Решение № 80 от 03.07.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Велико Търново, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН Г.

ХРИСТО ТОМОВ при участието на секретаря Атанаска Ст. И.а в присъствието на прокурора Е. Ив. Д. като разгледа докладваното от КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА Наказателно дело за възобновяване № 20234000600076 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава ХХХІІІ НПК.

Производството е образувано по искане за възобновяване на наказателното производство по наказателното производство по ВНОХД 85/2022 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдена присъдата по НОХД № 669/2021 г. на РС -Велико Търново, подадено от осъденото лиц e К. Г. С., чрез упълномощения му защитник адвокат И. Ц.. Посочени са касационните основания на чл. 348, ал. 1, т. 13 НПК в подкрепа на правното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Изложени са оплаквания, че присъдата е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като в мотивите съдът е приел за доказани фактите, предмет на обвинението без да посочи, въз основа на кои доказателствени материали, както и какви са правните съображения за взетото решение.

На следващо място се навежда довод, че присъдата е постановена въз основа на неистински показания на свидетел, спрямо когото са подадени жалби в РП-В. Търново за лъжесвидетелстване.

Според защитника, са допуснати съществени процесуални нарушения по чл.

348, ал. 2, т. 2-4 НПК, които са неотстраними, както и това е довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимия и до постановяване на неправилно решение.

Допускането на съществени процесуални нарушения е довело до неправилно приложение на материалния закон. Мотивите на съда не са изготвени в съответствие с чл. 14 НПК, чл. 18 НПК, чл. 107, ал. 2 НПК и чл. 305, ал. 3 НПК. В мотивите съдът приема, че е налице неизпълнение на заповед за защита от домашно насилие и упражнено физическо насилие, като не става ясно въз основа на какви доказателства са 1 формирани тези изводи. Непосочването въз основа на кои доказателствени материали съдът е приел за установени обстоятелствата, включени в предмета на обвинението, е съществено процесуално нарушение. Иска се възобновяване на производството, като се отмени решението на въззивния съд и делото се върне за ново разглеждане на същия съд.

В съдебно заседание прокурорът оспорва искането. Счита обжалваната присъда за правилна и законосъобразна. Моли искането да се остави без уважение.

В съдебно заседание осъденото лице С. и неговият защитник поддържат искането. Излагат доводи в негова подкрепа. Молят да се уважи искането, като се възобнови производството, да се отмени решението на въззивния съд и делото да се върне за ново разглеждане.

В правото си на последна дума осъденото лице К. Г. С. иска да се възобнови производството, като делото се върне за ново разглеждане.

Апелативен съд – Велико Търново, след като извърши проверка за наличие на наведените в искането основания за възобновяване на делото в пределите на правомощията си по чл. 347 НПК, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на същото е акт от кръга на визираните в чл. 419 НПК, който не е проверен по касационен ред.

Искането е подадено от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 1 НПК в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 НПК. От съдържанието му се извежда оплакване за наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК във връзка с допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон по чл. 348, ал. 1, т. 1 -3 НПК. Разгледано по съществото искането е неоснователно по следните съображения:

С Присъда № 1/18.01.2022 г., постановена по НОХД № 669/2021 г. на Районен съд – Велико Търново подсъдимият К. Г. С. е признат за виновен в това, че:

1. В периода 11.07.2020 г. - 04.02.2021 г. в гр. Велико Търново при условията на продължавано престъпление не изпълнил Заповед за защита № 1 от 09.01.2020 г. на Районен съд гр. В. Търново, издадена на основание Решение № 57 по гр.д. № 3628/2019 г. на Районен съд В. Търново, с която се задължава да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М. М. Я.а, както и Заповед за защита № 16 от 23.11.2020 г. на Районен съд Велико Търново, издадена на основание Решение № 797 по гр.д. № 2518/2020 г. на Районен съд В. Търново, с която му се забранява да приближава М. М.

Я.а, жилището, което обитава в гр. В. Търново, ********, местоработата й, както и местата за социални контакти и отдих за срок от 9 месеца, както следва:

- на 11.07.2020 г. не изпълнил Заповед за защита № 1 от 09.01.2020 г. на Районен съд В. Търново, като дърпал и блъскал с ръце М. М. Я.а;

- на 02.09.2020 г. не изпълнил Заповед за защита № 1 от 09.01.2020 г. на Районен съд В. Търново, като блъскал с ръце М. М. Я.а, хванал я за врата отзад и натискал главата й към земята, след което напъхал букет с цветя в пазвата й;

- на 03.10.2020 г. не изпълнил Заповед за защита № 1 от 09.01.2020 г. на Районен съд В. Търново, като скочил и застъпил краката на М. Я., дърпал я и я блъскал с ръце назад, след което с химикал надрал гърдите й;

- на 17.10.2020 г. не изпълнил Заповед за защита № 1 от 09.01.2020 г. на Районен съд В.Търново, като дърпал и блъскал с ръце М. М. Я.а;

2

- на 18.10.2020 г. не изпълнил Заповед за защита № 1 от 09.01.2020 г. на Районен съд гр. В. Търново, като блъснал с ръце М. М. Я.а и я съборил на земята;

- на 21.01.2021 г. не изпълнил Заповед за защита № 16 от 23.11.2020 г. на Районен съд Велико Търново, като приближил М. М. Я.а и жилището й в гр. В.

Търново, **********, застанал и стоял на улицата пред къщата й, като останал там продължително време;

- на 28.01.2021 г. не изпълнил Заповед за защита № 16 от 23.11.2020 г. на Районен съд В. Търново, като приближил М. М. Я.а и жилището й в гр. В. Търново, *********, застанал и стоял на улицата и на тротоара пред къщата й, а след като Я. излязла, й викал през прозореца на автомобила си: „Къде, ма, оууу", „Къде си оставила детето", „Къде, мааа", продължил да я следва с автомобила си, докато върви;

- на 04.02.2021 г. не изпълнил Заповед за защита № 16 от 23.11.2020 г. на Районен съд В. Търново, като приближил М. М. Я.а и жилището й в гр. В. Търново, *********, застанал и стоял на улицата и на тротоара пред къщата й, а след като Я. излязла, й викал през прозореца на автомобила си: „Къде е детето", „Защо си го оставила само", поради което и на основание чл. 296, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 вр. с чл.

36, чл. 54 и чл. 57, ал. 1 от НК му е наложено наказание една година лишаване от свобода.

2. В периода 02.09.2020 г. - 03.10.2020 г. в гр. Велико Търново при условията на продължавано престъпление причинил на М. М. Я.а леки телесни повреди, като деянията са извършени в условията на домашно насилие, както следва:

- на 02.09.2020 г. чрез блъскане с ръце и хващане с ръка за врата и стискане причинил на М. М. Я.а лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на меките тъкани в областта на врата и двете й раменни стави, довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, а именно временно разстройство на здравето, опасно за живота й, съпроводено с болка и страдание по време на възстановително-оздравителния процес за срок около 10-12 дни;

- на 03.10.2020 г. чрез блъскане с ръце, скачане с крака върху ходилата и надиране с химикал в областта на гърдите, причинил на М. М. Я.а лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на меките тъкани в областта на гърдите и на двата й крака, довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а именно временно разстройство на здравето, неопасно за живота й, съпроводено с болка и страдание по време на възстановително-оздравителния процес за срок около 10-12 дни, поради което и на основание чл.131, ал. 1, т. 5а, във вр. с чл. 130, ал. 1, вр. с чл.

26, ал. 1 вр. с чл. 36 и чл. 54 от НК му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК е определено общо наказание измежду наложените по-горе такива, като е определено общо най-тежко наказание от една година лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години.

Със същата присъда подсъдимият К. Г. С. е признат за невинен в това, че в периода 21.01.2021 г. - 04.02.2021 г. в гр. Велико Търново системно да е следил М. М.

Я.а, като заставал и стоял пред дома й в гр. Велико Търново, ул. „Никола Габровски" № 50, наблюдавал жилището й, а когато Я. излизала извън него, я следвал с лек автомобил, като деянието е извършено в условията на домашно насилие и е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 144а, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК.

С Решение № 124/28.11.2022 г. по ВНОХД 85/2022 г. на Окръжен съд – Велико 3

Търново е потвърдена присъдата. Същата е влязла в сила на 28.11.2022 година.

Решението на въззивния съд не е подлежи на касационна проверка по жалба или протест, поради което на основание чл. 412, ал. 1, т. 1 НПК е влязло в сила от момента на постановяването му.

На първо място е необходимо да се посочи, че когато се иска възобновяване на наказателно производство, по което са постановени съдебни актове на първа и на въззивна инстанции, подлежи на проверка по реда на Глава ХХХІІІ НПК постановения съдебен акт от последната от тях. Настоящият състав на Апелативния съд ще изследва наличието на твърдяните основания за възобновяване при осъществената дейност от въззивната инстанция.

Приоритетно следва да се разгледа оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като въпросите относно правилното приложение на закона и справедливостта на наказанието могат да бъдат решени само, ако фактите по делото са установени при спазване на процесуалните правила за събиране, проверка и оценка на доказателствените материали и не са налице съществени процесуални нарушения, които да съставляват основание за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане.

Настоящият състав на съда счита, че оплакването за допуснато съществено нарушение по чл.348 ал.1 т.2 НПК е лишено от основание. Липсват допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила. В съответствие с правилата на чл.13 и чл.107 ал.2 и ал.3 от НПК са допуснати и събрани от него всички доказателства необходими за разкрИ.ето на обективната истина и изясняване на обстоятелствата по делото, влизащи в предмета на доказване по чл.102 от НПК. Видно от мотивите на първоинстанционната присъдата и на въззивното решение, вътрешното убеждение на решаващите съдилища по фактите, относно приетите за установени фактически положения, е формирано при спазване на правилата на чл.14 ал.1 и чл.107 ал.5 от НПК, въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, съобразно изискванията на закона.

Мотивите на присъдата на първоинстанционния съд са изготвени в съответствие с изискванията на чл.305 ал.3 от НПК, като съдът е посочил какво приема за установено, въз основа на кои доказателствени материали, какви са правните му съображения за взетото решение. Прието е, че от показанията на св. М. Я., В. Я., В. В., Р. Р. и П. В. се установяват времето, мястото, начина на извършване на инкриминираните деяния. Показанията на изброените свидетели са възприети за достоверни и съответно са кредитирани от решаващия съд, тъй като не са констатирани съществени противоречия между тях. Следователно може да се приеме, че мотивите макар и пестеливи по отношение дължимия доказателствен анализ, отговарят на изискванията на чл.305, ал.3 НПК.

Въззивният съд е проверил изцяло правилността на присъда на първата инстанция в пределите, предвидени в чл.314 НПК. В конкретния случай мотивите на въззивното решение не се отличават с особена юридическа прецизност. Вместо да изложи възприетите факти, които счита за доказани и правните си изводи, контролираната инстанция е вложила „copy –past“ в акта си мотивите на първостепенния съд. Въпреки това във въззивното решение има отговор на наведените възражения и доводи във въззивната жалба, поради което може да се приеме, че съдържанието на съдебния акт, макар и в минимална степен удовлетворява 4 изискванията на чл.339 ал.2 от НПК, тъй като мотивите на първоинстанционната присъда, с които въззивният съд се е солидаризирал, съответстват с изискванията на чл.305 ал.3 от НПК, както и на тези по чл.14 ал.1 от НПК. В съдебните актове на решаващите инстанции по фактите е даден отговор на основните въпроси, включени в предмета на доказване, относно извършването на престъпленията по чл. 296, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК и по чл.131, ал. 1, т. 5а, във вр. с чл. 130, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, авторството и вината на подсъдимия С..