Решение № 719 от 26.06.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 719 гр. Пазарджик, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20235220100105 по описа за 2023 година взе предвид:

Производството е образувано по иск, предявен от К. С. А. от с. И., О общ. П., в качеството и на ЕТ „Жокей 65 – К. А.“ срещу Община Пазарджик за признаване за установено, че задължението и към общината, предмет на изпълнителен лист от 28.05.2005 г., издаден по гр. дело № 1430/2005 г. на Районен съд – Пазарджик.

В исковата молба се твърди, че по посочения изпълнителен лист срещу ищцата в качеството и на ЕТ е образувано през 2022 г. изпълнително дело на ДСИ при ПзРС. Била и изпратена призовка за доброволно изпълнение за задължение в размер 9974,33 лв. главница, 17454,80 лв. лихви – без посочен период на начисляване, 50 лв. допълнителни разноски, 24 лв. разноски по изпълнителното дело, както и такса по чл. 53 от Тарифата за ДТ по ГПК. По изпълнителния лист ищцата била осъдена да заплати сумата 9974,33 лв., представляваща неплатен наем за периода 01.06.1999 г. - 18.05.2004 г., заедно с 604,98 лв. лихва за забава, начислена към 26.08.2005 г., и законната лихва за времето след тази дата. По възражение на длъжника през 2006 г. съдът спрял образуваното тогава изпълнително дело № 1244/2005 г. на ДСИ при ПзРС на основание чл. 250, ал. 2 от ГПК (отм.) и указал на общината да предяви иск, което тя направила. Решението по иска влязло в сила на 26.07.2006 г. Междувременно, на 09.06.2006 г., едноличният търговец превел на съдебния изпълнител сумата 2000 лв. Понататък по изпълнителното дело не били извършвани никакви действия, а с молба от 28.06.2019 г. взискателят поискал събраните по изпълнителното дело суми да бъдат преведени по конкретни банкови сметки. На гърба на изпълнителното дело било отразено, че плащането в полза на взискателя е извършено на 30.07.2019 г. С постановление от 1

08.06.2021 г. съдебният изпълнител прекратил изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. С покана от 15.07.2022 г. общината поканила длъжницата да заплати доброволно сума в общ размер 24320,06 лв., като в поканата изрично било споменато образуваното по-рано и прекратено вече изпълнително дело и плащането с посочена дата 09.06.2006 г. По поканата длъжницата депозирала възражение, заявявайки, че вземането е погасено по давност. Въпреки възражението общината образувала новото изпълнително дело. Ищцата счита, че задълженията са погасени поради изтекла абсолютна давност. С предядяването на иска от 2006 г. тя е била прекъсната и спряла да тече, но от влизането в сила на решението на 26.07.2006 г. е започнала да тече нова давност, която е винаги петгодишна и се прекъсва само на основание чл. 116, б. „в“ от ЗЗД – с ново действие за принудително изпълнение по възобновеното по силата на закона изпълнително дело. От началото на новата давност на 27.07.2006 г. до 27.07.2011 г. взискателят не е предприел нито едно изпълнително действие от онези, които ВКС в ТР № 2/2013 г. приема за такива. Към 28.06.2019 г., когато взискателят е поискал събраните суми да му бъдат преведени, изпълнителното дело вече е било прекратено по силата на закона. Представят се писмени доказателства и се иска прилагане на двете образувани по изпълнителния лист изпълнителни дела.

Община Пазарджик е представила отговор, с който оспорва иска, като счита, че вземането не е погасено по давност. Според общината в хода на изпълнителното производство чрез направеното плащане е била прекъсната давността и е започнала да тече нова давност.

Прекратяването на изпълнителното производство е без значение за изтичането на давността, а нормата за абсолютната давност в случая е неприложима по две причини: случаят е заварен от изменението на ЗЗД, предвиждащо абсолютна давност, а освен това то не се прилага за задължения от търговска дейност. Представя се извадка от Апис – регистър за установяване на регистрацията на ищцата като ЕТ.

Искът е с правно основание чл. 439 от ГПК.

В хода на делото страните поддържат становищата си.

От фактическа страна въз основа на писмените доказателства се установява следното:

Не е спорно, че изпълнителният лист е издаден на 28.10.2005 г., на несъдебно изпълнително основание, за сумата 9974.33 лв. главница, отнасяща се за периода 01.06.1999 г. - 26.08.2005 г., и 604,98 лв. лихва за забава за периода от падежа на всяка вноска до 26.08.2005 г.

С молба от 18.11.2005 г. кредиторът Община Пловдив поискал от държавен съдебен изпълнител при Пазарджишкия районен съд образуване на изпълнително производство.

Образуваното производство обаче е спряно с определение на районния съд от 29.03.2006 г., в сила от 18.04.2006 г.

По сметката на съда в съществувалата тогава ТБ "Биохим" е постъпило плащане от длъжницата ЕТ "Жокей 65 - К. А." с дата 09.06.2006 г.

В началото на август 2006 г. ДСИ разпоредил издаване на взискателя по негово искане чрез пълномощник - юрисконсулт, издаване на незаверени преписи от материали по делото. След 2 тази молба не са искани и не са извършвани повече никакви действия до 2019 г., когато е констатирано наличието на сумата по сметка и тя е разпределена от съдебния изпълнител 221 лв. за държавни такси и 1779 лв. за взискателя. Сумата 1779 лв. е преведена на общината по посочена от нея в нарочна молба банкова сметка на 03.07.2019 г.

След превода също липсват искания за изпълнителни действия или извършени такива действия. С постановление от 08.06.2021 г. съдебният изпълнител е прекратил производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК - взискателят не е поискал изпълнителни действия в продължение на повече от две години. Постановлението е влязло в сила на 23.06.2021 г.

Образуване на ново изпълнително производство е поискано от общината от СИС при РС Пазарджик на 19.08.2022 г.

При така установените факти съдът намира следното от правна страна:

С тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК Върховният касационен съд е обявил за изгубило сила постановление № 3/1980г. на Пленума на Върховния съд, с което се е приемало, че давност по време на образуван изпълнителен процес не тече. С ТР 3/2020 г. от 28.03.2023 г. ВКС е приел, че за изпълнителни дела, образувани до приемането на ТР от 26.06.2015 г. се прилага постановлението, т.е. давността се счита за спряла. В мотивите на това второ ТР се пояснява, че за тези дела "давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г.".

Първото образувано по изпълнителния лист изпълнително дело е такова - за вземането по него давност тече от 26.06.2015 г. и се прекъсва с всяко предприето изпълнително действие.

Изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, след 2006 г. обаче изобщо не са предприемани. Такива няма включително и през 2019 г., доколкото нито извършеното разпределение на постъпилата преди 13 години сума, нито подаването на молба с посочена банкова сметка са изпълнителни действия, прекъсващи давността - в мотивите на ТР от 2015 г. ВКС е разяснил кои действия представляват изпълнителни действия, прекъсващи давността, и дори изрично е споменал разпределението на суми като действие, което няма такъв характер. Така погасителна давност е текла непрекъсвано от 26.06.2015 г. до 19.08.2022 г. - период от 7 години, което означава, че 5-годишната погасителна давност, приложима за вземането, е изтекла за това време, и по-конкретно е изтекла на 26.06.2021 г.

Не се дължи не само сумата по изпълнителния лист, но и разноските, направени по новообразуваното изпълнително дело: освен че те са разноски по събиране на вземането и се погасяват заедно със самото вземане, изпълнителното дело е образувано вече след изтичането на давността за вземането.

От казаното следва, че искът е основателен и следва да се уважи с присъждане на поисканите от ищцата разноски. Направено е искане за присъждане на възнаграждение направо на адвоката на основание осъществена безплатна правна помощ на лице в затруднено материално състояние. Наистина ищцата е с още непрекратена регистрация като едноличен търговец и е дължала сумата също в качеството на такава; независимо от това 3 съдът намира, че не може да осъществява контрол върху решението на адвоката за оказване на правна помощ, още повече, че за насрещната страна е без значение дали ще изплати разноските на ищцата, или направо на адвоката.

Поради изложеното съдът

РЕШИ:

Признава за установено между страните, че ищцата К. С. А., ЕГН **********, от с. И., О общ. П., в качеството и на ЕТ „Жокей 65 – К. А.“ с адрес на управление в с. И., ул. "****" № 51, не дължи на ответника Община Пазарджик, ЕИК 000351736, сумите, предмет на изпълнителен лист от 28.05.2005 г., издаден по гр. дело № 1430/2005 г. на Районен съд – Пазарджик, и изп. дело 131/2022 г. на СИС при РС - Пазарджик, в размер: 9772,33 лв. главница, 17454,80 лв. лихви, 50 лв. допълнителни разноски, 24 лв. разноски по изп. дело, както и такса по чл. 53 от Тарифа за ДТ по ГПК в размер 2227,95 лв., поради погасяване по давност, текла от 26.06.2015 г. до 26.06.2021 г.

Осъжда Община Пазарджик да заплати на ищцата сумата 1103,03 лв., представляваща разноски за държавна такса.

Осъжда Община Пазарджик да заплати на С. П. К., адвокат от АК - Кюстендил, сумата 3270 лв., представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване през Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________

4