Решение № 82 от 27.05.2021, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2108/2020
- Вид
- Решение № 82
- Подписан
- 27.05.2021
- В сила
- 27.05.2021
Цитирани разпоредби
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 71 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 145, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 145, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 24 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 82 гр. Бургас , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:
Членове:
Росица Ж. Темелкова
Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20202100502108 по описа за 2020 година
С Решение № 83 от 23.03.2020г., постановено по гр. дело № 207/2019г. по описа на Районен съд – Несебър е отхвърлен като неоснователен иска на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД със седалище гр. София против Е. Г. Д. от гр. Несебър за приемане за установено между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 1 799 лева, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 02.11.2018г. – датата на подаване на заявлението пред съда, представляваща дължима главница по Договор за кредит Бяла карта № ***/07.05.2014г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и длъжника, вземането по който е прехвърлено чрез Договор за цесия от 01.07.2014г., Анекс № 2/01.08.2014г. с подписано към Договора за цесияу Приложение № 1/09.11.2017г. в полза на заявителя, сумата от457, 63 лева, представляваща договорна лихва върху главницата за периода от 20.11.2016г. до 06.04.2017г., сумата от 279, 49 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 07.11.2017г. до 02.11.2018г. – датата на подаване на заявлението в съда.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от 1
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД със седалище гр. София, с която се претендира атакуваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат уважени. В жалбата се посочва, че неправилно съдът е отхвърлил исковата претенция, като е приел, че цесията не е произвела правно действие по отношение на длъжника и не му е противопоставима, тъй като връчването на преписа от исковата молба на ответника е извършено по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а представителната власт на особения представител се била изчерпвала с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното гражданско дело и не обхваща получаването на материалноправни изявления до представлявания от особения представител отсъстващ ответник. В жалбата се посочва, че съдът неправилно е приел и че ответната страна не е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост. В жалбата се посочват редица съдебни решения, като сочи, че е налице съдебна практика, с която първоинстанционният съд не се е съобразил.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски и пред двете инстанции.
В съдебно заседание въззивната страна не изпраща представител.
Депозира писмено становище, в което посочва, че поддържа своята жалба и счита, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено.
Ответната страна по въззивната жалба чрез назначения й особен представител депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че решението на първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно и мотивирано. Претендира се същото да бъде потвърдено и да бъде отхвърлена жалбата на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД.
В съдебно заседание въззиваемата страна чрез назначения й особен представител оспорва жалба и счита, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
2
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са няколко обективно съединени иска от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД със седалище гр. София против Е. Г. Д. от гр.
Несебър, с които се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответната страна, че ответната страна дължи на дружеството следните парични суми:
- сума в размер на 1 799 лева, представляваща дължима главница по Договор ;
- сума в размер на 457, 63 лева, представляваща договорна лихва за периода от 20.11.2016г. до 06.04.2017г.;
- сума в размер от 279, 49 лева, представляваща обезщетение за забава, считано от 07.11.2017г. до датата на депозиране на заявлението пред Районен съд – Несебър за издаване на заповед за изпълнение;
- законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Безспорно е, че исковете са предявени след постановяване на Заповед № 502 от 05.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, постановена по частно гр. дело № 1063/2018г. по описа на Районен съд – Несебър.
Ответната страна по предявения иск – Е. Г. Д. депозира чрез своя процесуален представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК писмен отговор на претенцията, в който се посочва, че ищецът не е доказал своята активна процесуална легитимация, което води до извод за неоснователност на заявената с исковата молба претенция. В писмения отговор се посочва, че не е настъпила автоматична предсрочна изискуемост по договора на 06.04.2017г., а дори и да е настъпила такава, то тя не е съобщена на кредитополучателя.
За да отхвърли изцяло претенцията, първоинстанционният съд е приел, че длъжникът не е получил препис от исковата молба и от 3 приложенията към нея, за да се приеме, че е налице връчване на уведомление за извършената цесия, тъй като връчването е извършено надлежно по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а представителната власт на особения представител се изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по което същият е назначен и не обхваща получаването на материални изявления до представлявания от особения представител отсъстващ ответник. В решението се приема, че цесията не е произвела правно действие по отношение на длъжника и не му е противопоставима. Съдът е приел и обстоятелството, че и обявената предсрочна изискуемост не е произвела правно действие спрямо ответника, тъй като не е надлежно съобщена.
По делото безспорно се установява, че на 07.05.2014г. между ответната страна – Е. Г. Д. в качеството й на кредитополучател и „Изи Асет Мениджмънт АД със седалище гр. София в качеството му на кредитополучател е сключен Договор за кредит „Бяла карта“, въз основа на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в максимален размер от 1 200 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта. На кредитополучателя е предоставен платежен инструмент- кредитна карта № ***, издадена от „Интеркарт Файнанс“, за което е подписано и Приложение № 2, неразделна част от договора, съдържащо условия за ползване на международна платежна карта.
По делото безспорно се установява, че на 01.07.2014г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания и Анекс към този договор от 01.02014г., от които е видно, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД в качеството си на продавач - цедент и „Аксес Файнанс“ ООД в качеството си на купувачцесионер, от който е видно, че на цесионера са прехвърлени всички ликвиддни и изискуеми и съответно бъдещи вземания с ненастъпил падеж, произхождащи от Договори за кредит „Бяла карта“.
По делото се установява и обстоятелството, че на 07.11.2014г. между „Аксес Файнанс“ ООД, като цедент и ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като цесионер е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия). В договора страните са се 4 уговорили, че продавачът ще прехвърли на купувача вземания, произхождащи от договори за заем по смисъла на ЗЗД и ТЗ и от договори за потребителски кредит по смисъла на ЗПК, сключени между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и физически лица, които продавачът е придобил по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.07.2014г., които вземания са индивидуализирани в Приложение № 1, което е неразделна част от договора. Видно от приложение № 1 от 09.11.2017г. е прехвърлено вземането по договор с № **, с длъжник Е. Г. Д., с остатък на дължимата сума към датата на продажбата – 09.11.2017г. в общ размер от 2 334, 63 лева, от които непогасена главница в размер на 1 799 лева, непогасена законна лихва в размер на 457, 63 лева, както и лихва за забава в размер на 78 лева.
От представения по делото Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 07.11.2014г., купувачът се задължил от името на продавача да изпрати писмени уведомления до длъжниците за сключения договор за цесия. От представеното пълномощно на л. 20 от първоинстанционното дело е видно, че „Аксес Файненс“ ООД упълномощава „Агенция за събиране на взамения“ АД да уведоми по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от негово име всички длъжници по договори,вземанията по които са прехвърлени съгласно договора за цесия от 07.11.2014г. На 05.02.2019г. е изпратено уведомление от упълномощения цесионер до ответника за сключения договор за цесия. Видно от съобщението към известието за доставяне, уведомлението е изпратено на адрес: гр. Н., обл. Б., ул. „Х. К.“, бл.
* вх *, ет. *, ап. *, посочен от ответната страна в договора за кредит. Това съобщение е върнато с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от неоспореното заключение на която е видно, че съгласно счетоводните записвания на ищеца ответника е извършил следните приходни операции, осчетоводени по кредита, както следва – общо внесена сума по сметката в размер на 17 970, 26 лева и към 06.11.2017г. са погасени следните задължения – лихва за забава от 06.04.2017г. до 06.11.2017г. в размер на 32 лева, такса разходи в размер на 100 лева, такса револвинг в размер на 3 707, 31 лева, договорна лихва по чл. 10, ал. 1 в размер на 1 037, 45 лева и договорна лихва по чл. 9, ал. 1 – 2 164, 28 лева и главница в размер на 10 929, 22 лева. Вещото лице посочва, че общият размер на усвоените от ответната страна суми 5 възлизат на 12 728, 22 лева, като са внесени 10 929, 22 лева и остава дължима сума в размер на 1 799 лева. Вещото лице посочва, че структурата на дълга към 02.11.2018г. възлиза на сума в размер на 1 799 лева, представляваща главница, сума в размер на 457, 63 лева, представляваща договорна лихва за периода от 20.11.2016г. до 06.04.2017г., както и сума в размер от 279, 49 лева.
Вещото лице посочва и обстоятелството, че за периода от 11.05.2014г. до 05.02.2016г. ответната страната е усвоила 67 броя тегления от международната кредитна карта на сума в общ размер от 12 728, 22 лева.
По отношение на направеното възражение относно действието на извършените цесии по отношение на длъжника, настоящата инстанция намира следното:
Безспорно е, че към исковата молба също е приложено уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, което, ведно с препис от молбата, е връчено на особения представител на ответницата, назначен по реда на чл.
47, ал. 6 от ГПК. В тази връзка, настоящият състав намира, че е основателно възражението във въззивната жалба, че неправилно районният съд е приел, че връчването на особен представител не произвежда действие за длъжника, тъй като уведомлението не е връчено лично, а особеният представител не може да приема материалноправни изявления от страна на кредитора по договора за заем. Трайна е практиката на ВКС, че получаването на уведомлението по чл.
99, ал. 3 от ЗЗД, приложено към исковата молба, с връчването на преписа и доказателствата към нея не може да бъде игнорирано - с оглед доказателствата за връчване на съобщението като част от преписката към исковата молба на ответника, е изпълнено изискването длъжникът да е уведомен. Съобразно Решение № 198/18.01.2019г., постановено по търговско дело № 193/2018г. на І т.о. на ВКС, на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК при изпълнение на предпоставките по чл. 47, ал. 1-5 от ГПК, с оглед охрана на интересите на ответника на последния се назначава особен представител.
Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Настоящият състав счита, че с оглед на тези разрешения, връчването на уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на особения представител на длъжника–ответник има правните последици, посочени в тази разпоредба - цесията има действие за 6 ответницата.
Разпечатката съдържа 42 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7998a10a-65c6-4919-a367-087a7b67d4ef