Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2538 от 09.10.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2515/2024
Вид
Определение № 2538
Подписан
09.10.2024
Състав
Даниела Дончева, Капка Павлова, Красимир Маринов

Цитирани разпоредби

  • чл.124,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2538 гр. София, 09.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20241000502515 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК и е образувано по повод жалба, подадена от П. Ж. П. против определение № 12372 от 07.08.2024г., постановено гр.№ 3267/ 2023г. по описа на СГС, с което производството по делото е прекратено като недопустимо. В жалбата не са изложени конкретни доводи относно незаконосъобразността на същото.

Жалбата е допустима доколкото е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна, която е освободена от заплащане на държавна такса и следва да бъде разгледана по същество. При преценка на основателността на жалбата апелативният съд в изпълнение на задължението си да извърши цялостна проверка на обжалвания акт съобразно разясненията, дадени с ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС намира следното:

Гр.д. № 3267/2023г. по описа на СГС е образувано по повод подадена искова молба от П. Ж. П. против В. М., А. И. П., К. П. С., К. В. В., К. П. Г., В. М., Д. М. Д., М. М. Х., К. Г. Д. и Д. Ж. А.. Със същата е предявен иск за осъждане на тези лица да заплатят на ищеца обезщетение в размер на 300 000лв. за претъпени от същия имуществени вреди и 300 000лв. обезщетение за неимуществени вреди.

Конкретните действия, посочени от ищеца са :

=отправяне на заплахи от страна на В. М. към него без да е конкретизирано какви са тези заплахи;

= извършване на публична продан от А. И. П. в качеството му на ДСИ и съставяне на постановление за възлагане на имот, собствен на ищеца и неговата съпруга като по отношение на това лице се поддържа, че той всъщност не е назначен на такава длъжност.

Посочените действия били извършени в съучастие с К. П. С., който бил ръководител на ОПГ.

1

На следващо място са изложени твърдения, че по съдебно дело,без да е ясно кое, са представени множество фалшифицирани документи на лицата А. И. П. като се твърди,че същият е охранител в МВР и са изброени няколко документа,за които се твърди, че са фалшиви. Последните били съставени заедно с лицето,посочено като съучастник в дома на последния.

В същото време се посочва, че фалшивите документи са съставени и заверени от съдия М. Т. Т. и съдия К. Г. без обаче същите да са посочени като ответници по делото..

По отношение на ответника М. М. Х. се твърди, че същият има четири самоличности.

На следващо място са изложени твърдения, че са съставени множество /тридесет и пет броя/ документи без същите да са конкретизирани, с които били извършени зловредни действия. Това било извършено в съучастие с кмета на Община- Хасково С. Д./ който също не е ответник по делото/ и главния архитект на общината, чието име не е посочено.

Посочва се, че в резултат на „зловредните дейния“ имотът бил отнет, опожарен и съборен и след това на същото място била построена двуетажна къща без титул за собственост.

С разпореждане от 21.03.20203г. СГС е оставил исковата молба без движение като е дал указания на ищеца да обоснове правния си интерес от завеждането на исковата молба, както и да изложи точно обстоятелствата ,довели до гражданскоправния спор, и въз основа на тях да отправи искането си към съда. Указано е ищецът ясно и последователно да изложи претенцията си като очертае спора и отправи искането към съда.

С уточняваща молба от 11.04.2023г. ищецът е поискал от съда да изиска гр.д.

№254/2023г. на ОС-Стара Загора, в което се сдържали доказателства за „извършените незаконосъобразни деяния“ и др.

На 11.10.2023г. е подадена молба от назначения в резултат на предоставената на ищеца правна помощ адвокат. В тази молба се посочва, че се иска посочените от ответника десет лица да отговарят при условията на солидарност . Посочено е също, че ищецът и съпругата му са били собственици на недвижим имот, находящ се на адрес гр.***, ул.“***“ № *. В резултат на множество извършени действия и бездействия от тези лица, изразяващи в използване на фалшиви документи и др. имотът бил отнет незаконно, след което опожарен и съборен до основи. Поради това на ищеца били причинени имуществени и неимуществени вреди. Имуществените се изразявали в лишаването му от възможността да ползва имота си, за който твърди, че е незаконно отнет, а по отношение на неимуществените вреди – в преживените негативни емоции - болки и страдания. Не е посочено в кой момент и какви точно са конкретните действия, извършени от всеки един от ответниците, нито за какъв период са търпени вредите.

С обжалваното определение градският съд е приел, че искът се основава на твърдения за претърпени вреди в резултат на извършено престъпление от общ характер и доколкото по делото няма данни за наличие на влязло в сила присъда по отношение на ответниците или за уважен иск по чл.124,ал.5 от ГПК,то искът е недопустим, тъй като гражданският съд не може да по същество да установи дали едно деяние е престъпление 2 по смисъла на НК.

Въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно като краен резултат по следните съображения:

Редовността на исковата молба изисква ясни твърдения относно фактите, които, според ищеца, пораждат субективните права, чиято защита се претендира. Отговарящата на посоченото в чл.127 и чл.128 ГПК съдържание искова молба гарантира нормалното развитие на исковия процес, постановяването на допустимо съдебно решение и правото на защита на ищеца и ответника в производството. С оглед на това чл.129, ал.1 ГПК е вменил в задължение на съда да следи за редовността на исковата молба. Когато съдът констатира нередовност на същата, той е длъжен да я остави без движение и да укаже на ищеца да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, както и да му посочи възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.

В настоящия случай изложените в исковата молба твърдения не дават възможност ясно да бъде очертан предметът на спора, поради което съдът е изпълнил посоченото погоре задължение да даде указания на ищеца да приведе същата в съответствие с изискванията на закона като му е предоставил и правна помощ съобразно направеното искане в тази насока.

С подадените две уточнителни молби не са изпълнени дадените от първоинстанционния съд указания ищецът да изложи точно обстоятелствата, довели до гражданскоправния спор, тъй като не са посочени конкретните факти, които очертават спорния предмет и от които ищецът черпи правата си. При това положение са налице предпоставките на чл.129, ал.3 от ГПК и исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото –прекратено.

Поради съвпадението на крайните определение ще следва да бъде потвърдено. изводи на двете инстанции, атакуваното

Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 12372 от 07.08.2024г., постановено гр..№ 3267/ 2023г. по описа на СГС, с което производството по делото е прекратено като недопустимо.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в едноседмичен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките чл.280 от ГПК.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4