Решение № 67 от 14.04.2025, Районен съд - Нова Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Нова Загора, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА при участието на секретаря ИРЕНА Н. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА Гражданско дело № 20242220100708 по описа за 2024 година

Постъпила е искова молба от „Електроразпределение Юг“ ЕАД с ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ № 37, с адрес за връчване на книжа - [email protected]. чрез юрисконсулт Г. К. против „ГЕОКАР“ ЕООД ЕИК 119617550, със седалище гр.Нова Загора, ***, представлявано от управителя Г.Д.С. с цена на иска 10 110,54 лева.

В нея ищецът твърди, че при извършване на селскостопанска дейност на 14.12.2023г. в землището на село Караново, общ.Нова Загора служители на „Геокар“ ЕООД повреждат имущество, собственост на ищеца, счупват ЖР стълб с № 134 на ВСН Асеновец. За установяване на непозволеното увреждане бил съставен Констативен протокол за нанесени щети № 2/ 14.12.2023г. и подписан от служителите на „Електроразпределение Юг“ ЕАД К.П. и В.К. и от управителя на „Геокар“ ЕООД Г.С.. Стойността на вложените материали и труд за възстановително-ремонтни дейности била в размер на 10 110.54 лева и била издадена Фактура № 5000611671/ 19.12.2023г.. В Калкулация съгласно КП № 2/ 14.12.2023г. били описани вложените материали и необходимите работни часове за отстраняването на повредата.

Ищецът счита, че на осн.чл.49 от ЗЗД „Геокар“ ЕООД носи отговорност за нанесените му вреди, причинени от неговите служители, изразяващи се в повреждане на имуществото на „Електроразпределение Юг“ ЕАД. За него съществувал правен интерес от предявяването на иска, защото до този момент претендираната сума не била заплатена и моли след доказване на тнвърденията му да бъде постановено решение, с което да бъде осъден „Геокар“ ЕООД да заплати на „Електроразпределение Юг“ ЕАД сумата от 10 110.54лв., представляваща стойността на материалите и труда за възстановяване на повреденото 1 имущество по фактура № 5000611671/ 19.12.2023г., ведно със законната лихва върху посочената главница от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумите. Моли да му бъдат присъдени направените в съдебното производство разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Геокар“ ЕООД, представлявано от управителя Г.С., с което заявява, че оспорва изцяло основателността и размера на предявение осъдителен иск и моли да бъде отхвърлен от съда като неоснователен и недоказан.

С отговора не се оспорват фактите, че е съставен на 14.12.2023г. Констативен протокол за нанесени щети № 2/ 14.12.2023г. и е подписан от управителя на „Геокар“ ЕООД Г.С., както и твърдението, че не е платена сумата от 10 110.54 лв по издадена Фактура № 5000611671/ 19.12.2023г. от фирмата. Изрично се оспорват твърденията на ищеца, че при извършване на селскостопанска дейност на 14.12.2023г. в землището на село Караново, общ.Нова Загора служители на „Геокар“ ЕООД са повредили имущество, собственост на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, както и че стойността на вложените материали и труд за възстановително-ремонтни дейности по възстановяване на ЖР стълб възлизат на стойност 10 110.54 лева.

Ответникът твърди, че притежава като физическо лице земеделска земя в землището на с.Караново, общ.Нова Загора, която „Геокар“ ЕООД обработва като земеделски производител. В имот с обща площ от около 60 дка, се намирал ЖР стълб, който по-късно разбрали, че бил собственост „Електроразпределение Юг“ ЕАД. На 14.12.2023г. Г.С. обработвал земята с продълбочител на около десетина метра от ЖР стълба, който се наклонил в посока север и паднал на земята, без да му оказва физическо въздействие.

Управителят сигнализирал на телефон 112 заради падналите на земята електропроводници и пристигнали на място полицейски екипи и група на „ЕР Юг“ ЕАД. Бил съставен констативен протокол без да бъде извършен близък оглен на стълба и да бъдат установени причините за падането, който му бил връчен на място. Едва вечерта, когато се прибрал Г.С. прочел съдържанието на протокола и разбрал, че той и „Геокар“ ЕООД са нанесли щетата на ЖР стълба с вписан номер, който бил нечетлив на неговия екземпляр.

На следващия ден ответникът в присъствието на свидетели установил, че краката на железния стълб били корозирали и от самата корозия са се счупили,както и че няма следи от физическо въздействие от външната страна, вкл. и от трактор или друга селскостопанска техника. Незабавно изготвил и депозирал писмено уведомление до ищеца с вх.№ 88418/ 20.12.2023г., на което получил формален отговор с изх.№ 88418-1-16/ 02.01.2024г..

Ответникът счита, че предявеният иск е допустим, но е неоснователен и недоказан и следва да се отвърли като такъв. Оспорва предявеният иск по размер и счита, че повредената вещ не е заместена с аналогична, а е поставена вещ с по-високо качество и цена, които не са били нужни в конкретния случай. Счита, че размерът на обезщетението следва да бъде определен с експертиза от вещо лице, което първо да установи на каква стойност е увредената вещ и каква е пазарната цена на ремонта за отстраняването на причинената 2 вреда. При условията на евентуалност, ако съдът счете, че следва да бъде ангажирана отговорността на дружеството, прави възражение за това, че са налице основанията по чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на отговорността на „Геокар“ ЕООД поради съпречиняване на вредите от страна на ищеца. Според него това обстоятелство следва да намали отговорността му и респективно дължимото обезщетение с 70 % поради наличие на съпричиняване. Притендират се направените съдебни разноски.

С писмения отговор се оспорва истинността на всички представени към исковата молба писмени доказателства относно тяхната вярност, като се твърди, че вписаните в тях факти и обстоятелства не отговарят на действителните. Оспорва се стойността на отделните видове работи, посочени в документите, като се твърди, че не са пазарни. Не се оспорват датите, на които са съставени и подписани, нито тяхното авторство. Моли се да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане от страна на ответника и да бъде прието като доказателство приложеното Уведомление вх.№ 88418/ 20.12.2023г..

Ищецът моли да се допуснат като доказателства по делото приложените към ИМ такива, което искане съдът намира за основателно с оглед изясняване на фактическата обстановка по делото.

Съдът след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Ищецът е собственик на вещта, която е била повредена - ЖР стълб с № 134 на ВСН Асеновец. На 14.12.2023г. е установено, че стълбът, находящ се землището на село Караново, общ.Нова Загора, е бил повреден /счупен/, за което е бил съставен и подписан Констативен протокол за нанесени щети № 2/ 14.12.2023г. в присъствието на служители на ищеца и ответника Г.Д.С., в качеството му на управител на „Геокар“ ЕООД - земеделски производител, извършваш селскостопанска дейност в близост до вещта. На същата дата е получено входящо повикване в 04:06 часа на телефон ЕЕН 112 от телефонен номер *** от лице, което се е представило за Г.Д.. От страна на оператор на ЕЕН 112 на 14.12.2023г. в 14:10 часа е осъществено повикване към оператор в кол-център на EVN България. В резултат на получените сигнали са изпратени на място екипи на РУ Нова Загора и на „ЕР ЮГ“ АД за установяване на място достоверността на получените сведения от спешния телефон и обезопасяване на аварията. След установяване на място на действителната фактическа обстановка е бил съставен посочения констативен протокол за нанесени щети в присъствието на подписалите го лица. Представена е фактура от страна на ищеца за направени разходи за възстановяването на вещта в размер на 10 110.54 лева съгласно Фактура № 5000611671/ 19.12.2023г., които е заплатил след повреждането на стълба и с които е възстановил унищожената вещ.

От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:

Между страните съществува облигационно отношение, породено от факта на причиняване на вреда от страна на ответника, а именно: при извършване на селскостопанска дейност на 14.12.2023г. в землището на село Караново, общ.Нова Загора служители на 3

„Геокар“ ЕООД повреждат имущество, собственост на ищеца „Електроразпределение Юг“ ЕАД, като счупват ЖР стълб с № 134 на ВСН Асеновец, за което бил съставен Констативен протокол за нанесени щети № 2/ 14.12.2023г. и подписан от служителите на „Електроразпределение Юг“ ЕАД К.П. и В.К. и от управителя на „Геокар“ ЕООД Г.С..

Стойността на вложените материали и труд за възстановително-ремонтни дейности била в размер на 10 110.54 лева и била издадена Фактура № 5000611671/ 19.12.2023г.

Предявеният иск, с правна квалификация по чл.49, във вр. с чл.45 от ЗЗД, е допустим, а разгледан по същество е частично основателен, по следните съображения:

Между страните не се спори, че на 14.12.2023год. е съставен Констативен протокол за нанесени щети № 2 от 14.12.2023год., който е подписан от представителя по закон на ответното дружество — Г.Д.С., както и фактът, че „ГЕОКАР“ Е.ООД не е заплатило на „Електроразпределение Юг“ ЕАД сумата 10 110,54 лв по издадена Фактура № 5000611671.

Оспорват се всички останали изложени в исковата молба твърдения от фактическо естество.

Деликтната отговорност уредена в чл. 45 - 54 от ЗЗД произтича, от общото законово задължение да не се вреди другиму. Законът използва понятието "непозволено увреждане", въпреки че терминът е неточен, защото неизпълнението по облигационно правоотношение и вредите, настъпили от това, също са непозволени. Съгласно чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Тази отговорност се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.

Подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В процесния казус, безспорно се установи от изложеното по-горе, че в резултат на нарушение на правилата при извършване на селско-стопанска дейност от страна на ответника, ищецът е претърпял имуществени вреди.

Правен интерес от предявяване на такъв иск възниква, когато към деня на подаване на исковата молба вредите не са доброволно отстранени. За да бъде ангажирана отговорността по чл. 45 от ЗЗД, следва да са налице няколко предпоставки, а именно: 1. Деяние, 2.

Противоправност на деянието, 3. Вреда, 4. Причинна връзка между деянието и вредата, 5.

Вина и 6. Липса на доброволно поправяне на вредите.

Първата предпоставка в настоящия казус е налице. На посочената по-горе дата и място е възникнало произшествие с участието на ответника Г.С., в лично качество и като управител на ответното дружество „Геокар“ ЕООД.

Втората предпоставка за противоправност на деянието, също е налице. Безспорно се установи, че при управление на МПС-трактор, е нарушил правилата за работа в сервитутната зона на елемент от енергопреносната система. От приобщения в качеството на доказателство по делото, аудио-запис от „Национален телефон 112“ безспорно се установява, че сигнал за настъпилото произшествие подава лично Г.С., от личния си телефонен номер, 4 като заявява че е „бутнал“ процесния стълб, докато е извършвал маневра назад.

Третата предпоставка за вреда също е налице. Тя се изразява в счупване на елемент от енергопреносната инфраструктура – ЖР стълб № 134. Стойността и според издадената фактура № 5000611671/19.12.2023г. е на стойност 10 110,54 лева. По делото е приета съдебно-икономическа експертиза, съгласно която разходите, вложени за отстраняване на повредата са в размер на 10 110,54 лв. с ДДС.

Четвъртата предпоставка за причинна връзка между деянието и вредата също е налице. Безспорно е, че в резултат на въздействие – обработка на земеделска земя със специализирана техника е настъпило процесното вредоносно събитие.