Акт № 4059 от 04.11.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4059 гр. София, 04.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно наказателно дело № 20251110213457 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. К. К., ЕГН: **********, чрез адв. М. П., срещу наказателно постановление № КПК-НП-240 от 17.07.2024 г. на Председателя на Комисия за противодействие на корупцията (КПК), с което на жалбоподателя на основание чл. 115, ал. 1 от ЗПК ( отм.) е наложено административно наказание глоба в размер на 1 600, 00 лева за нарушение на член 52, ал. 1, т. 1 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК (отм.).

Изложени са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт, поради което се претендира отмяната му. Сочи се, бланкетно, че не е осъществен съставът на нарушението.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. П., с пълномощно по делото, който поддържа жалбата по изложените съображения. Намира, че доколкото НП не е редовно връчено са ограничени правата на защита на жалбоподателя.

АНО, редовно призован, представлява се от юрк. М., който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Изложени са съображения, че правото на защита на жалбоподателя не е нарушено, доколкото АУАН му е бил връчен и същият в изложил възраженията си. От друга страна намира, че нарушението е безспорно установено. Претендира юрк. възнаграждение.

Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

През 2023 г. И. К. К. заемал длъжност „Директор на Общинско предприятие „Гори и земи в горски фонд – Костенец“, задължено лице по чл.

1

6, ал. 1, т. 50 от ЗПК /отм./, като за него възникнало задължение за подаване пред КПК на встъпителна декларация за имущество и интереси в едномесечен срок от влизане в сила на ЗПК /отм, т.е. до 06.11.2023 г.

На 15.01.2024 г. в дирекция "Публичен регистър" на КПК била направена проверка на получените и вписаните в регистрационните дневници декларации за имущество и интереси на лицата, които са задължени по ЗПК да подават декларации за имущество и интереси в едномесечен срок от встъпването в публична длъжност.

При проверката е установено, че И. К. не е подал в законоустановения едномесечен срок декларация по образец на основание чл. 52, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК.

Видно от писмо с вх. № КПК-ПР-481/10.11.2023 г., подадено от М. М., временно изпълняваща длъжността кмет на Община Костенец, КПК е информирана, че И. К., заема длъжността Директор на Общинско предприятие „Гори и земи в горски фонд – Костенец“.

Задължението по чл. 52, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК /отм./ не било изпълнено от К., доколкото на 29.01.2024 г. е депозирал декларация по чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК, единствено на електронен носител и образецът на декларацията е под формата на сканирани изображения и е тим „Ежегодна“ декларация по чл. 52, ал. 1, т. 2 от ЗПК /отм./.

Тъй като задължението не било изпълнено в срок свидетелят Д. съставил АУАН № КПК-АУАН-ПР-50 от 23.01.2024 година за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 1 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК (отм.), въз основа на който било издадено обжалваното НП. АУАН бил съставен в присъствието на двама свидетели, тъй като жалбоподателят бил редовно призован, но не се явил при съставянето му.

АУАН му бил връчен лично на 05.02.2024 г.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото доказателствени материали: показанията на свидетеля Д. и на писмените доказателства по делото, приети и прочетени по делото по реда на чл. 283 от НПК. Съдът се довери изцяло на цитираната доказателствена съвкупност, намирайки гласните и писмени доказателствени източници за безпротиворечиви и допринасящи за правилното изясняване на фактическата обстановка. На следващо място, съдът намира, че фактите по делото са безспорни, като между страните спорно е обстоятелството само дали жалбоподателят е задължено лице, по смисъла на ЗПК.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният АУАН и оспорваното НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна 2 процедура по връчването на АУАН. Действително НП не е било връчено на жалбоподателя, доколкото е отразено, че пратката не е била потърсена на посочения адрес, но правото му на защита не е било ограничено, доколкото съдът намира, че жалбата се явява процесуално допустима, с оглед неправилно изпълнената процедура по връчване на НП, тъй като изобщо не се установява да е бил търсен на адреса – единствено са приложени върнати в цялост известия за доставяне, които по никакъв начин не удостоверяват, че търсеното лице е напуснало адреса. Поради тези съображения, съдът намира, че не са налице нарушения на процесуалните правила, които да са съществени по своя характер и да са основание за отмяна на НП.

Законът за противодействие на корупцията е отменен със закона за изменение и допълнение на закона за Сметната палата, обн. 10.02.2026 г.

Функциите на Комисията за противодействие на корупцията по налагане на административни наказания, по силата на посочения закон, са поети от Сметната палата, като задължението за деклариране на имущество на посочените категории лица, са пренесени от ЗПК към Закона за Сметната палата – виж. чл. 75 ЗСП. Поради това, независимо от отмяната на посочения закон, който е действал към момента на извършване на нарушението, то деянието не е декриминализирано.

Чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК (отм.) сочи, че членовете на управителните органи на икономически обособените лица и структурни единици по чл. 13, ал. 4 от Закона за публичните финанси, както и управителите и членовете на органите на управление или контрол на общински или държавни предприятия и ръководителите на техните териториални поделения, кактои на други юридически лица, които са бюджетни организации по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси са сред лицата, които са задължени да декларират имуществото си както с встъпителна декларация, така ежегодно, тъй като те са сред лицата, които заемат публични длъжности.

Срокът за подаване на декларацията е визиран в чл. 52, ал. 1, т. 1 ЗПК декларация за имущество и интереси се подава в едномесечен срок от заемането на публичната длъжност – в конкретния случай в едномесечен срок от влизане в сила на ЗПК /отм./ - 06.11.2023 г.

В качеството „Директор на Общинско предприятие „Гори и земи в горски фонд – Костенец“ за И. К. е възникнало задължение да декларира имуществото и интересите си пред КПК в едномесечен срок от влизане на закона в сила от 06.10.2023 г. Декларацията дължима от жалбоподателя не е била подавана, подаване е декларация по чл. 52, ал. 1, т. 2 от ЗКП /отм./. С бездействието си жалбоподателят е осъществил състава на нарушението, за което е санкциониран, като в случая се касае за формално нарушение, тъй като законодателят не е предвидил настъпването на вредоносен резултат.

При съобразяване действията на жалбоподателя от обективна страна следва извод, че нарушението е извършено виновно, при форма на вината непредпазливост. Жалбоподателят не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

3

Неизпълнението на задължението е въздигнато в административно нарушение, за което в разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от ЗПК е предвидена санкция, която е глоба в размер от 1000 до 3000 лв.

Съдът намира, че АНО не е мотивирал в НП размера на наложената глоба в размер на 1600 лева. Така допуснатото нарушение на разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, а именно липса на преценка за отегчаващите и смекчаващите отговорността обостоятелства, не следва да се преценява като съществено процесуално нарушение, тъй като не е ограничило по никакъв начин правото на защита на жалбоподателя и е отстранимо от съда, чрез изменение на обжалваното НП и по отношение размера на наложеното административно наказание глоба, чрез намаляването му до минимума от 1000 лева, доколкото с посочения размер би се постигнала необходимата цел на наказанието.

Съдът намира, че не са налице основания за приложение на разпоредба та на чл. 28 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 28 ЗАНН предвижда, че за "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В конкретния случай не може да се приеме, че нарушението се явява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, имайки предвид характера на засегнатите обществени отношения, а именно изискванията в обществен интерес на публичност и прозрачност при лицата, заемащи висши държавни длъжностни чрез подаване в законоустановен срок декларации за имущество и интереси. Самото административно нарушение е формално, на просто извършване, осъществено чрез бездействие. От друга страна следва да се посочи, че в никой момент жалбоподателят не е изпълнил задължението, доколкото не е подал дължимата встъпителна декларация.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че процесното НП следва да се измени по отношение на размера на наложеното административно наказание глоба, което да бъде намалено от 1600 лева на 1000 лева.

При този изход на делото право на разноски имат и двете страни като с оглед изменението на НП на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 102,26 евро, а на АНО, в размер на 40,90 евро.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 7, т. 2, вр. ал. 2, т. 4 от ЗАНН, съдът,

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № КПК-НП-240/17.07.2024 г. на председател на Комисията за противодействие на корупцията, с което на И. К.

К., ********** е наложено административно наказание на основание чл. 115, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията за извършено нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК, като НАМЛЯВА размера на глобата от 1 600 (хиляда и шестстотин лева) лв. на 1000 (хиляда лева) лв /511,29 евро/.

4

ОСЪЖДА И. К. К., ********** да заплати на Сметната плата, сумата в размер на 40,90 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуалното им представителство пред СРС по делото.

ОСЪЖДА Сметната палата да заплати на И. К. К., **********, сумата в размер на 102,26 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за защита пред СРС по делото.

Решението на основание чл. 63в от ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- гр. С. на основанията предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5