Определение № 1199 от 15.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1199 гр. София, 15.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина И.

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Диляна Господинова Касационно търговско дело № 20258002900675 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по касационна жалба, подадена от Я. А. Д. срещу решение № 25 от 10.01.2025 г., постановено по в.гр.д. № 199/2023 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, с което е потвърдено решение № 663 от 16.11.2022 г., постановено по гр.д. № 3156/2021 г. по описа на РС – Благоевград.

Касаторът Я. А. Д., който има качеството на ответник в образуваното исково производство, се представлява при подаване на касационната жалба от особен представител, който е назначен от първоинстанционния съд на основание чл. 47, ал. 6 ГПК.

Съгласно нормата на чл. 47, ал. 6 ГПК на особения представител, който е назначен от съда да представлява ответника в исковото производство по този ред, се дължи възнаграждение, което се определя от съда, като той има право на възнаграждение за всяка инстанция, пред която осъществява процесуално представителство. В случая се установява, че при администриране на подадената касационна жалба Окръжен съд – Благоевград не е определил възнаграждение на назначения на ответника Я. А. Д. особен представител за процесуалното представителство, което той следва да извърши пред касационната инстанция по касационната жалба, подадената от тази страна, поради което това трябва да бъде направено от касационния съд, пред който делото вече е образувано и е висящо.

Размерът на възнаграждението следва да бъде определен с оглед правната и фактическа сложност на делото, като нормата на чл. 47, ал. 6 ГПК не трябва да се 1 прилага в частта, в която в нея е предвиден минимален праг, под който съдът не може да определя това възнаграждение, чрез препращане към минималните размери на адвокатските възнаграждения за съответния вид работа, установени в Наредба № 1/2004 г., издадена от Висшия адвокатски съвет, тъй като противоречи на правото на ЕС, съгласно задължителното тълкуване на член 101, параграф 1 ДФЕС, дадено в Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд. Съобразявайки предмета на предявените искове, за разглеждане на които е образувано делото, тяхната цена, както и вида и обема на действията по защита, които особеният представител може да извърши в производството пред касационния съд, настоящият състав определя възнаграждение на особения представител на ответника адвокат З. Г. И. в размер на 500 лв. Разноските за заплащане на това възнаграждение съгласно чл. 47, ал.

6 ГПК трябва да се поемат от ищеца в производството „Юробанк България“ АД.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение в размер на 500 лв., дължимо за касационното производство на назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на касатора Я. А. Д..

УКАЗВА на „Юробанк България“ АД в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото доказателство за внесен по сметка на ВКС депозит в размер на 500 лв. за разноски за заплащане на възнаграждение на особения представител, назначен на Я. А. Д..

При неизпълнение на указанията в срок делото да се докладва за предприемане на действия за принудително събиране на сумата за разноски по реда на чл. 77 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3