Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 228 от 25.11.2020, Административен съд - Ловеч

Съд
Административен съд - Ловеч
Дело
Административно дело 4/2020
Вид
Решение № 228
Подписан
25.11.2020
В сила
22.12.2020
Състав
ДИМИТРИНА ВАСИЛЕВА ПАВЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 203 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.203 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.204 ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.205 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.78 ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 250а, ал. 1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.284 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.284 ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.285 ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.3 ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.10 ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.1 ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.74 ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл.56 · Конституция на Република България

РЕШЕНИЕ № гр. Ловеч, 25.11.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в закрито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА при участието на секретаря

ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА и в присъствието на прокурора КИРИЛ ПЕТРОВ, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 4 по описа за 2020 година на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл.203 и сл. във вр. с чл.204 ал.4 предложение второ от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.1 ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, във вр. с чл.284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Административното дело е образувано по искова молба на С.Б.Б., ЕГН: **********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗОЗТ Атлант Троян против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София, с искане да му бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от подаване на исковата молба, причинени от незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация, поради лишаването му от присъствие в съдебни и комисийни заседания, по които е редовно призован в качеството на страна или свидетел, възпрепятствайки дейността на съдилищата и създаване на представа за незащитеност от закони, докато е под контрола на органите по изпълнение на наказанията. Претендира възстановяване на внесената държавна такса.

Посочените в исковата молба съдебни заседания са: по гр. дело №774/2018 година по описа на Районен съд – Габрово за заседание на 28.09.2018 година, адм.дело №96/2019 година на АдмС - Ловеч за заседание на 05.06.2019 година и адм.дело №4296/2019 година на Върховен административен съд на Република България за заседание на 21.10.2019 година. Посочените комисиини заседания са: по преписки №41/2016 година и преписка №198/2017 година на Комисията за защита от дискриминацията, двете насрочени за 16.05.2019 година.

Ищецът излага, че с призовка на РС

Габрово е призован, но не е конвоиран за съдебното заседание по гр.д.

№774/2018г. на РС Габрово по спор за нанесени му имуществени вреди, с което му е отнета възможността да представи доказателства и да направи изложение по същество. С призовка по адм.д.96/2019г. на АдмСЛ е призован за заседанието на 03.06.2019г., както и за заседание насрочено на 21.10.2019г. по а.д.4296/2019г. на ВАС, за които не бил конвоиран. С призовка бил призован като свидетел по преписки №41/2016г. и №198/2017г. на КЗД, връчени му чрез началника на ОЗ Ловеч, насрочени за 16.03.2019г., на които също не бил конвоиран.

В съдебно заседание ищеца поддържа исковата претенция с конкретизацията, че незаконосъобразните бездействия на администрацията на затвора – Ловеч се изразяват в лишаване от присъствието му по следните съдебни дела: по гр. дело №774/2018 година по описа на Районен съд – Габрово от заседание на 28.09.2018 година, адм.дело №96/2019 година на АдмС - Ловеч от заседание на 05.06.2019 година и адм.дело №4296/2019 година на Върховен административен съд на Република България от заседание на 21.10.2019 година. Посочените в исковата молба комисиини заседания са: производства провеждани от Комисията за защита от дискриминацията под техни преписки №41/2016 година и №198/2017 година, като и двете заседания били на 16.05.2019 година и моли съда да постанови решение, с което да уважи исковата му претенция, като основателна и доказана в посочения в ИМ размер, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Счита, че даденото в чл.56 от Конституцията на Република България право на защита със сигурност включва и присъствието на страните в съдебно заседание. Тъй като в качеството му на лишен от свобода срещу него е упражнявана държавна принуда, като контролиран именно от органите по Изпълнение на наказанията и тяхна е била отговорността да реализират присъствието му по съответните заседания посочени в исковата молба. Излага, че неявяването му по тези съдебни заседания по гр.д. №774/2018 година по описа на РС – Габрово, адм.д.№96/2019 година по описа на АдмС – Ловеч, адм.д.

№4296/2019 година по описа на ВАС, в качеството на страна и в качеството на свидетел по преписки №41/2016 година и №198/2017 година на КЗД се дължи на незаконосъобразното бездействие на затворническата админисктрация и моли да се уважи исковата претенция.

Излага, че ако било реализирано явяването му по гр.д.№774/2018 година на РС – Габрово, съотв. ако му била дадена възможност да изложи своите доводи, нямало да се достигне да необходимост до въззивно производство, заплащане на нови държавни такси и времето през което е изпитвал общото неудобство от това, че бил лишен от правото на участие в съдебно заседание. По същия начин с определен интерес затворническите власти не са организирали присъствието в останалите заседания по съдебни производства като страна и КЗД като свидетел, както всички спорове са касаели твърдени нарушения именно от затворническата администрация.

Отбелязва, че част от вредите, които представляват производството пред КЗД и евентуалната глоба, която би му била наложена за неявяване са част от тези вреди, които може да се предположат, че ще настъпят и които подлежат на обезщетение в съответствие с т.1 от Постановление №4/23.12.1968 година на Пленума на ВАС. С оглед фактите и липсата на доказателства в подкрепа на противното, моли съда да приеме, че неявяването му по посочените съдебни и комисиини производства в качеството му на страна и свидетел по тях, е резултат на незаконосъобразно бездействие извършено от затворническите власти, с което се е целяло имено тази затворническа администрация да лиши тези производства от факти и показания, които са щели да покажат извършени на по-ранен етап нарушения.

Ответната страна Главна дирекция

“Изпълнение на наказанията” гр.София в съдебно заседание и в депозираният отговор оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан и моли на основание чл.10 ал.2 от ЗОДОВ във вр. с чл.78 ал. 8 от ГПК да бъдат присъдени в полза на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” гр.София разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 300.00 /триста/ лева, съобразно разпоредбата на чл.25 ал.1 от

Наредбата за заплащането на правната помощ. Счита, че не се доказва също ищецът да е претърпял вреди в пряка и непосредствена връзка с неявяването му на посочените от него заседания. Сочи, че не е осъществен фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, поради което, моли съда да отхвърли предявения иск.

Представителят на прокуратурата ангажира становище за основателност на исковата претенция в частта, касаеща явяването на ищеца по гр.д.№774/ 2018 година по описа на РС – Габрово, тъй като тогава делото е било решено по същество и в последствие е отменено. По отношение на другата дата - 05 юни по адм. д.№96/2019 година по описа на АдмС – Ловеч, счита че администрацията няма вина, тъй като от писмото на затвора си личи, че той не е бил в ловешкия затвор, а е бил в София. По отношение на останалите случай, счита че не са налице доказателства за претърпени вреди.

По делото са събрани писмени доказателства, които не са оспорени.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните по делото, че С.Б.Б. изтърпява наказание лишаване от свобода в Затворническо общежитие /ЗО/ „Атлант” гр.Троян /сектор ЗО Атлант към Затвора Ловеч/.

Във връзка с исковата претенция по делото са представени от деловодството на Районен съд – Габрово заверено копие на протокол от съдебно заседание проведено на 28.09.2018 година по гр.дело №774/2018 година по описа на същия съд, заверено копие от всички документи, включително и призовка, които са изготвени във връзка с призоваването за насроченото съдебно заседание на ищеца лишения от свобода С.Б.Б., както и от постановения съдебен акт, с който е приключило производството по делото.

От деловодството на Административен съд – Ловеч е представено заверено копие на протокол от съдебно заседание проведено на 05.06.2019 година по адм.дело №96/2019 година по описа на същия съд, заверено копие на всички документи, включително и призовка, които са изготвени във връзка с призоваването за насроченото съдебно заседание на ищеца лишения от свобода С.Б.Б., както и от постановения съдебен акт, с който е приключило производството по делото, приети по делото от л.54 до л.66.

Видно от постъпилото по делото писмо вх.№ 2197/15.06.2020 година на АдмСЛ от Върховен административен съд, адм.дело №4296/2019 година по описа на Върховен административен съд е приключило и същото е върнато на АдмСЛ, ведно с адм.дело №262/2018 година на АдмСЛ.

С Разпореждане от 15.06.2020 година, съдът служебно е изискал и е приложил адм.дело №262/2018 година на АдмСЛ, ведно с адм.дело №4296/2019 година по описа на Върховен административен съд.

Съдът е изискал от Комисия за защита от дискриминация в 7 – дневен срок от получаване на съобщението, да представи по делото заверено копие на призовка изх.№44-00-1229/15.04.2019 година по преписка №41/2016 година на Комисия за защита от дискриминация и призовка изх.№16-21-47/16.04.2019 година по преписка №198/2017 година на Комисия за защита от дискриминация, заверено копие всички документи, които са изготвени във връзка с призоваването за насроченото съдебно заседание на 16.05.2019 година на ищеца лишения от свобода С.Б.Б., както и от постановения акт, с който е приключило производството по преписката, постъпили с молба вх.№2263/18.06.2020 година на АдмСЛ от Комисия за защита от дискриминация, ведно със заверено копие на уведомление за призоваване изх.№44-00-1229/15.04.2019 година по преписка №41/2016 година на Комисия за защита от дискриминация и уведомление за призоваване изх.№16-21-47/16.04.2019 година по преписка №198/2017 година на Комисия за защита от дискриминация. Според постъпилите от КЗД доказателства с писмо от 05.05.19г. от затвора Ловеч са уведомени, че свидетелят Б. няма да бъде представен на 16 май да свидетелства по двете преписки, тъй като ще присъства на съдебно заседнаие на 15.05.2019г. пред Административен съд Ловеч. Според постъпилите от КЗД доказателства, ищецът е разпитан като свидетел по преписка №198/2017г. в заседание на 24.02.2020г., а на 06.10.2020г. е постановено решение, с което е установено, че началника на затвора Ловеч и психолога не са извършили дискриминация по признак лично положение чл.4 и по чл.5 от ЗЗдискр. и е оставена жалбата на М.К.без уважение, като неоснователна. Във връзка с участието на ищеца като свидетел по тази преписка своевременно са изготвяни писма от затворническата администрация, с които са уведомявали състава на КЗД кога ще бъде представен, като по две е отбелязано, че няма да бъде представен, поради привеждането му по друго, дело, заведено от ищеца, тъй като призовката е била получена по-рано, от тази на КЗД. На две от трите насрочени заседания ищецът не е приведен за изслушване, тъй като е преведен за участие по посочените други дела, заведени от него пред РС Троян и АдмСЛ. Преписка №41/2016г. не е приключила, за насроченото на 27.01.20г. заседание Б. е приведен за изслушване, но не е даден ход, поради нередовно призоваване на жалбоподателят, който е освободен от затвора Ловеч.

С писмо от 22.11.2017г. ГДИН е изразила съгласие за осигуряване на явяването на лишените от свобода на изнесените в Затвора София заседания, а с писмо от 09.12.2019г. от КЗД са поискали съдействие от ГДИН да бъдат приведени посочените лишени от свобода за изслушване, сред които С.Б. за заседание на 27.01.20г.

С отговора по делото са представени от ответника: Писмо peг. № 854/2011/12.11.2018г. на затвора – Ловеч; Писмо изх. № 371/2018г./11.03.2019г. на AC-Ловеч и изх. № 854/11 г./13.03.2019г на затвора – Ловеч; Уведомление изх. № 44-00-1229/15.04.2019г. на КЗД и писмо изх. № 854/2011 г./03.05.2019г. на затвора - Ловеч, уведомление изх. № 16-21- 47/16.04.2019г. на КЗД и писмо изх. № 854/2011 г./24.04.2019г. на затвора – Ловеч; Писмо peг. № 854/03.06.2019г. на затвора Ловеч АС -Ловеч, писмо изх. № 96/2019г./07.06.2019г. на AC-Ловеч и писмо изх. № 854/11г./14.06.2019г. на затвора – Ловеч; Писмо с peh. № 854/11г. /18.10.2019г. на затвора - Ловеч и писмо peh. № 854/11 г./16.07.2019г. на затвора - Ловеч.