твърди, че на 13.08.2018 г. в гр. Г.О. между „УниКредит Булбанк" АД, като кредитор и Д. М. Д., като кредитополучател е сключен Договор №********* за Кредитна карта за физически лица, по силата на който на последния е предоставен банков кредит под формата на кредитен лимит с разрешен размер от 2 000,00 лева, ползван чрез кредитна карта Visa Classic, с краен срок за погасяване до 31.08.2020 г., ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи.

Посочва се, че банковият кредит е усвоен от кредитополучателя, като същият бил задължен да погаси кредитното задължение чрез заплащане на минимална погасителна вноска в размер на 60,00 лева, изискуема и дължима до 15-то число на календарния месец, следващ периода за клиентски плащания, както и възнаградителна лихва в размер на 1.35 %.

Твърди се, че кредитополучателят /ответникът/ обслужвал кредита нередовно и от 18.09.2018г. изпаднал в забава за погасяване на минималните месечни погасителни вноски по главницата, дължими за месеците септември, октомври и ноември 2018 г., поради което вземането на Банката било обявено за изцяло предсрочно изискуемо. Ответникът бил 1 уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Уведомлението било връчено на 05.06.2020 г. на основание чл.18, ал.5 от ЗЧСИ, чрез ЧСИ В.Г., с район на действие ОС - Велико Търново, като на длъжника е била дадена възможност за доброволно погасяване на задълженията. На 31.08.2020 г. изтекъл и крайният срок за погасяване на кредитно задължение по процесния Договор, поради което кредитът бил изцяло и просрочен и изискуем.

С оглед изложените обстоятелства, ищцовото дружество, в качеството си на кредитор, пристъпило към принудително събиране на вземанията. На 29.01.2021 г. дружеството подало заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК до Районен съд - Горна Оряховица, въз основа на което е било образувано ч.гр.д. № 228/2021 г. по описа на съда. На 02.02.2021 г. са били издадени Заповед за незабавно изпълнение №151 и Изпълнителен лист №74 в полза на „УниКредит Булбанк" АД за претендираните суми в заявлението.

Посочва се, че срещу Д. М. Д. е било образувано изпълнително дело №352/2021 г. по описа на ЧСИ В.Г., рег. № 725 в КЧСИ, с район на действие ОС - Велико Търново.

Заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника /ответника/ по реда на чл. 47, ал.

5 от ГПК. На основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е указал на дружеството, че може да предяви установителен иск против длъжника .

Твърди се, че към настоящия момент претендираните от ответника суми не са изплатени.

Моли да бъде постановено решение с оглед гореизложеното, с което да се признае за установено, че Д. М. Д. дължи на „УниКредит Булбанк" АД сума в общ размер от 2 523,30 лева, представляваща: сума в размер на 1 836,90 лева - главница по Договор №********* за Кредитна карта за физически лица от 13.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.01.2021 г. - датата на подаване на Заявлението по чл. 417 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата; сума в размер на 686,40 лева - дължими лихви по Договор №********* за Кредитна карта за физически лица от 13.08.2018 г., от които: сума в размер на 44,95 лева възнаградителна лихва, за периода от 15.10.2018 до 21.11.2018 г. и сума в размер на 641,45 лева - лихва за забава, за периода от 21.11.2018 г. до 28.01.2021 г.; както и разноски в общ размер на 110,47 лева, от които 50,47 лева за държавна такса и 60,00 лева за адвокатско възнаграждение по заповедното производство по ч.гр.д. № 228/2021 г. по описа на РС- Горна Оряховица.

Претендират се разноски.

С Определение № 397/29.03.2022 г., съгласно чл.47, ал.6, съдът е назначил особен представител на ответника Д. М. Д..

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от адв. В. П.

С. от ВТАК, като особен представител на Д. М. Д., в който заявява, че предвид невъзможността да осъществи връзка с ответника, за който има данни, че се намира и трайно пребивава извън страната, не му е известна позицията на същия по предявения иск. Следва да бъде проверено наличието на неравноправни клаузи от процесния договор. В съдебно 2 заседание се прави възражение за достоверността на записванията в счетоводството на ищеца.

Съдът съобрази събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, счита от фактическа и правна страна следното.

Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл.

47, ал. 5 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за изпълнение суми.

Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея основание. В този смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо в условията на пълно и главно доказване ищецът да установи наличието на валидно облигационно отношение между страните по договора за кредит, усвояването на кредита от ответника, настъпилата изискуемост на вземанията по кредита и размера на претендираните отделни вземания.

Не е спорно по делото, а и от събраните доказателства безспорно се установява съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните по делото по сключен между тях Договор за кредитна карта на физически лица № ******* от 13.08.2018 година. Ищецът е изправна страна по договора, доколкото е изпълнил задължението си да предостави на ответника уговорените в договора платежни операции, чрез издадената карта От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза безспорно се установява, че от 14.08.2018 година ответникът чрез извършването на транзакции с предоставената му картата, изразяващи се в тегления на пари в брой от АТМ устройства, пет пъти е усвоявал предоставения му кредитен лимит, като общата усвоена сума е в размер на 2000 лева, допусната е забава на вноска от 18.09.2018г., размера на неиздължената главница е 1836, 90 лева, неиздължената възнаградителна лихва е 45, 96 лева за периода 15.10.2018г.21.11.2018г., лихвата за забава за периода 21.11.2018г.-28.01.2021г.714, 89 лева.

Поради неизпълнение на задължението на ответника да погаси до датата на падежа и в съответствие с договора пълния размер на задълженията си по картата, банката е начислила лихва върху усвоените и непогасени суми в размер на 1, 35% месечно /чл. 2. 1 от договора/. Видно от заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза ответникът е правил частични погашения по кредита чрез внасяне на суми, но същите не са достатъчни за покрИ.е на усвоената сума по главницата.

За да бъде уважен предявения по делото иск е необходимо да бъде установено, че е настъпила и изискуемостта на вземанията. Ищецът следва да докаже, че са се осъществили предвидените в договора условия, които пораждат правото му да иска изпълнение на задълженията от страна на длъжника. В тази връзка следва да се има предвид, че по делото липсват твърдения и съответно не са ангажирани доказателства за прекратяване на договора на посочената в него дата - 31.08.2020 година и предвид разпоредбата на чл. 6. 1 от него, същият се счита продължен за следващ период от 24 месеца, при запазване на останалите условия по договора. Поради неизпълнението на посочените по-горе задължения от страна на кредитополучателя, баката е упражнила правото си, предвидено в чл. 10 от договора да обяви дълга по ползвания кредитен лимит за предсрочно изискуем. В тази връзка от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че банката е изпратила до кредитополучателя покана за доброволно изпълнение, като го е уведомила както за размера на дълга и му е предоставила му е 14-дневен срок за доброволно изпълнение, така и за датата на обявяване на предсрочна изискуемост на кредита , като от тази дата договорът се 3 счита за прекратен /чл. 10.3.5/, като същата е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК чрез ЧСИ /л. 20 и л.21/.

Предвид всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав приема, че договорът за кредитна карта на физическо лице валидно е обвързвал страните за срока му, като от заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза безспорно се установява, че към датата на подаване на заявлението размера на главницата е 1836, 90 лева , а размера на лихвата за забава е 641, 45 лева, възнаградителната лихва по договора е 44, 95 лева/ 15.10.2018г.-21.11.2018г./, поради което ответникът дължи заплащането им на ищцовото дружество.

Ищецът ангажира доказателства чрез изготвяне на СИЕ, като при проверка в счетоводството се установява, че отпуснатата сума е изтеглена и усвоена от ответника изцяло.НАПРОТИВ ответникът не ангажира насрещни доказателства, че освен погасените 250 лева е изпълнил задължението си изцяло/ в това число договорна лихва и активираната лихва за забава след 18.11.2018г.

По отношение възраженията за неравноправност на клаузи на договора и проверка действителсността на същият съдът счита, че уговорената лихва не надвишава най – високия размер, допустим от закона според чл.10, ал.2 от ЗЗД. Не се констатира противоречие с добрите нрави, с които неравноправно да се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване. Законодателят придава правна значимост на нарушението на добрите нрави с оглед на защитата на обществените отношения като цяло, а не само поради индивидуалния интерес на конкретен правен субект. При преценката за нарушаване на принципа на справедливостта правоприлагащият орган изхожда от законодателството, своето правосъзнание и обстоятелствата в конкретния случай. Налице е трайно установена практика на Върховен касационен съд, която посочва условно кой е добросъвестният и съответстващ на добрите нрави предел на волята на страните за заплащане при уговаряне на договорна лихва, а именно: до три пъти размера на законната лихва. В този смисъл: /Решение №4/2009г. по т.д.№395/2008 г., Решение №1270/2009 г. по гр.д. №5093/2007 г., Определение №877 по т.д.№662/ 2012 г; Решение № 360/23.11.2018 г. по в. гр. дело № 512/2018 г. по описа на Окръжен съд Враца и др./. В случая уговорената лихва- 1.35 % е съответстващ размер, поради което договарянето не е в противоречие с добрите нрави.

Мотивиран от всичко изложено по-горе съдът намира, че предявените по делото установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК се явяват основателни и доказани за сумата от 1 836,90 лв. (хиляда осемстотин тридесет и шест лева и деветдесет стотинки), представляваща главница по Договор № ********* за кредитна карта за физически лица от 13.08.2018 г. ведно със законната лихва върху главницата за времето от 29.01.2021 г. до изплащане на вземането;сумата от 44,95 лв. (четиридесет и четири лева и деветдесет и пет стотинки),представляваща възнаградителна лихва по договора за кредит за периода 15.10.2018г. до 21.11.2018 г.;сумата от 641,45 лв. (шестстотин четиридесет и един лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща лихва за забава по договора за кредит за периода от 21.11.2018 г. до 28.01.2021 г.; за които суми е издадена Заповед за незабавно 4 изпълнение №151 /02.02.2021Г и Изпълнителен лист №74/02.02.2021г. в полза на „УниКредит Булбанк" АД.