Решение № 265 от 27.11.2024, Окръжен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. Габрово, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Димитрова при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско дело № 20244200500442 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на ищеца по делото „Ч. пропърти“ ЕАД и насрещна въззивна жалба на ЕТ“Б.- В. Б.- Д. Б.“ и „Алу бета“ ЕООД против Решение №282/06.06.2024г. по гр.д.№749/2023г. на РС Габрово, с което е признато за установено по предявения от "Ч. Пропърти" ЕАД срещу ЕТ „Б.-В. Б.-Д. Б." и „Алу Бета" ЕООД иск с правна квалификация чл.108 ЗС, че ищецът е собственик на 98.6813 % идеални части от част от поземлен имот, с идентификатор **, с площ 143.52кв.м., с дължина 18.40метра и ширина 7.80метра, представляваща бетонна площадка, разположена непосредствено между южната фасада на сграда с идентификатор **.27 и западната фасада на сгради с идентификатори **.4 и **.7 и на север от сграда с идентификатор **.25, без да достига до нея, придобито въз основа на сключен договор за продажба на търговско предприятие от 11.08.2022г. Отхвърлен е иска ответниците да бъдат осъдени да му предадат владението върху тази част, както и иска, с правна квалификация чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат поставената телена ограда и разположените строителни отпадъци в тази част. Ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумата от 917,80лв.-разноски, а ищеца да заплати на ответниците разноски в размер на 2295лв.

В жалбата се твърди, че съдът приел, че в съдебното заседание от 16.11.2023г. признал, че оградата, която е препятствала достъпа му до част от поземлен имот, с идентификатор **, с площ от около 180кв.м., е премахната, съответно фактическата власт върху тази част му е предадена.

Твърди се, че независимо от направеното признание на процесуалния представител на ищеца с молби от 16.11.2023г. и от 28.11.2023г. съдът дължал произнасяне по предявения иск на основание събраните по делото доказателства. Направеното от страната признание на факт се преценява от съда с оглед всички обстоятелства по делото. При разпита на свидетеля М. Г. било установено, че владението върху площта е предадено от „Алу Бета" на управителя на „Г.и" ООД, т.е. владението не било предадено на ищеца -„Ч. Пропърти" ЕАД, а на трето лице.

Тъй като исковата молба по ревандикационния иск била надлежно вписана в имотния регистър, то каквито и да е било действия на ответниците по предаване на владение на имота на трето лице нямали действие срещу ищеца. От гореизложеното следвало, че 1 ревандикационния иск следва да се уважи в цялост

За да отхвърли негаторния иск съдът приел, че „нито е доказано ответниците да са предприели изграждането на вече премахнатата ограда и да са оставили строителните отпадъци, нито тези въздействия (с неизвестен автор) да са създали пречки пред ищеца за ползване/достъпване на собствените му недвижими имоти, което е установено от заключението на вещото лице. Отделен е въпросът, че тези въздействия са преустановени в хода на производството''. В предявената от ищцовата страна молба във връзка с разпореждане на съда било уточнено преустановяването на кое конкретно въздействие върху кой конкретен обект от ПС е предмет на исковете по чл.109 от ЗС и/или кои конкретни последици от това въздействие ищецът претендира да бъдат премахнати от ответниците.

Строителните отпадъци-парчета от стари тухли, късове разбит бетон и стара мазилка до сграда **.7 и **.8 не били предмет на негаторния иск. Ответниците доброволно били премахнали собствените си строителните отпадъци-алуминиеви профили, каси за прозорци, стъклопакети и други, разположени на бетонната площадка, вкл. телената ограда.

С Решение №37/11.05.2023г. по адм.дело 11/2023 на Административен съд-гр.Габрово било оставено в сила по жалба на ответника ЕТ „Б.-В. Б.-Д. Б." „Разпореждане №ПР-ПБЗНГБ1-6-1/04.01.2023г. В посоченото решение било отразено, че през дворна площ се осъществява достъпът до сграда с идентификатор **.7 по КККР на гр.Габрово, собственост на търговското дружество, подало сигнал до РСПБЗН. В хода на проверката било установено, че свободната дворна площ, разположена вдясно, непосредствено пред входа на цеха, се използва не по предназначение и в нарушение на нормативно установените изисквания за безопасност при пожар, като на място били складирани стари дървени дограми и други материали, което е възприето като нарушение на чл.16, ал.1 и чл.20, т.1 от Наредба №8121з-647/2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите.

Жалбоподателя обжалва разноските присъдени в полза на ответниците, като моли, в случай на отмяна на първоинстанционното решение да бъдат присъдени изцяло направените от него разноски пред първоинстанционния и въззивния съд. Моли съда да отмени обжалваното решение, като незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано.

В депозирания по делото отговор на въззивната жалба се твърди, че същата е недопустима поради липса на правен интерес за въззивника „Ч. пропърти" ЕАД, тъй к атопо същество представлявала искане за изменение на разноските. Диспозитивът на обжалваното решение в пълна степен съответствал на изложените в хода на съдебното производство твърдения и признания за факти, направени от „Ч. пропърти" ЕАД, като самият въззивник неколкократно направил искане за отхвърляне на предявените искове поради реализиране на претендираните права в хода на производството. Въззивната жалба е неоснователна, тъй като постановеното по делото решение било правилно. В хода на съдебното дирене пред първата инстанция не били представени каквито и да било доказателства, нито, че някой от ответниците е извършил описаните в исковата молба действия, нито че тези действия по някакъв начин смущават правото на ищеца като съсобственик на поземления имот и построените в него сгради. Самият ищец заявил, че след премахването на описаната в исковата молба ограда била поставена нова такава от свързаното с него лице и негов праводател „Г.и" ООД, претендиращ за качеството „управител" на имота. Свидетелят Г. заявил, че не е виждал ответникът Д. В.в Б. нито да поставя ограда или строителни отпадъци, нито да премахва такива, както и че не може да каже чии служители са поставили оградата и строителните материали и чии служители са ги премахнали. Свидетелят дори заявил, че строителни материали са поставяни в процесната част от имота от ищеца „Ч. пропърти" ЕАД, като същите и към датата на заседанието се намирали там. Следвало да се има предвид и очевидната свързаност на посочения свидетел с ищеца по делото. Моли съда да присъди направените разноски пред въззивната инстанция.

В насрещната въззивна жалба се излагат твърдения, че първоинстанционото решение в частта, в която е признато за установено по иска по чл.108 ЗС, че „Ч. пропърти" ЕАД е собственик на 98.6813 % ид. части от поземлен имот с идентификатор **, с площ 143.52кв.м., с дължина 18.40метра и ширина 7.80метра, представляваща бетонна площадка, разположена непосредствено между южната фасада на сграда с идентификатор **.27 и западната фасада на сгради с идентификатори **.4 и **.7 и на север от сграда с идентификатор **.25, без да достига до нея, придобито въз основа на сключен договор за продажба на търговско предприятие от 11.08.2022г., сключен с „Г.и" ООД е неправилно.

2

Съдът приел за неоснователно възражението на ответната страна за нищожност на договор за продажба на търговско предприятие от 11.08.2022г., сключен между „Г.и" ООД и ищеца „Ч. пропърти" ЕАД, поради нарушение на добрите нрави, изразяващо се драстична нееквивалентност на насрещните престации. В рамките на съдебното дирене пред първата инстанция била изготвена съдебно - икономическа експертиза, от чието заключение се установявало, че стойността на търговското предприятие на „Г.и" ООД по смисъла на чл.15 от ТЗ е 2157,72лв. Договорената цена била в размер на 550000лв, т.е повече от 218 пъти по висока от стойността на търговското предприятие на „Г.и" ООД към датата на сключване на договора. Съгласно правната теория и съдебната практика значителната липса на еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те са опредени като граница на свободата на договаряне, предвидена в чл.9 от ЗЗД. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, като отхвърли предявения от „Ч. пропърти" ЕАД иск по чл.108 от ЗС в неговата установителна част.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

Въззивната и насрещна възивна жалба са подадени в срок, от надлежни страни и срещу акт, подлежащ на обжалване. Предвид на това същите са процесуално допустими.

Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо. Решението е обжалвано изцяло.

За да постанови решението си първоинстанционния съд е приел следното : в съдебно заседание, проведено на 16.11.2023г. ищецът признал, че оградата, която е препятствала достъпа му до част от поземлен имот, с идентификатор **, с площ от около 180кв.м., е премахната, съответно фактическата власт върху тази част му е предадена и намиращите се в същата част строителни отпадъци са отстранени, но спорът следвало да бъде разрешен по същество единствено с оглед отговорността за разноските. С молба от 28.11.2023г. ищецът в изпълнение на дадени от съда указания, излага твърдения, че ответникът му е предал владението и е премахнал отпадъците и оградата, докато ответникът оспорвал той да е извършил тези действия и в което оспорване се изразявал спорът между страните. След премахване на оградата, което е довело до възстановяване пълноценното упражняване на фактическата власт върху имота, както и премахването на строителните отпадъци, неблагоприятните въздействия върху правото на собственост са преустановени, смущаването на правото е прекратено, което довело до отпадане на правния интерес от провеждане на производството. Ищецът вече не е носител на засегнато от правен спор материално право и няма интерес да търси съдебната му защита. С предявените искове се цели резултат, който вече е обективно осъществен – фактическата власт е предадена, оградата е премахната, както и са отстранени складираните отпадъци.

Кой правен субект е предприел поведението, в което е изразен този резултат, било без правно значение за процесуалната допустимост на исковете. Отпадането е по твърдения на субекта, търсещ правна защита.

Първоинстанционният съд приел по възражението на ответниците относно договора за прехвърляне на търговски предприятие, че ответниците са трети лица по отношение на сделката, в резултат на която от ищеца е придобито правото на собственост върху процесните недвижими имоти и затова твърденията за нищожност, основани на нееквивалентност на престациите биха могли да бъдат поддържани само при наличие на правен интерес, а такъв е налице само ако нищожността би рефлектирала в тяхната правна сфера, като обектът на правото на собственост се върне в нея или бъде стабилизирано неговото транслиране в полза на ответниците. Интерес е налице и за отпадане на активната материална легитимация на ищеца по предявените искове.

Районният съд счита възражението за нищожност за неоснователно. Търговското предприятие е правна съвкупност и при придобиването включените в нея материални права, правни задължения и фактически отношения преминават в правната сфера на приобретателя. Тъй като се касае за съвкупност стойността на активите следва да бъде намалена със стойността на пасива и съответно фактическите отношения да бъдат оценени към момента на сключване на договора, за да е възможен извод за нарушена еквивалентност на разменените престации. В случая цената за придобитото търговско предприятие е в размер на 550000лв, при налични задължения от 696533,37лв и собствен капитал от 2517,72лв, без оценка на фактическите отношения, поради което не може да става въпрос за 3 драстична нееквивалентност, която да обуслови нищожност на сключения договор, съответно същият е годен юридически факт, породил правото на собственост на „Ч. пропърти" ЕАД с обект 98,6813% ид. части от процесните недвижими имоти. Това обуславяло основателност на установителния елемент от ревандикационния иск, а доколкото сам ищецът твърди, че си е възстановил фактическата власт върху процесната част от поземлен имот, с идентификатор **, с площ от 143,52кв.м., заградена на място с телена ограда, която по признание на „Ч. пропърти" ЕАД била поставена от него, след осъщественото премахване на съществувалата към предявявaне на исковата молба ограда. То това налагало отхвърлянето на осъдителната претенция, елемент от ревандикационния иск.