Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 67 от 20.09.2021, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 288/2021
Вид
Решение № 67
Подписан
20.09.2021
В сила
09.11.2021
Състав
Румяна Стоева Калошева Манкова, Калина Стоянова Пенева, Кремена Илиева Лазарова

Цитирани разпоредби

  • чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.20, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.78а · Наказателен кодекс
  • чл.413, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Бургас , 20.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20212000500288 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 56 /12.03.2021 год. по гр.д.№1736/2020 год. по описа на Бургаския окръжен съд е осъден З.П.П., ЕГН **********, с адрес гр.***, да заплати на З.Д.П., ЕГН ***, с адрес гр.***, чрез адв.С.К., сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от нанесени средни телесни повреди в резултат от допуснато от ответника ПТП на 28.07.2017г. в гр.А., в района на комплекс „***“, община П., при управлението на МПС марка „***“, модел „***“, рег.№***-собственост на А.А.Г., при което е извършил нарушение на правилата за движение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, за което деяние ответникът е признат за виновен с влязло в сила решение №122 от 20.11.2018г. по НАХД №173 по описа на PCПоморие за 2018г., потвърдено с решение №37 от 25.10.2019г. на БОС по ВНАХД№73/2019г„ за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б “б“, пр.2 вр. чл. 342, ал.1, вр. чл.129, ал.2, пр.4 и 6, вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, както и сумата от 8785 /осем хиляди седемстотин осемдесет и пет/ лева-обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта - 28.07.2017г. до окончателното плащане, като е отхвърлен предявения иск за неимуществени вреди за горницата над уважения до предявения размер. Осъден е З.П.П. да заплати по сметка на БОС, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 2751,40 лева държавна такса. Осъден е З.П.П. да заплати на адвокат С.К. от БАК на осн. чл.38 от ЗА сумата от 1693 лева адвокатско възнаграждение.

1

Осъдена е З.Д.П. да заплати на З.П.П. сумата от 1565 лева съдебно-деловодни разноски.

1.Постъпила е въззивна жалба от З.Д.П., ЕГН ***, с адрес гр.***, чрез адв.С.К., срещу решението в частта, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 30 000 лв. до претендираните 60 000 лв. Изложени са съображения, че в обжалваната част решението е неправилно поради несъответстващ размер на обезщетението с действително претърпените от ищцата психически болки и страдания. Твърди се, че не е отчетено от съда, че младата възраст на ищцата е повлияла неблагоприятно за справяне с претърпените тежки психически травми от инцидента, тъй като след него съществено е бил променен нейния социален живот. Твърди се, че съдът правилно е установил вида и характера на физическите увреждания получени от ищцата при ПТП, като е изяснил релевантните обстоятелства по чл.52 от ЗЗД, но неправилно е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди, тъй като в случая са налице основания за присъждане на справедливо обезщетение в претендирания размер от 60 000 лв. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната част, за решаване на спора по същество с цялостно уважаване на предявения иск за неимуществени вреди и присъждане на пълния размер на направените разноски пред двете съдебни инстанции.

В дадения срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна З.П.П., ЕГН **********, с адрес гр.***, чрез адв.М.Т.. Изложени са съображения, че конкретните обстоятелства по делото сочат, че ищцата е възстановила нормалния си социален живот около месец след инцидента и не е страдала от липса на социални контакти, поради което решението е правилно в отхвърлителната му част, а жалбата на ищцата като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Направено е искане за отхвърляне на жалбата на ищцата и за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение.

2.Постъпила е въззивна жалба от З.П.П., ЕГН **********, с адрес гр.***, чрез адв.М.Т., срещу решението в частта, с която претенцията за неимуществени вреди е уважена за размера над 15 000 лв. и в частта, с която претенцията за имуществени вреди е уважена за размера над 4925 лв. Твърди се, че в обжалваните части решението е неправилно като незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Като необоснован е оспорен извода на окръжния съд за липсата на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. Твърди се, че по делото е установено, че тя е била без поставен обезопасителен колан, като е установено и обстоятелството, че това поведение на ищцата е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Твърди се, че съдът е приел за причинени по-големи неимуществени вреди от реално претърпените от ищцата, тъй като по делото са събрани доказателства, че тя се е възстановила много по-рано от соченото от нея възстановяване “месеци наред“. Според ответника присъденият размер от 30 000 лв. е силно завишен. Направено е искане за намаляването му до 15 000 лв. Оспорен е извода на окръжния съд, че фрактурите на двата предни горни зъба на ищцата са причинени при ПТП, твърди се, че тя не е установила изискуемата пряка причинна връзка, поради което заплатените от ищцата 3860 лв. за лечение на четири зъба не са имуществени вреди 2 причинени от процесното ПТП. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните части и за отхвърляне на иска над сочените във възивната жалба размери с присъждане на разноските по делото за двете съдебни инстанции.

В дадения срок е постъпил отговор от З.Д.П., ЕГН ***, с адрес гр.***, чрез адв.С.К..

Оспорено е твърдението на въззивника-ответник за бързо възстановяване на психиката и социалния живот на ищцата след инцидента, като е извършено позоваване на доказателства по делото. Сочи се, че ответникът не е доказал всички предпоставки за приемане на съпричиняване, а причинените на ищцата травматични увреждания, включително на предните зъби са доказани по делото. Направено е искане за оставяне на жалбата на ответника без уважение.

Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани лица, срещу акт на съда, който подлежи на въззивно обжалване и са ДОПУСТИМИ.

С обжалваното решение Бургаският окръжен съд се е произнесъл по обективно съединени искове за имуществени и неимуществени вреди с правно основание чл.45 от ЗЗД и за претенция за законна лихва.

С определение № 104/21.05.2021год. по в.гр.д.№222/2021год. по описа на Бургаския апелативен съд е прекратено производството по делото и същото е върнато на Бургаския окръжен съд за произнасяне по молба с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК, като е разпоредено след това делото да бъде изпратено на настоящия съд за произнасяне по въззивните жалби.

С определение №260845/31.05.2021год. по гр.д.№1736/2020год. по описа на Бургаския окръжен съд е изменено решение № 56 /12.03.2021год. по гр.д.№1736/2020год. по описа на Бургаския окръжен съд, в частта за разноските относно дължимата държавна такса, която ищецът е осъден да заплати по сметка на БОС, като на ред седми от диспозитива на решението, на стр.9, на ред 7 от долу-нагоре, вместо сумата 2751,40 лв. държавна такса, да се чете 1551,40 лв. държавна такса. Определението не е обжалвано и е влязло в сила.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частите, с които ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 4952 лв.-обезщетение за имуществени вреди, ведно с присъдените законни лихви върху тях.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

За да постанови решението в обжалваните части Бургаският окръжен съд се е произнесъл по исковите претенции на ищцата З.Д.П., ЕГН ***, е адрес гр.***, за осъждане на ответника З.П.П., ЕЕН **********, с адрес гр.***, да и заплати сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от нанесени средни телесни повреди-фрактура на 2-ри поясен прешлен от 3 гръбначния стълб и счупване на четири предни горни зъба-22- ри и 12- ти, и 21-ви и 11-ти, в резултат от допуснато по вина на ответника ПТП на 28.07.2017г. в гр. А., както и за сумата от общо 8785 лева - обезщетение за имуществени вреди - разходи за лечението на ищцата, от които сумата от 4925 лв.-за лечение на травмата на гръбначния стълб и 3860 лв.-за лечение на четирите зъба, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на увреждането-28.07.2017год. до окончателното им изплащане и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ответникът е признат за виновен с влязло в сила решение №122 от 20.11.2018г. по НАХД №173/2018год. по описа на PC-Поморие, потвърдено с решение №37 от 25.10.2019г. на БОС по ВНАХД №73/2019г., за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б “б“, пр.2 вр. чл. 342, ал.1, вр. чл.129, ал.2, пр.4 и 6, вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, в резултат на което, при ПТП са и причини сочените по-горе телесни увреждания. Твърди, че поради фрактурата на 2-ри поясен прешлен представляваща трайно затруднение на движението на снагата за срок от около 12 месеца при обичайно протичане на оздравителния процес, е било проведено оперативно лечение с поставяне на транспедикулярна стабилизация с 6 винта. Месеци наред била фактически обездвижена, нуждаела се от чужда помощ при за придвижване и задоволяване на обикновени физиологични нужди, след което бил необходим продължителен период за възстановяване на физическата двигателност. Налагало се да прекарва времето си у дома, не можела да извършва елементарни социални и битови дейности, както и да спортува. Твърди, че и към момента продължава да изпитва болки и страдания при повишена двигателна активност, трудно е да стои права повече от половин час, усеща активиране на болките и при промяна на времето. Поради травмата на зъбите силно било затруднено храненето на ищцата.

Твърди, че фрактурите на двата предни зъба-22-ри и 12-ти довело до трайно затруднение на дъвченето и била принудена да приема само течни храни, затруднена била комуникацията и общуването с хората, което повлияло негативно на общото и възстановяване, като наложило лечение чрез девитализиране, изграждане на щифтове и доизграждане на зъбни коронки.

Твърди, че заплатената сума от общо 8785 лв. за лечение и възстановяване от претърпените телесни повреди представлява имуществени вреди, които ответникът следва да и заплати.

Твърди, че ПТП довело до негативни промени и в психиката и. Освен преживения първоначален шок от ПТП, настъпило цялостно преобръщане на живота и. Изпитвала силен стрес, отчаяние и безсилие, самоизолирала се, страдала от безсъние, обхващало я внезапно чувство за безпокойство, тревожност и безнадеждност, станала сприхава, лесно раздразнителна, уплашена и асоциална, не можела да спортува активно. След възстановяването до степен да напуска дома констатирала, че изпитва страх да пътува в автомобил, който и към момента не е преодолян. Престанала да бъде предишния лъчезарен човек, тежко преживяла случилото се и се затворила в себе си. Твърди, че за обезщетение на претърпените от нея физически и душевни болки и страдания справедлив размер на обезщетение е сумата от 60 000 лв. Ищцата поддържа предявените искове, ангажира доказателства, счита, че същите следва да бъдат уважени изцяло, като й бъдат присъдени и 4 съдебните разноски, оспорва твърденията на ответника за допуснато съпричиняване на вредоносния резултат поради непоставен от нея обезопасителен колан.

Ответникът прави възражение за допуснато съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, поради непоставен предпазен колан към момента на ПТП. Не оспорва, че в резултат на ПТП ищцата е претърпяла фрактура на поясен прешлен, но оспорва твърденията и, че травмите на зъбите са причинени от ПТП. Оспорва характера и интензивността на претърпените физически и душевни болки и страдания. Сочи, че още месец след злополуката ищцата се е движела сама и е излизала извън дома си, като през месец септември на 2017 год. е посещавала нощни заведения в чудесно психическо и физическо здраве с обувки „с висок ток“. Сочи, че от началото на учебната 2017/2018год. ищцата е продължила да учи и живее с нормалния си ритъм, придвижвала се е нормално без чужда помощ, носила е учебните си помагала сама, присъствала редовно на учебните занимания, общувала и излизала с приятели, посещавала дневни и нощни заведения. Ответникът представя и се позовава на електронна кореспонденция на ищцата с нейна приятелка в социална мрежа, за който твърди, че опровергава твърденията и за претърпени дълбоки физически и психически травми, възпрепятстващи нормалния и живот за период от 12 месеца. Оспорва твърденията на ищцата, че разходът за лечение на четири зъба в общ размер на 3860 лв. е в пряка връзка с процесното ПТП. Намира, че справедлив размер на обезщетение на претърпените от ищцата неимуществени вреди е сумата от 15 000 лв., а претенцията за имуществени вреди следва да бъде уважена за сумата от 4 925 лв., моли за отхвърляне на исковите претенции в останалите им части, ангажира доказателства, прави искане за присъждане на съдебни разноски.