Решение № 39 от 29.02.2024, Районен съд - Монтана

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Монтана, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА Административно наказателно дело № 20241630200031 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. Б. А., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 23-0996-002379/ 06.12.2023г. издадено от Началник Сектор ПП при ОДМВР- Монтана, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателката твърди, че действията са били провокирани от бившия съпруг, поради което отказала под афект да даде проба за алкохол и наркотици. Изтъква, че е самотна майка и до сега не е нарушавала правилата за движение. Моли за отмяна на обжавалното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят - редовно призован, се явява лично. Моли за отмяна на НП по изложените в жалбата съображения.

Административно-наказващият орган, редовно призован не изпраща представител. Излага становище за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Моли съда да потвърди НП.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно 1 постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

На 16.11.2023г., около 21.15 часа, в гр. Монтана на бул. „Христо Ботев“ с посока на движение от ул. Св. Климент Охридски към бул. Парта, жалб. К.

А. управлява лек автомобил, марка „БМВ 435 Д“ с Per. N: МХХХХВР, когато била спряна за полицейска проверка от св. И. Б И. и св. П. Р. А. – автоконтрольори при ОДМВР – Монтана в сектор Пътна полиция, по постъпил на спешен тел. 112сигнал за шофиране от жалбоподателката след употребата на алкохол. Полицейските служилите – св. И. и св. А., поискали да тестват с техническо средство алкотест 7510 с фабричен N: ARPM-0827 за употребата на алкохол жалбоподателката К. А., но последната категорично отказала да даде проба и отрекла да е употребявала алкохол. Св. И. И. издал и връчил на жалб. К. А медицински талон за изследване, който последната категорично отказала да изпълни и го удостоверила като саморъчно изписала в талона „отказвам“ и саморъчно положила подписа си.

При тези обстоятелства св. И. И., съставил в присъствието на жалбоподателката К. А и св. П. А. АУАН Серия GA, № 1052488/16.11.2023г., в който квалифицирал установеното нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на нарушителя, който след като се запознал със съдържанието му го подписал.

На място било иззето и свидетелството за правоуправление на МПС на водача.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено НП 23-0996-002379/ 06.12.2023г. от Началник Сектор ПП при ОДМВР- Монтана, с което при идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП с "глоба" в размер на 2000 (две хиляди) лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 (двадесет и четири) месеца. Препис от наказателното постановление бил връчен срещу подпис на жалбоподателя на 15.12.2023 г.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на св. И. И. и св. П. А., както и от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК заверено копие на цялата АНП против 2

ЗППАМ №23- ***/17.11.2023г. с приложени: ЗППАМ №23-0996000368/17.11.2023г.; докладна записка рег. №1808р-3645/07.12.2023г.; АУАН серия GА № 1052488/16.11.2023г.; талон за изследване №143931; справка за нарушител/водач; удостоверение за годност на анализатор на алкохол в дъха.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите – И. и А, от които се установява, че водачът на МПС категорично е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол, както и че е отказал да изпълни талона за медицинско изследване като даде проба за проверка за употеба на алкохол.

От приложения към материалите на делото талон за медицинско изследване безспорно се установява, че същият е издаден на жалбоподателят.

От подписа на св. И. И. в талона на излседване се установява, че жалбоподателката отказва да даде проба и да бъде изследвана за наличие на алкохол в кръвта, което обстоятелство се подкрепя и от показанията дадени в хода на съдебното следствие от св. И. и св. П. А..

Съдът кредитира всички събрани по делото писмени доказателства, тъй като същите изхождат от компетентни органи и няма основания за поставянето им под съмнение.

Предвид изложеното, възприетата от съда и описана по-горе фактическа обстановка, установена на първо място от презумптивната доказателствена сила на АУАН, въведена изрично с разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, показанията на разпитаните по делото свидетели и приобщените писмени доказателства, не беше оборена от страна на жалбоподателя.

С оглед спецификата на производството и на защитаваните обществени отношения при нарушения по ЗДвП е въведено изключение от общите правила за доказването в административно-наказателния процес, като доказателствената тежест е разместена - в тежест на жалбоподателя е да обори констатациите в АУАН, които до доказване на противното се считат за верни.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна - ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното 3 нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен органНачалник група в ОД МВР, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган - младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели – очевидци на нарушението, които непосредствено са спрели водача и са установили управлението на автомобила от същото лице.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН - относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на същото, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е било извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че въззивникът е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с полеви тест – Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер ARPM - 0827.

От фактическите обстоятелства в АУАН и НП недвусмислено става ясно, че АНО е приел, че е налице отказ от извършване на проверка с полеви тест. Съобразно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на 4 концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и с глоба 2000 лв.

Законодателят очевидно е въвел две форми на изпълнителното деяние на посоченото нарушение: 1. отказ да бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози; 2. неизпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

В АУАН описаното административно нарушение е управление на лек автомобил, марка „БМВ 435 Д X ДРАЙВ“, с рег. № МХХХХВР на 16.11.2023 г, около 21. 15 ч. в гр. Монтана и отказ да бъде извършена проверка за употреба на алкохол с полеви тест Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер ARPM -0827.

Същите фактически обстоятелства се съдържат в обстоятелствената част на НП с допълнителна информация, че лицето не е изпълнило предписанието за медицинското изследване, което му е било издадено.

В мотивите на

НП буквално е възпроизведено административнонаказателното обвинение по АУАН. За по-голяма яснота предвид алтернативните форми на изпълнителното деяние по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП наказващият орган е посочил изрично, че извършеното нарушение от К.

А. се състои в отказ да бъде извършена проверка с тест за установяване на употребата на алкохол. По изложените съображения в обжалвания правораздавателен акт на наказващия орган е дадено описание на нарушението само по първото предложение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което е и безспорна волята на АНО за какво е наложено наказанието.

Жалбоподателят несъмнено има качеството на "водач" по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с тест. Съгласно легалната дефиниция на ЗДвП "водач" е лице, 5 което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни жИ.тни или стада по пътищата.

Безспорно в случая въззивникът А. е имала качеството на водач на МПС, тъй като същата е била възприета да управлява МПС от полицейските органи и самоличността й е била несъмнено установена.

След разясняване на начина за извършване на проверката, както и последиците при отказ, жалбоподателят по никакъв начин не е съдействал на контролните органи, не е предприела никакви действия с цел извършване на проверката, поради което е налице и отказ. Липсват каквито и да било доказателства А. да е съдействала на проверяващите за употреба на алкохол, като мотивите за това са ирелевантни с оглед съставомерността на нарушението. В този смисъл настоящият съдебен състав отхвърля направените от жалбоподателката А. възражение с твърденията за провокация от страна на бившия ѝ съпруг.

Поради това и за съда е безспорно ясно, че е налице категоричен отказ за извършване на проверка с техническо средство, обективиран и недвусмислено манифестиран чрез поведението на жалбоподателката К. А..

В конкретния случай е налице отказ за проверка с полеви тест за употреба на алкохол на наказаното лице, както не се оспорва, а и е видно от доказателствата по делото, че жалбоподателката не е дала и кръвна проба за химико-токсикологично лабораторно изследване, но както посочи съдът погоре именно отказът за изпробване с техническо средство на водач на МПС води до извършено нарушение на законовата разпоредба на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. ( решение № 17559 от 19.12.2019 г. по адм. дело № 1286/2019 г. по описа на ВАС, VII о., решение № 14385 от 28.10.2019 г. по адм. дело № 15470/2018 г. по описа на ВАС, VII о., като решенията на ВАС, макар и да касаят прилагане на ПАМ по ЗДвП, са относими и към процесния случай).