Определение № 1427 от 24.07.2026, Административен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1427

Шумен, 24.07.2026 г.

Административният съд - Шумен - IV състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ХРИСТИНКА ДИМИТРОВА

Като разгледа докладваното от съдия ХРИСТИНКА ДИМИТРОВА административно дело № 20267270700464 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.166, ал.4 от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Съдебното производството по делото е образувано по жалба на Н. З. П. от [населено място], депозирана чрез адв.Д. Н., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM – 2608514/14.07.2026г., издадена от мл.автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“, ОДМВР - Шумен. С обжалвания акт на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.з), гг) от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, считано от 14.07.2026г. и е отнето СУМПС [номер].

В жалбата се съдържа особено искане за спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ № 2608514/14.07.2026г. до решаването на спора по същество, като се твърди, че отнемането на СУМПС причинява на санкционираното лице изключително тежки последици, които надхвърлят обичайните неблагоприятни последици от една административна мярка. В тази връзка се сочи, че към настоящия момент Н. П. учи в университет в [населено място], поради което на същия се налага редовно да пътува от [населено място] до [населено място] както по време на семестрите, така и по време на изпитните сесии. П. е единствен активен шофьор в домакинството, в което живее с майка си и се грижи за ежедневните покупки на храна и предмети за бита, както и за съдействие, когато тя се нуждае от превоз до някъде. За тази цел използва семейния автомобил. Заедно с майка си полагат грижи за баба му, която също се нуждае от транспорт когато трябва да бъде водена на лекар. Отделно от това подпомага с физически труд дейността на Н. И. Г., която заедно с М. Ш. стопанисва бунгала за гости в [населено място], общ. Върбица. По тези причини свидетелството му за управление на МПС му е необходимо, за да може да движи личните си и служебни дела и да подпомага ежедневното снабдяване с храна и други продукти домакинството си и баба си. Ежеседмично се налага Н. П. да пътува от [населено място] до [населено място], общ. Върбица, а в рамките на учебната година му се налага да пътува и до [населено място] за лекции и изпити. Предвид изложеното моли на основание чл.166 от АПК съдът да спре предварителното изпълнение на обжалваната заповед. Към жалбата представя доказателства в подкрепа на изложените факти.

При проверка допустимостта на оспорването съдът е констатирал нередовности, поради което с определение №1423/23.07.2026г. жалбата е оставена без движение. В изпълнение на дадените указания с молба рег. № 2556/23.07.2026г. жалбоподателят представя документ за внесена държавна такса, с което нередовностите са отстранени.

Шуменският административен съд като взе предвид приложените в делото доказателства, прие за установено следното:

Със ЗППАМ № GPAM – 2608514/14.07.2026г., издадена от мл.автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“, ОДМВР - Шумен на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.з), гг) от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, считано от 14.07.2026г. и е отнето СУМПС [номер]. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че Н. З. П. е управлявал лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. №[рег. номер], собственост на М. Ш., който бил със служебно прекратена регистрация от 05.05.2026г., на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.

Видно от приложена Справка по история на ППС, регистрацията на въпросния лек автомобил е прекратена на 05.05.2026г. поради получено уведомление от ГФ без ГО.

На 15.07.2026г. регистрацията служебно е възстановена по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП при уведомление от ГФ за валидна ГО.

При така установените факти, от правна страна съдът приема следното:

Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.з), гг) от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, считано от 14.07.2026г. В отклонение на общия принцип за суспензивния ефект на жалбата (чл.166, ал.1 от АПК), приложимата разпоредба на чл.172, ал.6 от специалния ЗДвП предвижда, че жалбата не спира изпълнението на заповеди от вида на процесната. В ЗДвП няма специални разпоредби относно предпоставките за спиране предварителното изпълнение на обжалваната заповед, поради което съдът приема, че искането за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на акта, подлежи на разглеждане по реда на чл.166, ал.4, вр. ал.2 от АПК. Съгласно посочените разпоредби, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснатото по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Искането по чл.166, ал.2 от АПК не е ограничено във времето и може да се поиска от оспорващия при всяко положение до влизането в сила на решението по съдебното производство. Това производство предполага като задължителна процесуална предпоставка обжалването на самия административен акт, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закона. От приложените по делото доказателства се установява, че заповедта за прилагане на ПАМ е издадена и връчена на нейния адресат на 17.07.2026г., а настоящата жалба е подадена на 17.07.2026г. – т.е. в рамките на законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК. Искането за спиране предварителното изпълнение е обективирано в жалбата срещу административния акт, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустимо.

Разгледано по същество, искането е основателно, предвид следните съображения:

Както се каза и по-горе в разпоредбата на чл.172, ал.6 от ЗДвП е предвидено, че подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. От формална страна, тъй като се касае за предварително изпълнение, допуснато ex lege, което стои извън преценката на административния орган, за него не съществува задължение го да обосновава в заповедта по чл.172, ал.1 от ЗДвП. Доколкото специалният ЗДвП не регламентира основанията, при които съдът може да спре незабавното изпълнение на заповед по чл.172, ал.1 от ЗДвП, приложими са общите такива по чл.166, ал.4, вр. ал.2 от АПК. Оспорващият, който иска спиране, трябва да установи по делото тези предпоставки, като докаже, че незабавното отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от от 6 месеца, би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда.

Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл.166, ал.2 от АПК на актове по чл.172, ал.1 от ЗДвП, преценява дали незабавното му изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл.60, ал.1 от АПК.

Въз основа на доказателствата по делото съдът намира, че за оспорващия биха настъпили значителни вреди по смисъла на чл.166, ал.2 от АПК, които са несъразмерни с целените чрез издаването на административния акт, като счита, че с предварителното изпълнение на акта се накърняват в значителна степен неговите интереси. От приложените към молбата доказателства се установяват изложените в жалбата факти. Видно е, че жалбоподателят учи в [населено място] и едновременно с това стопанисва бунгала в [населено място], общ.Върбица, което налага пътуване до тези населени места. Към датата на проверката същият е управлявал лек автомобил, собственост на трето лице. Регистрацията на автомобила е прекратена на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП при получено уведомление от ГФ за липса на сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Установява се също, че непосредствено след проверката, регистрацията на автомобила е възстановена.

Според чл.22 от ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. В настоящия случай целта на постановената ПАМ е да осигури безопасността на движението по пътищата, както и да предотврати осъществяване на административни нарушения, свързани с движението по пътищата. С оглед на това защитените обществени отношения се характеризират с особена важност, доколкото управлението на МПС съставлява дейност с повишена опасност за живота и здравето на участниците в този процес. Част от законовите мерки, регламентиращи опазване на живота, здравето и имуществото на участниците в движението по пътищата, респективно репариране на претърпените от тях вреди е и императивно въведеното правило за наличие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по чл.461, т.1 от КЗ. Изпълнението на така въведеното императивно правило за поведение е скрепено със санкцията по чл.143, ал.10, изр.1 от ЗДвП, съгласно която норма, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането.

Анализът на установената фактическа обстановка обосновава извод за наличие именно на посочената по-горе хипотеза, доколкото от цитираната по-горе Справка по история на ППС се установява, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил е с прекратена на 05.05.2026г. регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП - поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“.

От друга страна следва да се има предвид и разпоредбата на чл.143, ал.10, изр.2 от ЗДвП, която указва, че служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574, ал.6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Отново от цитираната справка се установява наличието и на тази хипотеза, доколкото именно на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, считано от 10:12 часа на 15.07.2026г., служебно е възстановена регистрацията на съответното МПС.

Процесният случай, разгледан в светлината на цитираните разпоредби показва, че към момента на сключване на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ и уведомяване на административния орган за това, са настъпили материално правните предпоставки за служебно възстановяване на прекратената регистрация на превозното средство. Тези нови фактически обстоятелства са възникнали след полицейската проверка и съставянето на АУАН, както и след постановяване на ЗППАМ. Сключената валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и възникналото въз основа на този факт служебно възстановяване на регистрацията на МПС безспорно съставлява ново обстоятелство по смисъла на чл.166, ал.2, изр.2 от АПК. Със сключването на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ са постигнати и целите по чл.22 от ЗАНН - предотвратяване и преустановяване на административното нарушение и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от него.

Предварителното изпълнение на административен акт има акцесорен (несамостоятелен) характер, тъй като е пряко обвързано с основния административен акт. Разпореждането за предварително изпълнение (в т.ч. и допуснатото по закон) не може да съществува самостоятелно – то обслужва ефикасността на основния акт, като позволява той да породи правни последици преди окончателното му влизане в сила.

Съобразявайки горните обстоятелства се налага извод, че заявените от жалбоподателя значителни и трудно поправими вреди, свързани с невъзможността да изпълнява ежедневните си задължения, се явяват противопоставими и надделяващи над предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК, доколкото последните са вече защитени и обезпечени от сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.