Определение № 15818 от 21.08.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 4043/2025
- Вид
- Определение № 15818
- Подписан
- 21.08.2025
- В сила
- 21.08.2025
- Състав
- Станимира Иванова, Надя Пламенова Христова, Райна Мартинова
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал.2, т. 2 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал.2, т. 2 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 145 · Закон за защита на потребителите
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 15818 гр. София, 21.08.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Станимира Иванова
Членове:
Райна Мартинова
Надя Пл. Христова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20251100504043 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба вх. № 108614/27.03.2025г. изпратена на 26.03.2025г. от „Профи Кредит България“ООД, ЕИК
175074752 срещу Разпореждане № 45101/15.03.2025г. по дело № 6322 описа за 2025г на Софийски районен съд, 161-ви състав, с което е отхвърлено заявлението му по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за възнаградителна лихва, лихва за забава до подаване на заявлението в размер от общо 940,06лв. Изложило е съображения, че заповедния съд не можел на този етап от производство да се произнася по валидността на сделката и на отделни негови клаузи поради противоречие със закона или с добрите нрави. Измененията на ГПК сочели правомощия на заповедния съд само за преценка на отделни клаузи с оглед неравноправността им-дали клауза е неравноправна и обоснована вероятност за това. Първата хипотеза изисквала обявяване за неравноправна клауза по предвидения ред, какъвто не бил случая. Втората хипотеза изисквала увереност че клаузата е неравноправна, като се съобразят доказателствата по делото., което в случая не бил направил заповедния съд. Клаузите били валидни. Нормата на чл. 145 от ЗЗП сочела, че преценяването на неравноправна клауза в договора не включвала определянето на основния му предмет, както и съответствието между цена или възнаграждението от една страна и стоката/услугата от друга страна. В случая договорената лихва била в съответствие със закона и с добрите нрави, Разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК сочела ограничение на годишния лихвен процент петкратен размер на законна лихва за забава. Нямал задължение за сочи методика за изчисление на ГПР. Предоставил стандартния европейски формуляр преди сключването на договора. Дължала се законната лихва за забава, която претендирал за периода преди подаване на заявлението.
Претендирал е разноски.
1
Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран със заявление вх.№ 36139/03.02.2025г. на „Профи Кредит България“ООД, ЕИК 175074752 срещу К.С.Т. , ЕГН ******** от гр. София, , с което е поискало от съда да се издаде заповед по реда на чл. 410 и сл. от ГПК за заплащане неплатена главница от 4100лв; сумата от 1708,71лв., представляваща неплатена възнаградителна лихва по договора за кредит № 40019189511/07.08.2023г. за периода от 15.09.2023г. до 04.10.2024г..; сумата от 1640лв. възнаграждение за неплатена услуга Фаст; сумата от 2337лв. представляващи неплатено възнаграждение за услуга Флекси; сумата от 530лв. такси; сумата от 509,36лв. неплатена лихва за забава за периода от 16.09.2023г. до 04.10.2024; сумата от 430,70лв., представляващи лихва за забава за периода от 04.10.2024г. до 29.01.2025г., както и лихва от подаване на заявлението до изплащането на сумата, както и разноски.
Представени са договор потребителски кредит
№40019189511/07.08.2023г с Приложение , ОУ съгласно които Профи
Кредит България“ООД е сключило с
К.С.Т. договор за потребителски кредит за сумата от 4100лв., платима на 36 месечни вноски с падежи 10-то число на месеца при договорна лихва от 41% годишно и годишен процент на разходите от 48,63%, за закупен пакет допълнителни услуги възнаграждение в размер на 2337лв. за услугата Флекси и 1640лв. за услугата Фаст. Съгласно чл.
15 от Общите условия услугата „Фаст“ предоставя приоритетно разглеждане и становище о искането за кредит до 1 час от постъпване н искането, а услугата „Флекси“ предоставя възможност за едностранна промяна на погасителния план ако са изпълнен конкретни изисквания.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице , в срок срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване и като такава е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 от ГПК заповедният съд по подадено заявление може или издаде заповед за изпълнение или да отхвърли заявлението поради причините посочени в чл. 411, ал.2 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2, т. 2 и т.3 и чл. 410, ал.3 от ГПК, съдът отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона и добрите нрави или вземането, за което е направено искане за заповед за изпълнение се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, като към заявлението се прилага договора с потребителя с приложенията и измененията му, както и приложимите ОУ.
Съгласно чл. 7, ал.3 от ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, осигурява 2 възможност на страните да изразят становище по тези въпроси.
Съдът служебно следи не само за неравноправни клаузи но и за всички отрицателни предпоставки, посочени в чл. 411, ал.2 от ГПК.
Съдът приема, че клаузата по договора от 2023г. за възнаградителна лихва в размер на 41% годишно противоречи на добрите нрави, поради което и е нищожна. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, като е предписал за нарушаването им правна последица, идентична с тази при нарушението на закона. Добрите нрави съществуват като общи принципи или произтичат от тях и за спазването им съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Условията и предпоставките за валидност на договорна клауза за възнаградителна лихва произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на възнаградителната лихва поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. По същността си възнаградителната лихвата представлява цена на парите като капитал, но и цена на времето, през което търговецът е лишен от ликвидността на този капитал. Така възнаградителната лихва е капитал, чиято стойност нараства с времето. Затова и при преценка за съответствието на уговорената лихва с добрите нрави може да се съобразява размера на законната лихва за забава. Следва да се съобрази обаче и пазарната цена на този капитал, както и другите фактори които влияят върху цената на предоставянето на капитала – риска от невъзстановяването му, включително и с оглед на дадените обезпечения; дали има неравноправно третиране на икономически слаби участници в оборота; дали е използван недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и др.
Уговорената възнаградителна лихва следва да се приеме за нищожна поради противоречие с добрите нрави, ако излиза извън присъщите й функции.
В случая съдът приема, че не може да се обоснове извод, че уговорената с договора възнаградителна лихва в размер на 41% годишно съответства на типичните функции на възнаградителната лихва. Договорът е сключен в момент, в който среден размер на лихви по банкови кредити към 2023г. /по статистика на БНБ, оповестена официално на сайта на БНБ/ е около 8-9 пъти по-нисък от уговореното с процесния договора, размер на уговорената лихва надвишава 4 пъти размер на законната лихва за забава, ищецът е икономически по-слабия субект, който е имал недостиг на средства. При така възприето съдът приема, че при сключването на договора заявителят като икономически по-силния субект се е облагодетелствал за сметка на потребителя като е уговорена лихва в размер от 41% годишно без същата да съответства на типичните функции на възнаградителната лихва.
Клаузата за възнаградителната лихва по договор за кредит е съществен 3 елемент от него, защото урежда възнаграждението за кредитодателя.
Премахването изцяло на клаузата за определяне на възнаградителната лихва по договора за кредит би променило възмездния му характер. Следва да се посочи, че в случая съгласно приложимия ЗПК лихвата е задължителна част от съдържанието на договора. При така възприето съдът приема, че не може да се обоснове извод, че договорът би се сключил и без да е уговорено такова възнаграждение. Този извод се налага при съобразяване на установеното обстоятелство, че установява, че заявителят е търговец, който по занятие предоставя кредити, тоест целта на договора за кредитодателя е печалба.
Съглашението за възнаградителна лихва по договор е съществено за договора защото е за основен елемент по него – насрещна престация на заемателя. Това съглашение не може да бъде заместено от норми на закона, защото такива не са въведени от законодателя, включително и такива на основание на разпоредбата на чл. 10, ал.2 от ЗЗД. При така възприето съдът приема, че нищожната клауза не може да се замести от императивна норма на закона, а и от диспозитивна такава, не може да се обоснове и извод, че без тази клауза страните биха сключили договора, поради което нищожността на клаузата за възнаградителна лихва води д о нищожност на договора в цялост по аргумент от чл. 26, ал.4 от ЗЗД.
При така възприето и поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на районния съд, то жалбата е неоснователна, безпредметно е да се осъждат останалите възражения по жалбата.
Мотивиран от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 108614/27.03.2025г. изпратена на 26.03.2025г. от „Профи Кредит България“ООД, ЕИК
175074752 срещу Разпореждане № 45101/15.03.2025г. по дело № 6322 описа за 2025г на Софийски районен съд, 161-ви състав, с което е отхвърлено заявлението му по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за възнаградителна лихва, лихва за забава до подаване на заявлението в размер от общо 940,06лв.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4