Решение № 58 от 10.03.2023, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Козлодуй, 10.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Адриана Г. Добрева при участието на секретаря Стела Б. Бочева като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело № 20221440101296 по описа за 2022 година

Делото е образувано по искова молба на А. С. А., ЕГН:********** с която е предявил против „Фератум България” ЕООД, ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София ул. „Александър Малинов“ № 51, вх.“А“, ет.9, офис 20 иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 454.87 лева (след изменение на иска от съдебно заседание на 25.01.2023г., на л.95 и сл. в делото), представляваща дадена без основание такса за банкова гаранция към фирма партньор по Договор №859264 за предоставяне на потребителски кредит от 19.02.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда - 28.09.2022г. до окончателното изплащане. Претендира и направени в процеса разноски.

Ищецът твърди, че е страна по Договор №859264 за предоставяне на потребителски кредит от 19.02.2020г., сключен с „Фератум България“ ЕООД, по силата на който се е задължил да върне освен главницата в размер на 800 лева и вьзнаградителна лихва в общ размер от 184 лева, като заемната сума е била дължима на 12 вноски с първа падежна дата 20.03.2020г., без посочване падежа на следващите вноски, нито срок на договора за кредит. Поддържа, че 1 съгласно т.5 от договора, същият се обезпечава с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза на ответното дружество. В изпълнение задълженията си по Договор №859264 за предоставяне на потребителски кредит от 19.02.2020г., е заплатил лично на „Фератум България“ ЕООД, общо сумата в размер на 1084 лева, от която 800 лева главница, 184 лева-лихва и 200 лева- такса за банкова гаранция към фирма-партньор. Излага доводи, че посочената такса за банкова гаранция към фирма-партньор е в явно противоречие с чл.10а от ЗПК, който не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2 ЗПК.

Според ищеца, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна и с предвиждането за заплащане на такса банкова гаранция, се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Счита, че събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Твърди се, че сумата за такса банкова гаранция следва да бъде разглеждана като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като той е пряко свързан с договора за потребителския кредит, известен е на кредитора и се заплаща от потребителя. Сочи се, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като с уговорката за заплащане на такса банкова гаранция в размер на 616 лева, се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Поддържа, че такса за банкова гаранция, не е предвидена никъде в Договор за предоставяне на потребителски кредит и не става ясно на какво изобщо основание се е търсила от ищеца и на какво основание е заплатена сумата от 200 лева - такса за банкова гаранция към фирма-партньор. Излага доводи, че претендираната такса за банкова гаранция към фирма-партньор противоречи на добрите нрави и е неравноправна по смисъла на чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира - 616 лева е в размер равен на сумата на отпуснатия кредит, като по този начин се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Счита, че със заплащането на сумата предвидена за такса за банкова гаранция към фирмапартньор изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост, както и принципите на добрите нрави на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД.

2

Твърди, че претендираната такса за банкова гаранция към фирма-партньор е неравноправна и по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на сума от 616 лева, която е необосновано висока. Сочи, че Договор №859264 за предоставяне на потребителски кредит от 19.02.2020г., сключен с „Фератум България“ ЕООД е недействителен на основание чл.22 от ЗПК.

На следващо място счита, че договорът не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в него е посочена само абсолютна стойност на ГПР и липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита и не става ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостта на такса гарант. Според ищеца, след като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях.

Иска, на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД ответника „Фератум България” ЕООД, гр. София, да му заплати сумата в размер на 454.87 лева (след изменение на иска от съдебно заседание на 25.01.2023г., на л.95 и сл. в делото), представляваща дадена без основание такса за банкова гаранция към фирма партньор по Договор №859264 за предоставяне на потребителски кредит от 19.02.2020г., ведно със законната лихва.

Ответника „Фератум България” ЕООД, гр. София в срока по чл.131 ГПК е подал редовен писмен отговор, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Излага съображения, че претендираната сума в размер на 454.87 лева, платена без основание по договор за кредит е неоснователна и следователно искът следва да бъде отхвърлен като недоказан, тъй като не е ясно тази сума кога и към кого е платена. Твърди, че липсва правен интерес за предявяване на иска спрямо конкретния ответник.

Излага доводи, че не са налице нарушенията на предвидените в чл. 22 от ЗПК разпоредби.

Твърди, че ищецът е избрал обезпечение, предоставено от гарант, във формата на договор за поръчителство, като се счита, че по него е налице самостоятелно отделно облигационно правоотношение, по което „Фератум България“ ЕООД не е страна. Сочи, че договорите за потребителски кредит не 3 се сключват под общи условия, а са типови договори, при което общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит. Поддържа, че не е налице нарушаване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК, като са спазени изискванията за посочване на ГЛП и ГПР. Счита, че възраженията за начина на изчисляване на ГПР е неоснователно, защото тежестта за доказване на тази евентуално грешка в изчислението е върху страната, която го твърди. Твърди, че кредитополучателят е избрал начин за представяне на обезпечение чрез сключване на договор за поръчителство и заплащането на сумата по него не следва да бъде включвана в ГПР по кредита, тъй като не влиза в общия разход, съгласно §1.1. от Закона за потребителския кредит.

Иска предявения иск да бъде отхвърлен като недопустим, неоснователен и недоказан поради това, че не са налице обстоятелствата по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, между ищеца и ответника не е налице правоотношение, възникнало от определен фактически състав, въз основа на което една от страните (обогатилата се) да е получила или нещо без основание за сметка на другата страна (обеднялата), или нещо с оглед на неосъществено или отпаднало основание.

В съдебните заседания, страните не се явяват и не се представляват, като в изпратени до съда становища поддържат подадените искова молба и писмения отговор на исковата молба.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представен по делото Договор № 859264 за предоставяне на потребителски кредит от 19.02.2020г., сключен между ответника „Фератум България“ ЕООД – „кредитор“ и ищеца А. С. А., в качеството на „кредитополучател“, последният е получил сумата в размер на 800 лева, като се е задължил да я върне на 12 броя месечни вноски, с първа падежна вноска на 20.03.2020г. и последна падежна вноска на 13.02.2021г.. От договора се установява, че същият е сключен при лихвен процент в размер на 23 % и ГПР 49,11%, като дължимата лихва за целия период е в размер на 184 лева, или общо дължимата сума по кредита е в размерна 984 лева. Установява се от чл.5 на посочения Договор №859264 за предоставяне на потребителски кредит от 4

19.02.2020г., че страните се съгласяват кредитът да бъде обезпечен с поръчителство, предоставено от „Ferratum Bank“ в полза на кредитора. В чл.7 от договора, кредитополучателят е дал съгласие, предоставеният му от кредитора „код за потвърждение“, който е електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ, във взаимоотношенията му с дружеството да има силата на негов саморъчен подпис. В чл.2 „Дефиниции“ от представените по делото и приложими към договора за кредит Общи условия е дадено определение на понятието „Код за потвърждение“, а именно персонален код, предоставян на всеки кредитополучател, който ще се използва във взаимоотношенията между страните, в това число, но не само за сключване на Договора за потребителски кредит и приемане и подписване на общите условия, а кодът за потвърждение ще има силата на електронен подпис на кредитополучателя по силата на чл.13, ал.1 от Закона за електронния документ и електронния подпис. Посочено е, че страните заявяват изричното си съгласие да признават кода за потвърждение на кредитополучателя за негов саморъчен подпис във взаимоотношенията му с кредитора. Видно от Договора № 859264 за предоставяне на потребителски кредит от 19.02.2020г., сключен между ответника „Фератум България“ ЕООД в качеството на „кредитор“ и ищеца А. С. А., в качеството на „кредитополучател“, същият е подписан от последния с Код за потвърждение 9343.

По делото са представени, освен договора за кредит и приложимите Общи условия, уреждащи отношенията между „Фератум България“ ЕООД и неговите клиенти по повод предоставяните от дружеството финансови услуги /заеми/ от разстояние и СЕФ. Представена е в оригинал Справка за извършени плащания от А. С. А. с ЕГН:********** към „FERRATUM“, за която съда установи, че не отразява извършени от ищеца плащания в полза на ответника по процесния договор, поради което и не я кредитира .

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на експертизата, неоспорено от страните, което съдът приема изцяло като обективно, пълно и професионално изготвено след извършена проверка на материалите по делото и след проверки във „Фератум България“ ЕООД, се установи, че на ответника сумата в размер на 800 лева – предмет на договора за кредит е предоставена на 19.02.2020г. с платежно нареждане с уникален регистрационен номер BORD05265165 на Юробанк. Размерът на договорения потребителски кредит е 800 лева - главница; 184 лева - лихва. Избрано е 5 обезпечение във формата на поръчителство от „Feratum Bank“ в полза на кредитора. След усвояване на кредита, в целия размер, ответникът предсрочно е погасил същия, като заплатените суми са както следва: главница - 800,00 лева; лихва – 141.02 лева; такса направени разходи по събиране на вземането - 60,00 лева и такса предсрочно погасяване - 4,00 лева. Според вещото лице ГПР е 49,11 %, а ЛП е 23%, като към кредита няма други такси и лихви на предварително фиксирани суми, които да се включват в изчислението на ГПР. Отразено е, че поръчителството е с друг партньор „Feratum Bank“ и същото не би следвало да се включва в изчислението на ГПР на кредита с „Фератум Банк“ АД, тъй като става на въпрос за две отделни юридически лица и вноските постъпват поотделно в счетоводството на двете дружества. Отразено е, че за отпуснатия кредит е била начислена банкова гаранция в размер на 616 лева за дванадесет месеца, но тъй като кредитът предсрочно погасен, размерът на тази услуга - такса банкова гаранция е 454.87 лева. Тази сума е била заплатена от ищеца на ответника, ведно със сумите за погасяване на кредита, но тя не е осчетоводена във „Фератум България“ ЕООД, а още същия ден е преведена директно по сметка на поръчителя и към момента на експертизата във „Фератум България“ ЕООД няма такава сума.

Разпечатката съдържа 22 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/79980d9e-7835-4445-bd61-2be989aa1e05