Определение № 27340 от 29.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 55125/2025
- Вид
- Определение № 27340
- Подписан
- 29.07.2026
- В сила
- 29.07.2026
- Състав
- ВИКТОРИЯ РУМЕНОВА МИТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 145, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 27340 гр. София, 29.07.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА Гражданско дело № 20251110155125 по описа за 2025 година
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. Д. Ч. срещу „А...БГ“ ООД.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
I. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищцата извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че на 25.11.2024 г. между нея и ответника „А...БГ“ ООД е сключен Договор за заем № ............, по силата на който е предоставена сумата от 1700 лв. за срок от 10 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент от 41,03 %, годишен процент на разходите от 49,70 % и общ размер на плащанията от 2035,80 лв.
Твърди, че договорът е недействителен, тъй като не съдържа ясна и разбираема информация относно компонентите и допусканията, използвани при изчисляването на годишния процент на разходите, поради което не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поддържа, че посоченият ГПР не отразява действителните разходи по кредита.
Сочи, че във връзка с кредита е заплатила застрахователна премия по застраховка „Живот“ в размер на 47,60 лв., която не е включена в ГПР и в общата дължима сума.
Поддържа още, че непосредствено преди сключването на договора за заем е сключила с ответника Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен 1 рейтинг от 22.11.2024 г., по който е уговорено възнаграждение в общ размер на 1664,20 лв., разсрочено на 10 месечни вноски по 166,42 лв.
Твърди, че тази допълнителна услуга е неразривно свързана с отпускането и усвояването на кредита, представлява изпълнение на задължението на кредитора да извърши оценка на кредитоспособността и няма самостоятелна икономическа стойност за потребителя. Поради това възнаграждението по договора за имуществено проучване представлява общ разход по кредита, който е следвало да бъде включен в ГПР.
Излага съображения, че при включването на застрахователната премия и възнаграждението за допълнителната услуга действителният ГПР би надхвърлил максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа също, че уговорената възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави.
При тези твърдения моли съдът да прогласи нищожността на Договор за заем № ............/25.11.2024 г. на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл.
22 ЗПК. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „А...БГ“ ООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта на иска поради липса на правен интерес. Твърди, че задълженията по договора са погасени изцяло, договорът е прекратен и ответникът не претендира допълнителни суми от ищцата.
При условията на евентуалност, ако искът бъде приет за допустим, ответникът го признава изцяло и моли да бъде постановено решение при признание на иска по реда на чл.
237 ГПК. Поддържа, че не е дал повод за завеждане на делото и претендира разноските да бъдат възложени върху ищцата на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищцата:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за установяване недействителността на Договор за заем № ............/25.11.2024 г.
III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК ОТДЕЛЯ като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: че на 25.11.2024 г. между В. Д. Ч. и „А...БГ“ ООД е сключен Договор за заем № ............ за сумата от 1700 лв., със срок 10 месеца, фиксиран годишен лихвен процент от 41,03 %, посочен ГПР от 49,70 % и общ размер на плащанията от 2035,80 лв.; както и че на 22.11.2024 г. между същите страни е сключен Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг с уговорено възнаграждение в общ размер на 1664,20 лв.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:
УКАЗВА на ищцата, че в нейна доказателствена тежест е да установи фактите, от които извежда недействителността на договора за заем, включително липсата или 2 неправилното посочване на задължителните реквизити по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, компонентите на общия разход по кредита, невключването в ГПР на застрахователната премия и възнаграждението по договора за имуществено проучване, функционалната свързаност на тези разходи с кредитното правоотношение, както и противоречието на уговорената възнаградителна лихва с добрите нрави.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване и да установи въведените с отговора възражения.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за допускане на съдебносчетоводна експертиза като ненужно с оглед признанието на иска и обстоятелството, че спорът относно включването на отделните разходи в ГПР и правните последици от това е правен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред Централния кредитен регистър при БНБ, като неотносимо към предмета на спора.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба, като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищцата, а направените разноски остават за страните така, както са ги направили, ако не е уговорено друго, и спорът ще бъде разрешен в пократки срокове.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищцата, която може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.10.2026 г. от 09,45 часа, за която дата и час да се призоват страните с посочените по-горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3