Определение № 3377 от 16.07.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3377 гр. Варна, 16.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20223100501691 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 14778/23.05.2025 г. от Р. В. Ф. и С. К. Д., чрез адв. И. В., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 444/23.04.2025 г. по настоящото дело, като бъдат присъдени такива в полза на ищците за двете инстанции, съразмерно с уважената част от исковите претенции, а в полза на ответниците – съразмерно на отхвърлената част.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещните страни Б. Д. Б. и Г. Х. Б., чрез адв. Г. Я., и И. К. С., И. А. С. и В. К. И., чрез особен представител адв. Х. Б., изразяват становище за неоснователност на молбата.

За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Производството пред Варненски окръжен съд е образувано по въззивна жалба от Р. В.

Ф. и С. К. Д. срещу Решение № 260235/18.04.2022 г. по гр. д. № 3779/2019 г. на ВРС, с което е отхвърлен предявения от тях срещу Б. Д. Б. и Г. Х. Б. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за приемане на установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на общите части от тавански етаж, находящ се в жилищна сграда в гр. Варна, община Варна, област Варна, район „Приморски“, ул. „***“ № 29, с обща площ от 62,48 кв.м, в идеални части, от които 31,70 кв.м представляват идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.119.1.5 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с предназначение: жилище, апартамент, находящ се на третия етаж в сграда № 1 в гр. Варна, район „Приморски“, ул. „***“ № 29, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***.119, на едно ниво, със застроена площ 57,84 кв.м, при граници: съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***.119.1.6; под обекта: ***.119.2; със стар идентификатор: ***.119.1.3, а останалите 30,78 кв.м - идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.119.1.6 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с предназначение: жилище, апартамент, находящ се на третия етаж в сграда № 1 в гр. Варна, община Варна, област Варна, район „Приморски“, ул. „***“ № 29, разположена в поземлен 1 имот с идентификатор № ***.119, на едно ниво, със застроена площ 56.16 кв.м, при граници: съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***.119.1.5; под обекта: ***.119.2; над обекта: няма; стар идентификатор: ***.119.1.3, както и за осъждане на ответниците Б. и Г. Б.и да им предадат владението.

Съставът на ВОС се е произнесъл като е отменил изцяло обжалваното първоинстанционно решение и е постановил друго, с което е уважил частично исковите претенции и отхвърлил исковете в останалите части. Съдът се е произнесъл и по отношение на разноските за двете инстанции.

С оглед изхода на спора и направеното искане, настоящият състав на ВОС намира, че молбата за изменение на решението в частта за разноските е частично основателна.

Пред първа инстанция ищците са претендирали разноски в общ размер на 3863,85 лв., представляващи заплатени адвокатски възнаграждения, държавни такси и депозити за особен представител и СТЕ, за които са представени списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за тяхното извършване – договори за правна защита и съдействие от 07.03.2019 г. и платежни нареждания. Пред въззивната инстанция въззивниците претендират сторените от тях разноски, представляващи заплатена държавна такса в размер на 333,50 лв., съгласно списък по чл. 80 от ГПК.

С молбата по чл. 248 от ГПК въззивниците претендират и сумата от 900 лв., представляваща заплатено възнаграждение за особен представител. По отношение на това искане, съдът намира следното:

В практиката на ВКС (Определение № 546/16.10.2015 г. по дело № 2014/2015 г. на ВКС, ТК, I т.о. и др.) последователно се приема, че доколкото представянето на списък по чл. 80 от ГПК представлява конкретизация на искането на присъждане на разноските, то при представен такъв съдът е ограничен от включените в същия разходи на страната, съответно пропускът да се включи в списъка един от разходите по делото, освобождава съда от процесуалното му задължение да се произнесе по отговорността за разноските за този разход. Доколкото в представения пред настоящата съдебна инстанция списък претендираните разноски, представляващи заплатено възнаграждение за особен представител не са посочени, то и съдът не следва да се произнася по искането за тяхното присъждане.

Следва да бъде прието, че пред първа инстанция ищците са претендирали разноски в общ размер на 3863.85лв., а ответниците-в общ размер на 1600.00 лв., за които са представили списъци по чл. 80 от ГПК и доказателства за тяхното извършване. Пред въззивната инстанция въззиваемите претендират сторените от тях разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200.00 лв., за което представят списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие, а въззивниците-333.50лв.-заплатена държавна такса.

Разноските за двете инстанции, присъдени с решението в полза на страните по делото, са изчислени съразмерно на уважената (10,47 кв.м. ид.ч.) и отхвърлена част от иска (88,92 кв.м. ид.ч.) при претендирани с иска с правно основание чл. 108 от ЗС от общо 99,39 кв.м. идеални части от процесните имоти.

За въззивната инстанция въззиваемите претендират сторените от тях разноски, в размер на 1200.00 лв., а въззивниците-333.50лв., според представените от тях списъци по чл.

80 от ГПК. Прилагайки просто тройно правило при горните изходни данни според уважената, съответно отхвърлена част от исковете се получават присъдените вече с въззивното решение суми от 35.13лв., в полза на въззивниците, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК и 1073.58лв. в полза на въззиваемите, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

При изчисляване на разноските за първата инстанция, съдът взема предвид същите изходни данни, като е отчел, че ищците са представили доказателства за сторени разноски в общ размер на 3863.85лв., а ответниците в общ размер на 1600.00лв., като е осъдил ответниците да заплатят на ищците разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в размер на 2

407.03лв., а в полза на въззиваемите-2431.45лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, прилагайки отново просто тройно правило. Видно, изчислявайки размера на разноските в полза на Б. и Г. Б.и, на осн. 78, ал. 3 от ГПК съдът е допуснал техническа грешка, като е присъдил такива в размер на 2431,45 лв., вместо дължимите 1431,45 лв., поради което само в тази част молбата за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК е основателна и въззивното решение в частта за разноските следва да бъде изменено в посочения смисъл-чрез намаляване на разноските на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК за първата инстанция от 2431.45лв. на 1431.45лв.. Молбата с правно осн. чл. 248 от ГПК в останалата част-относно разноските на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК за първата инстанция и чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 78, ал. 3 от ГПК за въззивната инстанция е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение

Воден от горното, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 444/23.04.2025 г., постановено по в. гр. дело № 1691/2022 г. по описа на ВОС в частта за разноските, като

НАМАЛЯВА размера на присъдените в полза на Б. Д. Б., ЕГН ********** и Г. Х. Б., ЕГН **********, двамата от гр. Варна, ул. „***“ № 40, ап. 2, разноски за първата инстанция на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК от 2431,45лв. на 1431,45 лв., на осн. чл. 248 от ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 14778/23.05.2025 г. от Р. В. Ф. и С. К. Д., с искане за изменение на Решение № 444/23.04.2025 г. по в. гр. дело № 1691/2022 г. по описа на ВОС в частта за разноските, в останалата част-относно разноските на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК за първата инстанция и чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 78, ал. 3 от ГПК за въззивната инстанция.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3