Решение № 8975 от 05.08.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 8975 гр. София, 05.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20211110126582 по описа за 2021 година

В. ЮЛ. Т. и В.Г. Павлова - Т. са предявили против ЗАД „ОЗКЗастраховане“ АД осъдителни искове с правно основание чл. 463 от КЗ във вр. с чл. 9, ал. 1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на всяка една от ищците следните суми: сумата от 16960.48 лв., частичен иск от сумата от 47383.56 лв., представляваща разликата между платеното и действително дължимото застрахователно обезщетение, съгласно застрахователна полица № 0501230201700012/08.09.2017 за настъпилата на 07.03.2018 г. трудова злополука, в резултат на която е починал общия наследодател Ю. Е.

Т. ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 13.05.2021 г. до окончателното заплащане, сумата от

4513.73 лв., лихва за забава начислена върху претендираната главница за периода от 11.09.2018 г. до 26.04.2021 г., както и сумата от 193.21 лв., лихва за забава върху изплатената застрахователна сума в размер на 19320 лв. за периода от 11.09.2018 г. до 16.10.2018 г.

Ищците твърдят, че техния наследодател Ю. Е. Т. по силата на трудов договор от 24.02.2017 г. е заемал длъжността „Работник, обслужващ спомагателни съоръжения „приемни ями“ в „Мини открит въгледобив“ ЕАД, който на 07.03.2018 г. в резултат на злополука е загинал.

Злополуката била призната за трудова с разпореждане на НОИ, ТП – Перник, което било потвърдено съгласно определение № 147 от 26.06.2018 г. по описа на АС - Перник. Работодателят на загиналия имал сключен договор за задължителна застраховка „Трудова злополука“ с ответника. Посочва се, че на 05.04.2018 г. била заявена претенция № 0501-230-0001-2018 в резултата на което ответникът на 16.10.2018 г. бил заплатил на всяка една от ищците 1 сумата от по 19320 лв. Посочва се, че след получаване на сумите с молби от 05.11.2018 г. и от 26.01.2021 г. е поискано от ответника преизчисляване на получените обезщетение, доколкото същото не било изчислено правилно, което не било сторено, поради което била подадена жалба пред КФН. Ищците посочват, че с решение № 45 от 08.04.2021 г. по гр. д. № 1580/20 по описа на ВКС били уважени техни искове с правно основание чл. 200 КТ срещу работодателя на техния наследодател, като било образувано от тяхна страна и изпълнително дело пред ЧСИ Мендов за събиране на сумите. Твърди се, че съгласно чл. 8, ал. 1 от НЗЗРСРТЗ размерът на дължимото обезщетение следвало да се определи като брутното трудово възнаграждение на починалия работник в размер на 1588.18 лв. се умножи по 84 месеца, от която сума следвало да се приспадне вече заплатеното от ответника обезщетение. Поради забава от страна на ответника се дължала и мораторна лихва. Претендират разноски. Пред съда процесуалният представител на страните поддържа исковата молба претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове, като счита същите за недопустими и неоснователни. Посочва, че с плащането на сумата от 19320 лв. на всяка една от ищците ответникът е изпълни задължението си по застрахователния договор. Посочва се, че имало груба небрежност от страна на пострадалия при настъпването на злополуката, като с поведението си допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. При определяне на размера на обезщетението следвало да се вземе предвид изключителния принос на пострадалия при настъпване на вредоносния резултат. Посочва се, че исковете били предявени в завишен размер. Неоснователни били и акцесорните искове за лихва за забава. Моли съда да отхвърли предявените искове. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата молба, претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата за наличието на валидно правоотношение по застраховка „Трудова злополука“ между ответника и „Мини открит въгледобив“ ЕАД съгласно застрахователна полица № 0501230201700012/08.09.2017, настъпването в срока на договора /07.03.2018 г./ на застрахователно събитие трудова злополука, в резултат на която е починал общия наследодател на ищците Ю. Е. Т., заплащането от ответника на всяка една от ищците на застрахователно обезщетение в размер на сумата от 19320 лв., извършено на дата 16.10.2018 г., както и че по предявените искове по чл. 200, ал. 1 от КТ от страна на ищците срещу „Мини открит въгледобив“ ЕАД има постановено решение № 45 от 08.04.2021 г. постановено по гр. д. № 1580/2020 г. по описа на ВКС, което е влязло в сила на 08.04.2021 г.

Представен е препис-извлечение от акт за смърт на Ю. Е. Т., 2 от който е видно, че същият е починал на 07.03.2018 г.

Съгласно удостоверение за наследници с изх. № 1553 от 13.03.2018 г. издадено от община Перник се установява, че Ю. Е. Т. след смъртта си е оставил наследници по закон: В.Г. Павлова – Т. – съпруга и В.

ЮЛ. Т. – дъщеря.

Съгласно разпореждане № 24 от 02.04.2018 г. на ТП на НОИ – Перник се приема, че декларираната злополука от осигурителя „Мини открит въгледобив“ ЕАД, станала с Ю. Е. Т. се приемала за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО.

По делото е представен трудов договор № 22/24.02.2017 г., сключен между Ю. Е. Т. и „Мини открит въгледобив“ ЕАД, съгласно който наследодателя на ищците е назначен на длъжност „работник, обслужващ спомагателни съоръжения“ /приемни ями/ с основно месечно възнаграждение в размер на 460 лв. и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 0.8 % за всяка прослужена година.

От представеното удостоверение с изх. № 0102/0104 от 26.04.2018 г. издадено от „Мини открит въгледобив“ ЕАД се установява, че лицето Ю.

Е. Т. работи на трудов договор и получава брутен доход в размер на 1588.18 лв. /за м.09.2017 г./.

По делото е представено решение № 45 от 08.04.2021 г. постановено по гр. д. № 1580/2020 г. по описа на ВКС, съгласно което е отменено въззивно решение № 19 от 16.01.2020 г., постановено по в. гр. д. № 563/2019 г. по описа на Пернишкия окръжен съд, в частта, с която „Мини открит въгледобив“ ЕАД, е осъдено да заплати на В.Г. Павлова - Т. и на В. ЮЛ. Т., обезщетения за причинени от смъртта на техния наследодател Ю. Е. Т., в резултат на трудова злополука, станала на 07.03.2018 г., неимуществени вреди, както следва: за разликата над 60 680 лв. до 80 680 лв. за първата ищца и за разликата над 36 680 лв. до 50 680 лв. за втората ищца, както и в частта, с която е присъдена на Пернишкия окръжен съд държавна такса в размер на 730 лв. и вместо това са отхвърлени предявените от В.Г. Павлова - Т. и В. ЮЛ. Т. срещу „Мини открит въгледобив“ ЕАД, искове с правно основание чл. 200, ал.1 КТ, за сумите от 20 000 лв. за първата ищца и 14 000 лв. за втората ищца, представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател Ю. Е. Т., настъпила в резултат на трудова злополука на 07.03.2018 г., като е оставено в сила въззивно решение № 19 от 16.01.2020 г., постановено по в.гр.д. № 563/2019 г. по описа на Пернишкия окръжен съд в останалата обжалвана част.

Представено е удостоверение по изп. д. № 20208460400060 по описа на ЧСИ Орлин Мендов, от което се установява, че ищците се явяват взискатели, а „Мини открит въгледобив“ ЕАД се явява длъжник и при съобразяване на решение № 45 от 08.04.2021 г. постановено по гр. д. № 1580/2020 г. по описа на ВКС и извършените прихващания към 24.08.2021 г.по изпълнителното дело нямало събрани принудително суми или доброволни плащания и дългът бил в общ размер на 130596.13 лв.

3

По делото е представена застрахователна полица по застраховка „Злополука“, подвид „Трудова злополука“ № 0501230201700012 от 08.09.2017 г., сключена между ответника и „Мини открит въгледобив“ ЕАД за 671 бр. работници и служители по средно списъчен състав. Застраховката е сключена при определена застрахователна сума в размер на 48688405.08 лв. за период от 12 месеца от 09.09.2017 г. до 08.09.2018 г. Представени са и Общи условия на застраховка „Злополука“.

Представена е и застрахователната преписка на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД във връзка с настъпилото застрахователно събитие, като към нея са приложени уведомление за настъпило застрахователно събитие от 05.04.2018 г. Представена е и жалба с вх. № 541 от 16.08.2018 г. от В.Г. Павлова – Т., с което се иска заплащане на застрахователно обезщетение. Представена е молба с вх. № 800 от 05.11.2018 г. от В.Г. Павлова – Т. до ответника, с която е поискано разяснение за определяне на размера на полученото обезщетение.

Представен е отговор на ответника с изх. № 16-1013 от 21.11.2018 г., в който е посочено, че изплатеното обезщетение е определено на база трудов договор № 22 от 24.02.2017 г. и отговаряло на условията на чл. 8, т. 2 от Наредбата за задължителното застраховане на работници и служители.

Представено е и писмо с изх. № 99-9957/09.02.2021 г. от ответника, съгласно което на ищеца В.Г. Павлова – Т. е посочено, че обезщетение е определено на база трудов договор № 22 от 24.02.2017 г. и отговаряло на условията на чл. 8, т. 2 от Наредбата за задължителното застраховане на работници и служители.

Представена е и покана за доброволно изпълнение с вх. № 16-5 от 26.04.2021 г., съгласно която ищците са покани ответникът да им заплати в седем дневен срок от получаването сумата от 33920.96 лв., представляваща разликата между изплатеното и дължимото застрахователно обезщетение, сумата от 386.4 лв. лихва за забава върху изплатеното застрахователно обезщетение за периода от 11.09.2018 г. до 16.10.2018 г. и сумата от 9027.47 лв. лихва за забава върху неизплатеното застрахователно обезщетение за периода от 11.09.2018 г. до 26.04.2021 г. Във връзка с поканата е представено е и писмо с изх. № 99-11708 от 28.04.2021 г. от ответника, съгласно което размерът на определеното застрахователно обезщетение оставал непроменен.

По делото е постъпила справка от „Мини открит въгледобив“ ЕАД, съгласно която средно списъчния състав на дружеството към 08.09.2017 г. е 670 човека.

Представено е и поименно щатно разписание на работниците и служителите на обогатителна фабрика при „Мини открит въгледобив“ ЕАД към 08.09.2017 г., от което е видно, че Ю. Е. Т. е заплата по щат 460 лв.

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият съдебен кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че размерът на трудовото възнаграждение, получено от Ю. Е. Т. за месец 09.2017 г. /месеца на сключване на застрахователната полица/ е както следва: основана заплата 460 лв., работа по график на официални празници 4

50.84 лв., бонус 19 лв., заработка по норма 878 лв., извънреден труд 136.18 лв., нощен труд 44.16 лв. или общо 1588.18 лв. Вещото лице е посочило, че за изчисляване на обезщетението следвало да се определят трудовите възнаграждения с постоянен характер, каквото се явявала основната заплата, а график на официални празници, заработка по норма, извънреден труд и нощен труд не били възнаграждения с постоянен характер. Вещото лице е посочило, че по отношение на заработка по норма е поискало допълнителна информация за начина на изчисляване, като същата не била постоянна и еднаква всеки месец, като зависела от вида ж.п. вагони, които са били обработени от бригадата през работния месец, както и от количеството разтоварени въглища. През конкретния месец било работено по три различни разценки за тон разтоварени въглища, като нормения работник заработвал първо основната си заплата и изработеното над нея била заработката му по норма. Тя можел а да бъде различна всеки месец, а можела и да няма такава, ако работникът не покриел основната си заплата. Вещото лице е посочило, че при изчисляване на размера на обезщетението по Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите е 38640 лв., като е взела предвид, конкретния размер на брутното трудово възнаграждение с постоянен характер /460 лв. основно възнаграждение/, които суми били заплатени на 16.10.2018 г.съгласно заключението размерът на лихвата за забава върху главницата от 38640 лв. за периода от 11.09.2018 г. до 16.10.2018 г. бил 386.40 лв. В открито съдебно заседание вещото лице посочва, че при вариант на определяне на застрахователното обезщетение на база застрахователната сума, посочена в застрахователната полица, разделена на общия брой лица – 671, то застрахователната сума за едно лице е 72560.96 лв.