Определение № 1633 от 18.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1633 гр. Пловдив, 18.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20245300501502 по описа за 2024 година Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *****, против разпореждане от 17.05.2024г., постановено по ч.гр.д.№ 8033/2024г. на ПдРС, в частта, в която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против Й. А. И., с ЕГН: **********, за договорна лихва в размер на 876.52 лева за периода от 15.04.2022 г. до 12.04.2024 г. и за 627.92 лева- обезщетение за забавено плащане за периода 16.04.2022 г. – 08.05.2024 г.

В жалбата са релевирани подробни оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, като се настоява за отмяната му и връщане на делото на PC-Пловдив с указания за издаване на исканата заповед.

Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Пред районния съд е постъпило заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК против Й. А. И., с ЕГН: **********. Сочи се в заявлението, че вземането произтича от договор за потребителски кредит от 13.03.2022 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. клон България, вземанията по който са обявени за предсрочно изискуеми и прехвърлени съгласно Приложение 1 от 09.11.2022 г. към рамков договор за 1 продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.02.2022 г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД Претендираните суми са за невърнат остатък от главницата по договора за заем, договорна лихва, обезщетение за забава върху просрочената главница. Към заявлението е приложено копие от договора за заем.

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението в частта за претендираните възнаградителна лихва и обезщетение за забава върху просрочената главница, като е посочил, че с оглед служебните правомощия по чл.411, ал.2, т.2 от ГПК за проверка за неравноправни клаузи в договора за заем/ имащ характер на потребителски кредит/ е констатирал такива.

Посочва, че за посочения от заявителя период за присъждане на възнаградителна лихва е настъпил падежът на 24 вноски, а претендираната стойност е равна на пълния размер на лихвата до 15.07.2025г. без стойността на първата вноска по кредита.Досежно договореното обезщетение за забава е посочено, че се равнява на 33.93% от сбора на падежиралите вноски за периода до датата на предсрочната изискуемост и на 27.77% от сбора на цялата главница, при забава от 24 месеца, в нарушение на чл.33,ал.2 от ЗПК.

Настоящата инстанция споделя изводите на заповедния съд. Съгласно чл.411, ал.2, т.3 от ГПК заповедният съд следва да издаде заповед за изпълнение след като извърши преценка относно наличието на неравноправни клаузи в договора с потребителя или относно обоснована вероятност за това и при наличие на подобен извод да откаже издаването на заповед за изпълнение. Възнаградителната лихва по всеки договор за кредит се дължи за предоставената от кредитора възможност длъжникът да ползва определена сума за определен период от време. На падежа на всяка отделна вноска длъжникът погасява натрупаната върху неизискуемата част от кредита възнаградителна лихва за периода и част от главницата, с което последната постепенно намалява. Възнаградителната лихва винаги се начислява за неизискуемата част от главница. През тези периоди кредиторът не може да иска изпълнение на задължението за връщане на кредита (извън включената във всяка падежираща вноска част от главницата). За този срок на изчакване (предоставената от него услуга), получава възнаграждение, изразяващо се в уговорената лихва. С настъпването на уговорения падеж, на периодична вноска или с обявяване на предсрочна изискуемост, уговореният срок за ползване изтича, длъжникът губи правото си да ползва предоставената сума (изцяло или за част от нея), а кредиторът получава правото да иска изпълнение. След като изискуемостта е настъпила (предсрочна или на падеж) и кредиторът може да иска изпълнение, той вече не предоставя услугата, а именно: възможността длъжникът да ползва сумата. Вярно е че длъжникът не е върнал кредита, но това негово поведения представлява неизпълнение и следва да бъде санкционирано като такова, съобразно предвидените в ЗПК правила. Кредиторът не би могъл едновременно да има право да иска изпълнение, чрез връщането на кредита поради предсрочна изискуемост и да получи възнаградителната лихва до края на уговорения срок. Независимо по какъв начин е наречена, всяка лихва дължима върху главницата по кредита след настъпването на нейната изискуемост (изцяло или частично), 2 представлява обезщетение за забавено изпълнение, а то не може да превишава размера определен в чл. чл. 33, ал. 2 ЗПК. Следва да се посочи, че в тази насока са и разясненията дадени в т. 2 на ТР 3/2017 от 27.03.2019г. на ОСГТК на ВКС.

В процесния случай се установява също, че претендираното от заявителя обезщетение за забава противоречи на нормата на чл.33 от ЗПКП, а именно че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. За периода законната лихва се движи около 10%, а е видно, че в случая са начислени над 30% лихва. Претендираното обезщетение противоречи на императивна норма на закона, поради което и не може да бъде присъдено. Не може да бъде присъдено и обезщетение за забава в размер на законната лихва, т.к. в заповедното производство съдът не може да назначава експертизи или да извършва сам пресмятания на дължими суми, в отклонение от заявените такива по пера в заявлението.

Ето защо е налице обоснована вероятност претенциите на заявителя да се основават на неравноправни клаузи , поради което и заявлението за издаване на заповед за изпълнение за правилно е било отхвърлено.

Обжалваното разпореждане като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

По изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 17.05.2024г., постановено по ч.гр.д.№ 8033/2024г. на ПдРС, в частта, в която е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *****, за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против Й. А. И., с ЕГН: **********, за договорна лихва в размер на 876.52 лева за периода от 15.04.2022 г. до 12.04.2024 г. и за 627.92 лева- обезщетение за забавено плащане за периода 16.04.2022 г. – 08.05.2024 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3