Решение № 11699 от 18.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11699 гр. С, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110158018 по описа за 2024 година

Предявени са искове от С. Ж. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. Н 4, бл...., чрез пълномощника си адвокат М., със съдебена дрес гр.С, ул."Т" № 36, ет.1, срещу „П К Б“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, бул.“Б“ № 49, бл.53Е, вх.В и „В К“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, бул.“Д Н“ № 28, АТЦ С Ц ет.2, офис 73Г, за връщане на неоснователно заплатени суми по нищожни договори, сключени между дружествата ответници и наследодателя на ищеца - В Н А, ЕГН **********, починала на 03.12.2019 г., както следва:

- по договор с „П К Б“ ЕООД № ... от 17.05.2017 г., сумата от 8000 лв.;

- по договор с „В К“ АД № .../24.11.2017 г., сумата от 300 лв. и - по договор с „В К“ АД № ... от 28.02.2018 г., сумата от 1000 лв.

Претендира се присъждане на лихва от датата на получаване на всяка една от сумите, до окончателното им връщане, както и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че наследодателят на ищеца - В А, е сключила с ответниците процесните договори за заем, като след смъртта на последната на 03.12.2019 г., ищецът е заплатил претендираните по тях вземания на кредиторите.

В исковата молба се обосновава становище за нищожност на договора за допълнителни услуги, сключен към договора за кредит с „П К Б“ ЕООД поради противоречието му с добрите нрави и наличие на неравноправна клауза, която урежда размера на годишната лихва.

На същите основания се оспорват и договорите с втория ответник – „В К“ АД, като се обръща внимание на уговорената неустойка и допълнителна услуга за експресно разглеждане на документи за одобрение на искането за кредит.

В срока за отговор, всеки от ответниците е депозирал такъв, с който изразява становище по основателността на претенциите. Исковете се оспорват като неоснователни.

От съда се иска да ги отхвърли като присъди на ответниците направените по делото разноски. В условията на евентуалност се заявява възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на ищеца.

1

Ответникът „В К“ АД твърди, че услугата за експресно разглеждане на документите по кредита се извършва преди сключване на договора, поради което според него не може да се разглежда като такава по управлението или усвояването му. Отбелязва, че както годишният лихвен процент, така и условията за прилагането му са ясно посочени в договора, поради което не може да се приеме, че кредитополучателя не е имал възможност да се запознае с него и да вземе информирано решение.

По отношение на ГПР се обръща внимание, че няма законово изискване да се посочи математическия алгоритъм на изчисленията, поради наличието на нормативно предвидени две задължителни математически формули. Обяснява се, че ГПР включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Сочи, че изчисленията за ГПР са направени към момента на сключване на съответния договор за кредит, като в договора ясно се сочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, с оглед което същият е законосъобразно формиран по определения в приложение № 1 към ЗПК начин.

В същото време се поддържа становище, че в ГПР не следва да се включва предвидената неустойка, тъй като може за потребителя да не възникне задължение за заплащане на такава.

Ответникът „П К Б“ ЕООД не оспорва да е страна в правоотношение с наследодателя на ищеца, но твърди, че процесния договор съответства на всички изисквания в Закона за потребителския кредит за форма и съдържание. Поддържа становище, че в ГПР по кредита не следва да се включва стойността на допълнителните услуги, които е избрала В А да закупи, още повече, че използването им не е условие за отпускане на заема.

Отделно от това се изразява становище, че дори и да се включи стойността на допълнителните услуги в ГПР и същият превиши максималните размери по чл.19, ал.4 от ЗПК, това не прави целия договор за кредит недействителен, а само клаузите, въвеждащи допълнителните плащания.

По същество са развити съображения и относно всяка една услуга, която ответникът предоставя с допълнителния пакет към договора за кредит.

В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа предявените искове. Ответникът взема писмено становище по съществото на спора.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебносчетоводна експертиза.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД. За основателност на иск с посоченото правно основание, в тежест на ищеца е да установи извършено в полза на ответника плащане в предявения размер, а в тежест на ответника е да установи наличието на правно основание, на което да е получил плащането.

По предявения иск срещу „П К Б“ ЕООД, съдът намира следното:

По делото не са представени категорични доказателства за сключен между наследодателя на ищеца – В А, и ответното дружество „П К Б“ ЕООД, договор за кредит с посочения в исковата молба номер ... и дата 17.05.2017 г. Представени са единствено части от такъв договор – стр.2, 3 и 4 /л.40, 38 и 39 от делото/. Доколкото обаче ответникът не оспорва този фокт, следва да се приеме, че е налице валидно възникнало правоотношение с посочените на стр.3 от договора параметри, а именно предоставена в заем сума от 5 000.00 лв., при годишен лихвен процент от 41.17% и ГПР от 49.89%. Предвидено е сумата да бъде върната на 36 равни месечни вноски, всяка една от по 243.98 лв. Отделно от това е 2 договорен пакет от допълнителни услуги на стойност 4519.80 лв., който следва да се заплаща също на месечни вноски, всяка от които по 125.55 лв. На отделен ред от договора е посочена общата сума, която подлежи на възстановяване и това са 13 303.08 лв.

Тук следва да се посочи, че приложим към процесното правоотношение е Законът за потребителския кредит в редакцията му след изм. и доп. с ДВ бр.59 от 29.07.2016 г. С оглед задължението на съда по чл.7, ал.3 от ГПК, и след преценка на посочените факти и обстоятелства, настоящият състав приема, че сключеният договор за кредит от 17.05.2017 г., е съставен в предвидената в закона писмена форма, с изискуемия размер на шрифта, клаузите му са ясни и разбираеми, обхващащи всички елементи на правоотношението.

Предвидените в договора пък лихвен процент и годишен процент на разходите са в рамките на нормативно установените пределни норми – чл.19, ал.4 от ЗПК вр. ПМС № 426/18.12.2014 г.

В чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.2 от Закона за потребителския кредит обаче е въведено ограничение за събираните от кредитора такси и комисионни, като според цитираните разпоредби кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони, които не са предвидени в договора за кредит, както и които са свързани с действия по усвояване и управление на кредита.

Съобразявайки тези дефиниции, съдът намира, че посочените в общите условия към договора допълнителни услуги /чл.15 от ОУ/ представляват именно неравноправни клаузи. Те от една страна са свързани с действия по усвояване и управление на кредита.

Такива безспорно са услугите приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, както и възможността за смяна на дата на падеж. В същото време първата от тях е лишена от основание, доколкото очевидно искането на ответника за отпускане на кредит вече е било разгледано към момента на подписване на споразумението, условията, по което са включени в договора за кредит, а не го предхождат.

От друга страна, по отношение възможността за отлагане на определен брой погасителни вноски, следва да се отбележи, че това не представлява допълнителна услуга. В свое решение № 1559/08.03.2017 г., постановено по гр.д.№ 8969/2016 г., СГС приема, че допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК са такива услуги, които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните - предоставяне на парична сума и връщане на същата /заедно с възнаградителна лихва/ на определен падеж, като се дава пример с издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение или за добросъвестното поведение на клиента. В този смисъл съдебната практика приема, че не е допълнителна услуга удължаването на сроковете за плащане срещу заплащане на едностранно определена от ответника "такса" и в този случай категорично става въпрос за забранената от чл.10а, ал.2 ЗПК такса за действия, свързани с управлението на кредита, респ. за скрита наказателна клауза. Съгласно чл. 33, ал.1 от ЗПК при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Недопустимо е под формата на "такса" да се начисляват и други дължими суми на потребителя. С оглед на това и на предвиденото в разпоредбата на чл.12, ал.1 от ОУ към процесния договор за кредит /л.22 от делото/, кредитополучателят при забава дължи лихва върху просрочена месечна вноска, която е определена като основния лихвен процент + 10% годишно.

Сходно е положението и по отношение услугата „намаляване на определен брой погасителни вноски“, която тъй като тя не е прецизно дефинирана в ОУ, а с оглед ефекта, който предизвиква, съдът приема, че касае хипотеза на пълно или частично предсрочно погасяване на задължението, за което в договора е предвидена друга санкция, а именно обезщетение в посочения в чл.7.2.3 от ОУ размер /л.33 от делото/.

В същото време, в случаите на предсрочна изискуемост и на предсрочно погасяване на кредита, изрично са предвидени освен посочените санкции, и заплащане 3 стойността на пакета допълнителни услуги /чл.12, ал.4 и ал.3 и чл.7.2.1 от ОУ/, което съдът намира, че противоречи на изискването за добросъвестност и в частност на чл.143, т.5 от ЗЗП.

По отношение услугата „улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства“ пък липсва предвиден механизъм за упражняване правата на кредитополучателя по нея, както и условия, обхват и гаранции за приложението й. Същата, така както е формулирана в чл.15.5 от ОУ, се явява абстрактна клауза, която не осигурява възможност на кредитополучателя да прецени икономическите последици от включването й в договора и в този смисъл не отговаря на изискването за добросъвестност, водейки до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя /в случая кредитополучателя/.

Ето защо, настоящият състав намира, че уговорката между страните за предоставяне на пакет от допълнителни услуги срещу възнаграждение, е недействителна.

Отделно от това, с клаузата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК е установено задължение в договора за потребителски кредит да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В случая в договора е посочен годишният процент на разходите по кредита от 49.89 %. Видно от заключението на вещото лице по ССчЕ обаче, при определяне на ГПР по процесния договор не е взета предвид стойността на допълнителните услуги. В случай, че същата се включи като разход по кредита, ГПР би достигнал до 124.50%.

Тук следва да се има предвид, че договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита - арг. чл.11, т.10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит- арг. чл.19, ал.1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.