Решение № 92 от 24.09.2025, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. *****, 24.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С.С.С. при участието на секретаря Л.Д.Б. като разгледа докладваното от С.С.С. Гражданско дело № 20241860100287 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от К. Р. Р., ЕГН:

********** срещу И. Д. Р., ЕГН: **********, с която се иска съдът да признае за установено, че ответникът дължи на ищцата сумата от 1500 лв., представляваща сбор от 2/3 от месечния наем на нает от нея апартамент за периода от септември 2023г. до януари 2024г., претендират се и разноски.

В исковата молба се твърди, че ответникът И. Р. е бивш съпруг на ищцата К. Р., като бракът им е прекратен по силата на решение №72/30.07.2021г., постановено по гр.д. № 446/2021г. по описа на РС-*****, с което е одобрено споразумение. Твърди се, че със същото споразумение, инкорпорирано и утвърдено от съда с решението по гр.д. № 446/2021г. на РС-***** ответникът И. Р. е поел и задължение за плащане на 2/3 от месечния наем на нает от бившата му съпруга апартамент/друго жилище, но не повече от 300 лв.

Ищцата счита, че ответникът й дължи сума за наем в размер на 1500 лв., формирана като сбор от сумата на наето от нея жилище а месеците септември 2023г.,октомври 2023г., ноември 2023г., декември 2023г. и януари 2024г. Сочи се, че поради непогасяване на задължението, произтичащо от постигнатото между тях споразумение от страна на И. Р., ищцата е подала заявление по чл.410 ГПК до РС-*****, претендирайки горепосочената сума от 1500 лв., по което искане е образувано ч.гр.д. № 61/2024г. на РС-***** и е издадена заповед за изпълнение, срещу която И. Р. е подал възражение, в което заявява, че не й дължи претендираната сума. Това обуславяло правния й интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на вземането.

В проведеното съдебно заседание ищецът чрез упълномощен процесуален представител поддържа исковата молба, излага съображения по същество и претендира разноски. Ответникът лично и чрез процесуален представител оспорва претенцията.

Като обсъди доводите на страните и прецени събраните поделото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна.

Установи се от доказателствата, че с решение №72/30.07.2021г., постановено по гр.д.

№ 446/2021г. по описа на РС-***** е прекратен с развод по взаимно съгласие бракът между 1 страните и е одобрено споразумение между тях, което в частта относно имуществените отношения предвижда задължение на ответника, а именно: И. Д. Р., ЕГН ********** се задължава да заплаща на К. Р. Р.а /с фамилно име след прекратяването на брака – Р./, ЕГН ********** сума в размер на 2/3 от месечния наем на нает от нея апартамент друго жилище, но не повече от 300.00лв., считано от датата на сключване на договор за наем. Решението е влязло в законна сила на 30.07.2021 г.

Установява се от писмените доказателства, че с договор за наем от 29.08.2023 г. ищцата К. Р. Р. е наела за временно и възмездно ползване недвижим имот: апартамент, с площ от 73 кв. м., находящ се в гр. София, ж.к. Гоце Делчев, бл. 7А, вх. А, ет. 3, ап. 8, който недвижим имот ще се ползва за жилище. Договорът е сключен за срок от една година, считано от 01.09.2023 г.

Установява се от писмените доказателства че въз основа на договора, посоченият недвижим имот е предаден на ищца с представен приемо-предавателен протокол.

Установява се от договора и представените разписки, че уговореният наем за имота е в размер на 600 лв. месечно, като наемната цена в същия размер е заплатена от ищцата на наемодателя за месеците от септември 2023г. до януари 2024г. вкл.

Установи се от приложеното ч.гр.д. № 61/2024 г. по описа на РС *****, че ищцата е предявила по реда на заповедното производство вземане за сумата от 1500 лв. за заплащане на 2/3 от месечния наем на нает от К. Р. апартамент, но не повече от 300 лева, поето от И. Р. със споразумение, инкорпопирано и утвърдено от съда с Решение № 72/30.07.2021 г., постановено по гр. д. № 446/2021 г. по описа на РС – *****.

Била издадена заповед № 66/23.02.2024 г. по ч.гр.д. № 61/2024 г. по описа на РС *****, по което е разпоредено длъжникът И. Д. Р. да заплати на кредитора К. Р. Р. сумата 1 500,00 лева (хиляда и петстотин лева), представляваща главница за период от 01.09.2023 г. до 31.01.2024 г.като вземането произтича от следните обстоятелства: Задължение за заплащане на 2/3 от месечен наем на нает от Клаина Р. апартамент/друго жилище, но не повече от 300 лв., посто от И. Р. със Споразумение, инкорпорирано и утвърдено с Решение №72/30.07.2021г., постановено по гр.д. № 446/2021г. по описа на РС-*****. Претендираната сума от 1500 лв. е формирана като сбор от сумата, дължима за месеците: септември 2023г., октомври 2023г., ноември 2023г., декември 2023г. и януари 2024г. по 300 лв. за всеки от посочените месеци. Срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът и ответник по настоящото дело депозирал възражение по чл.414 ГПК.

При така установеното съдът достига до следните изводи.

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – за признаване за установена дължимостта на сума, за заплащането на която е поето договорно задължение. По предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД в тежест на ищцата бе да докаже сключването на договора, който твърди, че е инкорпориран в споразумение по чл.51 СК, че е изпълнила своето задължение по договора, както и размера на задължението на ответника.

Доказа се, че между страните е съществувало облигационно правоотношение породено от утвърденото споразумение. Доказа се основанието на вземането на ищеца – същият е сключил предвидения договор за наем на жилище, по който е заплатил за исковия период наемната цена. Същата следва за исковия период да бъде възстановена от ответника в размер на 2/3 от нея, но не повече от 300 лв. Доказа се основанието и размера на ищцовата претенция. Доказаха се основанията на предявения установителен иск по чл. 422 ГПК – предшестващото заповедно производство и подаването на възражение, обусловило правния интерес от предявяване на установителен иск. С оглед изложеното съдът следва да признае за установено вземането на ищеца към ответника за исковата сума.

Разноски по делото са сторени от ищеца за Адвокатско възнаграждение по 2 настоящото производство- 500 лева;за платена държавна такса по настоящото производство – 31,15лева; разноски по заповедното производство не са присъждани в полза на ищеца.

Посочените суми следва да се отнесат в тежест на ответника. Така мотивиран РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО основание чл.422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД по заповед № 66/23.02.2024 г. по ч.гр.д. № 61/2024 г. по описа на РС ***** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК задължението на И. Д. Р., ЕГН: ********** за заплащане на К.

Р. Р., ЕГН: ********** на сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/ - задължение, произтичащо от споразумение, утвърдено с решение №72/30.07.2021г., постановено по гр.д.

№ 446/2021г. по описа на РС-***** и представляващо сбор от суми за месечен наем, дължими за месеците: септември 2023г., октомври 2023г., ноември 2023г., декември 2023г. и януари 2024г. по 300 лв. за всеки от посочените месеци.

ОСЪЖДА И. Д. Р., ЕГН: ********** да заплати на К. Р. Р., ЕГН: ********** сумите от 500 лева – разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото производство и 31,15 лева – разноски за платена държавна такса по настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Софийски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – *****: _______________________

3