Решение № 242 от 25.11.2025, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. С., 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Симеон Ст. Стойчев при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова като разгледа докладваното от Симеон Ст. Стойчев Гражданско дело № 20211870101288 по описа за 2021 година

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността.

Производството по делото е образувано по искова молба от Й. Н. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Н. 1” № .., вх. .., ет. .., ап. .., П. Л. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Б.” № .., ет. .., ап. .., и Л. Л. Д., с ЕГН:

**********, с адрес: гр. С., ж.к. „Н. 1” № .., вх. .., ет. .., ап. .., всички представлявани от адв. С. О., САК, срещу ответника В. Б. К., с ЕГН:

**********, с адрес: село П., община С., област С., с която ищците искат да бъде установено по отношение на ответника им правото на собственост върху недвижим имот, представляващ: Целият втори етаж от двуетажна жилищна сграда, изградена в УПИ VIII-192, в кв. 26 по плана на село П., община С., с площ от 72 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и коридор, заедно с южното мазе с площ от 36 кв.м., заедно с 1/2 идеална част от общите части на сградата, и при следните квоти: 4/6 ид.ч. за ищцата Й. К., придобити по давностно владение и прекратена СИО, и по 1/6 ид.ч. за П. Л. С. и Л. Л. Д..

В хода на делото е починала ищцата Л. Л. Д., заместена на основание чл.

227 от ГПК е заместена от наследниците й съгласно Удостоверение за наследници с изх. № РНД22-УГ01-13731/07.12.2022г. на Столична община, район „Н.”, а именно: М. Й. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Н. 1” № .., вх. .., ет. .., ап. .., съпруг, и Б. М. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Н. 1” № .., вх. .., ет. .., ап. .., дъщеря.

След приключването на устните състезания, на 04.01.2024г. е починала ищцата Й. Н. К., която се замества на основание чл. 227 от ГПК от 1 наследниците й съгласно Удостоверение за наследници с изх. № УГ0113031/21.12.2023г. на Столична община, район „Н.”, а именно: П. Л. С., с ЕГН:

**********, с адрес: гр. С., ж.к. „Б.” № .., ет. .., ап. .., дъщеря, и Б. М. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Н. 1” № .., вх. .., ет. .., ап. .., внучка.

В исковата молба се твърди, че ищците и ответника са наследници на Б.

Л. К., който бил собственик на незастроено дворно място, находящо се в село П., С. област, с площ от 269 кв.м., представляващо парцел VIII в кв. 26 по плана на селото. Това е видно от представен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по наследство № 17, том I, дело № 23/1966г. на С.ския районен съд. Впоследствие, по силата на Нотариален акт за отстъпване право на строеж върху чужда земя /суперфиция/ № 176, том I, дело № 378/1977г. на С.ския районен съд, Б. Л. К. е отстъпил на ответника В.

Б. К. правото безвъзмездно да построи в имота сграда от 80 кв.м. съгласно одобрен архитектурен план. Твърди се, че наследодателят на ищците, Л. Б. К., участвал с труд и средства в строителството на втория етаж на къщата. От Скица № С-1572/11.10.2021г., издадена от община С. е видно, че актуалната площ на имота е 514 кв.м. По делото не е представен одобренн архитектурен проект, от който да е видно за каква сграда е отстъпено правото на строеж.

Представено е единствено Разрешение за строеж № 120/27.10.1977г. за сграда/жилище с гараж, с площ 80 кв.м. Представено е наказателно постановление от 27.11.1980г., от което е видно, че строителството е спряно поради отклонения от одобрените проекти, като на В. Б. К. е указано да представи проект за изменението в срок до 30.03.1981г. Не са представени нито проекта за изменението, нито нотариален акт, с който евентуално да се променя учреденото право на строеж. Получено е писмо от община С. с изх.

№ МДТМ-67/03.05.2022г., от което е видно, че целият имот представлява дворно място от 514 кв.м. със ЗП 72 кв.м. и двуетажна жилищна сграда с РЗП 144 кв.м., с мазе РЗП 36 кв.м. и таван с РЗП 36 кв.м., при собственици: Й. Н.

К., с ЕГН: ********** - 4/12 ид.ч., П. Л. С., с ЕГН: ********** – 1/12 ид.ч., Л.

Л. Д., с ЕГН: ********** – 1/12 ид.ч. и В. Б. К., с ЕГН: ********** – ½ ид.ч.

Представени са и косвени доказателства в тази насока – данъчни декларации и данъчни оценки, в които къщата фигурира с площ 144 кв.м. ведно с мазе и таван, която площ не се оспорва и от страните по делото. Установено е, че ищците са заплащали местни данъци и такси за процесния имот, както и че са имали партиди за водоснабдяване и електричество, като не е доказана точната дата от която са имали индивидуални измервателни уреди. Според ищците това е станало през 2000г., а според ответника – през 2013г.

Ответникът В. Б. К. е представил писмен отговор на исковата молба, в който я е оспорил като неоснователна. Оспорва покойният му брат да е участвал в строителството на къщата със средства, а само с труд. Оспорва брат му да е имал намерение да владее втория етаж и мазето като свои, нито да е живял там. Твърди, че от 2016 г. в имота е живял безплатно съпругът на ищцата П. С. – Б. С., но това е ставало със съгласието на ответника. Ищцата П.

С. го е посещавала през съботите и неделите. Откритите партиди към ВиК и ЧЕЗ са направени по искане и със съгласието на ответника. Впоследствие ответникът е помолил Б. Стоичков да напусне имота, последният е отказал, за 2 което ответникът е подал сигнал до РП-С., който сигнал е бил оставен без уважение.

По делото са допуснати до разпит по двама свидетели на двете страни, като ищците са довели и двамата допуснати им свидетели, а ответникът – един.

Свидетелят Л. В. С., с родство без правно значение със страните, е заявила, че също има имот в село П., който обработва. Познавала е родителите на В. и Л., както и тях самите. Твърди, че всички са живеели в С., и че право на строеж е отстъпено само на ответника В. К., тъй като брат му Л. вече е имал един имот и не е имал право да строи втори. Твърди, че къщата е строена основно от родителите на В. и Л.. Л. също е участвал с труд и средства. Спор между В. и Л. е възникнал преди около 20-тина години по повод прерязана от В. тръба за вода към втория етаж, по повод на която Л. прокарал самостоятелна такава. Твърди, че Л. К. е живял в къщата до смъртта си а след това – неговите наследници.

Свидетелят Б. Г. С. е съпруг на ищцата П. С.. Твърди, че баща й, Л. К. владее процесния втори етаж на къщата поне от 1996г, откогато е женен за П.

С.. Твърди, че конфликтът с прекъснатите водопроводни тръби за втория етаж е станал през 2000г., след което ответникът В. К. не е имал достъп до етажа.

Твърди, че етажът се заключва, и че той също живее в процесния етаж.

Твърди, че ответникът В. К. не му е пречил да влиза в къщата.

Свидетелят Ц. М. П. няма роднински връзки със страните, но ги познава от дълги години. Виждала е още през 1979-1980г. В. да участва в строителството на къщата. Запознала се е с него през 1989г. След 2011г. се премества да живее в с. П. и става по-близка с него.Спомня си, че по времето на строителството на къщата Л. К. е живеел в дървена къща в местността „Адръбек”, а не в къщата.

Районен съд – С., след като обсъди събраните доказателства по делото и ведно с доводите на страните, намира за установено следното:

По делото е установено и между страните е безспорно, че техният общ наследодател Б. Л. К. е бил собственик на незастроено дворно място, находящо се в село П., С. област, с площ от 269 кв.м., представляващо парцел VIII в кв. 26 по плана на селото по силата на нотариален акт от 1966г.

Безспорно е също така, че през 1977г. Б. Л. К. е отстъпил на ответника В. Б. К. правото безвъзмездно да построи в имота сграда от 80 кв.м. съгласно одобрен архитектурен план. По делото не бяха ангажирани доказателства относно самите архитектурни проекти, дали такива въобще са съществували, дали са имали изменения и дали построената къща с РЗП 144 кв.м., ведно с изба от 36 кв.м. и таван от 36 кв.м. отговаря на одобрените проекти, визирани в учредената суперфиция. Няма спор, че дворното място е наследено в съотношение от ½ от братята В. и Л. К., а спорът е единствено относно собствеността на построената в него къща. По делото е установено, че Л. К. е заплащал местни данъци и такси (първата приложена квитанция е от 2008г.), имал е партида във ВиК и в ЧЕЗ. Относно партидата във ВиК има спор, като според ищците тя датира от 2000г., а според ответника – от 2013г, като нито 3 една от страните не ангажира доказателства за твърденията си. От удостоверението за клиентски номер в „ЧЕЗ България” също не е видно от коя дата е открита партидата.

По отношение на свидетелските показания също не може да се каже, че фактологията е представена непротиворечиво. Двамата свидетели, ангажирани от ищците, са заявили категорично, че ищците владеят процесния етаж още от построяването му през 80-те години на ХХ век. Тези свидетели обаче са в роднински връзки с ищците, което е възможно да е повлияло на обективността им. Свидетелят на ответника не е в роднински връзки с него, но не е представил никаква информация кой живее конкретно в процесния втори етаж на къщата, с оглед на което дадените показания нямат съществено значение за решаване на делото. От съвкупната оценка на всички показания може да се направи обобщен извод, че ищците са владели процесния етаж и мазето от построяването му, чрез наследодателя им Л. К., а по-късно и лично, като не можа да се установи владението да е било прекъсвано или да е било осъществявано тайно или против волята на брат му, ответника В. К..

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въпросите на придобиването на собственост чрез изтекла придобивна давност за разгледани в Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК на ВКС по т.д. № 1 по описа за 2012 на ОСГК на ВКС. В разпоредбата на чл. 68 ЗС се съдържат определения за владение и държането. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго като своя. Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя. Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два основни признака: обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта (corpus) и субективен – намерението да се държи вещта като своя (animus domini). При държането фактическата власт се упражнява за друг.

Държателят няма намерение да свои вещта. Според презумпцията на чл. 69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Това е оборима законна презумпция. Доказателствената тежест лежи върху ответника по делото, който твърди, че ищците не са имали намерение да държат вещта като своя. По делото обаче ответникът е ангажирал единствено показанията на свидетел, който не е живял в къщата и не може да посочи кой и на какво основание (с какво намерение) е владял точно процесния етаж и мазе, с оглед на което следва да се приеме, че ищците са владели процесния имот за себе си, като собственици, за период, много надвишаващ 10годишния, през който няма установени спирания и прекъсвания на давността.

Вън от това, от изявленията на страните става ясно, че през годините ответникът е владеел първия етаж, а ищците – втория, т.е. това фактическо състояние е било приемано от тях в продължение на много години.

Действието, което ответникът сочи като факт, прекъсващ давността – прекъсване на водоснабдителни тръби към втория етаж, не е в състояние да спре или прекъсне придобивната давност. Съгласно чл. 81 от ЗС, с изгубването на владението в продължение на повече от шест месеца давността се прекъсва. Т.е. доколкото ответникът няма твърдение да е владял процесния имот за поне шест последователни месеца, то придобивната давност в полза 4 на ищците следва да се счита непрекъсвана.

За изчерпателност следва да се посочи, че братята В. и Л. К. са съсобственици по наследство на цялото дворно място, като принципното положение на чл. 92 от Закона за собствеността е, че собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. В процесния случай в полза на В. К. има учредено право на строеж за къща с площ 80 кв.м. съгласно одобрени архитектурни проекти, като по делото не са ангажирани доказателства нито за наличието на такива проекти, нито за спазването им, а площта на къщата е видимо много поголяма (144кв.м., плюс избена помещение от 36 кв.м. и плюс таванско помещение от 36 кв.м., което означава обща РЗП от 216 кв.м.). Това означава, че ответникът В. К. не е осъществил правото на строеж (ограничено до конкретен архитектурен проект), или най-малкото се е отклонил съществено от него. Застроената площ, надвишаваща учредената суперфиция, следва да се счита съсобствена между двамата братя, а застроена площ до размера на учредената суперфиция следва да се счита лична собственост на ответника В.