Определение № 1303 от 05.04.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1303 гр. Варна, 05.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно частно гражданско дело № 20243100500580 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК, образувано е по частна жалба вх.№9544/05.02.2024г. на Г. Д. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. В., ж.к. „В. В.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.** срещу определение №662/16.01.2024г., постановено по гр. дело №20233110103497/2023г. по описа на Варненски районен съд, с което е прекратено производството по делото на основание чл.130 от ГПК.

В жалбата се твърди, неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Излагат се съображения, че ищецът има интерес да предяви отрицателен установителен иск, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане независимо от това дали има висящо изпълнително производство. Правната сфера се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство.

Отделно от това въпреки, че е върнат изпълнителният лист, няма пречка ответникът да иска да бъде издаден дубликат на основание чл.409 от ГПК.

По изложените съображения моли съдът да постанови определение, с което да отмени обжалвания акт и да постанови друго такова, с което да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

1

По делото е постъпил отговор от „Еос Матрикс“ ЕООД, в който оспорва частната жалба и моли съдът да отхвърли същата. Посочва се, че оригиналът на изпълнителният лист е предаден на процесуалния представител на ищеца и ответника вече не разполага с изпълнителен титул, с който да инициира изпълнително производство, въпреки, че вземането ще съществува и може да бъде платено доброволно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в едноседмичния срок на чл.276 от ГПК, от надлежна страна и при спазване разпоредбите на чл.278, ал.4 от ГПК, вр. чл.

260 от ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Производството по гр. дело №20233110103497/2023г. по описа на Варненски районен съд е образувано по предявен от Г. Д. Н. срещу „Еос Матрикс“ ЕООД иск с правно основание чл.439 от ГПК да бъде прието за установено, че ищецът не дължи принудително изпълнение по издаден изпълнителен лист по ч.гр. дело №19899/2011г. по описа на ВРС поради погасяване по давност на следните вземания: 1200.00лв. главница, 117.59лв. договорна лихва за периода 06.04.2011г. до 06.12.2011г., 35.63лв. наказателна лихва за периода 06.07.2011г. до 06.12.2011г., ведно със законната лихва от 06.12.2011г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски в размер на 27.06лв.

Наведени са твърдения, че срещу ищецът са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, въз основа на които е било образувано изпълнително дело №****/****г. при ЧСИ Ил. С., рег. №712. На 30.01.2018г. е извършено единственото принудително изпълнение. Няма други действия, които да прекъсват или да спират погасителна давност, поради което се е погасило правото на взискателя „Еос Матрикс“ ЕООД, цесионер да иска принудително изпълнение на вземанията.

При тези твърдения въззивният съд констатира, че ищецът е имал интерес от провеждането на искова защита срещу ответника от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание /влязла в сила заповед за изпълнение/, въз основа на 2 което е издаден изпълнителен лист. Без значение е дали е налице висящ изпълнителен процес, доколкото наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на длъжника да иска установяване, че вземането е погасено по давност.

Този интерес от провеждането на такава защита обаче в хода на производството е отпаднал.

С постъпилия отговор ответникът е направил изявление за признание на предявения иск и е предложил предаване на издадения изпълнителен лист на ищеца.

Предложението е прието от ищеца и получаването на изпълнителен лист се е осъществило на 26.10.2023г. чрез процесуалния представител на ищеца адв. П. Н..

Следователно изпълнителният титул не е вече във фактическо държане на ответника, поради което и той за в бъдеще не би могъл да инициира ново изпълнително производство, защото то се образува само и въз основа на издаден изпълнителен лист.

Въззивният съд не споделя довода на частния жалбоподател, че все още има интерес от поддържане на предявения иск, тъй като ответникът може да се снабди с дубликат по реда на чл.409 от ГПК.

Издаването на дубликат на изпълнителен лист се извършва само в две хипотези, а именно на загубването или унищожаването му, като никоя от тях в случая не е налице. Отделно от това производството по чл.409 от ГПК е двустранно и в него длъжникът може да направи своите възражения, в това число и да представи оригинала на изпълнителния лист, ведно с доказателствата за доброволното му предаване от кредитора.

По изложените съображения предявения иск е недопустим поради липса на положителна процесуална предпоставка и производството по него подлежи на прекратяване на основание чл.130 от ГПК, а първоинстанционният постановил същия резултат подлежи на потвърждаване.

Предвид изходът от спора на частния жалбоподател не се дължат разноски. Такива биха му се следвали за първоинстанционното производство.

3

По изложените правни съображения и на основание чл. 274 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №662/16.01.2024г., постановено по гр. дело №20233110103497/2023г. по описа на Варненски районен съд, с което е прекратено производството по делото на основание чл.130 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4