Решение № 3 от 06.01.2025, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Оряхово, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В.Л.П. като разгледа докладваното от В.Л.П. Гражданско дело № 20241460100560 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на ищеца П. Н. С., с ЕГН ********** от гр. Оряхово, общ. Оряхово ул. „6-ти септември“ № 22, вх. Б, ет.

3, ап. 18, действащ чрез пълномощника си адв. Л. А. от САК против „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №115Е, ет. 5, представлявано от Н.П.П., с искане за обявяване на нищожност на Договор за паричен заем Кредирект № 711494/26.07.2022 г. и осъждане на ответното дружество да върне недължимо платената от ищеца сума в размер на 2576 лв. (лихва и неустойка), ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, до изплащане на вземането. В условията на евентуалност се иска обявяване на недействителността на клаузата на т. 6.6 от процесния договор за кредит и връщане на недължимо платената по нея сума за неустойка в размер на 2137,14 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, до изплащане на вземането.

Претендират се и разноски в производството.

С протоколно определение от 10.12.2024 г. съдът е допуснал изменение в размерите на предявените (главен и евентуален) осъдителни искове срещу „Сити Кеш” ООД в посока тяхното намаляване, които се считат предявени за сумите от 1523,93 лв. за главния осъдителен иск и 1238,65 лв. – за евентуално съединения осъдителен иск, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 02.08.2024 г., до окончателното изплащане на сумите.

Предявенени са два кумулативно обективно съединени искове установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр с чл. 26, ал.

1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, вкл. с твърдения за неравноправност, както и осъдителен иск, с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на недължимо платени към ответника суми за лихва и неустойка. В условията на евентуалност са предявени същите искове, които касаят обявяване 1 недействителност на клаузата на т. 6.6 от процесния договор за кредит и връщане на недължимо платената по нея сума за неустойка.

От името на ищеца се твърди, че между него и „Сити Кеш” ООД е сключен Договор за паричен заем Кредирект № 711494/26.07.2022 г. за сумата от 1600 лв., със задължение да го ползва и върне съгласно условията и срока на сключения договор – за срок от 12 месеца – до 26.07.2023 г. Сочи се, че ищецът е погасил изцяло дължимите по договора суми, възлизащи общо на 4176 лв., от които счита, че не дължи договорна лихва в размер на 438,86 лв. и неустойка по т. 6.6 от процесния договор – 2137,14 лв.

Твърди се нищожност на сключения договор за кредит на основание чл.

22 от ЗПК, поради противоречието му с нормите на чл. 10, чл. 10а, чл. 11, т. 9, т. 10, т. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като са изложени подробни доводи за неясно посочване на ГПР по кредита, както и какви разходи за включени в ГПР, тъй като в същите е следвало да бъде включена неустойката за непредоставяне на обезпечение по т.6.6 от договора, която има характер на скрита лихва.

Изложен е подробен анализ относно същността на неустойката, която не отговаря на уговорената такава в процесния договор за кредит и е в по-голям размер от отпуснатия кредит. Твърди се, че това е довело до неправилно посочен ГПР по кредита, който се явява в противоречие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и води до недействителност на целия договор за кредит съгласно чл. 22, вр. с чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. При тези аргументи за нищожност на договора за кредит се твърди, че ищецът дължи на основание чл. 23 от ЗПК само главницата по кредита, без платените от него договорна лихва и неустойка за непредоставено обезпечение.

Твърди се, че неустойката за непредоставено обезпечение представлява печалба за кредитора като надбавка към главницата, плащана периодично с дължимите вноски, с изложени доводи за нищожност на същата, поради нарушение на закона, както и поради накърняване на добрите нрави и неравноправност по смисъла на ЗЗП, тъй като е и необосновано висока.

Твърди се още, че случаят касае сключването на еднотипни договори, върху което съдържание потребителят не може да влияе. Във връзка с клаузата за неустойка се твърди, че кредиторът не е изпълнил задължението си преди сключване на договора да оцени кредитоспособността на потребителя и да откаже сключването му, а не да задължава в тридневен срок от сключване на договора, да се предостави обезпечение. Ако не се предостави обезпечение дългът на кредитополучателя нараства с неустойка, която се твърди, че накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й функции и цели неоснователно обогатяване на кредитора и представлява възнаграждение, дължимо под условие.

По отношение на предявения главен осъдителен иск и на база искането за обявяване на процесния договор за недействителен, се иска връщане на недължимо платената от ищеца сума от 2576 лв. (договорна лихва и неустойка), ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, до изплащане на вземането. В условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на главните установителен и осъдителен искове, е заявено искане за обявяване на недействителността на клаузата на т. 6.6 от процесния договор за кредит, с подробно изложени в исковата молба доводи за това, респ. за осъждане на ответника да върне недължимо платената по тази кауза сума за неустойка в размер на 2137,14 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата 2 молба, до изплащане на вземането. Претендират се и разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, действащо чрез адв. Х. М. от САК – преупълномощен от Адвокатско дружество „Нестори, Угляров, М.“, с който исковете се оспорват като неоснователни. Твърди се, че не са нарушени разпоредбите на чл. чл.10, ал. 1, 11, ал. 1, т. 7-12 от ЗКП, тъй като са спазени всички изисквания на закона, ищецът предварително е запознат с условията, параметрите и изискванията за сключване на договора, видно от приложения лог файл, предоставения му СЕФ и общи условия по кредита. Именно затова не е налице нарушаване на принципа на добросъвестност, справедливост и на добрите нрави, като се сочи, че ищецът е имал и 14 дни да се откаже от сключения договор за кредит.

Сочи се, че ГЛП и ГПР са ясно и разбираемо посочени, индивидуално уговорени са и не могат да бъдат преценени като неравноправни. По отношение на ГПР са спазени всички изисквания за неговото изчисление и посочване в договора, към датата на неговото сключване, поради което в него няма основание да се включва начислената впоследствие неустойка. Това е така, тъй като на кредитора не е известно дали заемателят ще изпълни поетото с договора задължение, а чл. 19, ал. 3 от ЗПК гласи, че при изчисляване на ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща за неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит – т.е. след сключване на същия.

По отношение на неустойката са изложени подробни доводи за нейната действителност, като се оспорват твърденията на ищеца в обратен смисъл.

Твърди се също, че не е налице и неравноправност на клаузата по смисъла на ЗЗП, като ищецът е бил предварително информиран ясно и разбираемо за всички параметри на договора, вкл. за размера на неустойката, с предварително предоставения му СЕФ и общи условия – т.е. предварително е бил наясно с икономическите последици от сключения договор за кредит и в продължение на три години е ползвал многократно един и същи кредитен продукт на ответното дружество.

При горните аргументи е отправено искане за отхвърляне на предявените искове като неоснователни, вкл. осъдителните такива, като се претендират и разноски по делото и е направено възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатското възнаграждение.

След като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на ищеца, съдът прима за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения по делото Договор за паричен заем Кредирект № 711494/26.07.2022 г. и погасителен план към него се установява, че ответното дружество е отпуснало на ищеца паричен заем в размер на 1600 лв., както и че лихвения процент е фиксиран от 40,05 % и ГПР е 47,98 %, при срок на заема 12 месечни вноски. Също така е видно, че към вноската по заема е добавена и вноска за разсрочена дължима неустойка за непредоставяне на обезпечение по заема, при което крайната вноска по заема възлиза на 348 лв. за целия срок на заема. При това положение вместо ищецът да дължи връщане на сумата от 2038,86 лв. (главница и договорна лихва), той дължи сумата от общо 4176 лв.

Тези обстоятелства се установяват и от приетите като доказателства СЕФ, 3 общи условия и справки за плащанията по кредита от страна на ищеца.

По делото е прието и заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като обективно, пълно и всестранно изготвено по поставения въпрос, съгласно компетентността и специалните знания на вещото лице в конкретната област.

От заключението безспорно се потвърждава, че ответното дружество е предоставило на ищеца заем в размер на 1600 лв., при съответните уговорени параметри съгласно договора за заем. Последният е следвало да бъде върнат на дата 26.07.2023 г. с обща дължима сума от 4176 лв., от които главница от 1600 лв., договорна лихва от 438,86 лв. и неустойка от 2137,14 лв.

Потвърждава се също, че заемът е предсрочно погасен от ищеца на 12.01.2023 г., като ищецът е заплатил сумата от общо 3153,93 лв., от които 1600 лв. главница, 285,28 лв. лихва, 30 лв. такси по Тарифа на кредитора и 1238,65 лв. неустойка.

По въпроса за това какъв е размерът на ГПР съгласно взетите предвид разходи от ответното дружество по заема е установено, че имайки предвид само включените от ответното дружество суми за дължима главница и лихва по договора, вещото лице е изчислило ГПР в размер на 48,28 %, при посочен в договора за заем ГПР – 47,98 %. В този размер не е включена посочената в т.

6.6 от договора за заем неустойка за непредоставяне на обезпечение. Във връзка с това и за да изчисли действителния ГПР по заема, вещото лице е взело предвид началния и крайния срок на заема, като съобразно дължимите суми за погасителните вноски (които освен главница и лихва, безспорно включват и начислена неустойка за непредостявяне на обезпечение) и платеното от ищеца по заема, при заместването на тези стойности в съответната формула за изчисление на ГПР е установено, че действителният ГПР по процесния договор за заем е възлиза на 712,35 %, а не на посочения в процесния договор – 47,98 %.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Представените по делото доказателства дават основание за извода, че страните са във валидно заемно правоотношение, възникнало въз основа на сключен между тях Договор за паричен заем Кредирект № 711494/26.07.2022 г., като заемополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията и срока на сключения договор. В конкретния случай се касае за сключване на договор за паричен заем от разстояние по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние.

Съгласно чл. 18 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, спазил сроковете почл. 12, ал. 1 или ал. 2, получил съгласието на потребителя за сключване на договора и ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. Съгласно ал. 2 на текста за доказване на електронни изявления, отправени съгласно ЗПФУР се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП). Алинея 3 предвижда, че изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна, и имат доказателствена сила за