Решение № 231 от 20.12.2023, Районен съд - Бяла

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Бяла, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия М. Ненова при участието на секретаря Валентина Т. Великова като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело № 20224510100849 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Енерго-Про Продажби“ АД срещу Терлючън С. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1158,26 лв. - главница, представляваща стойността на електрическа енергия за абонатен номер *** с адрес на потребление: с.П., общ.Б., ул.“И.В.“ № ***, потребена в периода 26.09.2019 г. - 27.12.2019 г., за което са издадени фактури в периода 13.11.2019 г. - 14.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 321,74 лв. - мораторна лихва за периода от падежа на всяка фактура до 20.10.2022 г. Претендират се и разноски за производството, включително юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че ответникът е собственик на имот на адрес: с.П., общ.Б., ул.“И.В.“ № *** и потребител на електрическа енергия на този адрес с абонатен номер ***. Твърди, че за периода 26.09.2019 г. - 27.12.2019 г. ответникът има задължения за използвана в имота електрическа енергия на обща стойност 1158,26 лв., за което в периода 13.11.2019 г. - 14.01.2020 г. са издадени фактури №№ 0287365162, *** и ********** с падеж съответно на 27.12.2019 г., на 27.01.2020 г. и на 25.02.2020 г. Заявява, че отношенията между страните се регламентират от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на дружеството-ищец, приети на основание чл.98а от Закона за енергетиката и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Сочи, че поради забава в плащането ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва от падежа на всяка фактура.

На основание чл.48, ал.2 от ГПК съдът е назначил особен представител 1 на ответника - адвокат Й. Д. от АК-Русе, като в срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

В първото заседание по делото ищецът се представлява от процесуален представител - юрисконсулт Я. Н., който поддържа исковата молба.

Ответникът се представлява от особения представител, който заема становище за допустимост, но неоснователност на исковата претенция, а в хода на устните състезания и за недоказаност на иска по размер.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от справка № 1209250/19.09.2022 г. на Службата по вписванията - гр.Бяла, ответникът е собственик на поземлен имот, заедно с построените в него жилищна сграда и второстепенни постройки, с административен адрес: с.П., общ.Б., ул.“И.В.“ № ***, собствеността върху който е придобита чрез покупко-продажба, обективирана в нотариален акт том 11, акт № 49 от 2012 г., вписан на 25.07.2012 г.

Ищецът представя справка за потребление на ел.енергия на адреса от 25.10.2022 г., видно от която обектът се води под абонатен номер ***, клиентски номер 1700092944, с име на клиент П.С.Й. По данни от справката в периода 26.12.2017 г. - 26.10.2019 г. енергията е отчитана с електромер номер 4049426, а в периода 27.10.2019 г. - 12.10.2022 г. с електромер номер 1127031900427752, като консумация е отбелязана за периода 26.09.2019 г. 26.10.2019 г. в общ размер на 5584 Квтч с посочена левова равностойност 1134,65 лв., за периода 27.10.2019 г. - 26.11.2019 г. в общ размер на 42 Квтч с посочена левова равностойност 9,86 лв. и за периода 27.11.2019 г. - 27.12.2019 г. в общ размер 59 Квтч с левова равностойност 13,75 лв. Представени са и издадени от ищеца фактури за обект № 0219303043, както следва: фактура № 0287365162 от 13.11.2019 г. за сумата 1134,65 лв. за ел.енергията за периода 26.09.2019 г. - 26.10.2019 г., с посочен срок за заплащане до 27.12.2019 г.; фактура № 0288529292 от 13.12.2019 г. за сумата 9,86 лв. за ел.енергията за периода 27.10.2019 г. - 26.11.2019 г., с посочен срок за заплащане до 27.01.2020 г.; фактура № ********** от 14.01.2020 г. за сумата 13,75 лв. за ел.енергията за периода 27.11.2019 г. - 27.12.2019 г., с посочен срок за заплащане до 14.01.2020 г. Съобразно данните от ангажираното от ищеца извлечение за фактури и плащания за период към дата 25.10.2022 г., задълженията по така издадените фактури не са погасени, а съгласно извлечение към датата 12.10.2023 г. задълженията за сумите 9,86 лв. и 13,75 лв. са погасени чрез плащане в хода на производството - на 10.10.2023 г.

Установимо от представения по делото препис от разпореждане от 16.03.2020 г., без данни за влизане в сила, съдът е оставил без разглеждане заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу П.С.Й. поради смърт на длъжника преди подаване на заявлението, а именно на 03.10.2009 г.

Ищецът ангажира и писмени доказателства, сочени от него като електронни карнети от системата за отчет на „Електроразпределение Север“ АД. В документа са отбелязани данни за клиент номер 1700092944, абонатен номер ***, с място на потребление с.П., ул.“И.В.“ № ***, като в табличен вид са посочени данни за показания на измервателен уред 4049426 и на измервателен уред 1127031900427752 за дневна и нощна тарифа.

2

Представени са и Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищцовото дружество, приети на основание чл.98а от Закона за енергетиката, одобрени с Решение № ОУ-061 от 07.11.2007 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, препис от което също се ангажира. Видно е от представените извлечения от вестници, че общите условия са били публикувани по реда на чл.98а, ал.3 от Закона за енергетиката /ЗЕ/.

Въз основа на приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:

Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.98а от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Предвид липсата на подаден отговор на исковата молба, няма обстоятелства, по които страните не спорят. Така или иначе обаче доколкото ответникът се представлява в процеса от назначен му по реда на чл.48, ал.2 от ГПК особен представител поради липсата към датата на образуване на делото на постоянен или настоящ адрес в страната и осъществена процедура по обнародване на съобщение в Държавен вестник, следва да се има предвид, че особеният представител не може да прави нито надлежно признание на иск, нито надлежно признание на факти. В първата хипотеза е налице разпореждане с предмета на делото, за което особеният представител не е овластен, нито може да се направи извод, че действително е налице ефективна правна защита – каквато е и целта на назначаването на особен представител. На следващо място, тъй като признанието на факти (извънсъдено или съдебно) по смисъла на чл.175 от ГПК е част от доказателствения процес, то същото изисква особеният представител принципно да е запознат с всички обстоятелства по делото, което е невъзможно предвид ограничената му възможност да ангажира и представя доказателства по делото – /в този смисъл Решение № 70/21.04.2015 г. по гр.дело № 5100/2014 г. на III ГО на ВКС/. Този извод се подкрепя и от факта, че в светлината на чл.6 от КЗПЧОС – по отношение ефективната правна помощ, което обхваща и хипотезата на „особен представител“, назначен при условията на чл.48, ал.2 от ГПК, трябва да се посочи, че само по себе си представителството в процеса не гарантира принципа за ефективност на правната помощ /вж. решение на СЕС по делото Sialkowska v. Poland § 110 и 116/, поради което трябва да се направи извод, че справедливият баланс на интереси изисква след като особеният представител е ограничен във възможността си да ангажира доказателства, да не може да прави и процесуални изявления, имащи характер на доказателствени средства (признания), тъй като същите не отговарят на изискванията за ефективна правна помощ. Тоест, особеният представител има за задължение с оглед данните по делото да защитава интереса на страната, на която е назначен за такъв, по възможно най-добрият и ефективен начин, но при ограниченията на доказателствени средства (чисто фактически), които може да ангажира в положителен или отрицателен аспект. Ето защо основателността на исковата претенция се предпоставя от кумулативното установяване на следните материалноправни предпоставки: съществуване на облигационна връзка между страните по договор за продажба на електрическа енергия, реалното доставяне в процесния обект на твърдените от ищеца количества електрическа енергия, както и размера на претендираните вземания.

Съгласно чл.98а, ал.1 от ЗЕ крайният снабдител продава електрическа 3 енергия при публично известни Общи условия, като по силата на чл.98а, ал.4 от ЗЕ публикуваните общи условия обвързват клиентите на крайния снабдител, без да е необходимо изричното им писмено приемане. Съгласно дефиницията, дадена в чл.4, ал.1 от ОУ на ищцовото дружество, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи“ АД (сега „Електроразпределение Север“ АД), което ползва електрическа енергия за домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от „Енерго-Про Продажби“ АД. В чл.6, ал.2 от ОУ се посочва, че потребител на електрическа енергия за битови нужди може да бъде и друго лице при условие, че собственикът или титулярят на вещното право на ползване на имота е дал пред „Енерго-Про Продажби“ АД съгласие в нотариално заверена форма лицето да бъде потребител за определен срок. От анализа на цитираните разпоредби следва, че потребител на електрическа енергия може да бъде единствено собственикът или носителят на ограниченото вещно право на ползване, или друго лице, но само в случай че е налице писмено съгласие в нотариално заверена форма на собственика, респ. вещния ползвател. В случая от представената по делото справка от Агенция по вписванията може да се направи извод, че ответникът е бил собственик на процесния имот в исковия период, доколкото липсват вписвания и отбелязвания за последваща промяна в собствеността на имота. При това положение и поради отсъствието на доказателства за дадено писмено съгласие от ответника в нотариално заверена форма, за потребител на електрическа енергия в отношенията с крайния снабдител се счита ответникът.

Съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката източник на задължението на крайния потребител за заплащане на цената на доставената електрическа енергия е договорът. По отношение на този договор, макар същият да има специфичен предмет, приложение намират и общите правила на Закона за задълженията и договорите, в това число и разпоредбите във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока и потребяването ú от абоната. Събраните по делото доказателства, обаче, не дават основание, за извод, че количеството електрическа енергия, чиято цена се претендира, е потребено в обекта през процесния период. Именно фактът на потребление на електрическа енергия е правопораждащ за вземането на ищеца за цената му (арг. клаузата на чл.26, ал.1 от Общите условия на дружеството, чл.187, ал.1 от ЗЗД и чл.200, ал.1 от ЗЗД – ответникът-купувач дължи заплащане на цената получената /доставена/ вещ – електрическа енергия). Доколкото се дължи цената само на това количество електрическа енергия, което е доставено на потребителя, то уважаването на предявения иск е предпоставено от установяване, че остойностеното в процесните фактури количество електрическа енергия, е доставено. За установяване на количеството потребена електрическа енергия по делото са представени изготвени от ищеца справка за потреблението в процесния обект и извлечение за фактури и плащания. Те, както и издадените от ищеца фактури № 0287365162 от 13.11.2019 г., № 0288529292 от 13.12.2019 г. и № ********** от 14.01.2020 г., представляват частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния издател обстоятелства. А по отношение на ангажираните писмени документи, за които ищецът сочи, че представляват извлечения от системата за отчет на „Електроразпределение Север“ АД, съдът съобрази, че тези документи не носят подпис на издател, 4 поради което съдът не може да приеме отразената в тях информация за достоверна, още повече, че ангажирането им в процеса не е сторено по реда на чл.192 от ГПК или чрез представяне на оригинал на документ с подпис на издател. Ангажираните писмени документи не носят подпис на ответника, не обективират негово извънсъдебно признание за количеството потребена /отчетена/ електрическа енергия, поради което са му непротивопоставими и не могат да важат срещу него. Тези документи не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила и при липса на ангажирани други доказателства относно потреблението в процесния обект през исковия период, няма основание за извод, че твърдените от ищеца факти са доказани пълно. Не без значение е и обстоятелството, че ищецът не ангажира доказателства /протокол за монтаж с подпис на абоната или негов представител/ за наличието на монтирано в обекта на потребление средство за търговско измерване в процесния период, технически изправно и от одобрен тип, чрез което да е измерено претендираното количество ел.енергия. Вярно е, че в ангажираните писмени доказателства са налице данни в тази насока, но както вече съдът посочи, това са едностранно съставени от ищеца документи, удостоверяващи изгодни за него факти.