Решение № 313 от 10.10.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. Бургас, 10.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иво В. Добрев при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Търговско дело №

20222100900465 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Степ Груп“ ЕООД, ЕИК 205764324, със седалище и адрес на управление гр.Несебър, Бургаска област, к.к.“Слънчев бряг-изток“, хотел „Карлово“, ап.57, представлявано от управителя Данаил Тодоров Пенев, чрез пълномощник адв.Жанета Иванова от БАК, с която са предявени искове за осъждане на „Таня Комерс 83“ ЕООД, ЕИК 201900716, седалище и адрес на управление в гр.Бургас, к-с „Меден Рудник“, бл.97, вх.2, ет.5, ап.ляв, представлявано от Тодор Янков Янков да заплати на ищеца сумата от 114 800 лева като получена при начална липса на основание, при условията на евентуалност като получена въз основа на неосъществено основание, при условията на евентуалност като получена по нищожен договор, при условията на евентуалност съставляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, с която сума „Таня Комерс 83“ ЕООД се е обогатило, а „Степ Груп“ ЕООД е обедняло до размера на обедняването.

Излагат се твърдения за започнали преговори между страните във връзка със сключване на договор за продажба, доставка и монтаж на климатична техника, които преговори не били финализирани, тъй като не бил договорен вида и броя на климатиците, единичната и крайната им цена, както и срока за изпълнение. Сочи се, че на 04.08.2022г. ответникът издал фактура №20311 с получател ищеца, без в същата да са отразени вида на стоките и услугите, количество, единична и крайна цена, а ищецът независимо от обстоятелството, че нямало сключен договор между страните на 08.08.2022г. превел сумата от 114 800 лева по посочената в цитираната фактура банкова сметка. След заплащането на сумата ищецът правил многократно опити да се свърже с ответника, за да бъде сключен договор между тях, но до подписване на такъв не се стигнало. Управителят на „Таня Комерс 83“ ЕООД започнал да се укрива и спрял комуникацията си с ищеца. Твърди се също така, че фактурата нямало как да послужи като основание за извършено плащане, тъй като липсвали съществени нейни реквизити, а ако се приеме че последната свидетелства за наличие на договорни отношения между страните, то се касаело за сключване на нищожен договор. При положение, че ставало дума за договор, а евентуално сключения такъв се 1 явявал нищожен, то се касаело за плащане при липса на основание. В условията на евентуалност се сочи, че след като страните са имали намерение да сключат договор, но до подписване на такъв не се е стигнало, то е налице хипотезата на неосъществено основание.

Последната евентуално заявена претенция е формулирана като такава по чл.59 ЗЗД.

Представени са писмени доказателства.

В направено от ищеца уточнение са въвежда твърдението, че между страните е сключен договор на 06.08.2022г., който обаче се явявал нищожен, поради липса на предмет и липса на съгласие, поради което и не бил породил правни последици. Дадената сума от ищеца била получена от ответника при липса на основание.

В постъпилия отговор на исковата молба се сочи, че отношенията между страните имат предистория. Заявява се, че по искане на ищеца са образувани две частни търговски дела- №№420 и 439 от 2022г. по описа на БОС, по които са наложени обезпечителни мерки.

В тези молби също не се твърдяло отношенията между страните да са уредени с договор. По необходимост и за да съответства на първоначалните му изявления, ищецът продължавал да твърди, че отношенията между страните следва да се уредят на базата на института на неоснователното обогатяване.

Ответникът се позовава на сключен между страните договор за изработка, по силата на който поел задължение за доставка на 100 броя климатици за сумата от 129 800 лева. В същият документ страните се съгласили ищецът да заплати аванс по банковата сметка на оттветника в размер на 114 800 лева. Касаело се за типични търговски отношения като на 03.08.2022г. изпълнителят отправил оферта към възложителя, който на следващия ден 04.08.2022г. приел същата и на тази дата изпълнителят издал фактура за сумата от 114 800 лева. Изрично се посочвало във фактурата, че сумата е дължима като аванс. Два дни покъсно- 06.08.2022г. страните сключили договор, уереждащ отношенията им, а на 08.08.2022г. ищецът заплатил сумата по фактурата. Издаването на фактурата от ответника преди сключване на договора не било необичайно в търговската практика и се явявало последица от самата оферта, направена към възложителя. Нямало как във фактурата, предвиждаща авансово заплащане на сумата да се посочи като основание договора, тъй като към датата на издаване на същата, такъв все още не бил сключен. При това положение, според ответника, претенциите трябвало да се сведат до искане за заплащане на обезщетение за договорно неизпълнение и нямало как да се твърдят извъндоговорни отношения.

Договорът между страните бил в сила, тъй като не бил прекратен, нито бил развален.

Във връзка с твърденията за нищожност на договора за изработка се посочва, че същият поначало е неформален такъв, като доказването на белезите на облигационната връзка може да стане с всякакви доказателствени средства. Уточнява се също така, че не е необходимо фактурата да съдържа всички съществени елементи на договора, а трябва в достатъчна степен да обосновава наличие на постигната между страните договорка. Заявява се освен това, че на 02.10.2020г. между ответника и „Кларео“ ЕООД е сключен договор за изработка, съгалсно който „Таня Комерс 83“ ЕООД трябвало да извърши дейности, представляващи по съществото си техническо осигуряване за функиониране на климатици, които след това ще бъдат монтирани на същото място. Ставало дума за същата сграда, след което и напълно логично се явявало ангажирането на ответника и по втория договор за монтаж и доставка на климатици. Възложител по първия договор не бил ищеца, но на практика представляващия го Данил Пенев оказал посредничество и съдействие за неговото подписване. Важно било, според ответната страна, че по процесния договор вече били монирани 30 броя климатици и още 13 броя били доставени, но работата нямало как да продължи, тъй като ищецът прекратил достъпа на изпълнителя до сградата. Хипотезите на противоречие със закона и липса на съгласие, нито били обосновани от ищеца, нито имало възможност да се приложат в конкретния казус. Твърдението за липса на предмет се опровергавало, както от посоченото в самия договор, че изпълнителят следва да достави и 2 монтира 100 броя климатици, така и от действията на последния по подготовка на обекта за монтаж на такива, включитено изпълненото вече по договора от негова страна.

В случай, че съдът прецени, че е налице неоснователно обогатяване на ответника е направено възражение за прихващане със сумата от 49 364 лева, представляваща общата стойност на доставените от ответника в полза на ищезца 43 броя климатици.

С нарочна молба от 13.03.2023г. ищецът е конкретизирал заявените от него претенции и начина на тяхното съединяване. Излага включително фактически твърдения, че договорът за изработка следва да се счита за развален с изтичане на седмичен срок от връчване на покана от 22.02.2023г. на ответника или съответно с връчването на настоящата молба на насрещната страна.

Уточнява се, че главният предявен иск е такъв с правно основание чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 114 800 лева от ответника, като получена при начална липса на основание при съобразяване нищожността на сключения между страните договор за изработка.

В условията на евентуалност е заявен иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД за връщане на горната сума на отпаднало основание- развален договор за изработка, поради виновно неизпълнение на ответника.

Третата евентуално предявена претенция е за осъждане на ответника да заплати сумата от 114 800 лева, с която сума последният се е обогатил, а дружеството-ищец от своя страна обедняло на основание чл.59 ал.1 ЗЗД.

На основание чл.86 ал.1 ЗЗД се търси и законната лихва от деня на предявяване на настоящите искове до окончателното изплащане на сумата.

На 13.03.2023г. е постъпило и становище на ищеца, в което се взема отношение по изложените в отговора твърдения и направени доказателствени искания. Поддържа се позицията за нищожност на договора от 06.08.2022г., поради невъзможен предмет, а по повод на процесната фактура се заявява, че обичаите в търговската практика са такава да бъде издадена едва след сключване на договор между страните. Неверни били твърденията на ответника, че ищецът е в забава и е прекратил достъпа до сградата, като такова поведение, според ищеца, би било противно на всякаква логика, при положение, че си заплатил почти изцяло цената по договора. Точно във връзка с тези твърдения на ответника му била отправена поканата, връчена на 22.02.2023г. чрез ЧСИ Янко Бъчваров, но изпълнение така и не последвало. Оспорва се и заявеното от ответника, че е доставил общо 30 климатика, като в тази връзка се излага, че прихващане би могло да се извърши със стойността на 29 от тях.

В депозирания допълнителен отговор на допълнителната искова молба ответникът отново се противопоставя на твърденията за нищожност на процесния договор, поради невъзможен предмет, като застъпва позиция, че индивидуализацията на климатиците не е била необходима доколкото от факта на подписване на договора се извежда постигнатото между тях съгласие по основните параметри на договора. Престацията била напълно определяема, още повече, че 30 климатика вече били монтирани и ищецът не възразил срещу вида им. В изпратената чрез ЧСИ покана самият ищец индивидуализарал климатиците, което означавало, че вещите са в достатъчна степен индивидуализирани.

Фактът на подписване на договор опровергавал твърдението за липса на съгласие на страните, а твърдения за конкретно нарушение на законови разпоредби, което да мотивира позицията за противоречие на дооговора със закона не били изложени. Поддържа се становището, че сделката не е развалена, предвид недостатъчния седмичен срок за изпълнение, даден от ищеца. В допълнителната искова молба /становище/ също не се посочвал срок за изпълнение с изтичането, на който връзката да се счита развалена. Относно възраженията на ищеца, че договорът съдържал елементите на такъв за изработка и 3 продажба се излага, че в случая акцент следва да се постави върху монтажа на климатиците, при съобразяване на обстоятелство, че офертата от изпълнителя не съдържала отделна от възнаграждението за монтажа им, цена на вещите. Налице била хипотезата на чл.259 ЗЗД.

Уточнява се във връзка с възражението за прихващане, че същото следва да се счита за направено за сумата от 38 940 лева. В случай, че съдът счете договорът за развален и предвид на обстоятелството, че са монтирани 30 броя климатици, то ответникът трябвало да върне не цялата получена сума, а само тази съответна на немонтираното количество климатици, имайки предвид стойността на всеки от 1298 лева.

При съобразяване на изложеното следва да се счита, че настоящият състав е сезиран със следните обективно съединени претенции:

-иск правно основание чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 114 800 лева от ответника, като получена при начална липса на основание при съобразяване нищожността на сключения между страните договор за изработка, поради невъзможен предмет, липса на съгласие и противоречие със закона.

-В условията на евентуалност е заявен иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД за връщане на горната сума на отпаднало основание- развален договор за изработка, поради виновно неизпълнение на ответника.

-В случай, че предходните искове бъдат отхвърлени е предявена в условията на евентуалност претенция за осъждане на ответника да заплати сумата от 114 800 лева, с която сума последният се е обогатил, а дружеството-ищец от своя страна обедняло на основание чл.59 ал.1 ЗЗД.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна: