Решение № 2752 от 13.02.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2752 гр. София, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В. Е. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20211110125111 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Р. С. Г. и М. Г. Г., чрез адв.

В. М., срещу К. С. К. и А. К. А., с която е предявен иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на следния съсобствен недвижим имот, а именно: *******, находящ се в АДРЕС (съгласно документ за собственост), идентичен с адрес: АДРЕС, с площ от 65,29 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня, обслужващи помещения, заедно с мазе № 14 с площ от 3,39 кв. м., без посочени граници в документа за собственост, заедно с 4,007 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата, представляващ държавна земя във ІІ-ра зона, който апартамент представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-48/ 12.10.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо самостоятелния обект, от 10.02.2017 г., с адрес на имота:

АДРЕС, който самостоятелен обект се намира на етаж 7 в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ по документ за собственост:

65,29 кв. м., прилежащи части: 4,007 % идеални части от общите части на сградата и мазе № 14 с площ от 3,39 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

***, ***, под обекта: ***, над обекта:

***, стар идентификатор: ***, като предмет на настоящото производство е и направеното от ответника А. К. А. възражение по чл. 76 ЗН за относителна недействителност на разпорежданията с идеални части от процесния 1 недвижим имот, извършени от ответниците Б. С. К. и Л. С. К. в полза на ищците, обективирани в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 134, том І, рег. № 1486, нот. дело № 103 от 08.03.2021 г. по описа на нотариус Ю. К., рег. № 646, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 135, том І, рег. № 1487, нот. дело № 104 от 08.03.2021 г. по описа на нотариус Ю. К., рег. № 646, и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 136, том І, рег. № 1488, нот. дело № 105 от 08.03.2021 г. по описа на нотариус Ю. К., рег. № 646.

В исковата молба, уточнена с молба от 22.03.2023 г., се твърди, че на 18.04.1980 г. процесният имот бил закупен при равни квоти от Т. К. Д. и Б. С. А.. С договор за доброволна подялба на недвижим имот от 04.12.1981 г. имотът бил поставен в дял на Б. С. А., която към момента на придобиването му била в брак с ответника А. А.. На 19.08.2018 г. собственичката Б. А. починала и била наследена от наследниците на дъщеря си Теодора К. – по заместване, и от преживелия си съпруг А. А., които придобили процесното жилище при следните квоти: 1/6 идеална част за Б. С. К., 1/6 идеална част за ответника К. С. К., 1/6 идеална част за Л. С. К. и 1/2 идеална част за ответника А. К. А.. На 08.03.2021 г. били сключени три сделки по отношение на процесния недвижим имот, по силата на които Б. С.

К. дарила на ищеца Р. Г. 1/24 идеална част и му продала останалите свои 3/24 идеални части, а съсобственикът Л. К. продал на ищеца своите 4/24 идеални части. Към момента на сключването на трите сделки ищецът бил в граждански брак с ищцата М. Г., поради което придобитите чрез покупко-продажба общо 7/24 идеални части станали съпружеска имуществена общност. Твърди се, че ответниците не желаели доброволно прекратяване на съсобствеността, като единствено те ползвали процесното жилище, поради което дължали на ищците заплащане на обезщетение за лишаването им от ползването му по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК. Молят съда да постанови решение, с което да допусне до делба процесния недвижим имот при посочените в исковата молба квоти.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника К. С. К. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК не е постъпило становище по същата.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника А. К. А. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез особения представител адв. Р. М.. Процесуалният представител не възразява да бъде допусната делба на процесното жилище, но твърди, че не били представени доказателства за активната легитимация на ищцата М. Г.. Освен това прави възражение по чл. 76 ЗН по отношение на актовете на разпореждане на наследниците Б. С. К. и Л. С. К. в полза на ищците, поради което в настоящото производство следвало да участват като главна страна както приобретателите по трите сделки, така и прехвърлителите – сънаследници. Възразява, че ответникът А. А. не ползвал процесния недвижим имот, поради което претенцията на ищците спрямо него била неоснователна. Моли съда да допусне делба на съсобствения имот при законните квоти за всяка от страните по делото.

В съдебно заседание ищците Р. С. Г. и М. Г. Г., редовно призовани, не се явяват лично, представляват се от адв. П.. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода 2 на устните състезания моли съда да допусне делба на процесния имот между първоначалните страни при посочените в исковата молба квоти, както и да уважи предявеният иск по чл. 344, ал. 2 ГПК.

В съдебно заседание ответникът К. С. К., редовно призован, не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание ответникът А. К. А., редовно призован, се представлява от особения представител адв. М.. Процесуалният представител поддържа депозирания отговор. В хода на устните състезания моли съда да допусне делба на процесния недвижим имот при законните квоти. Оспорва изцяло претенцията на ищците за присъждане на обезщетение за лишаването им от ползването на съсобствения апартамент като недоказана и неоснователна.

В съдебно заседание ответниците Б. С. К. и Л. С. К., редовно призовани, се представляват от адв. П.. Процесуалният представител оспорва изцяло направеното възражение по чл. 76 ЗН, като счита, че в настоящия случай посочената разпоредба била неприложима. В хода на устните състезания моли съда да отхвърли направеното от ответника А. К. А. възражение за относителна недействителност като неоснователно.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Производството е по иск за делба във фазата по допускането й.

Видно от договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата за държавните имоти от 18.04.1980 г., въз основа на решение на председателя на ИК на РНС от 18.03.1980 г., утвърдено от председателя на ИК на СОНС с П-№20 от 1980 г., процесният недвижим имот, а именно: *******, находящ се в АДРЕС, бил продаден на Т. К. Д. и Б. С. А. при равни части – по 1/2 идеална част за всеки от купувачите. В т. 10 от договора било посочено, че съгласно чл. 18 от Закона за собствеността и чл. 46 от Правилника за държавните имоти, същият заменял нотариалния акт за правото на собственост по покупкопродажба на недвижим имот и влизал в сила от 18.04.1980 г.

С договор за доброволна подялба на недвижим имот от 04.12.1981 г. от процесния апартамент бил образуван един дял, който се давал на Х. Х. С., и тя го получавала в изключителна собственост. Съсобственикът Т. К. Д. заявила, че е удовлетворена срещу стойността на своя дял от съсобствения имот. С договора съсобствеността между съделителите се прекратявала, като се ликвидирали и всякакви парични вземания между тях в тази връзка.

Видно от удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № РНД23УФ01-1123/3 от 12.09.2023 г., издадено от Столична община, район „Н.“, името Б. С. А. и имената Х. Х. С. били имена на едно и също лице.

От издадено от Столична община, район „Н.“ удостоверение от 12.09.2023 г. въз основа на регистъра на населението се установява, че на 04.02.1983 г. Б. С. А. встъпила в 3 граждански брак с ответника А. К. А..

Видно от удостоверение за наследници изх. № 10010/21/08/18Г/П от 08.09.2020 г., издадено от Столична община, район „Н.“, собственичката Б. С. А. починала на 18.08.2018 г. и оставила следните свои законни наследници: децата на починалата преди нея дъщеря Т. К.

К. по заместване – ответницата Б. С. К. (внучка), ответника К. С. К. (внук) и ответника Л. С.

К. (внук), както и ответника А. К. А. (преживял съпруг).

От удостоверение рег. № АУ032788ВН от 31.03.2021 г., издадено от Община Варна, и от удостоверение за сключен граждански брак № 0002014400, издадено на 30.05.2014 г. от Община Варна, се установява, че ищците встъпили в граждански брак на 30.05.2014 г.

Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 134, том І, рег. № 1486, нот. дело № 103 от 2021 г. по описа на нотариус Ю. К., рег. № 646, с район на действие Софийски районен съд, на 08.03.2021 г. съсобственикът Б. С. К. дарила на ищеца Р. С. Г. 1/24 идеална част от процесния недвижим имот.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 135, том І, рег. № 1487, нот. дело № 104 от 08.03.2021 г. по описа на нотариус Ю. К., рег. № 646, с район на действие Софийски районен съд, ответницата Б. С. К. продала на ищеца Р. С. Г. останалите си 3/24 идеални части от същия имот.

Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 136, том І, рег. № 1488, нот. дело № 105 от 2021 г. по описа на нотариус Ю. К., рег. № 646, с район на действие Софийски районен съд, на 08.03.2021 г. и съсобственикът Л. С. К. продал на ищеца собствените си 4/24 идеални части от процесното жилище.

По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия спор.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

За да бъде постигната крайната цел на делбеното производство, а именно прекратяване състоянието на съсобственост върху общата вещ, е необходимо на първо място да бъде установено дали такова състояние на съсобственост действително съществува, между кои лица и какви са техните права в съсобствената вещ. Затова в първата фаза на делбеното производство по категоричен начин следва да бъдат доказани следните обстоятелства: дали правото на собственост върху имуществото, предмет на делбата, принадлежи на съделителите в съсобственост, на какво основание е възникнала съсобствеността и съществува ли реално към момента на приключване на устните състезания имуществото, чиято подялба се иска.

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че целият процесен недвижим имот бил придобит от наследодателя Б. С. А. по силата на договор за продажба, сключен с ИК на Коларовски РНС на 18.04.1980 г., и договор за доброволна подялба от 04.12.1981 г. Към този момент собственичката не е била в брак с ответника А. К.

4

А. (същият бил сключен на 04.02.1983 г.).

След смъртта на Б. С. А., настъпила на 18.08.2018 г., правото на собственост върху процесното жилище преминало по силата на наследствено правоприемство върху нейните законни наследници: децата на починалата преди нея дъщеря Т. К. К. по заместване – ответницата Б. С. К. (внучка), ответника К. С. К. (внук) и ответника Л. С. К. (внук), както и ответника А. К. А. (преживял съпруг). На основание чл. 9, ал. 1, вр. чл. 5, ал. 1, вр. чл. 10, ал.

1 и ал. 3 ЗН всеки от низходящите на починалата преди наследодателя дъщеря получавал по 1/3 от нейната 1/2 идеална част или по 1/6 идеална част от процесното жилище, а преживелият съпруг – ответникът А. К. А. придобил другата 1/2 идеална част (или 12/24 идеални части).

С договор за дарение на недвижим имот от 08.03.2021 г. съсобственикът Б. С. К. дарила на ищеца Р. С. Г. 1/24 идеална част от процесния недвижим имот, а с втори договор от същата дата, но за покупко-продажба, Б. К. продала на ищеца Р. С. Г. останалите свои 3/24 идеални части от същия имот. Пак на 08.03.2021 г. и другият съсобственик Л. С. К. се разпоредил със своята 1/6 идеална част от процесното жилище в полза на ищеца с договор за покупко-продажба. Въпреки че в двата нотариални акта – нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 135, том І, рег. № 1487, нот. дело № 104 от 08.03.2021 г., и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 136, том І, рег. № 1488, нот. дело № 105 от 08.03.2021 г., като купувач е посочен само Р. С. Г., доколкото към този момент същият се е намирал в граждански брак с ищцата М. Г. Г., на основание чл. 21, ал. 1 СК тези 7/24 идеални части принадлежат на двамата съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност. Дарената 1/24 идеална част е лична собственост на ищеца Р. Г., а останалата 1/6 идеална част (или 4/24 идеални части) по силата на наследствено правоприемство принадлежи на ответника К. С. К..