Решение № 21799 от 28.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21799 гр. София, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20251110114248 по описа за 2025 година

Предявени са за разглеждане обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба ищецът „Топлофикация-София” ЕАД твърди, че ответникът К.

Г. Г., в качеството му на наследник на л.к. – на*************** гр.София, ул.Св.Теодосий Търновски № 54, ет.8, ап.36, е клиент на топлинна енергия. Поддържа, че през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. в процесния недвижим имот е ползвана топлинна енергия и е извършвано дялово разпределение, които не са заплатени. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на клиенти за битови нужди в гр.София, като през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поддържа, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с „МХ Елвеко” ООД. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят 1 изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота на ответника са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени.

По изложените в исковата молба доводи и съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на дружеството сумите, както следва: сумата от 986,84 лева, представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2021г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане; сумата от 54,16 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия, начислено за периода от 15.09.2022 г. до 15.03.2023 г.; сумата от 42,90 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и сумата от 3,16 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 15.03.2023 г. Претендира и направените в хода на производството разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника, в който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Прави се възражение за изтекла погасителна давност. Оспорват се представените с исковата молба доказателства, като се поддържа, че реалния отчет е извършен с общи и индивидуални уреди, които не са преминали необходимия метрологичен контрол. С оглед предходното се оспорват издадените фактури и изравнителни сметки. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „МХ ЕЛВЕКО” ООД /понастоящем „ДАЛСИЯ“ ООД/ сочат, че не са извършвали услуга „дялово разпределение“ в процесния недвижим имот през исковия период. С оглед предходното, моли определението, с което е конституирано като трето лице-помагач, да бъде отменено.

Следва да се има предвид, че в процесуалния закон не е предвидена възможност за отмяна на определението, с което е конституирано третото лице-помагач. По аргумент на чл.220, изр.2-ро ГПК само определението, с което не се допуска привличането на третото лице подлежи на обжалване с частна жалба. Теорията и съдебната практика приемат, че дори при неправилно конституиране на трето лице като подпомагаща страна, съдът не може да отмени определението си, а и това не е необходимо, тъй като в този случай по отношение на това трето лице няма да е налице обвързващата сила на мотивите, съгласно чл.223, ал.2 ГПК.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в 2 тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е приложена заповед № 312/14.02.1984 г., от която се установява, че процесния недвижим имот, е представлявало ведомствено жилище, в което е настанен служител на IV-та псих.к-ка – трето за спора лице л.к..

От приложения по делото договор за наем от 19.12.2005 г. се установява, че същият е сключен на основание чл.22, ал.1 от Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община, между Столична община, в качеството на наемодател и горепосоченото лице л.к., с предмет – отдаване под наем на процесния недвижим имот, безсрочно.

По делото е приложено писмо от Столична община, район Лозенец до ищеца, от чието съдържание се установява, че л.к. е починала на 31.12.2022 г. Предходното се установява и от приложения по делото препис-извлечение от акт за смърт.

По делото е приложено удостоверение за наследници на л.к., от което се установява, че същата е оставила двама наследници по закон – дъщеря Я.В. и С.Д.П., починал на 28.12.2021 г. и оставил наследник – син А.С.П..

Видно от приложените по делото съдебни удостоверения, издадени от СРС на 13.02.2023 г. е, че в особената книга на съда са вписан откази от Я.В. и А.С.П. от наследството на л.к..

От приложеното по делото удостоверение за родствени връзки се установява, че ответникът К. Г. К. е внук на сестра на л.к..

По делото е приложен протокол от проведено на 01.11.2004 г. ОС на ЕС, където се намира процесния недвижим имот, в който е обективирано решение за сключване на договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с МХ Елвеко ООД, както и договор от 11.11.2004 г., сключен в изпълнение на взетото решение на ОС на ЕС.

По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищцовото дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за период от три години, считано от 01.05.2020 г.

По делото са представени издадените през исковия период общи фактури, справка за издадени фактури, без данни за съставител, както и приложимите ОУ на дружеството-ищец.

По делото са изслушани заключение на съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертизи, които са приети от съда като обективно и компетентно дадени.

В заключението на съдебно-техническата експертиза вещото лице е посочило, че през процесния исков период сградата, в която се намира недвижимия имот е била с непрекъснато топлоснабдяване и ежемесечно са извършвани отчети на данните от общия топломер за потребена ТЕ. През исковия период топлинния счетоводител Техем Сървисис ЕООД е извършил дялово разпределение в съответствие с нормативната 3 уредба. Вещото лице е посочило още, че в ап.36 има прикачени към отоплителната инсталация на сградата един радиатор с монтирани уреди за дялово разпределение, а топлата вода се отчита по надлежно узаконен водомер. Вещото лице е констатирало още, че извършените измервания в АС, начисления, дялово разпределение и остойностяване на потребената ТЕ, са в съответствие с изискванията на нормативните документи и цени на ТЕ, действащи през процесния период. Ищецът редовно е приспадал ТЕ за технологични разходи /загуби в АС/ от отчетената ежемесечна енергия, а общият топломер е преминал периодичен метрологичен контрол.

По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице, след проверка в счетоводството на ищцовото дружество е посочило, че размера на неплатените суми за ТЕ по партидата на процесния недвижим имот, са както следва: 1029,74 лева - главница, в т.ч. сумата от 42,90 лева – за дялово разпределение и сумата от 57,32 лева – обезщетение за забава, в т.ч. сумата от 3,16 лева - обезщетение върху главницата за дялово разпределение.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера й възлиза на спорната сума.

Съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал.2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква по силата на закона. Достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие. § 1, т.42 ДР ЗЕ (в редакция от ДВ бр.74/2006 г., действаща през процесния период от време) определя като потребител на енергия или природен газ за битови нужди – физическо 4 лице собственик или ползвател на имота, което използва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване /в този смисъл е и решение №35/21.02.2014г. по гр.д.№ 3184/2013 г., ІІІ г.о. на ВКС/.

С оглед предходното, настоящият съд приема предявения иск за неоснователен.

Това е така, тъй като в исковата молба и последващата уточнителна молба ищецът поддържа, че вземането му се основава на договорно основание – въз основа на качеството „клиент“, докато през исковия период между страните не е съществувало облигационно правоотношение. В случая през исковия период клиент на ищцовото дружество е била л.к., докато ответникът, в качеството му на наследник от III ред встъпва в правата и задълженията на наследодателя си въз основа на наследствено правоприемство. Такива твърдения обаче ищецът не е изложил нито в исковата молба, нито в уточнителната такава.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. В процесния случай горните предпоставки не са налице.