Решение № 54 от 04.02.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Бургас, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Таня Т. Русева Маркова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20252100502012 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на процесуалния представител на „Център за спешна медицинска помощ –Бургас“–ответник по гр.д. № 1397/2024 г. по описа на РС-Несебър , против решение № 356/20.10.2025г., постановено по делото , с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на И. Д. К. от *** ,извършено със заповед № РД-16-5/25.09.2024 г. наработодателя на осн.чл 344 ал. 1 т. 1 КТ ,постановено е възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „медицинска сестра „ и ответникът е осден да заплати на ищцата направените разноски по делото ,както и държавна такса на осн.чл. 78 ал. 6 КТ.

В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно

,постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано ,при вътрешно противоречие на мотивите ,включително и логическа неправилност и противоречие между 1 установените факти и направените извод .Не са обсъдени и съобразени доказателствата по делото ,както и направените от ответната страна възражения ,както и не е съобразена посочената от тази страна съдебна практика .

Съдът не е обсъдил спора по същество ,както и подробно описаните в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина – основания за уволнението на ищцата , а е приел единствено ,че процесната заповед е незаконосъобразна поради нарушение на разпоредбата на чл. 333 ал.

3 КТ – а именно че работодателят не е пискал предварително съгласие за уволнението от НС“Защита „,чиито член и секретар е била ищцата .Счита се ,че това заключение е неправилно и необосновано .Подробно се излагат съображения ,че ищцата не се ползва съ закрилата по чл. 333 ал.3 КТ ,доколкото не е била под такава закрила-не е имала качеството на единствен секретар на синдикалната организация ,както е нямала и качеството на първи /организационен секретар , а и не е можела да бъде такъв според устава на организацията .

Сочи се ,че преди започването на конкретното дисциплинарно производство работодателят не е бил уведомен ищцата да е била член на синдикат и член на синдикално ръководство .В хода на дисциплинарното производств е било получено писмо от 15.08.2024 г. от НС „Зацина „ ЦСМПБургас ,с което работодателят е уведомен ,че на проведено събрание е било избрано ново ръководство на секцията и ищцата е избрана за секретар .Работодателят е поискал потвърждение с писмо от 19.08.2024 г. до НС“Защита „ ,както и представянето на протокола от събранието за избор на новото ръководство .Последвали са още две писма от работодателя с подобно съдържание ,на които не е даден отговор ,не е дадена никаква информация относно избора на нови органи на соченото събрание.С това се счита ,че работодателят е изпълнил задължението си за проверка дали уволнявания работник се ползва със закрилата по чл. 333 ал. 3 КТ.Напротив – информацията ,която работодателят е имал към датата на издаване на заповедта ,налага извод ,„е ищцата не е единствен ,както и не е първи секретар на синдикалната организация и че тя не се ползва със закрилата по КТ –тя е посочена на второ място ,което не е отречено и от синдикалните органи,които не са посочили тя да е първи секретар.Според самия устав на НК“Защита „ в предприятието не може да има двама секретари ,респ.ищцата 2 не може да бъде първи секретар .Дори и да се приеме обаче ,че ищцата е избрана като втори секретар ,с оглед разпоредбата на §1 т. 6 ДР на КТ тя не се ползва със специалната закрила по чл. 333 ,доколкото разширяването на кръга синдикални дейци,ползващите се с тази защита , е в противоречие със закона /цитирана е и съдебна практика /. Тези изводи не могат да бъдат опровергани и т представеното писмо от НС Защита от 04.03.2025 г.,постъпило в хода на делото ,което е твърде неясно и не кореспондира с останалите доказателства и не променя факта,че работодателят е проявил достатъчно активност и е изискал съответната информация ,за да изясни въпроса дали съответният служител се ползва с такава закрила .По-скоро е налице недбросвестност от страна на синдиката и злоупотреба с право от страна на ищцата .Всички тези възражения не са обсъдени от съда .Напротив ,съдът се е мотивирал с това ,че към момента на избора на ищцата за секретар ,другият секретар бил в продължителен болничен,поради което ищцата била единствен секретар ,което не е подкрепено с никакви доказателства /напротив ,установено е ,че ищцата е била в продължителен отпуск по болест/.Съдът е игнорирал всички доказателства – кореспонденцията преди издаване на заповедта за уволнение между работодателя и синдиката ,участието в преговори за КТД на секретаря М. Т. ,а не на ищцата .Протоколът от събранието на СС „Защита „ и писмото от НС“Защита „ са били оспорени от ответника ,включително че са с невярно съдържание , антидатирани ,както и че събранието не е имало кворум .Счита се ,че неприемането на писмени доказателства във връзка с проведеното събрание –списъка ,2 бр. фишове и 2 бр. заявления ,е процесуално нарушение на съда ,а според въззивника става дума за система от косвени доказателства ,създаващи убеждението ,че избора на ищцата не е бил законосъобразен и че не тя , а М. Т. е първи секретар на синдикалната организация .

Ето защо се счита ,че неправилно заповедта е отменена заради нарушение на чл. 333 ал. 3 КТ и се моли за отмяна на решението .

По същество на спора се ,счита ,че липсват законови нарушения при издаване на атакуваната заповед и са спазени изискванията на закона .Подробно се излагат доводи за спазване изискванията на чл. 193 КТ ,спазване на законоустановения срок за издаване на заповедта ,както и процедурата по връчването й .Заповедта е мотивирана ,основателна и обоснована ,като 3 описаните в нея нарушения на трудовата дисциплина са доказани по делото .Подробно са описани всяко нарушение и доказателствата за извършването му . Сочи се и че съдът не се е произнесъл по искането за поправка на допусната очевидна фактическа грешка при изписването над държавната такса.

Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се отхвърлят исковите претенции .Моли се за приемане на приложени писмени доказателства по опис ,с които страната се опитва да докаже предприетите от работодателя активни действия за изясняването на фактите и обстоятелствата относно функциите на двамата секретари на синдикалната организация и снабдяването с протокола за избор ,както и от друга страна – пълното бездействие от страна на синдикалната организация.Макар и да става дума за косвени доказателства ,въззивникът счита ,че във връзка и с останалите писмени доказателства тези документи ще послужат за доказване на твърденията им.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцовата страна,с който се оспорва въввизваната жалба и се счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения.

Сочи се ,че неправилно е твърдението ,че ищцата не се ползва със синдикална закрила,тъй като решението за избора й на секретар било прието в нарушение на устава на НС“Защита „.Подчертава се ,че дори и при направено оспорване от работодателя ,съдът не може да проверява законосъобразността на проведения избор и спазването на някаква процедура или представителност , а следва да го зачете в решението си –чл. 33 КТ /като се цитира и съдебна практика/Независимо от това се излагат и съображения ,че изборът на ищцата за секретар на секцията не е незаконосъобразен ,включително и че решението е взето с необходимото мнозинство .Точно в тази връзка се оспорва искането за приемане на доказателства във връзка с законосъобразността на решението на събранието на синдикалната секция за избор на ищцата като секретар ,за което е недопустим съдебен контрол .

Оспорват се и твърденията ,че ищцата не може да се ползва със синдикална закрила поради недобросъвестно поведение-опровергава се и относимостта на цитираната съдебна практика във въззивната жалба към 4 настоящия казус.

Подробно се обсъжда заповедта за уволнение по същество ,като се навеждат съображения по всички посочени в нея нарушения на трудовата дисциплина Затова се настоява за потвърждаване на решението .

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Делото е трудово –за отмяна на наложено дисциплинарно наказание „уволнение „,възстановяване на ищцата на предишната й длъжност и присъждане на разноските по делото .

Няма спор, че ищцата И. К. е заемала длъжност *** при ответника, явяващ се нейн работодател – Център за спешна медицинска помощ –Бургас .

(ЦСМП-Бургас ), с място на работа ФСМП-Несебър , както и че със заповед № РД-РД-16-5/25.09.2024 г. на директора на лечебното заведение, редовно връчена на 26.09.2025 г., на ищцата се налага дисциплинарно наказание „уволнение“.

Основното възражение в исковата молба е, че не е спазена императивната 1 разпоредба на чл. 333, ал. 3 от КТ, тъй като работодателят е бил длъжен, но не е поискал предварително съгласие от Национален синдикат „Защита “ за уволнението на ищцата.

Във връзка с този спорен въпрос първостепенният съд е посочил ,че от приетия по делото правилник за вътрешния трудов ред в ЦСМП-Бургас се установява, че същият е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище гр. Бургас , ул. „Успенска „ № 1 и осъществява дейността си на територията на Бургаска област. Центърът се състои се от 11 филиали, разположени на територията на Бургаска област – а именно ФСМП –Бургас ,ФСМП-Несебър ,Средец ,Айтос ,Карнобат,Созопол,Поморие ,Царево ,Руун ,Сунгурларе и Малко Търново . Работодател, по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, е ЦСМП-Бургас като трудовото правоотношение възниква между ЦСМПБургас . и съответния работник/служител, с място на работа съответния ФСМП – арг. от 12 от Правилника.

Ищцата е сключила трудов договор с ЦСМП –Бургас , като към момента на уволнението, полага своя труд във ФСМП-Несебър.

5

Национален синдикат „Защита “ (НС „Защита “), съгласно чл. 1 от приетия Устав, е доброволна синдикална организация на полагащите труд в икономическите дейности по Националния класификатор на икономическите дейности (НКИД), упражняващите свободни професии, самоосигуряващи се лица, които не са работодатели по смисъла на §1, т. 1 от КТ, работещите на надомна работа, безработни които приемат този устав, обединени в З. на професионалните си и социалните си интереси.

Съгласно чл. 37 от Устава на НС „Защита“, синдикатът е изграден от синдикални секции, фирмени синдикални организации, национални синдикати и областни синдикални организации. Членството в синдиката може да бъде индивидуално и колективно, като индивидуалните членове са тези физически лица, отговарящи на изискванията на чл. 1 от Устава, за които е невъзможно да бъде включени в синдикална секция, а колективните членове на НС „З.“ са Синдикална секция, Фирмена синдикална организация, Национален синдикат по отрасъл/икономическа дейност и Областна синдикална организация към НС „З.“ – чл. 12, 13 и чл. 14, ал. 1 от Устава .Съответно ,синдикалната секция в съответното предприятие се учредява от не по-малко пет дееспособни ФЛ – чл. 14, ал. 2 и чл. 42, ал. 1 от Устава. Общото събрание на синдикалната секция избира своето ръководство, състоящо се от председател и секретар с мандат четири години, като на всяко общо събрание могат да присъстват представители на ръководните и/или контролните органи на НС „З.“ – чл. 44, ал. 3 и ал. 5 от КТ.

В случая, синдикална секция на Национален синдикат „Защита “ е учредена в ЦСМП-Бургас, видно от удостоверение № 033/15.08.2024 г., издадено от синдикалната организация. Тъй като ЦСМП-Бургас се състои от 11 филиали, тоест е налице териториална разсредоточеност (термин, използван в Устава), следва да се приеме, че синдикална секция обхваща всички филиали, част от структурата на ЦСМП-Бургас.