Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 160 от 23.07.2026, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Въззивно частно наказателно дело 166/2026
Вид
Определение № 160
Подписан
23.07.2026
В сила
23.07.2026
Състав
Диана Кузманова, Костадин Живков, Олег Софрониев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 160 гр. М., 23.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Кузманова

Членове:

Олег Софрониев

Костадин Живков като разгледа докладваното от Диана Кузманова Въззивно частно наказателно дело № 20261600600166 по описа за 2026 година Производството е по чл. 243, ал.7 от НПК.

С определение № 55, постановено на 04.03.2026 година по частно наказателно дело № 192/2026 година на Районен съд-М., е оставена без уважение жалбата на Н. П. Н. и е потвърдено постановление от 09.02.2026г. на РП - М., с което е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК наказателното производство по досъдебно производство № 948/2022г. по описа на РУ - М., респ. пр. преписка вх. № 6475/2021г. по описа на РП М., водено за разследване на престъпление по чл.209, ал.1 от НК, поради липса на извършено престъпление от общ характер.

Това определение е обжалвано от Н. П. Н. В жалбата се излагат конкретни доводи; същата съдържа искане за отмяна на определението на Районен съд-М. и потвърденото с него постановление на Районна прокуратура-М. и връщане на делото на Районна прокуратура-М..

Допизирано е възражение от „М.“ ЕООД-С.

Въззивният съд, като провери правилността на обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и като съобрази материалите по делото, приема следното:

Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.243, ал.7 НПК от лице, разполагащо с възможността да обжалва постановлението на Районна прокуратура-М., респ. определението на РС-М., но разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

1

Съображенията на Окръжен съд-М. са следните:

Досъдебното производството е образувано и за това, че на 28.05.2021г. в гр.М., с цел да набави за себе си имотна облага, причинил имотна вреда в размер на 650 лева на Н. П. Н. от гр.М., като възбудил у нея заблуждение, че ще придобие собствеността - престъпление по чл.209, ал.1 от НК.

Видно от материалите по досъдебното привличано лице в качеството му на обвиняемо. производство, няма

Както прокурорът, изготвил постановлението за прекратяване на наказателното производство, така и първоинстанционният съд в производството по чл.243, ал.4 НПК, са приели фактическа обстановка, безспорно установена от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, която е следната:

На 28.05.2021г. Н. П. Н.- жалбоподателка в настоящото производство закупила сокоизтисквачка „HUGO STURM“ от „М.“ ЕООД, ЕИК ***, гр.С., което провело чрез наети лица презентация на стоки в гр.М., в сградата на Младежкия дом. По време на презентацията била предложена сокоизтисквачка на изплащане. Н. решила да я закупи. При подписване на договора й били поискани 450 лева, което се равнявало на 50 % от стойността на сокоизтисквачка, а останалите 450 лева, Н. следвало да заплати по банков път на шест равни вноски. Н. заплатила на ръка сумата 450 лева, и сокоизтисквачка й била предадена; не бил издаден документ за извършеното плащане, подписан бил само договор. Н. преценила, че избора й не е правилен, започнала да се съмнява, че договорената сума не е реалната цена на сокоизтисквачка, както и че „М.“ ЕООД гр.С. имат право да извършват подобна продажба. Н. се запознала с подписания договор и установила, че има право да върне закупената сокоизтисквачка в 14 – дневен срок; Не била й предадена гаранционна карта за покупката. Н. се обаждала в „М.“ ЕООД гр.С., откъдето й казали, че така практикуват. Н. продължила да изплаща сокоизтисквачка, като през м.06.21г. превела още 200 лева; продължила да настоява за гаранционна карта, но не получила такава и решила да върне сокоизтисквачката. На 28.07.2021г. Н. отишла в офис на „М.“ ЕООД гр.С., където оставила въпросната сокоизтисквачка, без да бъде оформен документ за това. След като не успяла да уреди отношенията си с „М.“ ЕООД гр.С., Н.

2 сезирала КЗП – С.. В рамките на разследването по ДП № 948/22г. е изискана и приложена гаранционна карта на процесната сокоизтисквачка. Твърдението на Н., че е заплатила на ръка сумата 450 лева, се отрича от управителя на „М.“ ЕООД -.С., св.С.М.С., който е посочил, че такава сума не е била заплащана от Н.. Показанията на св.С.Р.П., св.Д.С.С. и св.Д.Д.Д. са в подкрепа на твърдението на Н.. Последната твърди, че не й бил даден касов бон, удостоверяващ плащането на сумата 450 лева, и това нейно твърдение, не е оборено чрез събраните други писмени и гласни доказателства по ДП. Не е дало резултат и производството пред КЗП гр.М., видно от приложеното писмо изх. № М – 03 – 193/07.02.2025г. В рамките на ДП са приложени данни, от които е видно, че КЗП - С. е приела, че няма данни за извършено нарушение по ЗЗП.

РП-М. е заключила, че следва да се прекрати наказателното производство по ДП поради липсата на данни за извършено престъпление, вкл. на такова по смисъла на чл.209, ал.1 от НК.

Въззивният съд намира, че в прокурорския акт, както и в мотивите на атакуваното в настоящото производство определение на първостепенния съд, в подрепа на рещаващия извод за прекратяване на наказателното производство, са изложени подробни съображения, които се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция.

Съдът е ограничен от рамките на приетото от РП - М. обвинение такова по чл.209, ал.1 от НК. Престъплението по чл. 209 НК се намира в раздел IV "Измама" на глава V от Особената част на Наказателния кодекс. В практиката на ВКС последователно се застъпва, че криминализираната измама по чл. 209 НК от обективна страна представлява неправомерна дейност по въвеждане и поддържане на заблуждение у физическо лице, чрез което се формира невярна представа за действителността, мотивираща го да извърши акт на имуществено разпореждане, с произтичащите от това имотни вреди. Характеризиращи субективните измерения на престъплението са прекият умисъл на дееца и специалната цел - имотна облага.

Правилен е изводът за липсата на данни за извършено престъпление от общ характер по чл.209 НК; жалбоподателката следва да реализира твърдяните от нея права по общия гражданскоправен ред. Дори договорните отношения между Н. и „М.“, ЕООД, ЕИК ***, гр.С. да са причинили на 3 първата вреда в размер на 650 лева, 332.34 евро, не е установено наличието на користната цел, каквото е изискването на наказателноправната измама но чл.209, ал.1 от НК. Касае се за резултатно престъпление и измамливите действия винаги предхождат настъпването на вредата.

Основната роля на обвинението е да повдига и поддържа обвинение, която не може да се изземва от съда, в т.ч. и в рамките на производство по чл.243 НПК.

Прокурорът разполага с правомощието да прекрати наказателното производство само тогава, когато разследването е било проведено обективно, всестранно и пълно; когато са извършени всички процесуално-следствени действия за разкриване на обективната истина.

В тази насока въззивният съд намира, че разследването е било проведено пълноценно; предприети са всички действия по събиране и проверка на доказателствения материал, поради което и първостепенният съд правилно - обосновано и законосъобразно е приел, че постановлението на Районна прокуратура-М. за прекратяване на наказателното производство на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК не страда от пороци, които до водят до отмяната му.

Изложеното по-горе сочи на извод за неоснователност на въззивната частна жалба, поради което определението на Районен съд-М. следва да бъде потърдено.

Предвид изложените мотиви въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА № 55, постановено на 04.03.2026 година по частно наказателно дело № 192/2026 година на Районен съд-М., е оставена без уважение жалбата на Н. П. Н. и е потвърдено постановление от 09.02.2026г. на РП - М., с което е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК наказателното производство по досъдебно производство № 948/2022г. по описа на РУ - М., респ. пр. преписка вх. № 6475/2021г. по описа на РП М., водено за разследване на престъпление по чл.209, ал.1 от НК, поради липса на извършено престъпление от общ характер.

Въззивното определение е окончателно и не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5