Определение № 106 от 07.07.2021, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 106 гр. София , 07.07.2021 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Мина Топузова

Спас Иванчев

Валя Рушанова като разгледа докладваното от Валя Рушанова Касационно частно наказателно дело № 20218003200600 по описа за 2021 година Производството е с правно основание чл. 44 от НПК.

Образувано е за разрешаване на спор за подсъдност между Районен съд Радомир и Софийски районен съд във връзка с депозирана жалба от „А.” срещу наказателно постановление № 23-003729/01.03.2021г. на директор Дирекция „Инспекция по труда Софийска област”.

Постъпило е писмено становище от прокурор Ив. Симов при Върховна касационна прокуратура, в което е отразено, че доколкото нарушението на дружеството работодател се изразява в бездействие, а дължимото поведение е следвало да се осъществи по седалището на дружеството, компетентен да се произнесе по делото е РС - Радомир.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото, намира следното:

Пред Софийски районен съд е било образувано АНД № 4248/2021г. по жалба на „А.” ЕООД срещу наказателно постановление № 23-003729 от 01.03.21г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда”- Софийска област, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 ( три хиляди) лева за нарушение по чл. 63, ал.2 от Кодекса на труда.

С разпореждане от 29.03.21г. съдията - докладчик е приел, че компетентен да се произнесе по жалбата е РС – Радомир. Изтъкнал е съображения, че съгласно съдържанието на наказателното постановление, нарушението се състои в „допускане до работа на работника без да му бъде предоставено заверено копие от изискуемото по чл. 62, ал. 3 КТ уведомление до ТД на НАП за регистрация на сключения с него трудов договор”. Позовал се е на константната практика на ВКС, че при определяне въпроса за подсъдността значение има описаната в обстоятелствената част на наказателното постановление фактология. Според съдията – докладчик, обстоятелствената част на наказателното постановление насочвала на това, че нарушението се изразява в бездействие, поради което нарушението е извършено там, където е следвало да се 1 извърши самото действие. Това, според изтъкнатите съображения, се явява мястото по седалище на дружеството - с. Ковачевци, което е в района на РС - Радомир.

След постъпване на производството в РС - Радомир, с определение от 16.06.21г., районният съд повдигнал пред ВКС настоящия спор за подсъдност. Изтъкнал съображения, че в обстоятелствената част е посочено, че нарушението е извършено на територията на гр. София, поради което компетентен да разгледа и реши делото е Софийски районен съд.

Според настоящия състав на ВКС компетентен да разгледа делото е Софийски районен съд.

Съгласно чл. 59, ал.1 от ЗАНН наказателното постановление подлежи на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението. Предвид текста на чл. 42, ал.1 от НПК и с оглед препращащата към НПК разпоредба на чл. 84 от ЗАНН, при определяне подсъдността по наказателно административни дела, следва да се изхожда от обстоятелствената част на наказателното постановление, при съобразяване на посочените в него факти относно местоизвършване на нарушението. В етапа на преценката за подсъдност, извършвана от съдията-докладчик, той не разполага с правомощия да анализира доказателствата, така че да обоснове собствено заключение за местоизвършване на нарушението. В този конкретен процесуален момент от развитието на административно - наказателното производство съдията – докладчик следва съобрази посоченото в наказателното постановление място на извършване на нарушението, а ако такова липсва – да се позове евентуално на нормата на чл. 36, ал. 3 от НПК. Дали мястото на извършване на нарушението обективно се установява, респ. съответства на доказателствата по преписката и дали то е вярно отразено в обстоятелствената част на НП, е въпрос по същество, който се разрешава на по-късен етап от развитието на производството.

В настоящия случай, от обстоятелствената част на наказателното постановление става ясно, че нарушението, за което е санкционирано дружеството, се изразява в допускане до работа на лице, на което преди това не му е предоставен изискуем по силата на чл. 62, ал. 3 от КТ документ.

В наказателното постановление ясно е посочено също, че нарушението е извършено на 16.12.2020г. в „горецитирания обект” ( Многофамилна жилищна сграда с козметичен салон, аптека, кафе, магазин и гаражи, находяща се в гр. София).

Освен това, съдията при СРС неправилно е обобщил в какво се състои нарушението, за което е било санкционирано дружеството. Разпоредбата на чл. 63 от КТ визира различни категории задължения на работодателя, очертани в първите й две алинеи. В първата от тях се визират задълженията му да представи определени документи, а във втората – да не допуска до работа работника, преди да му ги е предоставил. Именно за второто нарушение е ангажирана и административнонаказателната отговорност на дружеството, като без съмнение е описано, че нарушението се е изразило в допускането до работа на работника, без да са му предоставени определени документи, като допускането на работа се е осъществило на обект на територията на гр. София.

Поради изложеното, компетентен да разгледа производството е Софийски 2 районен съд.

Водим от горното и на основание чл. 44, ал.1 от НПК, ВКС, І НО, ОПРЕДЕЛИ:

ИЗПРАЩА анд № 116/2021г. по описа на Районен съд – Радомир на Софийски районен съд за разглеждане и решаване по същество.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Препис от настоящото определение да се изпрати за сведение на Районен съд Радомир.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3