Решение № 374 от 20.12.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 374 гр. С., 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Никола Г. Маринов при участието на секретаря Христина П. Панайотова като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Частно наказателно дело № 20242230200754 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е образувано по жалба на Т. К. Т. против Заповед за задържане на лице УРИ 1670зз- 259/21.05.2024г., издадена от Х. С. П., заемащ длъжност младши разузнавач в сектор „Криминална полиция“ (КП) при РУ на МВР- С.. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на атакувания административен акт и се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован не се явява. Изпраща упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата като я счита за основателна и доказана. Моли същата да бъде уважена, а заповедта за задържане да бъде отменена.

Органът, издал обжалвания административен акт, редовно и своевременно призован за съдебно заседание изпраща упълномощен процесуален представител, който не се явява. Изпраща писмено становище, с което навежда доводи за недопустимост на жалбата поради подаването й след изтичане на установения в закона преклузивен срок. Излага и аргументи за законосъобразност на Заповедта за задържане на лице УРИ 1670зз259/21.05.2024г. и моли същата да бъде потвърдена.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 21.05.2024г. със съставянето на протокол за първото действие по разследването, а именно разпит на свидетел било образувано досъдебно производство №734/2024г. по описа на РУ на МВР- С., вх. №2739/2024г. на Районна прокуратура- С., затова че на 17.05.2024г. в гр. С., хотел „Рикас“, ет.3, ап.27 били извършени блудствени действия спрямо К.С.П. от гр. Ш., ул.

1

„Цвятко Радойнов“ №17 като била употребена сила по отношение на лице, което се занимава с проституция- престъпление по чл.149, ал.2, т.1 и т.5 от Наказателния кодекс (НК).

Жалбоподателят Т. К. Т. и К.С.П. се познавали помежду си, тъй като П. ползвала квартира, находяща се в хотел „Рикас“, а жалбоподателят Т. стопанисвал кафенето, намиращо се на партера в същата сграда.

В първоначалните си показания по досъдебното производство К.П. посочила, че държала в хотел „Рикас“ апартамент под наем, плащайки по 50 лева на вечер. От 17.05.2024г. живеела в гр. Ш., ул. „Цвятко Радойнов“ №17, при неин познат. Имала двама сина- на 7 и на 4 години. Работела като компаньонка. Извършвала услугите на адреси, но се случвало да ползва и апартамента в хотел „Рикас“. Била регистрирана в сайт за сексуални услуги и клиентите й се обаждали лично като останалата част от тях й намирал жалбоподателят Т., който държал заведението на партера в хотела, както и караваните в квартал „Сини камъни“. Жалбоподателят Т. искал от П. да му дава процент от изкараните от нея пари от сексуални услуги от клиентите, които той й уреждал.

В показанията си П. твърдяла, че на 16.05.2024г., в 23,54 часа, жалбоподателят Т. й пратил „SMS“ съобщение- „долу в кафето те чакат поне двама“. П. му отговорила, че не се намира в хотел „Рикас“, но му се обадила, че скоро ще се върне. След като пристигнала в хотела П. минала през кафенето, стопанисвано от жалбоподателя Т. като попитала жената, работеща в заведението, къде са въпросните клиенти. При нея имало друго лице, което било доста пияно. Същото й обяснило, че иска да направи изненада на негов приятел и изненадата да бъде тя. Въпросният мъж звъннал на някого, но не успял да се свърже по телефона. П. му казала като се разбере с човека, да й се обади. Качила се в апартамента, в който живеела. На следващия ден 17.05.2024г., около обяд, в жилището дошъл жалбоподателят Т. и я попитал:

„Какво стана снощи с клиентите, които ти намерих?“. П. му отговорила, че долу в кафето не е имало никой, при което жалбоподателят Т. се учудил, тъй като я били чакали повече от час. Започнал да й крещи и й казал да се облича, тъй като тя била по пижама. В един момент я попитал дали има презерватив, а тя му отговорила, че това не го интересува. Жалбоподателят Т. започнал да търси по шкафовете и накрая П. му казала къде има такъв. Той взел презерватива и след като го сложил я заставил да му направи „свирка“. Тя му казала, че не иска, но била принудена да стори това. В този момент жалбоподателят Т. й ударил силно шамар по лявата буза и започнал да я дърпа за косата. Той казал на П., че това й е малко, а заслужавала да я пребие като куче. После й казал: „ей сега ще те еба в гъза“. П. му отговорила, че не иска като започнала да плаче, но жалбоподателят Т. я натиснал на масата и успял да проникне в нея отзад. След като свършил й казал да се облича и да се маха.

Взел й телефона и личната карта. След като напуснала апартамента всичките дрехи и лични вещи на П. останали в жилището. Жалбоподателят Т. й казал да му се обади, когато намери пари, които да му даде. По-късно П. намерила 2 парични средства и му се обадила, но жалбоподателят Т. й заявил: „Не ме занимавай с глупости“. При разпита й П. посочила също, че има двама синове и е самотна майка като тези обстоятелства я принуждавали да извършва сексуални услуги.

На 21.05.2024г. в 09,30 часа, в гр. С., свидетелят по настоящото производство Х. С. П., заемащ длъжност младши разузнавач в сектор „КП“ при РУ на МВР- С. издал на основание чл.72, ал.1, т.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) Заповед за задържане на лице УРИ 1670зз- 259/21.05.2024г. и задържал за срок от 24 часа жалбоподателя Т.

К. Т.. Въз основа на тази заповед жалбоподателят бил задържан на 21.05.2024г. в 09,30 часа и освободен в 08,10 часа на 22.05.2024г.

По досъдебното производство била изготвена съдебно- медицинска експертиза на К.С.П., от заключението на която се установило, че освидетелстваната П. имала увреждания в аналната област и болките в тази област се дължали на упражнен груб натиск от твърди тъпи предмети и добре отговаряли да са получени по начин и време, както е посочила освидетелстваната в предварителните сведения. Вещото лице е констатирало, че зачервяването и болезнената оточност на лигавицата на ануса като болките са били спонтанни и се засилвали при опипване с ръка са причинили на освидетелстваната П. „болки и страдания“. При правилно протичане на оздравителните процеси, такива увреждания заздравяват за срок от около една седмица.

Впоследствие, в хода на разследването, на 24.06.2024г. била проведена очна ставка между К.С.П. и жалбоподателя Т. К. Т., при която П. категорично заявила, че действително живеела в апартамент под наем като плащала по 50 лева на ден на жалбоподателя Т.. Към 17.05.2024г. П. имала финансови затруднения, поради което не можела да заплаща наемната цена. Поради тази причина се скарали с жалбоподателя Т.. Спрямо нея жалбоподателят Т. не е извършвал блудствени действия, но тогава възприела поведението му като агресивно. В първоначалния си разпит П. е заявила, че спрямо нея са извършвани блудствени действия, защото се почувствала заплашена, оставайки без дом и лични вещи, поради което поискала съдействие от полицията. Това били причините да заяви, че жалбоподателят Т. е извършил спрямо нея такива действия против волята й, което не отговаряло на истината.

Също така П. заявила, че с жалбоподателя Т. е имала интимни отношения още преди да заживее във въпросния апартамент.

С постановление от 17.10.2024г. на прокурор от Районна прокуратураС. воденото за престъпление по чл.149, ал.2, т.1 и т.5 от НК досъдебно производство №734/2024г. по описа на РУ на МВР- С., вх. №2739/2024г. на Районна прокуратура- С. било прекратено.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена е от лице, имащо правен интерес от 3 обжалването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът счита, че жалбата е процесуално допустима, тъй като в Заповедта за задържане на лице УРИ 1670зз- 259/21.05.2024г. погрешно е указано, че същата подлежи на обжалване пред „Административен съд- С.“. Разпоредбата на чл.72, ал.4 от ЗМВР постановява, че: „Задържаното лице има право да обжалва законността на задържането пред районния съд по седалище на органа. Съдът се произнася по жалбата незабавно като решението му подлежи на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред съответния административен съд“. Заповедта за задържане на лице представлява индивидуален административен акт и съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от АПК: „Когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца“. Ето защо съдът приема, че по настоящото производство срокът за обжалване следва да бъде два месеца, а не 14- дневен, каквото е общото правило, тъй като в заповедта за задържане е налице неточност, изразяваща се в погрешно посочване на органа, пред който може да бъде обжалван този административен акт, от което следва, че жалбата е депозирана в законоустановения преклузивен срок. Жалбата отговаря и на условията по чл.150 и чл.151 от АПК за форма, съдържание и приложения.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания полицейски служител, св. Х. С. П., тъй като те са логични, последователни и относими към предмета на делото.

Съдът кредитира писмените доказателства, присъединени към доказателствения материал по надлежния процесуален ред.

Основанията за оспорване на административен акт са регламентирани в разпоредбата на чл.146 от АПК. Те са: липса на компетентност; неспазване на установената форма; съществено нарушение на административнопроизводствени правила; противоречие с материалноправни разпоредби; несъответствие с целта на закона.

Предмет на настоящото производство е Заповед за задържане на лице УРИ 1670зз- 259/21.05.2024г., издадена от св. Х. С. П., заемащ длъжност младши разузнавач в сектор „Криминална полиция“ при РУ на МВР- С., с която жалбоподателят Т. К. Т. е бил задържан за срок от 24 часа. Налице е акт, издаден от материално и териториално компетентен административен орган.

Оспорената заповед е издадена от полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР в рамките на неговата компетентност и при спазване на предвидената в чл.74, ал.1 от ЗМВР форма- издадена е писмена заповед, която е връчена на задържаното лице срещу подпис. Видно от съдържанието на заповедта, същата притежава всички реквизити и е издадена при спазване на процесуалните правила. От доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че задържаното лице е попълнило декларацията по чл.74, ал.3 от ЗМВР.

4

Съдът счита за неоснователни оплакванията, наведени в жалбата, че оспорената заповед не съдържа основания за издаването й. Изрично в заповедта е посочено, че лицето се задържа на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР поради данни, че е извършило блудствени действия с К.С.П., тоест поради данни за престъпление по чл.149, ал.2 от НК, за което е било образувано досъдебно производство №734/2024г. по описа на РУ на МВР- С..

Видно е, че в заповедта са посочени както фактическите, така и правните основания за задържането. Всичко това позволява на лицето да разбере на какво основание е задържано и в тази връзка да организира защитата си.

Съгласно разпоредбата на чл.72, ал.1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лица въз основа на някое от предвидените в разпоредбата основания като издадат съответната заповед за задържане. В точка 1 на същата разпоредба е предвидено, че може да бъде задържано лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Целта, която законодателят преследва с тази правна уредба е да се попречи на задържаното лице да се укрие или да извърши престъпление. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че към момента на издаване на заповедта за задържане е имало данни, че именно жалбоподателят Т. К. Т. е извършил престъпление по чл.149, ал.2, т.1 и т.5 от НК. Съдържанието на понятието наличие на данни по ЗМВР и наличието на достатъчно данни по смисъла на чл.207 от НПК са различни. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При налагането на „задържане до 24 часа“ по чл.72 от ЗМВР, в хипотезата на ал.1, т.1 са необходими само данни за извършено престъпление, тоест тези данни могат да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство срещу конкретното лице, но да са достатъчни, за да се направи извод, че задържаното лице има съпричастност към извършено престъпление. За прилагането на тази мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин участието на лицето при извършване на престъпление.