Решение № 45 от 20.11.2020, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

Номер 45

09.11.2020 г.

Град Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Перник

Втори наказателен състав

На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Прокурор:

Председател: КАЛИН К. БАТАЛСКИ

Членове:

АНТОНИЯ А. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

МАРИЕТА С. ДИНЕВАПАЛАЗОВА

Анита Благоева Джамалова (ОП-Перник) като разгледа докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА

Въззивно наказателно дело от общ характер № 20201700600170 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда № 260 от 12.04.2020 г. по н.о.х.д. № 1544/2017 г., Пернишкият районен съд е признал подсъдимия И. Д. К. за виновен в това, че на *** г. в ***, в съучастие като съизвършител с Ц. Р. К. , чрез нанасяне на удари с ръце, крака и с дърво причинил средна телесна повреда на И. В. К. , изразяваща се в счупване на костите на лява подбедрица в горната им трета с разместване на фрагментите, което е довело до трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за период от време около 7-8 месеца, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 54 НК го е осъдил на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 5 (пет) месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от 3 (три) години.

Със същата присъда Пернишкият районен съд е признал подсъдимата Ц. Р. К. за виновна в това, че на *** г. в ***, в съучастие като съизвършител с И. Д. К. , чрез нанасяне на удари с ръце, крака и с дърво причинил средна телесна повреда на И. В. К. , изразяваща се в счупване на костите на лява подбедрица в горната им трета с разместване на фрагментите, което е довело до трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за период от време около 7-8 месеца, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 54 НК я е осъдил на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 5 (пет) месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от 3 (три) години.

С присъдата Пернишкият районен съд е осъдил подсъдимите И. Д. К. и Ц. Р. К. , да заплатят на гражданския ищец И. В. К. , сумата от 1500 лева /хиляда и петстотин лева/, 1 представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 129 НК, заедно със законната лихва, считано от деня на увреждането- *** г., като за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лева гражданският иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Подсъдимите са осъдени и да заплатят по сметка на ОД на МВР-П. сумата от по 62,79 лв., представляваща направени разноски в досъдебното производство за съдебно-медицинска експертиза, а по сметка на Районен съд-гр.Перниксумата от по 50,00 лева-разноски за заключение на вещо лице.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от адв. К. К., в качеството на служебен защитник на подсъдимите И. Д. К. и Ц. Р. К. , с която се иска отмяна на присъдата както по отношение на наказанието, така и в частта по гражданския иск като неправилна и оправдаване на подсъдимите. Посочено е, че при постановяване на присъдата първоинстанционният съд е нарушил императивните разпоредби на НПК, като защитата счита, че има непълнота на доказателствата, не е доказана по безспорен начин фактическата обстановка и не е доказано по несъмнен начин обвинението. Твърди се още, че съдът е наложил на подсъдимите завишено по размер наказание. В жалбата не са изложени други съображения, като е посочено, че след запознаване с мотивите на присъдата, ще се наведат допълнителни доводи.

По делото не са постъпили писмени възражения по чл. 322 НПК срещу въззивната жалба на служебния защитник от Районна прокуратура-Перник и от частния обвинител и граждански ищец И. В. К. .

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила и въззивна жалба с вх.

12719/24.04.2019 г., допълнена с въззивна жалба вх. 16282/22.07.2020 г., подадена от частния обвинител и граждански ищец И. В. К. , чрез повереника адв. К. М., с която се иска изменение на присъдата като неправилна в частта по наказанието, както и да бъде изцяло уважен гражданският иск. Поддържа се, че с оглед бруталните действия на подсъдимите спрямо частния обвинител, справедлив размер на наказанието „лишаване от свобода” е 1 година, изпълнението на което да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 (три) години. Сочи се, че присъдената сума за обезщетение от 1500 лева по гражданския иск е прекалено занижена предвид изтърпяните болки и страдания на гражданската ищца, тъй като срокът за възстановяването от счупването е бил около 6 месеца. С оглед изложените съображения, се иска гражданският иск да бъде изцяло уважен до предявения размер от 10 000 лева, а наложеното наказание на подсъдимите да бъде увеличено.

По делото не са постъпили писмени възражения по чл. 322 НПК срещу въззивната жалба на частния обвинител и граждански ищец от Районна прокуратура-Перник, от служебния защитник и от подсъдимите.

За изясняване на фактите по делото във въззивното производство бе допуснат разпит на свидетеля Е. Д. К..

След проведеното въззивно съдебно следствие в съдебните прения прокурорът от ОП-Перник поддържа, че подадената от служебния защитник на подсъдимите жалба е неоснователна, а първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна. Счита, че правилно първоинстанционният съд е дал вяра на показанията на свидетелките В. Г. и П. С., като очевидци на инкриминираното деяние, като по отношение на свидетеля Е. Д. К. сочи, че същият не е безпристрастен и обективен и показанията му са противоречиви. По тези съображения представителят на държавното обвинение моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител- адв. М., поддържа казаното от прокурора. Намира за занижен определения от ПРС размер на обезщетението за 2 претърпените от гражданския ищец неимуществени вреди и моли гражданския иск да бъде уважен до целия предявен размер. По отношение на наказателната част на присъдата счита, че същата следва да бъде потвърдена, като сочи, че авторството на деянието е установено.

Защитникът на подсъдимите - адв. К., пледира за отмяна на присъдата, като поддържа изложените във въззивната жалба съображения и счита, че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин. В допълнение сочи, че отношенията между страните са крайно обтегнати от дълго време. Счита, че показанията на разпитаните свидетели са крайно противоречиви и всички са участвали в самия бой. Поддържа, че не е житейски обосновано двамата подсъдими от една страна да нанесат телесните увреждания при толкова много хора на страната на пострадалата. Затова защитникът счита, че при тези доказателства подсъдимите следва да бъдат оправдани.

Подсъдимият И. К. поддържа казаното от защитника му. Твърди, че всичко се е случило, след като чул, че убили жена му, като сочи, че пострадалата, дъщерите и зет тормозят психически неговото семейство. Поддържа, че през тези 4-ма души не би могъл да нанесе удар и не знае как е станало счупването на крака на пострадалата.

Подсъдимата Ц. К. твърди, че не е била пострадалата И. К., а пострадалата биела нея и децата от поне 20 години и я заплашвала с побой, ако не напусне общата им къща. За инкриминираната дата поддържа, че всъщност подсъдимата е била пребита и дори си била направила операция.

В предоставеното му право на последна дума, подсъдимият И. К. моли за оправдателна присъда.

В предоставеното съдени. право на последна дума, подсъдимата Ц. К. иска да не бъдат

Пернишкият окръжен съд, като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първостепенния съд и като провери служебно изцяло правилността на атакувания съдебен акт, извършвайки собствена преценка на събраните доказателства и доказателствени средства от първата инстанция и тези от проведеното въззивно съдебно следствие, намери за установено следното:

Всички доказателствени източници са били подложени на задълбочен и внимателен анализ от първоинстанционния съд, обсъдени са както поотделно, така и в тяхната съвкупност, при спазване на правилата на формалната логика. Нито едно доказателство или доказателствено средство не е подценено или надценено, нито пък му е придадено съдържание каквото няма. Вътрешното убеждение на контролираната инстанция по обстоятелствата, включени в предмета на доказване, е формирано въз основа на валидни доказателствени източници, при спазване на изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 НПК. Там, където съдът е констатирал наличието на противоречия в някои от доказателствените източници, те са подложени на задълбочен анализ и съпоставяне с останалата доказателствена маса, като контролираната инстанция е изложила подробни и убедителни аргументи на кои от доказателствата дава вяра и по каква причина и кои игнорира като недостоверни или счита за недостатъчно информативни от гледна точка на предмета на делото.

Извършвайки собствена преценка на отделните доказателствени източници, събрани от първата инстанция и във въззивното производство- гласни - обясненията на подсъдимите И. К. и Ц. К.(частично), показанията на свидетелите П. Б. С. и В. С. Г., включително и прочетените по реда на чл. 281 НПК показания, дадени пред съдия в досъдебното производство, на св. И. В. К. - граждански ищец и частен обвинител, на свидетелите А. Л. Д., С. С. Б., Е. И. К., К. П. Л., М. К. Н., Д. И. Д., А. М. С., Е. Д. К.;

3 писмени доказателства и доказателствени средства, включително приобщените по реда на чл. 283 НПК доказателства от досъдебното производство- протокол за оглед на местопроизшествието от *** г., протокол за доброволно предаване от *** г. за предаване на диск, съдържащ рентгенова снимка на левия крак на И. В. К. , протокол за доброволно предаване от *** г. ведно със съдебномедицински удостоверения по отношение на двамата подсъдими /л. 58 и л. 59-60 от ДП/, протокол за доброволно предаване от *** г. ведно със съдебномедицински удостоверения по отношение на св. А. Д. и св. С. С. Б. /л. 62 и л. 63 от ДП/, лист за преглед на пациент № *** г., издаден от д-р Й. А. /л. 64 от ДП/, искане за образно изследване и резултат от образното изследване, издаден от отделение образна диагностика към МБАЛ „Р. А.“ АД/л. 65 и 67 от ДП/, Експертно решение № *** г.-ТЕЛК за общи заболявания- II състав /л. 66 от ДП/, заповед за незабавна защита от *** г., решение № 993 от 28.12.2006 г. и заповед № *** г., издадени по гр.д. 3199/2006 г. на Пернишкия районен съд, справки за съдимост на подсъдимите /л. 107 и л. 119 от ДП/, и заключение на съдебномедицинска експертиза /л. 47–л. 49 от ДП/, настоящата инстанция намери за установена следната фактическа обстановка, която не се отличава съществено от възприетата от ПРС, но е детайлизирана, за да бъде отговорено на релевираните в жалбите оплаквания:

Подсъдимите И. К. и Ц. К. са съпрузи и живеят заедно с двете им деца- свидетеля Е.

И. К. и другия им син Д., на първия етаж на къща, намираща се в ***, а на приземния етаж на къщата живее братът на подсъмия К.- свидетелят Е. Д. К.. В същата къща, на втория етаж живее пострадалата И. В. К. , заедно със своята дъщеря- св. А. Л. Д., внука - св. К. П. Л. и фактическия съжител на дъщеря - св. С. С. Б.. Съпругът на пострадалата К., който е починал, е бил брат на подсъдимия И. К. и на св. Е. К.. Отношенията между подсъдимите и семейството на пострадалата са изключително влошени от години, като със заповед № *** г., издадена от Пернишкия районен съд, на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН са наложени мерки за защита на св. Е. К. и подсъдимите И. К. и Ц. К. от осъществявано по отношение на тях от И. В. К. домашно насилие.

Вечерта на *** г. пострадалата И. К. заедно с нейните съседки- свидетелките П. Б. С. и В. С. Г., седели на пейката, намираща се на бетонна площадка в двора на къщата в близост до малката и големите дворни врати. Трите жени разговаряли помежду си, когато от къщата излязла подсъдимата Ц. К., за да изхвърли боклука и минавайки покрай тях, започнала да прави цинични жестове и да отправя обидни думи по отношение на св. П. С., след което започнала да тресе големите дворни врати, през които минават автомобилите.