Определение № 5056 от 05.11.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 1453/2025
- Вид
- Определение № 5056
- Подписан
- 05.11.2025
- В сила
- 05.11.2025
- Състав
- Владимир Йорданов, Хрипсиме Мъгърдичян, Димитър Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 2, предл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 107, ал. 2 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл. 108, ал. 6 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл. 141 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл. 146 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл. 35 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл. 35, ал. 1, т. 2 и 4 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл. 35, ал. 1, т. 2 и 4 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл. 35, ал. 5 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл. 6, ал. 1, т. 44 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл. 134 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5056 гр. София, 05.11.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Владимир Йорданов
Членове:
Димитър Димитров
Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Касационно гражданско дело № 20258002101453 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ срещу възивно решение № 197 от 04.12.2024 год., постановено по в. гр. дело № 274/2024 год. по описа на Апелативен съд – Варна, с което като е потвърдено решение № 500 от 08.05.2024 год., постановено по гр. дело № 2318/2021 год. по описа на Окръжен съд – Варна, са отхвърлени предявените от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество срещу С. А. С., Д. П. С. и А. С. С. искове за отнемане в полза на държавата на имущество, както следва:
1/ от С. А. С. на основание чл. 151 вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ – сумата от 102 500 лв., представляваща внесена сума на 12.08.2019 год. по банкова сметка № [№], открита на 06.02.2006 год. в банка „ДСК“ АД с титуляр С. А. С., наредени с основание „заем“; сумата от 249 600 лв., представляваща внесени средства от С. А. С. в оборота на „Артстрой Инвест“ ООД през 2014 год.; сумата от 104 000 лв., представляваща внесени средства от С. А. С. в оборота на „Сим Инвест – Варна“ ЕООД през 2011 год., 2015 год. и 2017 год;
2/ от Д. П. С. на основание чл. 151 вр. с чл. 142, ал. 2, т. 4 вр. с чл. 141 ЗПКОНПИ – сумата от 36 900.67 лв., представляваща постъпили парични средства от трето лице през 2019 год., по банкова сметка № [№], открита на 13.04.2011 год. в банка „ДСК“ АД с титуляр Д. П. С. и сумата от 1 650 лв., представляваща внесени средства от Д. П. С. в оборота на „Елит имоти“ ООД през 2014 год. и 2015 год. и
3/ от А. С. С. на основание чл. 151 вр. с чл. 146 ЗПКОНПИ – сумата от 10 000 лв., представляваща пазарна стойност към датата на отчуждаване на 11.98 кв.м идеални части от самостоятелен обект с идентификатор [№] /стар идентификатор [№]/ по кадастралната карта 1 и регистри на [населено място], общ. Варна, одобрени със заповед РД-18-92 от 14.10.2008 год. на изпълнителния директор на АГКК, разположен в сграда с идентификатор [№], с предназначение жилищна сграда – многофамилна, която сграда е построена на етап – завършен груб строеж с изпълнени носеща конструкция и частично извършени довършителни работи с административен адрес на самостоятелния обект: [населено място], район Приморски, п.к. 9000, [улица], ет., гараж ПМ 1, 2, с обща застроена площ от 24.84 кв.м, с предназначение по схема: гараж в сграда, а по предходен документ за собственост представляващ паркинг /гараж за 2 броя автомобили/, находящ се на първи етаж, целия гараж с площ съгласно одобрен инвестиционен проект – 71.59 кв.м, включващ маневрена площ и две паркоместа, заедно с припадащите му се 5.10 кв.м. ид.ч., равняващи се на 3,4592 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху описания поземлен имот, както и 10 кв.м от маневрената площ, заедно с 5.62 кв.м. идеални части от поземления имот, в който гореописаната сграда е построена, целия с площ от 190 кв.м., представляващ ПИ с идентификатор [№] и сумата от 120 000 лв., представляваща пазарна стойност към датата на отчуждаване на самостоятелен обект с идентификатор [№] по кадастралната карта и регистри на [населено място], общ. Варна, обл. Варна одобрени със заповед РД-18-92 от 14.10.2008 год. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: [населено място], район Приморски, п.к. 9000, [улица], ет. 5, ап. 7, който самостоятелен обект се намира на ет.
5 в сграда с идентификатор [№], брой надземни етажи 5, брой подземни етажи 0, разположена в поземлен имот с идентификатор [№], с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, със застроена площ от 89.10 кв.м., състоящ се от дневна – кухня, две спални, коридор, дрешник, баня – тоалет, балкон и две тераси, заедно с припадащите му се 18.0538% ид.ч., равняващи се на 26.64 кв.м. идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата или общата застроена площ на самостоятелния обект е 115.74 кв.м., заедно с 29.32 кв.м. идеални части от ПИ с идентификатор [№] по кадастралната карта и регистри на [населено място], общ. Варна, одобрени, заедно с 29.32 кв.м. идеални части от общите части от поземления имот с идентификатор [№].
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че неправилно въззивният съд е приел, че при условие, че ответникът бил подал декларация по чл. 35 ЗПКОНПИ само на хартиен носител, то следвало да се приеме, че задължението за деклариране е изпълнено, макар и неточно, поради което за държавата не било възникнало правото за отнемане на незаконно придобито от проверяваното лице имущество. Според разпоредбите на чл. 35, ал. 1, т. 2 и чл. 38, ал. 1 ЗПСОНПИ, лицата заемащи висши публични длъжности следвало да подадат пред комисията декларация за имущество и интереси, както следва: 1/ в едномесечен срок от заемането на висша публична длъжност /встъпителна декларация/; 2/ ежегодно до 15 май – за предходната календарна година /ежегодна декларация/; 3/ в едномесечен срок от освобождаване на длъжността /финална декларация/ и 4/ в едномесечен срок от изтичането на една година след подаването на декларация при 2 освобождаване на длъжността. Декларациите трябвало да се подават на хартиен и на електронен носител, като декларацията, подадена само на електронен носител, се считала за неподадена – чл. 35, ал. 5 ЗПКОНПИ. По делото било безспорно, че ответникът С. А. С. имал качеството на лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 44 ЗПКОНПИ. Същият обаче не бил подал ежегодна декларация за 2018 год. до 15.05.2019 год.
Приемайки безкритично свидетелските показания и пренебрегвайки останалите доказателства по делото въззивният съд необосновано и в нарушение на процесуалните правила бил приел, че през м. март ответникът бил подал годишната декларация за 2018 год., а на 04.04.2019 год. по електронната поща била подадена повторна такава. Дори и да се приемело, че ответникът бил подал ежегодната декларация на хартиен носител, то това не било достатъчно, за да се приеме, че не е налице хипотезата на чл. 108, ал. 6 ЗПКОНПИ, т.е. неподадена в срок декларация. Освен това представената от ответника декларация като PDF файл не отговаряла на изискванията на закона нито по форма, нито по съдържание.
Неправилно въззивният съд бил приел, че непогасените вземания по предоставени от проверяваното лице заеми в полза на трети лица не съставляват налично имущество, което подлежи на отнемане, респ. не участват като такова в определяне на несъответствието, както и че същото важи и за направените от проверявания и съпругата му допълнителни парични вноски по чл. 134 ТЗ. Формираният от въззивния съд извод, че общата стойност на придобитото в периода и налично в края му имущество трябва да е над 150 000 лв. противоречал на материалния зокон. Трябвало да се направи разграничение между въвеждането на праг на стойността на имуществото, подлежащо на отнемане и законоустановения праг на несъответствието от 150 000 лв. Неправилно въззивният съд бил счел, че „нетен доход“ в отрицателен размер не следва да се прибавя към размера на устоновеното налично имущество.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси:
1/ Следва ли въззивният съд да установи истинността на фактическите твърдения и да извърши преценка на всички релевантни за спора доказателства в качеството си на съд по същество на спора?
2/ Представляват ли „имущество“ и следва ли като такова да намерят отражение в анализа за определяне размера на несъответствието вземанията, произтичащи от предоставени заеми и допълнителни парични вноски по чл. 134 ТЗ?
3/ Допустимо ли е отъждествяването на придобитото и наличното в края на периода имущество с понятието „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ?
4/ Следва ли липсата на имущество над 150 000 лв. да възпрепятства изследване на елементите, определящи несъответствието по смисъла на специалния закон за гражданската конфискация и формирането на обосновано предположение за произхода на имуществото?
5/ Възприетият от съда подход за изключванве на установения недостиг на парични средства от анализа за определяне на несъответствието, съответства ли на легитимната цел на специалния закон – предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на 3 имущество и разпореждането с него?
Касаторът навежда допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл.
280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поддържа, че първите два въпроса са разрешен от въззивния съд в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2000 год., ОСГК, Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2013 год., ОСГТК, Тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023 год. на ВКС по тълк. дело № 4/2021 год., ОСГК и цитираните в изложението решения на ВКС, а останалите три въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, като счита за очевидно неправилни изводите на въззивния съд, че отнемане на незаконно придобито имущество е допустимо, само ако то е на стойност над 150 000 лв. в края на проверявания период и че размерът на нетния доход има значение за определяне на размера на несъответствието, само ако е положителна величина.
Ответниците по касационната жалба С. А. С., Д. П. С. и А. С. С. считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а въззивното решение е правилно.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че за да възникне потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество следва да са налице следните материални предпоставки: 1/ проверяваното лице да е привлечено през проверявания период като обвиняем за престъпление по някой от изчерпателно изброени в закона фактически състави на НК или по отношение на него да е налице някоя от другите хипотези, предвидени в чл. 108, ал. 2 – ал. 6 ЗОНПИ; 2/ да е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, а именно несъответствие между имуществото и нетния доход, надвишаващо 150 000 лв. за целия проверяван период; 3/ въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото през този период от проверяваното лице и свързаните с него лица по чл. 142, чл. 144 и чл. 145 ЗОНПИ имущество е от незаконен източник. В тази връзка е счел за неоснователно възражението за недопустимост на исковете поради липса на основание за започване на проверката, тъй като същото е относимо към посочените материални предпоставки за възникване на правото на държавата, а не е процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск по чл. 153 ЗОНПИ.
Въззивният съд е посочил, че според ангажираните по делото писмени доказателства проверката по чл. 107, ал. 2 ЗПКОНПИ е започнала с решение № ПР-317 от 09.10.2019 год. на КПКОНПИ, взето въз основа на постъпил доклад, заведен в електронния регистър за входящи документи в Комисията под № ЦУ01-22497 от 04.10.2019 год., от дирекция „Публичен регистър“ до председателя на КПКОНПИ за извършена проверка на задължените по закона да декларират имущественото си състояние лица и определяне на лицата срещу които да се приложи чл. 108, ал. 6 ЗПКОНПИ и списък към него, в който под № 160 фигурира ответникът С.. Цитираната разпоредба в редакцията й към образуване на производството по чл. 107, ал. 2 предвиждала, че неподаването в срок на декларация по чл.
Разпечатката съдържа 28 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/79a5d63f-7547-4a05-8347-56be0ec57f80