Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2261 от 20.06.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 1743/2025
Вид
Решение № 2261
Подписан
20.06.2025
В сила
26.07.2025
Състав
СИМОНА ИВАНОВА УГЛЯРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 45, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал. 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 413, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 413, ал. 2 · Кодекс на труда
  • чл. 62, ал. 5 · Кодекс на труда
  • § 1, т. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 2261 гр. София, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря ТЕОДОРА Г. НЕДЯЛКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20251110201743 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Дамар Логистика“ ООД, ЕИК 204319481, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Витоша“, ул.“Мур“ № 15, представлявано от ЮС. – управител, чрез адв.С., срещу Наказателно постановление № 22-2400525/10.01.2025 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – София, с което на дружеството – жалбоподател на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер 2000,00 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 11, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като се поддържа, че в него не са описани факти, които да са съставомерни на посочената като нарушена правна норма; че фактическата обстановка не може да се субсумира към състава на чл. 11, ал.

1 от Наредба № 7, както и че в НП липсва съставомерния елемент от нарушението, свързан с посочване на качеството на субекта на нарушението.

На следващо място се излага, че за да се осъществи съставът на посочената 1 административна разпоредба, следва в обекта на контрол да се установи, че не е ограден или не са налице достатъчно мерки, които да ограничат достъпа на външни лица до същия, като в конкретния случай имотът на дружеството – жалбоподател е ограден с плътна ограда, като фасадата, вратите и прозорците не позволяват проникване на външни лица, освен по нерегламентиран начин – чрез взлом или разрушаване. Акцентира се, че в случая е налице монолитна сграда, която отговаря на изискванията за недопускане на случаен достъп на външни лица, като в нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН подобни факти, които да сочат обратното, не са описани. Отделно от това се излага, че „Дамар логистика“ ООД в качеството си на възложител е преговарял с Юлиaн Сашов Найденов да извърши със собствени средства премахване на преградна стена в склада, като за цялото изпълнение е уговорена фиксирана сума, която е трябвало да се плати след подписване на договор за изпълнение, като по отношение на постигнатата договореност „Дамар логистика“ ООД притежава качеството на възложител, но не и на работодател.

Въз основа на посочените аргументи се моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.Н., с доказателства за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли наказателното постановление да бъде отменено. Претендират се сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк.Т., с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт.

Последният, в дадения ход по същество, моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се релевира възражение за прекомерност на разноските, претендирани от насрещната страна.

Депозираната жалба срещу процесното НП е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Софийският районен съд, след като обсъди доводите в същата, както и 2 събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира следното:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

На 17.11.2024 г., във връзка със станал инцидент в складово хале, находящо се в гр. София, ул. „Неделчо Бончев“ № 8, била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на служители в Дирекция „Инспекция по труда“ – София, в това число свидетелят Ш..

Според събраната в деня на инцидента информация от страна на служителите в Дирекция „Инспекция по труда“ – София било установено, че пет лица, а именно ЮН., РР., КА., ЙТ. и СЙ., извършвали строителни и монтажни работи /СМР/, изразяващи се в разрушаване на тухлена стена с ударно – пробивна машина (къртач). Трима от работещите извършвали тази дейност качени на мобилна ножична платформа, позиционирана непосредствено до зоната на разрушаване. Вследствие компрометиране носимостта на трегера, горната стена и трегера се срутили върху мобилната площадка и тримата работещи на нея.

На място на инцидента пристигнали линейки и пострадалите работещи, а именно – ЮН., РР. и КА., били откарани в болнични заведения. При проверката на място били заварени ЙТ. и СЙ., които декларирали, че на 17.11.2024 г., в деня на инцидента, пет човека са разбивали стени с къртач и чук.

В хода на проверката било установено, че складовото помещение – хале, находящо се в гр. София, ул. „Неделчо Бончев“ № 8, било собственост на "Дамар Логистика" ООД. В изисканите писмени сведения от управителя на дружеството – жалбоподател ЮС., същият посочил, че имал „уговорка с Юлиан от Кюстендил за разчистване на сградата“, за която цел му предоставил ключ, както и че не познава останалите намирали се в обекта лица.

При направена справка в електронния регистър на ТД на НАП за всички подадени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ било установено, че за СЙ., ЕГН ********** нямало подадено уведомление за действащ трудов договор с "Дамар Логистика" ООД.

3

Резултатите от проверката били обективирани в протокол за извършена проверка № ПР2445299/22.11.2024 г., препис от който бил връчен срещу подпис на управителя на дружеството "Дамар Логистика" ООД, ЕИК 204319481.

На 22.11.2024 г. св. Ш. съставила АУАН № 22 - 2400525/22.11.2024 г. с р е щ у "Дамар Логистика" ООД, ЕИК 204319481, за извършено административно нарушение по чл. 11, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, изразяващо се в това, че „не е предприел мерки за ограничаване достъпа на външни лица, в т.ч. на СЙ., ЕГН **********, на 17.11.2024 г. в складово хале, находящо се в гр. София, ул.

„Неделчо Бончев“ № 8“.

АУАН бил предявен на представител на дружеството – жалбоподател, който след като се запознал със съдържанието му го подписал с възражението, че административният орган не е спазил изискванията на чл. 34 и чл. 35 АПК, тъй като отказал да предостави описаните в акта доказателства и не е гарантирал правото на обяснения и възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили конкретни писмени възражения срещу констатациите в АУАН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление № 22-2400525/10.01.2025 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – София, с което на дружеството – жалбоподател на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер 2000,00 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 11, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

НП било връчено на представител на въззивника на 15.01.2025 г., който в законоустановения срок подал жалба срещу последното, въз основа на която е инициирано и настоящото производство.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетеля-актосъставител Ш. и на свидетеля ПЧ., протокол за извършена проверка № ПР2445299/22.11.2024 г., акт за спиране от 4

17.11.2024 г., нотариален акт, призовка на основание чл. 45, ал. 1 АПК, декларации и сведение, Заповед № З-0693/15.08.2022 г. на Изпълнителния директор на ИА“ГИТ“, Заповед № ЧР-1744/20.12.2022 г. на Изпълнителния директор на ИА”ГИТ“, Заповед № ЧР-462/28.01.2014 г. на Изпълнителния директор на ИА“ГИТ“, длъжностни характеристики.

При проведения непосредствен разпит на свидетеля-актосъставител Ш. се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля ШХ. представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото същата като актосъставител е възприела възпроизведените от нея в административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията й и ги кредитира изцяло.

Показанията на свидетеля ПЧ. са информативни в частта им досежно обстоятелствата, че дружеството – въззивник "Дамар Логистика" ООД, ЕИК 204319481 е възложило на ЮН. работа по разрушаване на тухлена стена в хале, собственост на "Дамар Логистика" ООД, ЕИК 204319481, която дейност е следвало да бъде извършена с инструменти и човешки ресурс, осигурен от изпълнителя, срещу конкретно уговорено възнаграждение. Съдът кредитира визираните показания като последователни и безпристрастни, като в разпита на свидетеля Чипориков не се констатира манипулиране на фактите и обстоятелствата, които възпроизвежда пред съда.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът ги кредитира напълно.

Съдът кредитира и останалите писмени доказателства, приети от съда по реда на чл. 283 НПК, доколкото същите са относими към предмета на доказване по делото.

5

В случая следва да се отбележи, че не е налице спор относно правнорелевантните факти, налице е такъв относно приложимото право.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че в настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приложените по делото Заповед № З-0693/15.08.2022 г. на Изпълнителния директор на ИА“ГИТ“, Заповед № ЧР-1744/20.12.2022 г. на Изпълнителния директор на ИА”ГИТ“, Заповед № ЧР-462/28.01.2014 г. на Изпълнителния директор на ИА“ГИТ“, длъжностни характеристики.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН.

Въпреки тези констатации обаче съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено поради допуснати съществени процесуални нарушения, свързани със съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него НП.